Само с тях заменях всичко в този живот. Сега, поглеждайки назад, разбирам. че тези години са били период на страшна бездуховност, пустота и отчаяние, и "силата", която напълно ме подчини на себе си, и на която нямах, ни воля, ни желания, да се съпротивявам, ме водеше само в една посока, към пропастта, наречена - ад! 

Но тогава за мен адът беше на Земята! А какво са физическите земни мъки, през които ме преведе Господ Бог, в сравнение с душевните мъки, там в мрачната бездна, където е "плач и скърцане със зъби"!!!

 И така ще е, докато не се обърнем към Бога и не Го призовем с плачеща душа. А в онзи период аз изобщо не я и чувствах душата си. От пустотата, която усещах, ми ставаше безумно страшно. Всичко за мен изгуби стойност: родители, семейство, приятели. Целият смрад скрит в мене, се показа. Това което не е правел нормален човек, в своя живот, аз го вършех, и ЗЛОТО което беше в мене достигна своя връх. Събуждайки се, всяка сутрин мислех, защо пак отварям очи, защо трябва да живея така? А стига само една крачка, и ето го - избавлението. И нека ЗЛОТО ликува!

Ни лекарите, ни клиниките, ни родителите, ни молбите на роднините, не помагаха. Не помня деня, когато се оказах стоящ в храма. Понятието - Църква, Бог, молитва, бяха за мене, нещо като полетът в космоса, за човек от миналия век. 

И ето ме, стоя на Литургия, като изтукан, не смея да мърдна ръката си и да погледна иконите, като че всички в храма гледат в мене и си мислят, защо ли този е тук. Беше ме срам да съм там. Защо съм тук, като не зная ни една молитва, нито мога да кажа дума, нито се повдига ръката ми, да се прекръстя. Цялата ми същност се противеше на това. Стоех и говорех за себе си само едно: - помогни, - без да зная, към Кого се обръщам.

Но като се връщах у нас, всичко започваше по новому. След некое време пак се оказвах в храма, и пак стоех, без да мога да помърдна. Първото Кръстно знамение направих, все едно, с тежка гира в ръката. После започнах да слушам службата и постепенно започнах да разбирам значението на думите. Но най-поразителното е, че започнах да намирам подтвърждение, че това ми помага и ми дава сили да се съпротивявам на моята страст.

 Купих първите книжки и жадно "гълтах", правилата за поведение в храма, как да се подхожда към иконите, как да се палят свещи, как се правят поклони и как правилно да се кръстя. Мен ме интересуваха всичките най-малки детайли и смисъла на думите в Службите. Икони се появиха у нас, молитви учех наизуст. Излизайки от храма, по пътя за дома пеех песента от празничната Литургия. Така започваше моя друг живот. А Този, към Когото се обръщах в началото, ми помагаше, даваше ми сили и ми връщаше волята да се боря. 

Той, Великият и Милосърден Господ наш Иисус Христос, ми върна всичко, което аз вече и не мислех да си връщам: семейството, приятелите, и най-главното, - Душата!

Иска ми се да завърша с думите от Светото Писание, на пророк Йеремия, Гл.14:7: "Макар нашите беззакония да свидетелствуват против нас, но Ти, Господи, върши с нас заради Твоето име; голямо е нашето отстъпничество, съгрешихме пред Тебе." 

 р.Б. Александр

http://3rm.info/main/69694-kak-ya-prishel-k-bogu-pismo-v-redakciyu.html

 Превод, Григор Симов