Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Свети Николай (Велимирович): Благослови враговете ми, ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.09.2015 22:29 - Свети Николай (Велимирович): Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 2179 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.09.2015 22:42

Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всичките ми надежди за земното. Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. И както преследваният звяр си намира по-сигурно убежище от преследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Те вместо мене изповядаха греховете ми пред света.Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам.Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех. Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Когато се показвах мъдър, те ме наричаха луд. Изкарвах ли се силен, присмиваха ми се като на дребосък. Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад. Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка. Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от съня. Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън. Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мене, та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да зацарува напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двата мои зли близнака - гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето. Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която ме и заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам, а това малцина знаят, че на света човек няма други врагове, освен самия себе си. Враговете си мрази само оня, който не знае, че те не са му врагове, а сурови приятели.
Наистина, ми е трудно да кажа, кой ми е сторил повече добро и кой повече зло на тоя свят: приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми. Робът кълне враговете, понеже не знае. А синът ги благославя, понеже знае. Знае синът, че враговете не могат се докосна до живота му. Затуй свободно крачи между тях и се моли Богу за тях.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.” www.poznanie.dir.bg

Нагоре