Срещата на Патриарх Кирил с римския папа в Куба, наричат «събитие на века» и «знамение за настъпване на нова ера».… Позицията на нашата редакция е еднозначна: Не се впрягайте заедно с неверниците; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? (2 Кор. 6, 14–15).

Но ако сатанинското лукавство на екуменистите не ни учудва, то приспивните и приветствени речи от страна на некои, уж, патриотични сили, могат да доведат до недоумение и смущение. Доста е странно, на първ поглед, че лидерът на комунистическата партия Генадий Зюганов изрази задоволство от «братската» среща и сравни Декларацията на Патриарха и Папата с моралния кодекс на строителя на комунизма, и с християнските заповеди.

Как да оценяваме изявлението на съвременния «вожд на пролетарята»? И кое конкретно сродява носителите на комунистическата идеология с адептите на Ватикана? Тези и други въпроси зададохме на православния патриот, известния обществен деец, председателя на «Народния Събор» на Украйна и Новорусия Игор Михайлович Друз.

– Уважаеми Игор Михайлович, иска ми се да засегна едновременно неколко теми, и да погледнем на тях, от нестандартен ъгъл. Какво мислите за връзката на комунистите с Ватикана и кое е причината за тази толкова неестествена консолидация?

– Мисля, че една от главните заплахи днес е своеобразният измамен антиглобализъм, към който отнасям и «червените» антиглобалистски движения. До какво водят те, виждаме от примера с Ципрас – министър-председателя на Гръция, който предаде двехилядолетните духовни ценности на народа си, а също икономическите и политическите интереси, заедно с държавния суверенитет.

Убеден съм, че в никакъв случай не трябва да се отстъпва от каноните и да се смесва Православието с комунистическата, анархистката или либералната идеологии. Защото бидейки антихристиянски по същество, всичките тези мирогледни системи са насочени към постигане рая на земята. Всички те граничат с ерестта на хилиазма и фактически произлизат от него. (Хилиазмът е лъжеучение за бъдещо земно Царство на Спасителя, което уж трябвало да се осъществи преди Неговото Второ пришествие. – Бел. ред.)

Казват ни, че етиката и нравствеността на коммунистите приличат на християнските. Но за нас, християните, най-важното е отношението към Христос. И ако Той се отрича, ние губим основата, и на нравствеността, и на етиката, и на всичко останало... Глобалните сили, олицетворявани от финансовата олигархия, обединена в тоталитарни секти и затворени клубове, – искат да ни пробутат поредната измама, и това им се удава. Те разбират, че огромни маси хора сега въстават против новия световен ред, и затова се опитват да пренасочат този протест в деструктивна посока, което и наблюдаваме в Гърция. Алексис Ципрас, който започна кариерата си, уж, под антиглобалистки лозунги, сега въплъщава в живота само коммунистическата «нравственност» в стила на ранния большевизъм. Той предаде идеите за социална справедливост и развитие на отечественото производство, и стана помощник на европейските (и световни) грабители – капиталисти (банкери!), докарали Гърция до дългова кабала (еврейско сатанинско робство) (виж: http://segodnia.ru/content /170980).

Премиерът на Гръция, комунистът А. Ципрас

Ватиканът постепенно се превръща и в някаква глобална «червена» политическа сили. След Втория ватикански събор, католицизмът отхвърли останалите в него християнски принципи и се зае с борба за власт. Папа Франциск е абсолютен монарх на държавата Ватикан, джудже по размер, но значителна по влияние; един от най-крупните международни банкери, ръководител на грамадна световна медйна корпорация, глава на широкомащабна разузнавателна и терористична мрежа, проявила кървавата си същност в Украйна. Да, папата римски беше един от главните организатори на държавния преврат и гражданската война в МалоРусия. Подчинени на Ватикана, униатски и католически «свещеници» служат като капелани в наказателните батальони, и разпалват ненавист към всичко православно и руско. Но при всичко това, Франциск се представя за скромен и простодушен, демонстративно пътува с евтини автомобили, представяйки се за «папа на бедните». Той заиграва с левите политици, особено в Латинска Америка, и на този цирк не може да се гледа без усмивка. Очевидно, според замисъла на претендиращите за световно господство олигарси, католическата «църква» е призвана да изиграе ролята на някаква глобална компартия, «пренасочваща» протестите към руслото на поредната утопична «теология на освобождението».

– Но Ципрас открито заявяваше, че е атеист, и над Евангелието не се е клел. А в нашата КПРФ, съгласно некои източници, има много вярващи, които са там, само защото считат тази партия за патриотично крило в Държавната Дума и реален лост за влияние при приемането на законите…

– Мисля, че трябва не само да се кълнем в Евангелието, но и да живеем според него! Но за съжаление, по определение и фактически, руководство на КПРФ не се и стреми към това. Ние знаем, че значителна част от депутатите и актива на КПРФ противодействат на строежа на храмове в Москва и в много други градове, а да не говорим за лобистките им проекти в бизнеса. Партията на комунистите се отклони от принципите, които провозгласяваше Зюганов, преди известно време: – сътрудничество с Църквата и патриотизъм… Сега той стои на релсите на първите болшевики – безбожие, опити за създаване рай на земята и сътруднчество с различни либерални организации. Стигна се до там, че КПРФ вече сътрудничи с въпиющо русофобската и антиправославна партия «Яблоко»! Известно е, че КПРФ беше замесена и в т. н. «блатен» метеж.

Мога да кажа например, че в «Коммунистическата партия на Украйна» (КПУ) наблюдавах още по-неприятни неща. КПУ дълго врем излизаше с лозунги в подкрепа на Православието и нравственността, и не може да се отрече, че правеше нещо в тази насока. Но в най-критичните моменти тя предаваше, привлечените към нея, част от проруските измамени православни. По времето и на двата «майдана» КПУ спираше електората си от активно противодействие на превратаджиите. Ето в това е разликата между коммунистите и верующите хора.

Идейното ядро на опълчението в Новорусия, благодарение на което тя се съхрани, или поне съхрани остатъците си, бяха именно православните монархисти...

А сега в Донбас всички ги преорентираха към социализъм. И най-смешното е, че те, комунистите, не се и доближават до социализма, а строят най-див олигархат и капитализъм, под червени знамена. А това си е същата измама, като в Гръция. И за съжаление, «петата колона» в Москва активно участва в създаването именно на такава псевдо-антиглобалистска държава, която не взаимства от социализма, поне социалното равенство.

– А римският папа защо заиграва с комунистите и социалистите, и приема от тях подаръци, например, разпятие във вид на сърп и чук?

– Там ситуацията е особена. За западните олигарси е трудно да строят световна държава, без да създават илюзии за привиден плурализъм и демократичност. Затова световните лихвари си съдават привидна опозиция. А истинският враг на новия световен ред е Православната Църква. И затова толкова силно я угнетяват, даже и в Гърция, и в Украйна, и на други места по света.

Всичките тези стари идеологии – коммунизмът, либерализмът, фашизмът и анархизмът, бяха (еврейски) проекти на модерната епоха. Сега човечеството е навлязло в още по-апостасийна (отстъпническа) фаза на деградация. Партиите се заменят с различни култове, които се свеждат до един, единен култ. Като в Гърция, където мнимите антиглобалисти получават финансова и информационно­-политическа подкрепа (от банкерите), а противниците им, ги лишават от всичко, а дейността им се премълчава.

Новите политтехнологи създават нова религия, която ще е антихристова. Установяването на тази псевдорелигия е насочено към премахване на националните граници, смесване на народите и оправдаване на най-страшните грехове. И съществуването на старите политически партии постепенно губи смисъл, а всичките идеологически въпроси ще са в програмата и целите на флилиалите на световната религия, които в послвдствие ще се влеят в един култ. В полза на идващия световен диктатор, предречен от Светите Отци, в Китай, например, ще започнат да агитират будистките бонзи, в Пакистан – ислямските имами, в Италия – католическите падрета. Но по същество, това ще са представители на единната религия, на едината световна антицърква (на антихриста).

– А защо именно със социализма заиграва папата?

Защото истинският антиглобализъм укрепва, и затова световната олигархия се старае да пренасочи протестите в напълно измамна посока. А главата на Ватикана, отдавна не е просто религиозен деец, а е глобалист, политик и политтехнолог, който съдейства за създаване на (еврейска, юдомасонска) световна империя, с помощта на мними антиглобалистски протести.

– Защо според вас нашият народ и до сега не осъзнава пагубността на комунистическата и социалистическата идеологии? Защо общественото мнение не стигне до решение, най-после да се преименуват улиците - Ленин, Войков и т.н.?

– Ако Русия се управляваше от православни хора, те биха оформили единен, цялостнен мироглед. Но, за съжаление, част от (а всъщност, почти цялата) властова върхушка са врагове на Русия и на Църквата. Вижте на пример Греф, главата на най-голямата държавна банка, който заявява, че Крим принадлежи на Украйна, и той нямал намерение да му помага. Т. е. той поставя под съмнение териториалната цялост на РФ – и няма никаква реакция, нито дума, от страна на властите!

Уви, мнозина просто не разбират важността на процеса за преименуване. Бжезински многократно е писал, че САЩ доминират, не само във военен, в икономическом и политически план, но и в сферата на културата и идеологите. А и комунизмът е чисто западна идеология, измислена и внедрена от неруски и неправославни хора. Не е допустимо да се възпитава младото поколение, на улици с имената на террористите Войков или Ленин, - палачи на Русия. Но в поддържането на тези имена се наблюдава трогателно единство между либералите и комунистите. Даже «църковният» ултралиберал Юрий Белановски, ръководител на обновленческото движение «Даниловци», яростният "антикоммунист", очернящ практически всичко в съветската история, беше против преименуването на станцията на метрото «Войковская».

Болшевиките нанесоха на Русия колосални вреди. Това беше «майдан» № 1, а всичките други социалисти, например, в съвременния Киев, са само продължители на делото на Ленин. И, въпреки различието на идеологиите им, революционерите ги обединяват некои характерни черти. Първо – това е борбата им против Православната Църква; Второ – против Русия, подразбираща, освен всичко друго, и преиначаване на нашата история; Трето – против нравственоста и семейството; Четвърто – присъединяване на държавата ни, към западните грабителски икономически схеми…

И така, всичко, което виждаме днес, това е – преход към нова степен на апостасия (отстъпление). Все пак Ленин още не беше стигнал до там, да организира в Москва гей­-парад. А ето че Порошенко го надмина... Но, и спонсорите на всичките тези революции, разбира се, са същите – Wall Street, т.е. международните (еврейски) финансови къгове и тоталитарнте секти.

– В православните среди се срещат две противоположни мнения. Хората или напълно отричат съветския период, или идеализират нравственния, добропорядъчен съветски гражданин, а героите от старите филми считат, едва ли не за светци. А Вие какво мислите за тази страница от историрта ни?

– В съветския период просияха огромен сонм мъченици и изповедници, имаше и много обикновени честни труженици и воини. Не трябва в никакъв случай да омаловажаваме и значението на нашата Победа във Великата Отечествена война, и да отричаме и понижаваме достиженията от това време, в науката и техниката.

Но тук има едно «но». Когато ние, например, разглеждаме епохата на татаро-монголското владичество, тогава все пак признаваме за герои, не Батай­-хан, а Евпатий Коловрат и другите борци срещу завоевателите. Ценим и тези, които в онзи нелесен период на зависимост на Русия от “монголците“, добросъвестно са се трудили, правилно са се молили на Бога и възпитавали децата си в благочестие и чистота, което водело към набиране на сили. И в карайна сметка съвместните големи и малки подвизи на руснаците се увенчали с отхвърляне на чуждите поробители. Така и в Съветския Съюз: който е създал добро семейство, отговорно е изпълнявал работата си и се е старал да не отстъпва от Бога – той е достоен за похвала. Но самият режим, разбира се, беше богоборчески, и затова, без съмнение е недопустимо, православен човек да го оневинява и хвали.

– А как ще комментирате твърдението, че тогава, при зактворените църкви, народът уж бил много по-нравствен, отколкото сега, в периода на възраждане на Православието?

– Всичко това е абсурд. Вцърковените християни живеят значително по-чисто, от светските хора; те създават здрави семейства, раждат и възпитават детца, готови, не на думи, а на дело да жертват живота си за вярата и Родината. Много мои православни познати имат по пет-шест деца. У нас в Донбас загина боец, който остави 10 дечица. Разбира се, случва се, за съжаление, и чужд на вярата човек да е по-порядъчен, отколкото някой, уж, православен. Но като цяло, църковните хора са по-нравствени от безбожниците. Защото те имат опора в живота и в морала си, - Христос и Неговите заповеди. Друг е въпроса, че православните не са толкова много. А ако целият наш народ се обърне масово към вярата, аз съм убеден, че всичките проблеми ще се разрешат от самосебе си.

причастие

А да се говори за висок морал в съветския период, няма смисъл, просто защото обикновено обичат да сравняват късно-брежневската епоха, с елцинската. Да, в такъв случай, от двете злини, е възможно, първият период действително да е по-добър от 90-тте бандитски и порочни години. Но нали имаше и ранен болшевизъм с чудовищни репресии и съзнателно унищожаване на нравственоста.

Престъпността в СССР в сравнение с Руската Империя нарасна десетки пъти. Институтът на семейството получи най-тежки рани, с огромното количество разводи и аборти. При Хрушчов броят на детеубийствата достигаше пет милиона годишно! В царска Русия на 500 брака имало само по един развод, а ленинските декрети максимално облегчиха процедурата за разтрогване на брака, и узакониха хомосексуализма и абортите. И тази аморалност се насаждаше от горе.

 

http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_13998/

Превод, Григор Симов

Зюганов- да, но Ципрас?
Не е истина като му се приписват членуване или комунистически идеи.

Криминализирането на хомосексуалността в Русия според Уикипедия е тъй: "Первые карательные меры были введены лишь Петром I в 1706 году и распространялись только на военнослужащих. Затем в 1832 году в законодательство России уголовное преследование за мужеложество ввёл Николай I. После октябрьской революции 1917 года в уголовный кодекс преследование за мужеложество в РСФСР вернулось в 1934 году. Оно было отменено в 1993 году" Обърнете внимание, че законът в една православна държава започва да го преследва доста след приемането на християнството. Във Византия сигурно изобщо не е имало преследване. В социалистическа България хомосексуалността беше криминално престъпление. Тъй че това за хомосексуалността, "насаждана отгоре" не ще да е истина. Предполагам, че и западните ХРИСТИЯНСКИ държави не се преследвали законово хомосексуализма. Дали пък не са го насаждали???

Според мен- ДА. В това няма кой- знае какво откритие. Още протестантите възроптават срещу някои догми, после просветителите, после якобинците, после марксистите.
Съвременните демокрации отделят християнството от държавата и го приравняват съвсем справедливо с останалите вероизповедания. Какво ли не му харесват? Знам ли!?
На мен не ми харесва отношението към жената като към покорен придатък на мъжа; не ми харесва идеята за отвъдния живот- тя ми се струва безмислица; не ми харесва насажданото чувство за вина за първородния грях и заради Божията жертва на Сина; не ми харесва идеята за Бог- единотворец, опровергана от науката и разобличавана от всички астрономически и природни открития; като добавя и някои деликатни моменти от рождението и възкресението на Иисус, просто ясно е, че за мен християнството не е вярно изображение на нещата от живота и е по- добре да бъде оставено на бабите, нещастните и нищите духом, но не е за 21 в.
Това, което свързва християнството с комунизма, според мен, е вярата в по- добър свят, но с тази разлика, че комунизмът го поставя ТУК НА ЗЕМЯТА. Вярата, че хората са равни и нищите имат равно положение с богатите, учените и властващите е сродна, да не кажа идентична. Втози смисъл християните и комунистите се борят за едно по- хуманно бъдеще в света. При това комунизмът е по- добър- дава шанс това да стане ТУК, па макар и в бъдеще.

Мнозина "възроптават" срещу християнството, - и най-вече - князът на този свят - дяволът и неговите земни слуги - юдомасоните, в т.ч. комунистите и социалистите. И въобще - цялата "световна демократична общност" и "цялото прогресивно човечество"...

Или владетелят е слаб, или не го е грижа за народа му.

А всъщност представата за "княз" и "слуги", а и изобщо за непонятно зло ми се вижда като от друго време.
Християнството няма митове и образи за новото време. Изпяло си е песента.

За съжаление, такъв предимно излезе и "десния антиглобализъм". Тоест... НИКАКЪВ!
Десните "евроскептици", излезнаха такива, но само на теория и до деня на "изборите".
Защо например, силно възхвалявания Орбан, не извади Унгария от ЕС?
Защо Кощуница се мазнеше на власт, на троцкистите в Брюксел, предаваше свои граждани и бившия им Президент, какъвто и да е той на Хага, а сега е голем "евроскептик"?...
Защо партията на Качински, не изведе Полша от ЕС и не я вади и сега и подкрепи чифут-"евр(е)омайдана"?...
По какво се различава от на Ципрас, тяхната демагогия?...
Орбан се "плъзга" по ционисткото "острие на бръснача", също така в момента!...
Не се лъжете!
Играят си с Меркел на "доброто ченге" и "лошото ченге", но са В ЕДИН НЕОТРОЦКИСТКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, макар да го играе "десен"...