С какво въодушевление уверявал св. Петър, че няма да се отрече от Господа; но когато се стигнало до дела, се отрекъл от Него, даже, три пъти. Такава е нашата немощ! Затова, не самонадействайте, а влизайки между врагове, на Господа възложете цялата си надежда, да ги преодолеете. Затова е и било допуснато такова падение, на такава висока личност, та след това никой да не дръзва сам от себе си да поправя нещо, към добро, или да надвие даден враг, вътрешен или външен. Разбира се, уповававай на Господа, но ръцете си не отпускай. Помощта от Господа идва, при наши усилия, и съединявайки се с тях, ги прави мощни. Няма ли ги усилията, няма на какво да дойде помощта Божия, и няма да дойде. Но пък, самонадеян ли си, значи, нямаш нужда от помощ и не я искаш, - и тя пак няма да дойде. Как да дойде там, където я считат излишна?! И в такъв случай, няма с какво да я приемеш. Защото, тя се приема със сърцето. Сърцето се отваря с чувство на потребност, за да я приеме. Така че, нужно е, и едното, и другото. Боже помогни! но и самият ти, не леж (не чакай)!

http://arhimandritsava.blog.bg/drugi/2013/03/05/ot-svetitel-teofan-zatvornik.1060904