Той повярвал в болшевишката пропаганда и 15 годишен станал комсомолец, а след 4 години – станал комунист. И, за съжаление, участвал в разгрома на църквите. Когато грабили един от храмовете, той свалил от стената икона на Богородица, за да я хвърли в огъня. И изведнъж от очита на Богородица, като сълзи, потекло миро.

Николоз запищял и избягал навън викайки: «Иконата заплака и ми проговори, и такива неща ми каза, че горко на мене, нещастния и на всеки, който оскверни Домът Божий!»

Захвърлил на земята оръжието, разкъсал си дрехите и затичал към планината.

Родителите и братята му, дълго го търсили по планините, но той като че в земята бил пропаднал. Никъде не намерили и следа от него.

Когато изгубили всяка надежда, момчето само се върнало в дома си. На всички въпроси отговарял с мълчание, и само повтарял: «Нищо не помня. По добре не ме питайте за нищо».

От тогава той странял от комунистите. А из селото плъзнал слухът, че иконата го била побъркала.

Той не се и опитвал да разсее тези слухове. Сред хората рядко се появявал. Цели дни работел из полето и в лозето. А и някъде криел част от изкараните пари. Но така старателно ги събирал, че и да умирал от глад, и тогава не пипал тези пари. И никой от близките му, не знаел къде ги крие.

После се оженил, намерили му момиче- сираче. Бабичката Мариам никога не съжалявала за своето омъжване. И по някога казвала: «Дано и на моите внучки се паднат такива "побъркани”, като Николоз».

Когато народът постепенно започнал да се връща към Църквата, дедото много се радва, мар че самият той ни веднъж не влизал в храма, и казвал: «Аз не съм достоен».

И чак преди смъртта си той разказа истината на мен и на братовчеда ми, свещеник.

Оказа се, че когато избягал в гората, там му се явили светците и Самата Пресвета Богородица. Тя му казала: «Господ ми даде Грузия като дял. Даже и да разрушите Домът (църквите), пак няма да ви оставя. Но няма да окажа на грузинците и десетата част от милостта, която бих могла да сторя. И мъченията ви само ще се удължат».

После го попитала и това: «Можеш ли някак да ми върнеш Моя Дом?»

И станало ясно, че дедото през целия си живот мечтаел да построи поне мъничка църквичка, на името на Света Богородица, и затова събирал парите.

Но събраната сума дотолкова се обезценила от постоянните обезценявания, че той така и не можал да го изпълни.

Умирайки, той дал на моя братовчед старо портмоне с неколко златни монети и го помолил: «Зная, че с това няма да построиш църква, но може би, от мое име поне риза (обков) на иконата на Богородица ще поръчаш…»

Перевела от грузински Мария Сараджишвили

http://3rm.info/publications/58114-poteryavshiysya-v-lesu.html

Превод от руски, Григор Симов