Този кратък анализ е опит за предупреждение към честните участници в днешните събития, които искрено вярват, че са свидетели на уникални моменти от българската история, призвани да донесат щастие и просперитет за милото ни Отечество!

Както обикновено става в подобни случаи, и сегашната „революция“ в България е проект на определени кръгове, които чрез яхване на справедливото народното недоволство, се опитват да постигнат своите тясно кастови цели. От тази „революционна“ инициатива активен интерес имат и външни фактори, стискащи със здрава ръка примката на шията около българския народ, не даваща му и най-малък шанс за каквото и да е спасение от мизерията и разрухата.

Още през далечната 2009 г. прогнозирах подобен ход на процесите не само у нас, но и по целия свят. Действително, нещата се случиха и продължават да се случват по един и същи сценарий. Арабската пролет, реализирана с дейното участие на водещи световни спецслужби е само още едно доказателство, че днес в света нищо не се оставя на случайността.

Да си припомним и прословутото движение „Окупирай Уолстрийт“, за което още при първоначалното му анонсиране споделих (така се и оказа), че е вътрешна работа на действащата администрация, целяща по този начин да канализира и контролира неизбежното народно недоволство от все по-задълбочаващите се кризисни процеси в Америка.

Нееднократно съм споделял с Вас, че планетата ще продължи да затъва все по-дълбоко в най-тежката криза на съвременната цивилизация, криза, която вече поставя под въпрос основите на обществената парадигма, в чиито рамки човечеството се е развивало през последните два-три века.

Тези процеси няма как да подминат и малка България, чието ръководство през последните четири години действаше точно според предписанията, давани от центъра на света, в рамките на методите и моделите разработвани и утвърждавани през последните три десетилетия за страни като нашата.

Неслучайно и сега, след позорното си уволнение и последваща обща оставка на правителството, Симеон Дянков е убеден, че е действал абсолютно адекватно на обстановката и че други решения просто не са съществували. Можем да го разберем, но не и да му съчустваме, защото той, както и цялата мейнстримска икономическа наука откровено изпуснаха днешната глобална икономическа криза. Те и досега нямат смислено обяснение за причините за ставащото, както и за по-нататъшните етапи на пропаданията (ако въобще имат въображението да мислят, че ще има такива).

Не такъв, обаче, е статегическия поглед на хората, гледащи от върха на света! Там отдавна познават нашите разработки и публикации, затова при тях е налице твърде ясното разбиране, че светът навлиза в ера на перманентен хаос, чието озаптяване и контролиране е цел номер едно за днешните глобални елити. Както сме си говорили многократно, сред тези планетарни елити вече ясно се очертаха „групите по интереси“, което още повече усложнява картината. Във всички случаи трябва да ни е пределно ясно, че сегашните господари на статуквото в никакъв случай няма да допуснат даром да бъдат отнети техни законни зони на интереси, както например, постъпи наивникът Горбачов.

Ако съм Ви дотегнал с встъпителните думи – редовните читатели на блога, и без това добре са осведомени за току-що прочетеното, а тези, които за пръв път са ми на гости вече проявяват скепсис - то тогава минавам към конретика, която да задоволи и най-нетърпеливата аудитория.

И така, ако сме прогнозирали, че нещо ще се случи, далеч преди да е станало реалност, и то наистина се е осъществило, дали това събитие е било случайно или е резултат от фактори и обстоятелства, стоящи високо над нашата политическа среда и по никакъв начин не поддаващи се на нейните вътрешни закони? Защо на „българската революция“ й дойде времето да се осъществи точно в този момент и можеше ли тя да се стаява още известно време в душите и сърцата на изстрадалите българи?

За да си отговорим на тези въпроси трябва да определим кой в България и извън нея има най-сериозен интерес от днешните бурни събития в държавата ни, само няколко месеца преди въртележката на редовните парламентарни избори? За да не бъда обвинен в конспирология оставям външните фактори на страна и се съсредоточавам върху местните сили, имащи най-голяма изгода от разклащането на лодката в посоката, на която сме свидетели!

Основното искане със стратегическо значение на площадите е за мажоритарна система и пряко избиране на народните представители. Това добре, но да си зададем резонния въпрос: при един такъв мажоритарен избор кой би могъл да излезе срещу кебапчетата и железния юмрук на феодалите по места, които вече са превърнали хората в крепостни селяни и срещу които, комай, само националните партии могат хипотетично да издигнат глас.

А тези местни дерибеи отдавна искат, след овладяването на много общини, да имат думата и на общодържавно равнище, особено на фона на все по-пресъхващите финансови потоци покрай свиващото се потребление (за това също сме предупреждавали преди години). Пазарите се гърчат, частниците изнемогват и последните чудесно разбират, че ако не си осигурят лостове за обогатяване в средносрочна перпектива, те скоро ще станат част от миналата бизнес-история на България. Затова не се жалят скътани милиони, които да бъдат инвестирани в днешното справедливо народно недоволство.

Истинската същност на сегашните събития, като типична буржуазна контрареволюция, най-добре се вижда и от конюнктурните и в голяма степен безсмислени искания на протестиращите, имащи за цел единствено да замажат очите на тълпите и да осигурят масовка за пред камерите на услужливите телевизии. В същото време, по никакъв начин не се поставят за обсъждане сериозните проблеми на българското общество, свързани с продължаващата деиндустриализация на стопанството ни, с демографската и социалната катастрофи на нацията.

Ясно е, че това се прави съвсем целенасочено: за да се отклони народният гняв от истинския виновник за проблемите на българина – върлуващият дивашки неоколониален капитализъм, наложен ни като форма на съвременно робство, в обективните условия на XXI век. Нещо повече, от определени внушения може да се направи изводът, че виновникът се търси на съвсем нетривиално място – сред страни и народи, имащи, иначе, огромен принос за запазване на националнатата ни идентичност през вековете.

Изключително странно е за мен, например, непрекъснатото даване за пример на англосаксонския банков офшор Исландия, която в годините на надуване на финансови балони успя да привлече милиарди в местните банкови учреждения. За всичките години на спекулативна финансова вакханалия, исландците постигнаха един от най-високите жизнени стандарти в света, по подобие на колегите си от малкия Люксембург или старата Швейцария, които отдавна са се превърнали в свърталище за крадци от всякакъв род и калибър, включително и нашенски. Да си припомним, че българските копупционери и бандити не крият парите си в Куба или в Сирия, а именно в офшорни юрисдикции под шапката на англосаксонските банкери и техните най-близки съучастници.

Затова за мен е жестока форма на манипулация непрекъснатото даване за пример на исландския модел, който страната ни трябвало да следва (та ние дори не сме офшора Кипър), като в същото време съвсем целенасочено се подминават постиженията на държави като Беларус, например, имаща сходна индустриална и аграрна структура с нашата, както и съпоставими позиции в голямата геополитическа игра.

Само този простичък факт води до едни твърде тъжни изводи: в България не е в ход никаква революция, а само поредното пренареждане на статуквото, в рамките на неоколониалния модел, в който е принудено на съществува милото ни Отечество, като на мястото на поредните „изгорели“ политици се подготвя издигането на новата генерация колониална администрация, която да поеме функциите на пореден сатрап за собствения си народ.

Много медийни сигнали водят до същите заключения. Така например, небезизвестната „Репортери без граници“, която ингорира въпиющи издевателства над „неправилни“ журналисти по света, се е заела да номинира за наградите си техни български колеги, заради „гражданската им позиция“ във връзка със ставащото у нас. Това не ви ли напомня за нещо добре познато, но твърде бързо забравено от късата ни обществена памет? Друг христоматиен пример в тази посока е „бунтарското“ съботно предаване на Петър Волгин, в което се дава ефир за всякакви „реформатори“ на статуквото, само не и на хора, които обосновано предлагат идеи за истинска и пълна смяна на системата.

Преди няколко дни присъствах на фарс, обявен като среща на свободните интернет-потребители в подкрепа на промяната. Впечатленията ми от това събитие са отразени в специален постинг. Това, което ме шокира бе медийното прессъобщение на другия ден, според което дискусията била достигнала до обявяване на правителство в сянка, което било призвано да защитава народните интереси. Какви народни и какви интереси ще защитава това правителство не знам, но фактът, че то се пръкна в атмосфера на пълен организационен хаос и манипулации не подлежи на никакво съмнение.

И нещо друго: както сте забелязали, уважаеми читатели на този блог, Вие сте едни от почти 900-те хиляди, решили, по една или друга причина, да надникнат в това интернет-пространтво. Смятате ли, че днешните водачи на протестите не са посещавали досега krizata.blog.bg? Аз не вярвам, че не са го правили. След като е така и ако те четири поредни години не са преставали да четат икономическите обзори, анализи и прогнози, публикувани на това място, не им ли е станало ясно, че в българския интернет няма по-адекватна площадка, на която аргументирано да се дава подробно описание на кризисните процеси по света и у нас, както и обосновани предложения за смекчаване участта на обикновените хора и на държавата като цяло. Ако приемем, че действително някои от т.н. „революционери“ са черпели информация за икономиката именно оттук, то как не се намери поне един от висшата аристокрация на революцията, който да потърси мнението ми, в качеството ми на народния експерт по кризата, помагал съвсем безвъзмездно през всичките тези години със съвети и препоръки на стотици обикновени граждани, търсели подкрепата ми по един или друг житейски казус, свързан с последствията от икономическата криза?

Всички тези въпроси и още много други, увиснали във въздуха, ми дават основание да твърдя, че днешните събития не излизат от недрата на народа, а са резултат от вътрешноелитни борби, подкрепяни от мощни чужди мозъчни центрове. Тези боричкания целят окопаване и гарантиране на паразитното съществуване за шепа пиявици, за близките няколко години, на фона на все по-съкращаващите се потенциали на контролираните от тях пазари. Няма съмнение, че целите на подобна „революция“ ще бъдат постигнати...

Аз, обаче, не желая да бъда маша в ръцете на разни манипулатори, изтръгващи от народната снага и последните капки живителни сокове, откъсващи и последната окъсана риза, останала на гърба му! Не съм в тази игра!

Моята революция предстои и тя ще е под надслов: „Два свята, единият е излишен!“

ИЗТРИХА ПРОФИЛА НА Янко Янков - ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИК И ЖЕРТВА НА Комунистическия режим преди 1989г. Но НАГЛЕДНО ЖЕРТВА НА СЪЩИЯ РЕЖИМ и ПОНАСТОЯЩЕМ.

http://www.facebook.com/todor.mach?ref=tn_tnmn


Две минути след обявяването на настоящото с опция „Публичност” , същото беше снето от „публичността” и препратено за ползване от самия си мен. Дължа да предупредя всички мой приятели и съмишленици, че ако „изчезна” с профила си от „Фейсбук” да са наясно, че се това се дължи „демократичната” комунистическа Цензура.

Последната статия на Янко Янков, след която профилът на”Янко Янков” във „Фейсбук” беше изтрит

http://iankov.blogspot.com/2013/03/527.html