Прочетен: 3272 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2018 16:30
И така: помолиха ме да прегледам млада жена, - да я наречем условно Юлия. По време на онкологичната операция на Юлия, настъпила клинична смърт, и мен ме пращаха да проверя, не са ли останали някакви последствия от тежката онкологична операция, след преживяната клинична смърт, в норма ли е паметта й, и рефлексите, възстановило ли се е напълно съзнанието й, и т.н. Тя лежеше в следоперационната стая, и още щом започнахме да разговаряме с нея, веднага започна да се извинява:
- Извинявайте, че създадох толкова неприятности на лекарите….
- Какви неприятности?
- Еми, тези, по време на операцията…. Когато бях в клинична смърт.
- Но нали вие не можете да знаете нищо за това време. Когато сте била в клинична смърт, нищо не сте можела да видите или да чуете, понеже мозъкът ви е бил изключил, а сърцето ви спряло...
- Да, докторе, така е, но това което се случи с мен, беше толкова реално… и аз помня всичко…. И мога да ви разкажа, ако обещаете, че няма да ме откарате в лудница.
- Защо? Вие мислите и говорите напълно разумно. Моля, разкажете ми за преживяното от вас.
И ето какво ми разказа тогава Юля:
В началото - след въвеждането на наркозата – тя нищо не осъзнавала, но после почувствала някакъв тласък, и нещо изведнъж я изхърлило от собственото и тяло. С учудване тя видяла себе си, да лежи на операционната маса, и как хирурзите, наведени над масата, чули некой да вика: «Сърцето и спря! Незабавно го принудете да заработи!» И тогава Юля страшно се изплашила, понеже разбрала, че става дума... за НЕЯ и за Нейното сърце! За Юлии спирането на сърцето й, е равнозначно на нейната смърт, и веднага я обзела тревога за оставените у дома й близки: майка й, и дъщеричката. Защото тя даже не им казале, че ще й правят операция! «Как така, сега ще умра и няма да мога да се простя с тях?!» Съзнанието й веднага се хвърлило към нейния дом, и мигновено, колкото и да е странно, тя се озовала в къщи! Вижда, че дъщеря й Маша си играе с кукла, майка и седи до внучката и нещо бродира.
Чува се чукане на вратата, в стаята влиза съседката им, Лидия Степановна и казва: «Ето това е за малката... Уших й рокличка на капчици, за да прилича на майка си». Маша се радва, хвърля куклата и тича към съседката, но случайно закача покривката и от масата пада е се разби старинна чашка, и чаената лъжичка полита след нея, и попадна под понагънатия килим. Шум, звън, суматоха, бабата плеска с ръце и вика: «Маша, колко си невнимателна!». Маша се разстройва – става и жал за старата и толкова красива чашка, а Лидия Степановна бърза да ги утешава, че съдовете се чупят за щастие…. И тогава, напълно забравила за случилото се преди това, развълнуваната Юля отива до дъщеря си, слага ръка на главата и, и казва: «Машенка, това не е най голямото нещастие в света». Момиченцето учудено се обръща, но все едно не я вижда, веднага отвръща обратно главата си. А Юля не разбира защо. Такова нещо не се бе случвало, дъщеря и да отвърне глава от нея, когато я утешава! Дъщеричката й била възпитавана без баща и била много привързана към майка си, – и така никога не се била държала! Това й поведение огорчило Юля и я озадачило, и в пълна обърканост, тя започнала да мисли: «Какво става? Защо момичето ми, се отвърна от мене?».
И изведнъж си спомнила, че когато се обърнала към дъщеря си, тя не чула собствения си глас! И че, когато протегнала ръка и погладила главата на дъщеря си, тя също не усетила никакво докосване! Мислите и започнали да се убъркват: «Какво става с мене? Вече не ме виждат? Нима съм умряла?» Замаяна тя се хвърля към огледалото, но не вижда в него своето отражение…. И това последно обстоятелство съвсем я смазало, и й се сторило, че от всичко това, тя просто, неусетно ще откачи… Но изведнъж сред хаоса на всичките тези мисли и чувства, тя си спомня всичко, което се било случило преди това с нея: «Нали ми правеха операция!» Спомнила си, как е гледала тялото си, отстрани, - лежащо на операционната маса, - спомя си страшните думи на анестезиолога за спрялото и сърце….
Тези спомени изплашват още повече Юлия, и в крайно обърканото си състояние, си казва: «Аз на всяка цена трябва сега да съм в операционната стая, защото, ако не успея да отида там, лекарите ще ме сметнат за мъртва!» Тя излита от дома си, и мисли, с какъв транспорт най-бързо ще успее да стигне до болницата… и в същия миг се оказала в операционната, и чува гласа на хирурга: «Сърцето заработи! Продължаваме операцията, но бързо, за да не спре отново сърцето!» Последвала кратка празното в паметта й, и тя се събудила в следоперационната зала.
Когато окончателно дошла на себе си, след опойката, Юля започнала да си спомня и да обмисля всичко, което се било случило с нея. А като изслушах развълнувания и разказ, аз я попитах: «Искате ли сега да отида у вас и да кажа на вашите, че операцията вече е приключила и с вас всичко е наред? И те ще могат да ви посетят или да ви изпратят нещо?». И тя отговори: «Докторе, аз ще съм много щастлива, ако направите това». И аз тръгнах към нейния дом, предадох молбата й, и попитах майка й: «Кажете ми, във времето, от десет до дванадесет – идвала ли е у вас съседката ви Лидия Степановна?»
- Да, идва. А Вие познати ли сте с нея?
- А донесе ли рокличка на капчици?
- Да, донесе…. Така, и всичко останало съвпадаше с разказа на Юлия, до най-малките подробности, освен едно: те не намерили лъжичката. Тогава аз си спомних подробностите от Юлииния разказ и казах:
- «Погледнете под килима». И действително – лъжичката си лежеше там, под килима….
http://3rm.info/publications/10043-smert-yeto-ne-konec-neskolko-svidetelstv.html
Превод, Григор Симов
Тагове:
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69