Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Китайският век, Първият черен президент на САЩ, И първи ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.02.2015 21:08 - Китайският век, Първият черен президент на САЩ, И първи мюсюлмански премиер на Великобритания! Автор: budha2

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 2408 Коментари: 0 Гласове:

Прословутата реплика на социалиста – Джон Кенеди, изречена в неговата встъпителна реч като президент на САЩ:
„И така, мои американски сънародници, не питайте, какво вашата страна може да направи за вас, а какво вие можете да сторите за вашата страна?“

Знам я от дете. И колчем я чуя, ми се иска да имам кобур и то пълен… Както каза тате, който, Бог да го прости, слушайки заглушаваните чужди радиостанции, стискаше палци за „десния“ кандидат Ричард Никсън:

„Комунизмът победи в САЩ.“

Тогава не го разбрах. Сега, след като съм натрупал толкова много познания, със самоирония мисля за нашата наивност. Никсън се оказа „по-ляв“ и от Кенеди, ако приемем тези несъществуващи понятия за реалност…

По-рано в спомената вечер, преди да чуя плещенето по “France 24”, в собственото ми телевизионно предаване, разговарях с протестантския пастор Ангел Пилев. И той спомена за онези райони в големите европейски градове, които противно на законите, са обособени в места, в които кракът на коренните жители не може да стъпи! Това е т. нар. градски апартейд, налице и у нас.

Попитах го, как така той знае за съществуването на подобни центрове на изолация, а западните лидери – не? Странно?! Не съм ли прав?

Но да се върнем към другата, към икономическата действителност.

„Не мога да бъда сигурен, че 2014-а ще е годината на Китай. Или, че 2015-а ще бъде годината на Китай. Но не изпитвам никакво съмнение, че това ще бъде китайският век.“

Знаете ли на кого принадлежи тази прогноза? На един от онези, които от подножието на върха служат на самите „олимпийци“. Думите са изречени от Лойд С. Бланкфайн, председател и главен изпълнителен директор на… банката “Goldman Sachs”. След малко ще го видите и чуете.

Такива са днешните и утрешните реалности. След три петилетки се очаква китайската икономика да бъде трикратно по-развита от американската!

Не е изненадващо, че Обединеното кралство е само един от мераклиите за инвестиции в Китай. Страната на победилия държавен капитализъм под тоталитарната власт на комунистическата партия е магнит, привличащ капитали отвсякъде.

„Докато британските инвестиции в региона ще нарастват бързо, те все още са възпирани от приливите откъм Хонг Конг, които през 2020 година ще съставляват 63 на сто от всички чуждестранни инвестиции в Китай. Сингапур, Япония, Тайван, САЩ, Южна Корея и Германия също ще бъдат солидни играчи. Всеки от тях ще участва с дялове между 6 и три процента от общите инвестиции.“

Съзряхте ли някъде да отварят дума за инвестиции в Европа или САЩ? Какви са надеждите на хората по тези места? Каква картина се очертава на хоризонта пред нас? След като:

Да се чете:
Китай - новата еврейска комунистическа империя!!
Григор Симов
„Секторът на финансовите услуги ще преживее най-голямото си покачване, като ще се увеличи от едва 27,7 милиарда паунда през миналата година до 143,2 милиарда лири през 2020 година. Нарастване с 417 процента, благодарение на вдигането на ограниченията върху търговията с ремимби [юан – китайската национална валута] и на китайския устрем към реформи във финансовия пазар.“

За пет години китайската енергетика възнамерява да привлече 19,3 милиарда лири-стерлинги. Увеличение с 9,8 милиарда паунда. Хуманитарните науки, медиите, развлекателната индустрия също са споменати в доклада като отрасли, в които са предвидени увеличения.

„През последните години китайските власти предприеха стъпки, които да улеснят инвестициите в страната и да променят възприятията на инвеститорите относно китайския пазар и възможностите на него“ – сподели Стюърт Фулър, управляващ съдружник по глобалните пазари в “King & Wood Mallesons”. – „Правителството припозна широк спектър от области, които имат нужда от чужди инвестиции. Та Китай да може да посрещне своето вътрешно търсене и успешно да пребалансира икономиката си в посока на увеличаване на качеството.“[56]

Онова, което разбирам е: Китай вече е нахлузил имперските ботуши и спешно се стреми да ги разтъпче, за да влезе в ролята си на истинска нова империя. Медии, развлечения… Не ви ли напомня САЩ от трийсетте години на двадесетото столетие до началото на новото хилядолетие?

Успоредно с всичко, поднесено досега, върви гигантското развитие на въоръжените сили и съответно – на военната промишленост. Ако САЩ първи въведоха безпилотните самолети още по време на Виетнамската война, днес се твърди, че изостават пред страни като Русия, Япония и най-вече КНР. Говори се за „ново поколение drones”, с марката “Made in China”!

Китай използва всички форми за налагане на своето имперско положение. В повечето случаи подхожда доста деликатно. Казват, че нямало „по-хуманно“ обезглавяване от китайското в далечното минало. С изключително тънък и остър меч ставало „неусетно“?!

Днес никой не може да обвини китайските лидери в натрапчиво присъствие на световната сцена. На повърхността всичко изглежда гладко и спокойно. Но под нея се водят люти битки. Все далече от самия Китай. Подобно на САЩ, които, като в стар сръбски анекдот, „...участват, но не влизат“…

Когато през есента на 2007 година от телевизионния екран предвидих началото на войната за Африка, получих поредната порция насмешки и обидни квалификации. Обаче има зрители, които не просто помнят, а свързват ставащото днес с тогавашната ми прогноза. Да, Африка ври и кипи. Не е ли вярно?

Миналата година китайският министър-председател Ли Къцян, отиде в Лондон на официално посещение.

„Като отдаваме дължимото значение на китайско-британските търговски връзки (говорим за 17,8 милиарда долара), това е съдбоносно събитие за британския бизнес – особено за енергийните компании, за банките, и даже за “Manganese Bronze”, която произвежда лондонските таксита. Техният успех да очароват китайците зависи от една фигура: кралицата.

Всичко, което Ли Къцян иска да направи, докато е тук, е да се срещне с кралицата. Елизабет ІІ се превърна в пионка в тайна дипломатическа партия, която се разиграва между FO[58] и китайското правителство. Това е трън в окото на републиканците. Докато бесните британски sans-culottes агитират против Короната като скъп анахронизъм, най-важната нация в бъдеще (и по ирония онази, която издигна комунистическите принципи) почита монархията.

Ето доказателство, че по целия свят хората обичат монарсите. Имайте предвид – не всички монархически особи. Не забелязвам китайците да са се наредили на опашка, за да направят реверанс пред нафуканите Грималди от Монако, или пред яздещата велосипед Маргрете ІІ Датска. Не, само династията Уиндзър притежава вълшебната привлекателност, която кара даже най-твърдите диктатори да коленичат пред нея.“

Прекалено верноподаническо даже за моя промонархически вкус от страна на авторката – родена в кенийската столица, дъщеря на чиновник от Световната банка. Другарят Ли Къцян изобщо няма намерение да коленичи пред никого. Тъкмо обратното. Милата лондонска „демократична“ драскачка. Не съзира противоречията в собствения си текст. Хем удря чело пред Китай, обявявайки го за „най-важната нация в бъдеще“, хем очаква неговият премиер да се свлече пред трона с герба на британското коляно на германската династията Сакс и Кобург-Гота. Защото Уиндзър е измишльотина отпреди точно век.

Не, драга, Китай държеше да ви постави на място, като ви унизи. По протокол кралицата приема само държавни глави и то не всички. Правилата определят дори съответната каляска за визитата – според ранга на страната, чийто представител посещава Бъкингамския дворец.

Масоните, каквито безспорно са китайските комунистически вождове, държат изключително много на символите. В случая Пекин иска да подчертае, коя е истинската империя на този свят. Иначе казано – да подаде знак на онези, които могат и трябва да го разберат: От тук насетне колениченето ще е пред нас, а не тук, в голямото здание зад гърба на паметника на кралица Виктория.

Сиреч – да си имаме уважението! Ротшилдови са в Лондон, но и в Пекин.

Намират се и глупци, които одумват „най-ниската степен на икономическо развитие на Китай от четвърт век“! Живи да ожалите комунягите в Пекин! Миналата седмица един от тях – Ванг Жянлин, си напазарува 20 процента от испанския шампион по футбол „Атлетико“ – Мадрид…

Което не означава, че китайският народ живее добре. Навярно най-малко 65 на сто от него трудно свързват двата края. Но допреди три десетилетия делът на онези, които имаха телевизори, беше даже по-нисък.

Лиу Янг, първата китайска жена в космоса КНР е тирания. Няма спор за това. Но какво прави Западът? Тъкмо в отношението му към различните сатрапии по планетата, по двойните и даже тройните стандарти, които прилага, лъсна неверотното му лицемерие. Затова хора като мен, са не разочаровани, или огорчени. След като научихме достатъчно, няма как да ни излъжат: САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Германия или Европейския съюз като цяло, Китай, съставляват истинската ос на злото. Така е поне от 80 години насам!

Одумването на ръста на китайската икономика от страна на нищожества, които са готови да лижат задните части на пекинския режим, е недостойно. Понеже това ми е работата, ще припомня унизителното поведение на втория човек в правителството на Нейно величество и на придружавалия го лондонски кмет в Пекин преди година и половина.

„Господин Осбърн превърна Китай в свой личен приоритет…

„Искам да третирам Китай различно. Не го възприемам като заплаха за нас. Съзирам в него огромна възможност.“

The Great Wall of Hollywood Истината е, че ние сме достатъчно незначителни в очите на китайците. Но това са пари в брой, които ни очакват. И г-н Осбърн иска да обмислим и решим какво ще предприемем, за да ги задържим.“

Точно така. Това са думи на държавния секретар – нещо като министър на финансите и шеф на администрацията. Две в едно, както казват в рекламите. Изобщо – Chancellor of the Exchequer, ако някой се наеме да го преведе точно.

А Борис Джонсън, който го следваше по петите по време на обиколката му в Китай, има шансове да оглави Консервативната партия. И да стане първият мюсюлмански премиер на Великобритания! Все пак е турчин…

Ръстът на китайската икономика през последното тримесечие на 2014 година, което е прицел на критики и язвителни коментари на Запад, е 7,4 на сто. За сравнение – през същия период на 2013-а той е възлизал на 7,7 процента.

Oгромните инвестиции на General Motors капитал повлияха на китайския живот Това е неизбежно, растеж от над 25 на сто, с който започна възходът на комунистическата държава, е възможен само при крайно изоставане. Каквото беше нейното.

Но какъв е ръстът на британската икономика? Около 1 процент. А на САЩ? Обама твърди – 2 на сто. „Лъже мръсникът“, както се пееше в блудкава песничка от дните на „последния лов на Тодор Живков“…

Тези две бивши империи са цъфнали и вързали… Е, да не им връзваме кусур, тъй като нашето дередже е далеч по-лошо. Обаче те носят огромна вина за положението ни – още от 1940 година, та досега. Кой, ако не онзи техен “failure”,Уинстън Чърчил, ни продаде на своя любим Uncle Joe, както наричал сатрапа Йосиф Сталин?

Тогава? Плачат над чужди гробове, както говореха някога в махалата. По-добре да надникнем и видим, как са те. Понеже не съм забелязал нашенските младежи да са се засилили към новата империя в Азия. Макар че би трябвало. Най-много от тях се заглеждат в Албиона. А там…

На Острова и преди всичко в Англия, вият за това, че едва ли не хунски орди нападат страната откъм Континента. Заветната им цел е, да се доберат до welfare – тлъстите социални помощи. Най-силно квичи кабинетът. В неговата агитка се откроява сопраното на премиера Дейвид Камерън, мелез между аристократи и хазари.

Дали имат основания? Да проверим. Както обикновено излиза при подобни проблеми, нещата са so-and-so, според английския израз. Което ще рече – и така, и не съвсем. Може би най-точно – еди как си, някак си… Защо?

„Безработни британци в Европа изсмукват повече облаги и социални привилегии в най-богатите страни от Евросъюза, отколкото техните сънародници у дома, заявяват в Обединеното кралство, въпреки твърденията на правителството за имигрантите, които заливат държавата, за да си осигурят по-добри социални плащания.

Най-малко 30 000 души с британски произход дърпат обезщетения за безработни в страни из целия Европейски съюз“, установи проучване на вестник “The Guardian”, проведено в допитване в 23 от останалите 27 държави-членки.

Изследването показва, че четири пъти повече британци получават помощи за безработица в Германия, отколкото германци – във Великобритания. По същия начин броят на безработните британци, получаващи помощи в Ирландия, превишава в съотношение пет към едно този на техните ирландски братя по съдба.

Не само далеч повече британци ползват облаги в тези страни и така нататък, но често помощите другаде в Европа са по-щедри, отколкото в Обединеното кралство. Във Франция един британец получава над три пъти повече, отколкото безработен французин в Кралството.

Проучването беше обнародвано, след като през този месец германската канцлерка Ангела Меркел посети Лондон за разговори с министър-председателя Дейвид Камерън. Той провежда кампания за „реформи“ по отношение на свободното придвижване в рамките на Евросъюза, като част от неговите опити да предоговори условията за членството на Великобритания в организацията, преди произвеждането на референдум през 2017 г., ако все още е на власт.

Във Финландия, Швеция, Дания, Белгия, Люксембург, Германия, Австрия, Франция и Ирландия броят на британците, получаващи банкови чекове като безработни, е почти трикратно по-висок от жителите на съответните държави – в Обединеното кралство. За илюстрация – британците, радващи се на социални помощи там, са 23 011, срещу 8720 от изброените страни – във Великобритания.“

На някои може би е направило впечатление, че Европейският съюз сякаш е разделен на две. Това е така, но донякъде. Мисля, че разделението е поне на четири групи. В най-долната сме ние, разбира се…

Експулсиране на газови спекулантите от Китай
Да, до тук отсъстваха държавите от европейския Юг, от централната част и от Изтока. Обаче наблюдението не е съвсем прецизно. Понеже островитяните са плъзнали навсякъде.

Според цитираното изследване общо около 2,5 на сто от британците имат претенции за социални помощи на Континента. Колкото всички граждани на континенталната част на Евросъюза във Великобритания, взети заедно.

Например, 4500 британци, живеещи в Полша, са заявили искания за социални помощи. В някои от останалите страни тези бройки са „по-скромни“. Но и представителите на бедните държави, които ползват системата за социално подпомагане на Обединеното кралство, са незначително количество. Противно на онази информационна вълна, с която ни заливат.

„Има само около 1000 румънци и 500 българи, например, които получават помощи като търсещи работа във Великобритания, според Службата за работа и пенсии. От 30 000 британци, които се облажват от помощите за безработица в другите страни от Евросъюза, едва 62 са в десетте държави, които се присъединиха след 2004 г.“

“There is something rotten” – „има нещо гнило“. За радост, този път то не е у нас. Да се оправят онези, които живяха чудесно, докато ние превивахме гръб под съветския и нашенския комунистически камшик. Те ни харизаха на Сталин и никога не престанаха да съучастват на комунистите. И сега са с другарите и те – с тях. diagnosa.net/