Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2016 21:30 - Свети праведен Йоан Кронщатски, logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1212 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 05.11.2016 22:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Отец Йоан изпитвал голямо съчувствие към всички нещастни и страдащи. Без да се гнуси от тях, той тръгвал още след първото повикване, към най-бедните и пропаднали хора. У тях той се молел, помагал им, и често им давал и последното което имал.

image
 

Свети праведен Йоан (Иоанн Ильич Сергиев), наречен Кронщатски, е роден на 19 октомври 1829 г. в бедно семейство, в село Суре, Архангелска губерния, в деня на свети Йоан Рилски. Близките му мислели, че няма да преживее дълго и го Кръстили веднага след раждането, на името на преподобния Йоан Рилски, великия светилник на Българската Църква. Но детенцето започнало да укрепва. Детството му минало в крайна бедност и лишения, но благочестивите родители вложили в него здравия фундамент на вярата. Момченцето било тихо и съсредоточено, обичало природата и богослуженията. На шест годишна възраст било удостоено да види Ангел, блестящ в небесна светлина. Небожителят му казал, че е неговият Ангел Хранител, стоящ винаги край него, за опазване, охрана и спасение от всяка опасност, и че ще го пази през целия му живот.

Когато Йоан навършил девет години, баща му събрал последните остатъци (пари) и го откарал в Архангелското училище. Но на Йоан трудно му се отдавала грамотността, поради което бил много тъжен. Тогава момчето започнало да моли Бога за помощ, и веднъж, в един от тежките моменти, дълбоко в среднощ, когато всички спели, той станал и започнал да се моли особено горещо. Господ чул молитвата му и Божествената благодат го осенила «мигновено, все едно, завеса паднала от очите му». Той си спомнил всичко, което се е говорило в клас, и някак си, всичко му се прояснило в ума. От тогава започнал да има големи успехи в учението. От училището преминал в семинарията, която завършил като първенец, и поради блестящите успехи бил приет, на държавна издържка, в Санкт-Петербургската Духовна академия.

Столицата не покварила юношата, и той си останал така религиозен и съсредоточен, какъвто бил и в дома си. Наскоро умрял баща му, и за да подкрепя майка си, Йоан започнал да работи в канцеларията на академията, със заплата – десет рубли на месец. И всичките тези пари, той пращал на майка си. 1855 г. той завършил Академията, като кандидат по богословие. Същата година младият  випусник бил ръкоположен за йереи и назначен за свещеник в Андреевския събор, в град Кронщат. Решен твърдо да служи със всичкото си същество на Бога и на страдащото човечество, отец Йоан уговорил съпругата си Елисавета, да си останат девственици.

Още от първия ден, след ръкополагането му, отец Йоан изцяло се отдал на служба, на Господа, и започнал ежедневно да отслужва Божествена литургия. Молел се горещо, учил хората правилно да живеят и помагал на нуждаещите се. Усърдието му било поразително. По начало, некои хора му се присмивали и го считали за не съвсем нормален.

Случвало се понякога, като отиде при бедно семейство, в нищетата и болсти, сам да отиде да купи най-нужното или да извика лекар.

Известно време отец Йоан преподавал и закон Божий. Влиянието му върху учениците било неотразимо и децата много го обичали. Отеца не бил сух педагог, а увлекателен събеседник. Той се отнасял топло и задушевно към учениците си, често се застъпвал за тях, на изпитите не ги късал и водел простодушни разговори, които се запомняли от учениците за цял живот. Отец Йоан имал дар да запалва вярата в хората.

На молба, да се помоли за някого, той не отказвал, ни на богати, ни на бедни, ни на знатни, ни на простия народ. И Господ приемал молитвите му. На литургиите, отец Йоан се молел горещо, настоятелно и дързновено. Протойерей Василий Шустин така описва една от литургите на отца Йоана, на която той присъствал в юношеска възраст: «През Великите пости отидохме с баща ми в Кронщат, да поговеем при отец Йоан. Но понеже се оказа невъзможно, лично да се изповядаме при него, ни се наложи да се изповядваме на обща изповед. Дойдохме с баща ми в събора, още преди камбаните. Беше тъмно – около 4 часа сутринта. И макар че храмът беше затворен, народ вече имаше доста много. В последния момент ни се удаде да получим пропуски за в олтара. Олтарят беше голям, и там пускаха до сто човека. След половин час дойде о. Йоан и започна да служи утрення. Още до идването му, съборът се напълни, до отказ, а той събираше повече от пет хиляди души. Пред амвона имаше решетка, която да удържа богомолците. Канона на утренята чете самият отец Йоан.

Към края на утреннята, започна общата изповед. В началото отеца прочете молитва, преди изповедта. После каза неколко думи за покаянието, и гърмогласно призова хората в целия събор: «Кайте се!» – И тогава започна да става нещо невероятно. Раздадоха се вопли, викове и гласно изповядване на тайните грехове. Некои се стремяха да провикнат греховете си, с колкото се може по-силен глас, за да ги чуе отеца и да се помоли за тях. А отеца в това време, усърдно се молеше. Постепенно виковете преминаха в плач и ридания. И така продължи около 15 минути. После отеца се изправи и излезе на амвона, а пот, като град се лееше от лицето му. Раздаваха се викове, да се помоли за тях, но други гласове ги заглушаваха, и накрая събора утихна. Тогава отеца, като повдигна високо епитрахила, прочете над народа разрешителна (опрощаваща) молитва и бавно завъртя епитрахила над главите на събралите се. След това влезе в олтара и започна литургията.


Около престола служеха дванайсет свещеника и на престола стояха дванайсет огромни чаши и дискоси. Отеца служеше напрегнато, като извикваше некои думи, като да имаше голямо дързновение пред Бога. Нали толкова каещи се души бе взел върху себе си!

На края дълго четоха молитви преди причастието, защото трябваше да се приготват много частици. За чашите поставиха пред амвона особена поставка. Отеца излезе около девет часът, сутринта, и започна да причастява хората.

Отеца неколко пъти подвикваше, да не се блъскат едни-други. А около решетките стоеше цяла верига градски стражари, които удържаха народа и оставяха проходи за причастяващите се. И въпреки че същевременно, още двама свещеника причастяваха, от двете страни в храма, отеца приключи причастяването, около 2 часът, след обяд, взимайки неколко пъти нова Чаша. Удивително трогателна беше картината на Вечерята на Любовта. На лицето на отеца не се забелязваше, ни сянка от умора, и той, с весело, радостно лице поздравяваше всички. Службата и Светото Причастие ни дадоха толкова бодрост и сили, че ние с баща ми, не чувствахме никаква умора. И като взехме благословение от отеца, обядвахме набързо и си тръгнахме».

Некои се отнасяха недоброжелателно към отец Йоан, - едни поради неразбиране, а други, от завист. Така веднъж група миряни и духовни лица, недоволни от отец Йоан, написали срещу него жалба до митрополита Исидор Петербургски. Митрополитът отворил писмото с жалбата, и видял пред себе си бял лист хартия. Тогава извикал жалбоподателите и им поискал обяснения. Те уверявали митрополита, че писмото им е пред него, в ръцете му. Тогава митрополитът в недоумение извикал отец Йоан и го питал, какво става. И чак, когато отец Йоан се помолил на Бога, митрополитът  видял, че в ръцете му не е бел лист, а писмо с обвинения. Разбрал той, че това е чудо, и че сам Бог защитава отец Йоан от клеветите, митрополитът разкъсал писмото и с гняв прогнал жалбописците, а на отец Йоан ласково казал: «Служи отче, Богу и не се смущавай!»

Молитвата на отца Йоана била извънредно силна. И като знаели това, към него се обръщали за помощ, не само жители на Кронщат, но и хора от всички крайща на Русия, и даже от чужбина. Писма и телеграми за о. Йоан, идвали в такива количества, че Кронщатската поща определила отделение, лично за него. Тези писма и телеграми о. Йоан обикновено четял веднага след литургията, често с помощта на секретари, и веднага горещо се молел за молещите го. Сред изцелените от молитвите на отеца имало хора от всички възрасти и от всички съсловия, и освен православни, имало и католици, и евреи, и мохамедани. Ще приведем примери за изцеления, извършени от отец Йоан.

В Харков живеел адвокат-евреин. Единствената му осемгодишна дъщеря заболяла от скарлатина. Извикали най-добрите лекари, но организмът на момичето не можал да се справи с болеста. Лекарите заявили на родителите, че положението на момичето им е напълно безнадеждно. Отчаянието на родители било безгранично, и ето че бащата си спомнил, че по това време в Харков пристигал отец Йоан Кронщатски, за чиито чудеса той отдавна бил чувал. Той наел превозвач и му казал да го кара на улицата, където се събирали хора, за да посрещнат отец Йоан. И след като с труд си пробил път през тълпата, адвокатът се хвърлил в нозете на отец Йоан, с думите: «Свети отче, аз съм евреин, но те моля, – помогни ми!» Отец Йоан попитал, какво се е случило. – «Моята единствена дъщеря умира. Но ти се помоли на Бога и я спаси», – възкликнал плачещият баща. Отец Йоан, положил на главата му ръка, вдигнал очи към небето и започнал да се моли. И след минута казал на бащата: «Стани и си иди с мир у вас». Когато адвоката наближил дома си, на балкона вече стояла жена му, която радостно завикала, че дъщеря им е жива и здрава. Като влязъл, той заварил дъщеря си да разговаря с лекарите, които неколко часа преди това я били осъдили на смърт, а сега, не разбирали, какво се е случило. Това момиче, после приело православието и носело името Валентина.

Една бесновата въобще не понасяла присътствието на отеца Иоан, и когато той минавал някъде наблизо, така се биела, че се налагало неколцина здрави мъже да я държат. Веднъж отец Йоан все пак се приближил до бясната, клекнал пред иконите и се задълбочил в молитва. Бясната се замятала в конвулсии, започнала да го проклиня и да богохулства, а после изведнъж напълно утихнала и като че изпаднала в безсъзнание. Когато отец Йоан се изправил, след молитвата, цялото му лице плувало в пот. И като се проближил към болната, той я благословил. Бившата бесновата отворила очи, разплакала се и припълзяла до нозете на  отеца. Това внезапно изцеление направило потресаващо впечатление на всички присъстващи.

Понякога отец Йоан отказвал да се моли за някого, очевидно, провиждал волята Божия. Така веднъж отец Йоан бил повикан в Смоленския институт при постелята на тежко заболялата Черногорска княгиня. Но преди да стигне десетина крачки до лазарета, той рязко се обърнал и тръгнал обратно: «Не мога да се моля», – казал глухо той. След неколко дни княгинята починала. Понякога той проявявал голяма настойчивост в молитвата, и както сам свидетелства за един случай на изцеление: «Девет пъти пристъпвах към Бога, с цялото усърдие на молитвата, и Господ накрая ме чу и вдигна боледуващия».

Отец Йоан не е бил опитен проповедник. Говорел просто и ясно, без всякакви приьоми на красноречие, но го правел от душа, и с това покорявал и въодушевявал слушателите. Проповедите му се печатали в отделни издания и в огромно количество се  разпространявали по цяла Русия. Били издадени и събрани съчинения на отец Йоан, състоящи се от неколко дебели тома. С особена любов се ползва дневникът му «Моя живот в Христа».

Трябва да си представим, как е минавал денят на отец Йоан, за да разберем цялата тежест на трудовете му. Ставал около 3 часа през нощта и се готовел за отслужване на литургия. Около 4 часът тръгвал към събора за утреннята, където вече го очаквали тълпи богомолци, жадуващи да го видят и да получат благословение. Там го очаквали и множество бедни, на които отец Йоан раздавал милостиня. Веднага след утреннята той провеждал изповед, която поради огромния брой изповедници била обща. Андреевският събор винаги бивал препълнен. После отец Йоан служел литургия, в края на която започвало много продължително причастяване. След службата, на отец Йоан принасяли писмата и телеграмите, направо в олтаря, и той веднага ги прочитал и се молел за търсещите помощ. После, съпровождан от хиляди вярващи, отец Йоан отивал за Петербург по безбройните повиквания на болни. Рядко се връщал у дома, по-рано от полунощ. Некои нощи той прекарвал напълно без сън, – и така, ден, след ден, и година след година, без спиране. Така да живее и да се труди човек, може само със свърхестествена Божия помощ. Славата на отец Йоан била за него огромна тежест. Навсякъде, където и да се покажел, мигновено се събирала тълпа жадуващи, поне да го зърнат.

През ръцете му минавали стотици хиляди рубли. Той не се и опитвал да ги брои, но с едната ръка вземе, а с другата раздаде. Освен тази непосредствена благотворителност, отец Йоан създал още и специална организация за помощи. В 1882 г. в Кронщат бил открит «Дом на трудолюбието», в който имало собствена църква, начално народно училище за момчета и момичета, убежище за сираци, лечебница за приходящи, приют, народна безплатна читалня, народен дом, даващ пристан на, до 40 хиляди човека за година, разни работилници, в които нямащите, можели да заработят нещо, народна евтина столова, където на празници се отпускали до 800 безплатни обяда, и страноприемен дом. По инициатива на отца Йоана и с материалната му подкрепа била построена спасателна станция на брега на залива. А в родния си край построил прекрасен храм. Не може да се изброят всичките места и области, до където се е простирала грижата и помоща му.

Отец Йоан напуснал този свят, на 20 декември 1908 г. на осемдесетата си година от живота. Неизброима тълпа съпровождала тялото му, от Кронщат, до Петербург, където бил погребан в Йоановския манастир, основан от него. Към мястото на упокоението му, се стичали молещи се, от всичките краища на Русия, и се служели непрестанни панихиди. Силен във вярата, горещ в молитвата и в любвта си към Господа, и към хората, светият и праведен Йоан Кронщатски винаги ще се ползва от руската любов. Той и след праведната си кончина, бързо откликва на молитвите, на всички, молещи помощта му.

 

http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_15294/

Превод, Григор Симов

Свети праведни Йоане Кронщатски, моли Бога за мене грешнотога и за нас грешните!




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15662024
Постинги: 3954
Коментари: 6980
Гласове: 7983
Архив
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930