1917 г. в Русия бе извършен преврат, по-късно наречен революция. Днес има оранжеви, тогава е имало червени революции. Оказва се, че подбудителите на тези революции са едни и същи.
Не, тя не е руска революция, защото сред ръководителите, организаторите и извършителите й, руснаците са пренебрежимо малцинство (а всъщност – нито един! Г.С.). Желаещите могат да намерят доста информациянапример в „Гугъл“.

Цитати от "Световната Конспирация" излязла 1990г в САЩ, автор Никола Маринов Николов емигрант от България, репесиран от комунистите.

Цялата книга може да  се изтегли от този адрес:
http://chitanka.info/text/21032-svetovnata-konspiratsija


"ОСМА ГЛАВА

Карл Маркс, Троцки, Ленин, Сталин
БОЛШЕВИШКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

... Докато през 1860 г. производството на петрол в САЩ е 70000 тона, а на Русия — 1300 тона, през 1901 г. САЩ имат 10 млн. тона производство, а Русия — 12 млн. и 200 хил. тона. Това спомага Русия да стане една от най-индустриализираните страни в света и през 1913 г. тя надминава по индустриална продукция САЩ, Англия и
Германия.
Болшевишката революция през 1917 г. заварва Русия в икономически прогрес, който развива до голяма степен средната класа — най-големият враг на конспирацията (на еврейството), което е и една от причините за Революцията. Втората причина е, че след разгрома на Наполеон и влизането на руски войски в Париж в 1814 г. много руски аристократи посещават Франция и възприемат революционните либе-рални идеи, в резултат на което се образуват двете тайни масонски ложи в Русия. Същите тези масонски ложи по-късно играят решаваща роля за революцията, специално с образуването на управлението, което напълно замества царя след неговото абдикиране.
Социалдемократическата работническа партия по-късно става Руска комунистическа партия с водачи Ленин
и Троцки.Най-решителният момент за Руската революция настъпва през 1905 г. в Лондон (Англия), когато Фабианската организация дава на болшевиките един голям заем за започването на революцията. Много от членовете на тази организация също им заемат големи суми. Един oт тях е известният им член Жозеф Фелс — американски сапунен магнат, който лично отпуска големи суми за
същата цел.
Якоб Шиф, Жорж Кенан, Морган и някои нюйоркски банки заемат на Япония 30 милиона долара, за да нападнат Русия от изток и по този начин улесняват болшевиките, които на 1 май 1905 г. започват революцията, която не успява. Ленин е в Швейцария, Троцки — в САЩ, а Сталин — в Сибир. За услугата му японците награждават Кенан с два от най-големите им ордена „Златния военен медал" и „Свещеното съкровище".
Още през 1915 г. в Ню Йорк е образувана специална корпорация за координиране на помощите за болшевиките. Организаторите са Рокфелер, Морган и Нешънъл Сити Банк. Президент на Корпорацията е Франк Вандерелип с директори Дюпон, Ото Кан и други представители на банките и известни банкови магнати. Никой не би могъл да помисли сериозно, че капиталисти от такъв ранг ще финансират антикапиталистическа революция, но това стана и е неоспорим факт.
Руското генерално командване получава от един свой агент в Ню Йорк рапорт с дата 15 февруари 1916 г. Същият документ става достояние на света чрез книгата на писателя Борис Брасол „Светът на кръстопът". А ето и част от рапорта: „На 14 февруари 1916 г. в източната част на Ню Йорк се състоя тайно събрание от 62 делегати. Петдесет от тях били ветерани от революцията през 1905 г., а останалите са били нови членове. Много от делегатите принадлежат на интелектуалната класа, като доктори, публицисти и т. н. (всичките – евреи). Целта на събранието е била обсъждане начина на започване на голямата революция в Русия. Според повечето от делегатите условията в момента са били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. При неговото поставяне събранието е било веднага осведомено, че този въпрос е подсигурен, във връзка с което името на Якоб Шиф е било многократно споменавано."
След абдикирането на царя — 15 март 1917 г. — се съставя временно правителство, оглавено от социалиста Коренски, който веднага дава пълна амнистия. Ленин, Сталин и Троцки се връщат в Русия и този път през есента на 1917 г. болшевишката революция успява. Троцки напуска Ню Йорк на 27 март 1917 г. с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти го задържат, тъй като откриват в Троцки десет хиляди долара — голяма сума за това време. Въпреки че Троцки е притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото са знаели кой е Троцки и защо се връща в Русия. По същото време Канада, САЩ и Царска Русия са във война с Германия. Революцията е била против интересите на Канада и САЩ, тъй като при успех, Ленин ще сключи мирен договор с Германия, която ще освободи войските си от руския фронт и ще ги насочи срещу канадските и американските, както и става. Под натиска на американския президент Уилсън канадците пускат Троцки и придружаващите го.
Ленин също напуска Швейцария с 32-мата си привърженици в един военен германски брониран влак, преминавайки през военните германски линии, охраняван от германски войници. Предполага се, че Ленин предварително се е споразумял с германците веднага след като завземе властта да спре войната с Германия...


Един от най-осведомените хора за събитията в Русия преди революцията, по време на революцията и след нея е кореспондентът на „Таймс" Роберт Уилтон, който е живял в Русия и там е получил образованието си. В книгата си „Последните дни на Романови", издадена на френски, той дава списъка на хората, управлявали Русия през 1918 г. по националности. В английския превод на същата книга този списък е умишлено изпуснат.
Това са страниците 136, 137 и 138 от същия автор Роберт Уилтон:
Централен комитет на болшевишката партия, учреден през 1918 г.
Бронщайн (Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Лури (Ларин), Уритцки, Володарски, Розенфелд (Каменев), Смидович, Свердлов (Янкел), Накхамкес (Стеклов)
Всички гореспоменати — евреи 9
Улянов (Ленин), Кириленко, Лунчарски — руснаци 3
12
Всичките чужденци на високи постове и участници в комитета (са евреи и) са си променили имената с руски.

12

Ю

(Но днес е известно, че всичките, които тогава са били смятани за руснаци, се оказват също евреи, вкл. Ленин и Сталин, а и всичките останали „руснаци“ революционери – са си чисти евреи!)

Много от руснаците започват да се оплакват помежду си и да се мълви, че болшевиките работят за юдаизма. Анархистите предприемат по-смела стъпка. Започват да правят научни и литературни събрания, на които извест-ният анархист Лев Черни обяснява, че болшевиките не са откровени социалисти или комунисти, а са евреи, които работят тайно за юдизма. Всички анархистични клубове в Москва и Петроград са унищожени по най-жесток начин. Дори сградите са разрушени с оръдия и членовете им избити.

След Първата световна война 1919—1920 г. за евреите

настъпват предсказанията на техния месия: Русия попада

изцяло в техни ръце. Унгария е под управлението на Бела

Кун; Австрия — под опеката на Ото Бауер, който дълги

години ръководи външната и вътрешната политика на

страната; Източна и Южна Европа, Северна и Южна

Африка са тяхна Ханаанска земя, както и цяла Америка.

Още през 1929 г., веднага след отстраняването на

Троцки, Сталин постепенно започва да премахва неговите

привърженици, повечето от които са евреи. Много са из-

бити, а други са в затворите. Янкел, главата на по-

литическия отдел към армията, е убит. Евреинът ге-

нерал Якир също е убит. Ягода е в затвора, а още много

други изчезват, като на тяхно място застават руснаци (крипто-евреи!). През 1938 г. повечето от старите ръководители, генерали и политици на болшевишка Русия, са изправени пред съда за предателство, шпионство, измяна на родината и са лик-видирани от Сталин. Много историци, критици и пи-сатели твърдят, че Сталин прави тази голяма чистка единствено от страха да не го свалят от власт. Това действително е една от причините. Но той е имал достатъчно време да види и разбере какво става около него и че самият той е попаднал несъзнателно в мрежата на това Световно невидимо управление, и е станал негова пионка, затова прави опит да се отърве от неговото опекунство. И той, както много други преди него, не преценява добре силата на противника си. В потвърждение на това е загадъчната му смърт през март 1953 г. (каквато по принцип е съдбата на всики евреи революционери, с малки изключения, вкл. и след френската им революция!).

Вярно е че Сталин е бил груб и страхлив, но не е бил глупав, както го представяше международната работническа класа. Настъплението на чужденците (евреи, до един) интелектуалци по време на революцията и след това, го плаши. Неслучайно той отново отваря вратите на руските православни църкви, когато германците са пред Сталинград и апелира към Матушка Русия. Сталин официално заявява, че руската култура не трябва да изчезне.

Идвайки на власт, Никита Хрушчов напълно отрича Сталин и специално чистката след 1930 г.

Кой е Хрушчов? Няколко дни преди отстраняването му от власт имал 4-часова среща с Рокфелер. Предполага се, че неговият „бос" му е наредил да се оттегли без съпротива.

Много отдавна, пък и сега много хора си задават въпроса защо Сталин сключва през март 1939 г. пакт за ненападение с най-големия си идеологически враг — Хитлер. Този пакт за известно време се отразява отрицателно върху отношенията между Съветската и другите комунистически партии. Отговорът е следния — програмата на Комунистическата партия подтиква капиталистическите страни към въоръжени конфликти между тях.

На една сесия на Третия интернационал през май 1938 г. Сталин казва следното: „Възраждането на революционни действия от голям мащаб няма да бъде възможно, докато не успеем да използваме разногласията между капиталистическите страни, тоест да ускорим въоръжен конфликт между самите тях. Доктрината на Маркс-Енгелс-Ленин ни учи, че всяка война автоматически трябва да завърши с революция. Тези, които не разбират moва, не знаят нищо за революционния марксизъм."

Съветският вестник „Правда" от 7 ноември 1938 г. помества едно изказване на Георги Димитров, генерален секретар на Коминтерна: „Ние трябва да предотвратим

едно криминално споразумение между фашистките агресори и британската и френската империалистическа клика."

Може би най-съществената причина за сключването на този пакт е да се включат САЩ във войната. Германия, освобождавайки войските си от съветската граница, ще може да ги използва срещу Франция и Англия, които сами не биха могли да удържат на германския напор и неминуемо ще се наложи САЩ да се притекат на помощ, както и стана. В предизборните си речи Рузвелт непрекъснато обещава на американския народ, че в никакъв случай няма да позволи американски синове да се бият и да гинат по европейските фронтове. Натискът от Англия и Франция върху Рузвелт е голям. Германците напредват по всички фронтове и съдбата на Европа е поставена на карта. Рузвелт търси удобен момент, за да промени американското обществено мнение, което е против войната, и самия той създава прецедент с Пърл Харбър.

Нападението на Пърл Харбър не е изненада за никого. Рузвелт го очаква, желае го и го ускори. Елеонора Рузвелт пише: „Ние всички го очаквахме."

Материалните загуби и човешките жертви край Пърл Харбър настройват американците срещу Япония. Америка обявява война на Япония и тъй като Япония е в Тристранния пакт с Германия и Италия, Америка автоматически влиза във война с Германия и взема активно участие във Втората световна война.

Друг решаващ фактор за подписването на пакта за ненападение между Съветския съюз и Германия е съветът и авторитетното мнение на един от дейците на болшевиш-ката революция — българина Кръстю Раковски. По това време — януари 1938 г., той е в затвора „Лубянка" в Москва заедно с Бухарин, Райков, Ягода, Карахан и други. Съдбата му е предрешена — да бъде разстрелян както всички останали, но в последния момент присъдата е заменена с нова — 20 години затвор.

 Идеята за този известен пакт е на Раковски, който като затворник я дава на Сталин и ръководи неговото сключване. Той свързва Сталин с отговорните лица, които правят такъв пакт възможен. Години наред след това Сталин използва ума и компетентността на този неимоверно начетен и интелигентен затворник. Говори се, че живее някъде в Сибир, но не като затворник, а като съветник на Сталин. Умира някъде през 1958 г. За съжаление този голям ум е пръв помощник на Троцки и е плувал във водите на това могъщо и всесилно невидимо Световно управление, което той непрекъснато при разпитите му, със страхопочитание нарича „ТЕ". Той с подробности обяснява на Сталин кои са „ТЕ", какво „ТЕ" са в състояние да направят, като му доказва с много, вече минали събития, че той, Сталин, е пионка в техните ръце. Той нарича Сталин бонапартист и описва в такива подробности Ленин, Троцки и цялата съветска история, които и самият Сталин не знае.

Раковски е виден комунист и близък родственик на големия родолюбец и български революционер Георги Сава Раковски. Роден е в Котел, изгонен от България като левичар, установява се в Добруджа, където баща му притежава големи имения. Според Мирния договор след войната Добруджа преминава към Румъния. Изгонен и от Румъния заради революционните си идеи, Раковски се установява в Швейцария, откъдето по същите причини също е прокуден. Установява се във Франция и следва медицина в Нанси и Монпелие, където получава докторска титла. През войната представлява българските левичарски организации на Цимервалдската конференция. Взема активно участие в болшевишката революция и през 1919 г. става председател на Съвета на народните комисари. От 1923 до 1925 г. е съветски посланик в Лондон, а от 1925 до 1927 г. — посланик в Париж.

По време на разпита му в затвора „Лубянка" Раковски заявява: „Тъй като Добруджа стана румънска, без да искат моето съгласие бях превърнат в румънец.

Аз съм роден българин и се чувствам такъв. (А всъщност, т.н. Раковски, е чист евреин, юдомасон от най висока степен. Той е първият диктатор на болшевишка Украйна, а истинското му име е Хаим Рейковер!!!)"

Прочетох няколко пъти цялата документация по следствието, водено от най-високия по ранг съветски следовател Гаврил Гаврилович Кузмин (Габриел), лично доверено лице на Сталин. Той е следвал във Франция и е говорел свободно френски език, езика на който се е провел разпитът, тъй като Раковски е говорел по-добре френски, отколкото руски. Останах възхитен и очарован от отговорите, ума и смелостта на този българин. Самият следовател накрая признава, че такъв културен и прям човек не е срещал. Раковски открито казва на Сталин какво мисли за него и накрая решава да му даде една блестяща идея — сключване на пакт за ненападение с Германия. На първо място тази идея се вижда на Сталин абсурдна. След подробните обяснения на Раковски сключването на пакта става най-голямото желание и цел на Сталин и обкръжаващите го. Стига се до въпроса как практически да се осъществи и какви връзки да се използват за започване на преговори. И тук Раковски помага на руснаците, като ги свързва с масони, които подпомагат реализирането на идеята.

Както е известно, Сталин послушва съвета на Раковски, сключва пакт с Хитлер и цялата Втора световна война послужи единствено на интересите на революцията. Няколко странни неща се случват по време на процеса на Раковски. Американският посланик Дейвис лично присъства на процеса и прави някакви тайни знаци на Раковски, които са забелязани от съветската тайна полиция. По-късно, след процеса, посланикът си признава, че е поздравил с тайни масонски знаци Раковски и му е дал да разбере, че ще бъде спасен.

На 2 март съветското посолство в Лондон хваща следната радиограма: „Амнистия или нацистката опасност ще се увеличи."

На 12 март в 9 часа вечерта Върховният съд на СССР трябва да произнесе присъдите. Същия ден в 5,30 часа сутринта хитлеровите войски навлизат в Австрия.

Всичко това не е останало незабелязано от ГПУ и Сталин. Същото се вижда от изказванията на следователя Кузмин пред лекаря на „Лубянка": „Трябва да сме много глупави да мислим, че поздравът на американския посланик, дешифрираната радиограма, съвпадението на инвазията в Австрия с датата на произнасяне на присъдите са само случайност. Не, ние не „ГИ" видяхме „ТЯХ", но ние чухме техния глас и разбрахме техния език." Следователят има предвид тази всесилна тайна организация, която управлява света. От казаното става ясно, че Раковски е бил един от „ТЯХ"...

...Всичките драконовски методи на Илюминати, използвани във Френската революция, са повторени в Русия. Болшевишката революция е точно повторение на Френската. Избиването на затворниците в Петроград е пълно копие на събитията в Париж. Удавянията в Черно море приличат на тези в Лоара и Рона. Лозунгите срещу буржоазията и кулаците са същите, измислени От Робеспиер...

След всяка революция, независимо от това как се наричат установените партии — комунистически, социалистически или земеделски, те служат на една централа и стриктно изпълняват нарежданията й.