Филмът Lets make a money ме впечатли особено много! Толкова много, че да копирам субтитриите на откъсите които най-много ми харесаха в блога си. Трябва да се има на предвид, че той е излъчен през 2008, когато криза нямаше, а строителството беше в Бум. Само малко от това да е истина, леле-мале!

Казвам се Джон Пъркинс, американски гражданин, роден и отраснал в САЩ.

Аз съм бивш икономически убиец.

Нашият начин на работа е много подобен на убийците от мафията, защото ние искаме услуги за по-късно. Мафията и гангстерите правят това отдавна. Ние просто го правим в много по-голям мащаб: с правителства, с държави, на едро и много по-професионално.

Правим го по много различни начини, но най-често използваният е"икономическият убиец" да набележи страна, разполагаща с ресурси, например петрол, които нашите корпорации желаят. След това уговаряме огромен заем за страната от Световната банка или някоя подобна институция. Тези пари всъщност никога не влизат в страната.

Вместо това, те се дават на наши корпорации за изграждане на големи инфраструктурни проекти в набелязаната страна. От това се възползват шепа много богати хора от тази страна, както и нашите собствени корпорации.

Никога не се помага на мнозинството от тази страна, което е твърде бедно. На плещите на бедните остава само огромен дълг, толкова голям, че те никога няма да могат да го изплатят. Опитвайки се да изплатят дълга, те не успяват да поддържат добри програми в областта на здравеопазването или образованието.

Ние, "икономическите убийци", по някое време се връщаме там и им казваме: "Слушай, дължиш ни страшно много пари, не можеш да си плащаш дълговете, ето какво трябва да направиш: Продавай петрола си много евтино на нашите петролни компании, или гласувай с нас за следващото решение на ООН, или изпрати войски да ни подкрепят някъде по света, например в Ирак или в Афганистан.

По този начин успяхме да създадем тази империя.

В действителност ние диктуваме законите, ние контролираме Световната банка, ние контролираме МВФ, по този начин контролираме и Обединените нации.

Тъй като ние пишем законите, да си"икономически убиец" не е престъпление.

Да вкараш държавите в голям дълг и после да ги принудиш да ти правят услуги, не е незаконно. Би трябвало да е, но не е.

Една от характеристиките на една империя е налагането на валутата й в останалата част на света и точно това направихме ние с долара.

През 1971 г. САЩ има огромен дълг в резултат от виетнамската война. Тогава имахме златен стандарт. Някои страни поискаха да им се изплатят дълговете в злато, защото не се доверяваха на долара. Президентът Никсън отказа да плати в злато и излязохме от златния стандарт. Той знаеше, че не можем да платим в злато, защото нямахме толкова.

Скоро след това поискахме споразумение за петрола и успяхме да го наложим с помощта на Саудитска Арабия. Тази система принуждава страните, износителки на петрол – ОПЕК, да продават само срещу долари. Тогава доларът изведнъж мина от златен към "петролен" стандарт, който по различни причини е далеч по-важен, тъй като петролът по своята същност в тази епоха е по-ценен от златото. Изведнъж, светът може да купува петрол само с щатски долари и доларът става много важна валута.

В момента САЩ отново е пред прага на банкрут. Имаме огромен дълг, повече от всяка друга страна в световната история. И ако някоя от страните кредитори поиска да изплащаме дълга във валута, различна от долара, ще изпаднем в голяма беда.

В момента доларът се държи, тъй като петролът е важна стока и може да се купува само с долари.

Садам Хюсеин заплаши, че ще продава петрол във валута, различна от долара и заради това беше премахнат.

Понякога ние, “икономическите убийци”, не успяваме да подкупим лидерите на другите държави.

Например аз се провалих с Омар Торихос в Панама, и с Рамир Ролдос в Еквадор.

Не се случва често, но когато се случи такова нещо, незабавно се изпращат "чакалите". Чакалите са хора, които свалят правителства или убиват техните лидери. Така, когато се провалих с Рамир Ролдос в Еквадор и с Омар Торихос в Панама, чакалите отидоха там и ги убиха.

Ако обаче нито икономическите убийци, нито чакалите успеят, тогава и само тогава изпращаме военните. Точно това се случи в Ирак. Икономическият убиец не успя да подкупи Саддам Хюсеин и се върна. Чакалите не успяха да го убият и накрая изпратиха военните. Първият път, когато изпратихме военните през 1991 г. унищожихме войската му и си мислехме, че това стига, за да се подчини. Но после икономическият убиец се върна и се опита пак да убеди Саддам Хюсеин. Той обаче не се помръдна. Ако беше отстъпил, още щеше да бъде жив и да управлява страната, и щяхме да продължаваме да му продаваме оръжия. Той обаче не отстъпи. Чакалите не можаха да го убият, защото охраната му беше много добра, имаше много двойници и разузнаването ни не знаеше дали е той или някой негов двойник.

Така за втори път икономическият убиец и чакалите се провалиха. Тогава изпратихме отново военните и го разкарахме, останалото е история.