Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2016 00:21 - Кръстът Господен спаси живота на боец. logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1775 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Аз съм подполковник Маншин Антон Леонидович. Господ, по милостта си, ми даде да служа в зоните на бойни действия в Ичкерия. Иска ми се да споделя с вас болката, през която Господ ми даде да премина. Взех благословение от духовника си отец Валериян – дали си струва да се връщам към спомените си? Да споделя ли болката си с ближните? И отец Валериян каза: «Споделяй болката си. Невярващите хора ще дойдат към вярата, а вярващите, ще се молят за тебе».

 

image

Командирът от спецназа Антоний Меншин


При изхода от Грозни има едно селище Михайловское. През Февруари моята бойна група изпълняваше задача на главната подходна застава. Тя действаше на около километър и половина пред основните сили и изпълняваше разузнавателни функции, т.е. да разкрива основните сили на противника, силата и потенциала му, и да влиза в съприкосновение с него. На изхода от Михайловское, ние попаднахме в засада – нито ние ги очаквахме, нито те нас. Боят продължи 15-20 минути, не повече. Аз съобщих по радиостанцията, че съм влязал в бой с противника, и съм го унищожил. Строявам хората и гледам, – 29 бойци, един го няма. И някой плаче от към първата машина. А бойците казват: «Другарю лейтенант, Саши-механика го няма. Може да са го ранили?» Тичам по посока на плача, а в главата ми мисли, една от друга по-тревожни. За два и половина месеца от щурма на Грозни изгубих единадесет бойци, единадесет момчета. Повярвайте, че е много тежко да губиш бойци, особено ако умират в ръцете ти.

Притичвам, а той седи, държи ръката си на нивото на стомаха, плещите му потръпват, той плаче и буквално, ридае.

Явно, когато е излизал, го е уцелил снайперист. Хващам го за плещите за да го сложа в легнало положение, и виждам, че държи пред себе си кръст, дълъг около 15-20 сантъметра и дебел 15 милиметра. Помня го, защото той го носеше пред сърцето си, в нагърден джоб. Беше го снадбил преди боя и осеняваше машината си с него: – прошепне нещо, целуне кръста, – и само неговата машина, единствена, не беше ударена ни веднъж. И ето че, в кръста, който е бил на гърдите му, точно пред сърцето, в тялото на Господа стърчи забит куршум – 7,62 мм. от снайперна винтовка. Този куршум иначе спокойно пробива релса, и всякаква бронежилетка! А в този кръст, кършумът спрял. Господ пред очите ни спаси живота на боеца, който имаше поне малка вяра, тлееща в сърдцето. А кръстът бил пред сърцето му. Подчертавам, че куршумът е летял, - ясно на къде? И ако не е бил кръстът, Саша нямаше сега да седи жив пред мене. А Саша седи, гледа чудото и плаче, като дете. От тогава Саша стана затворен и често се уединяваше. Отиде в гората, клекне на колене и се моли пред това чудесно разпятие. После получи награда, уволни се и след година ни изпрати писмо.

Има в централна Русия един манастир. И той там станал послушник, а после го подстригаха за монах. В този манастир и възнася той сега молитвите си. А целия мой живот е пред вас. И ако още съм жив, значи Саша се моли. В това вярвам дълбоко.

Антоний МАНЬШИН

http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_14941/


 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14938608
Постинги: 3855
Коментари: 6839
Гласове: 7745
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930