Постинг
08.01.2022 09:30 -
Явление на Христа от Небето в 6-ти век, в края на славна и поучителна победа на християните в публичен спор с юдеите.
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.01.2022 09:34
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 08.01.2022 09:34
Из житието на свети Григорий, архиепископ Омиритски.
Свети Григорий се подвизавал в град Медиолан, където по Божествено избрание, служел като дякон, а после и в други градове, и проповядвал името Христово и изкоренявал идолската заблуда. Григорий бил син на благочестивите родители Агапий и Теодосия, възпитан в благочестие и страх Божий, и от млад, изпълнен с благодат Божией, бил чудотворец и целител. Господ го готвел за служене в архиерейски сан, за което му било казано чрез откровения и от прозорливи отци.
Когато Григорий отишъл в Медиолан при един отшелник, той му предсказал цялото бъдеще, понеже бил прозорлив, и предвидял идването на Григорий, още когато той бил на 30 поприща (вероятно, около 10 к.м.) от него, за което казал и на прислужника си. Там имало още един старец схимник, отделил се от света, в планините, заради Бога. Григорий, като узнал за него, тръгнал натам.
Когато наближил планината, където живеел стареца, видял огнен стълб във въздуха и от страх паднал на земята. После се ободрил, станал и тръгнал да види, какво е това огнено видение.
От далече му изглеждало, че е пламък, но като се приближил, видял отшелника, който идвал към него, и като го срещнал, целунал го и го нарелкъл Григорий, без да го познава. Григорий останал при този велик старец два дни и видял чудни видения.
В полунощ видял богоносния мъж, издигнат над земята във въздуха, простиращ ръце за молитва. Григорий се чудел на видението. Сутринта старецът го извикал при него и с тих, кротък глас му казал:
- Ела приятел и брат! И чуй какво ще ти кажа, за което си и дошел при мене, за да узнаеш всичко, което ми беше открито за тебе. Ти ще видиш Рим, ще се помолиш в църквата на свети мъченици Бонифаций и Аглаида, и от там трябва да отплуваш в Александрия, а после в Етиопия ще проповядваш словото на истината, и като стигнеш в Омиритскиия град Награн, който е завоюван от омиритския цар Дунаан, и се нуждае от проповядване на апостолското учение, и там, като извършиш велики и славни дела, ще умреш и ще се преселиш в обителите на праведните. Но много мъки ще имаш от живеещите в Омирит юдеи, и много от тях ще обърнеш към Бога, имайки Него за благ Помощник, умъдряващ и поучаващ те. Там ще бъдещ ръкоположен от Патриарха Александрийски, в архиепископскии сан.
Като чул това, блаженият Григорий започнал да говори, че е недостоен, за предсказаното от стареца и пожелал да остане още при отшелника. Прозорливият мъж разказал на Григорий и видението, което видял самият Григорий. Той видял върховните Апостоли Петър и Павел, възложили омофор на раменете на Григорий, което предсказвало благодатта на архиерейството, което трябвя да получи Григорий. Много се чудил блажеият Григорий на прозорливостта на стареца, от когото не останало скрито и това, което сам е видял, - и казал:
- Слава Богу, действащ така в обичащите Го, и да бъде волята Господня!
След два дни старецът го пуснал да си отива, с любов го разцелувал, и Григорий си тръгнал, тъгувайки за раздялата с този божествен мъж, към когото чувствал пламенна любв и постоянно си спомнял за него. От там Григорий отишъл първо в Картаген и дълго живял там, като проповядвал словото Божие и изцелявал всякакви болести. После, по Божие повеление, отишъл в Рим и се помолил в храма на свети мъченик Бонифаций и Аглаида. Когато отишъл при гроба на свети Апостол Петър и със сълзи паднал на земята, имал видение: пред него виждал отворени небесни врата и сияела необикновена светлина. И ето, свети Апостол Петър, с ключ в дясната ръка, излязъл от небесните врати и се насочил към него с голяма слава и сияещо лице, и казал, гледайки го със светъл поглед:
- Дойдох тука, чадо Григорий, по милост Господня, преди това с другите апостоли бях в Награн, Омиритски град, където бдяхме за пострадалите за Господа наш Иисуса Христа, от Дунаана жидовина (юдеина), и укрепвахме всеки от тях в благочестието им. С Божия помощ, всички те се въспротивиха на волята на законопрестъпния евреин, твърдо опазиха благочестието и пострадаха за истината, и сега ще бъдат наградени на небесата, заедно с отците, които (преди тях) се сподобиха с безсмъртна чест. Дойдох в този град, а с брата Павел, поборника за църквата, се разделихме в Йерусалим и той отиде в Персия.
А ти, вървейки по добър път, се постарай да угодиш на Господа, и постоянно учи закона Му, като знаеш, че животът и красотата на този свят преминават като сън и като сянка, ще бъдеш блажен, и ако така, както си започнал, завършиш пътя си, вървейки по волята Господня, ще приведеш мнозина в страх Божий. Ето вече ти се подготвя престол на небесата от Самия Владика, и ти ще получиш награда заедно с нас.
Като казал това, апостолът си отишъл и видението завършило. Григорий, като се съвзел, пак паднал на земата, наричайки себе си окаян грешник. Така, след много молитви, си отишъл където живеел, и в същата нощ видял на сън свети апостол Павел, подаващ му съд с елей: което било предзнаменование за предназначената му благодат за свещенство и архиерейство. Григорий, в съня си, взел елея от апостолските ръце, и веднага се събудил, зарадвал се и запял: "Изля се от сърцето ми слово благо" (Пс. 44:2,8), понеже Бог ме помаза с елей за радост.
След което излязъл от Рима и тръгнал за Александрия, със сърце постоянно обърнато към Бога, като все повече и повече се усъвършенствал в добродетелите и се изпълвал с Божествена премъдрост и разум, и с големи Божествени дарования. В това време (когато царували благочестивите царе: в Гърция (Византия) Юстин, а в Етиопия Елезвой) Дунаан, царстващ в Омиритската страна, започнал гонение срещу християните и се стараел да изтреби в царството си, името Христово.
Той с хитрост завладял славния град Награном, където вярвали в Христа, и погубил безбройно множество християни: едни изгорил, други посякъл с меч, а благочестивия княз Арета, с най-знатните граждани, убил. Като научили това, благочестивите царе Юстин и Елезвой много тъгували за пролятата невинна християнска кръв; Юстин писал на Елезвой, и го наговарял да тръгне на война против нечестивия Дунаан, за да отмъсти за невинно пролятата кръв. Достохвалният царь Елезвой се изпълнил с ревност, събрал цялата си войска и тръгнал на война против нечестивия цар Дунаан. По време на тази голяма война, Елезвой, с помощ Божия, разбил полковете на Дунаан и напълно унищожил цялата му войска, а него самия с роднините му посекъл с меч. Така, след като завладял царството на Дунаан, Елезвой започнал ревностно да го очиства от еврейските и езическите заблуждения, разпространявайки в него славата на името на Господа наш Иисуса Христа.
Много от евреите и езичниците в Омирит пожелали да се кръстят, но нямали епископ, ни свещеник, ни дякон, ни един клирик, понеже Дунаан бил унищожил цялата църковна йерархия. Тогава блаженият Елезвой се обърнал към Александрийския патриарх, като подробно му описал, как Бог помогнал да възстановит християнството в Омиритската страна, и молел патриарха да избере мъж умен, добродетелен, знаещ Светото Писание, и като го ръкоположи за епископ, да го изпрати в Омиритската област, със всичко необходимо за църквата. Когато посланието стигнало в Александрия, патриархът заедно с всички християни се зазрадвал за Божията помощ към християните, против нечестивите, и започнал щателно да търси достоен човек, за да го посвети за епископ и бързо да го изпрати при Елезвой.
Много мъже довеждали пред патриарха, но ни един от тях не му се сторил достоен за светителския сан. Тогава патриархът се обърнал през нощта с пламенна молитва към Бога, та Сам Господ да избере и му покаже човека, достоен за такава служба. По време на молитвата се явил на патриарха свети Апостол Марко и му казал да намери неотдавна дошлия в Алексатндрия дякон Григорий, който живеел при някой си Леонтий, да го посвети за епископ и да го изпрати при Елезвой, понеже именно за това Господ го е довел тука.
Сутринта патриархът веднага изпратил да намерат дома на Леонтий. Намерили и довели Григорий, и патриархът го рзпитал, кой е и от къде е? После му разказал за видението си и за нуждата на църквата, и започнал да го убеждава да приеме светителски сан. Григорий си спомнил думите на отшелника, който в Медиолан му предсказал, че ще приеме архиепископски сан, от Александрийския патриарх, просълезил се и казал:
- Да бъде волята Господня: прави, владико, каквото искаш, според повелението Господне.
Патриархът веднага посветил Григорий в сан презвитер, а после го ръкоположил и за архиепископ. При това станало дивно чудо: по време на службата и посвещението, лицето на Григории се изменило, и станало светещо, като огън, от благодатта на Светия Дух, от дрехите му излизал дим на благовонно миро, което с благоуханието си изпълнило целия храм. Това продължавало по време на цялата служба, и очите на всички били насочени към светия Григорий, и всички се удивявали на това чудо. Виждали това и посланиците на Елезвой, и се чудели, и после передали за всичко видяно, на царя. След ръкоположението и духовния разговор с патриарха, свети Григорий бил изпратен с посланиците на Елезвой, заедно с подобаващ на сана му, клир и всичко необходимо за устройване на църква. Скоро те стигнали Етиопия, а после и Омиритската страна.
Цар Елезвой много се зарадвал на издването на Григорий, а още повече, когато узнал, че Григорий бил избран по Божествено Откровение и че благодатта на Светия Дух, чудесно се проявила в него, по време на хиротонията. Той посрещнал Григорий с голяма почит, любезно го приел и му предал да се разпорежда в цялата област. Като обходили с Григорий градовета в Омиритската страна, царят строил нови храмове, украшавал гробниците на светите мъченици, убити за Христа от нечестивия Дунаан, и привеждал неверните към кръщение. В град Награн, Елезвой поставил за княз сина на мъченика Арета и построил там великолепен храм в чест на Въскресението Христова, друг храм - в чест на Пречистата Богородица, и трети - на името на светия мъченик Арета и пострадалите с него, недалеко от дома, където някога живеел светия мъченик.
И в другите градове били построени много църкви, които Григорий сам освещавал, поставлял презвитери и диакони, поверявайки им овцете Христови за добро пастирство. Блаженият цар Елезвой почти 36 месеца след смъртта на Дунаан останал в Омиритската земя, и след като всичко устроил добре, пожелал да се върне на своя престол в Етиопската страна. Но преди това свикал, със свети Григорий, всички велмжои, князе, боляри и съветници, и започнал да се съветва с тях, кой благоверен мъж, разумен, кротък и богобоязлив, да изберат и да го помажат за цар на Омиритското царство. И всички съветници отговаряли на царя:
- Когото ти знаеш и когото Бог ти открие, него постави, понеже ние нямаме ни един с подобен на тебе разум, който да е достоен за царски венец.
Тогава царят се обърнал към архиепископа и казал:
- Това е твоя работа, честни отче и наш учителю! Ето, пред тебе са всички князе, велможи, воини, малки и големи, когото ти искаш, призови го, и в името на Господа наш Иисуса Христа го помажи за царство, а ние всички дошли от Етиопия, ако Бог благоволи, желаем да се връщаме у нас.
Светия архиепископ отговорил:
- Всичко добре си предвидил, благочестиви царю: както твоето сърце е във властта Божия, така и словото ти е дадено от Бога. Добре е винаги, за всяко дело, първо да се пита Отеца Небесен, Който е на небето, и както Той нареди, така и да се направи.
Като казал това, блаженият станал от мястото си, малко се отдалечил, и като се обърнал на исток, паднал на колене. И като въздигнал очите и ума си към небето, вдигнал ръце, усърдно и долго се молил, та Бог, знаещ живота и мислите на всеки, да им покаже достоен за царството мъж. По време на молитвата на архиепископа, изведнъж невидима сила Господня вдигнала във въздуха някой си мъж, по име Аврамий, и го поставил пред царя Елезвой. И всички в ужас дълго викали: - Господи помилуй!
А архиепископът казал:
- Ето този, когото търсехте за помазване за царство, него и поставете за цар, с него ще сме единомислени и Бог ще ни помага във всичко.
И много се радваха всички за това Божие промишление. След това царят Елезвой взе явения от Бога мъж Аврамий, отведе го в храма Пресвета Троица, който е в царстващия град Афар, наметна го с царска порфира и възложи на главата му диадема, после свети Григорий извърши помазание над него и беше принесена безкръвна жертва за царете и за всички хора, и двата царя се причастиха с Божествените Тайни, от ръцете на архиепископа. А след завършване на тържеството, всички присътстващи пееха:
- Многая лета Елезвою, царю етиопскому! И Аврамию, Христолюбивому царю Омиритскому, многая лета!
И отново повториха всички заедно:
- Елезвою и Аврамию, благочестивите и Боголюбиви царе, многая лета!
И изпяха многолетието три пъти. А после всички извикаха:
- Григорию, светейшему архиепископу нашему, наставнику и учителю, многая мирная и здравая лета, и всему христианскому воинству и всем верующим людям, многая лета!
После, като вляоха в царските палати, всички се веселяха и пируваха, и се радваха за Господа Бога Спасителя свой и за благочестивите свои царе.
Елезвой остана още тридесет дни в Омиритската земя, поучавайки и съветвайки новия цар на благочестие и как справедливо да устройва и управлява царството, и за всичко да слуша светейшия архиепископ Григорий, своя отец духовен. И като избра от етиопската войска 15 хиляди храбри мъже, Елезвой ги остави на новия цар, като помощ и защита на царството, и се върна в Етиопия. Там, след не много време, той остави своето земно царство и отиде в пустинята, където, близо до един манастир се затвори в тъмна килия и не излезе от нея, до самата си смърт, приемайки храна през прозорче, от живеещите наблизо монаси, и след като още дълго поживя суров подвижнически живот, отиде в Царството Небесно. Този толкова знатен и богат цар, остави пример на всички, за смирение и доброволна нищета! След неговата смърт монаси разказали следния случай. Един млад монах, изпращан от манастира на послушание (по работа), често се отбивал в кръчмата, напивал се с вино и падал в нечисти плътски страсти. И ето веднъж като извършил обичайния грях и се връщал през пустинята към манастира, минал през непроходимо място, и там срещу него се устремил голям змей, за да го ухапе. Монахът започнал да бяга и да се опитва да се измъкне от змея, но змеят бързо го настигал. И когато монахът видял, че вече няма да може да избяга, внезапно се сетил за блажения цар Елезвой, и казал на змея:
- По молитвите на праведния и светейши Елезвой - махни се от мене.
И змеят, като че се засрамил от светото име на Елезвой, се спрял и, по Божие повеление, с човешки глас казал на монаха:
- Как да те пощадя, когато Ангел Божий ми се яви и ми нареди да те изям заради твоята нечистота и грехове, понеже ти си дал обет, да работиш за Господа, в чистота, а оскверняваш с грях тялото си, и с това прогневяваш Светия Дух.
Младият монах, като чул думите на змея, говорещ с човешки глас и изобличаващ делата му, едва можел да продума, трепрел и с клетва молел змея да го пощади. а Змеят му казал.
- Защо ме заклиняш? По-добре ми се поклони и обещай, че повече няма да вършиш своето плътско желание, и тогава ще те оставя.
Монахат започнал да се кълне:
- Кълна се в Бога, живеещ на небето, и по молитвите на честния цар Елезвой, че никога повече няма да прогневя Господа мой, Когото сега разгневих с плътската си нечистота.
И още щом монахът казал тези думи, внезапно огън паднал от небето и изгорил змея. А обзетият от страх и трепет монах, си тръгнал към манастира и повече никога не грешал, и завършил живота си в чистота и покаяние.
По време на царуването на благочестивия цар Аврамий, архиепископ Григорий, като поставил в много градове епископи, мъже учени и красноречиви, посъветвал царя, да заповяда на юдеите и езичниците, живеещи в страната му, да се кръстят или, в противен случай, да ги предаде на смъртно наказание. След издаването на тази заповед от царя, множество евреи и езичници с жените и децата си, поради страх от смъртно наказание, започнали да се кръщават. Тогава най-старите и опитни в закона евреи се събрали от всички градове, провели тайно събрание и се съвещавали, какво да предприемат, и разсъждавали помежду си:
- Ако не се кръстим, ще бъдем убити по заповед на царя, и ние, и нашите жени и деца.
Едни казвали:
- За да не умрем от преждевременна смърт - нека изпълним царската воля, но тайно ще държим нашата вяра.
Други съветвали, не лицемерно, но явно да се придържат към еврейския закон, защото, като избегнем човешките ръце, да не попаднем в ръцете на Отмъстителя - Бога, и да погинем още по-лошо. А некои възразявали:
- Ние виждаме, че Богът наш не иска от нас такъв подвиг, понеже благочестивия наш цар Дунаан и цялата му войска той предаде в ръцете на Елезвой, но какво да правим, не знаем.
Други казвали:
- Ако искаме да запазим нашия закон и да останем невредими, да излезем тайно, по един, от тази страна, като всеки вземе своето, за да не погубим с тялото и своите души.
Други възражавали:
- Ако опитаме да избягаме, ще ни видят християните и ще ни убият.
И всички недоумявали, какво да правят. Имало сред тях един най-мъдър законоучител, Ерван, знаещ целия Стар Завет, и бил много красноречив. Той им казал:
- Всички вие говорите напразно, и няма да можете да се въаползвате о това което предлагате, но ако ме послушате, ще отидем заедно при царя и архиепископа Григорий, и ще кажем, да си изберат учители, които искат, за състезание (словесно) с нас, за вярата и закона. И ако те ни победят, ние доброволно ще станем християни, а ако те бъдат изобличени в заблужденията си, сами ще видят, че несправедливо ни подтикват да отстъпим от нашия закон. Ще ги разпитаме и ще узнаем, каква е вярата им? Ако е истинна, ще повярваме, че Месията вече е дошел, а ние не сме знаели. А ако се окаже лъжовна вярата им, ще ни стане ясно, че умираме за Бога и с усърдие ще приемем смъртта.
Когато Ерван казал това, всички се уплашили и казали:
- Ние виждаме, че ти помагаш на християните, нима не знаеш, че нашата вера е истинска: как да я оставим?
Ерван отговорил:
- Ни една лукава дума не съм казал, братя, но знайте, че така или иначе вие ще бъдете принудени да се кръстите. Ако не ме послушате, аз няма да съм виновен пред вас, защото, ако не изпитате вярата им в спор, пак ще трябва да я приемете, без да сте я изпитали, а ако я не приемете, ще ви убият.
Като изслушали всичко това, послушали Ервана, и като написали молба, изпратили я на царя. Царят, като я прочел, много се разгневил и вече искал всички тях да избие, но се въздържал, и нищо не предприел, без да се посъветва с Григорий, и му предал молбата. Блаженият я прочел и казал:
- Добре казват юдеите, че е по-добре да повярват доброволно, по убеждение, отколкото насила. Остави ги царю, нека първо поспорят с нас, а после, както искаш постъпи с тях.
Царят приел съвета на светията, и на евреите било дадено да се приготрвят за спора, 40 дни, за да намерят учители, каквито пожелаят, и без страх да дойдат на спора. След изтичането на срока се събрали безбройно множество евреи, заедно с немалко най-мъдри равини, книжници и учени, знаещи закона, и приготвени за спора. Публичният спор бил проведен в столичния град Афар, в присътствието на царя с цялата му свита, и архиепископа с целия му църковен клир и множество християнски народ, дошел да послуша споровете. Юдеите поставили пред епископа, главния си оратор Ерван, знаещ добре закона и пророческите книги и изкусен във философията. Когато, по даден знак, настъпило мълчание, трябвало да започнат разговорите и споровете между архиепископа и Ерван.
След дългото мълчание, по време на което всички се приготвили внимателно да слушат, светия архиепископ Григорий започнал да говори на мъдрия еврейски учител Ерван и на цялото им (юдейско) събрание, така:
- Когато мина нощта и възсия Слънцето на Правдата, защо вие спорите и се противите на Неговата Светлина и не повярвахте в Него?
Ерван отговорил:
- Ако Слънцето на Правдата е възсияло, и ние се противим, както ти казваш, на светлината Му, вярвайки в истинския Бога, защо тогава вие като езичници, приели чуждо учение, се противите на светлината на правдата, укорявайки Божествения закон, даден ни от Бога.
Архиепископ отговорил:
- Ние сме от езичниците, но чие сме ние създание и творение?
Ерван отговорил:
- Явно, сте Божие създание и творение.
А Архиепископът казал:
- Ако и ние, както и вие, сме творения Божии, какво по-голямо превъзходство сте получили вие, от нас?
Ерван възразил:
- Това, което имаме ние е сравнимо с египтяните.
- Добре че си спомни за египтяните, - отговорил архиепископът, - покажи ни своето превъсходство перед нас!
Ерван казал:
- Нима не си чел за големите чудеса в Египетската земя, в Червено море и в пустинята, които Бог е творил чрез Моисея, след изхода (бягството) на Израил (израелския народ): потопил египтяните, а Израиля спасил?
Архиепископът отговорил:
- Няма никаква разлика между вас и египтяните, щом Бог тях ги е потопил в морето, а вас, заради вашата злоба, ви погубил на земята. Като сте минали през Червено море, като по сухо, вие... в страдания сте завършили живота си в пустинята, понеже, от повече от шестстотин хиляди души, само двама - Халев и Иисус Навин се удостоили да видят обетованата земя. С какво Боги ви е почел, повече от египтяните?
Ерван попитал:
- А кому е пращал Бог манна в пустинята? Архиепископът казал:
- А на тебе кое ти изглежда по-добро: месото, което сте яли в Египет, или манната, в пустинята?
Ерван отговорил:
- Ясно е, че манната е по-хубава.
А архиепископът възразил:
- Зачем, че вие сте си спомняли за свинското месо в котлите и за чесновия лук, и за всяка египетска храна (Чис. 11:5), а манната сте намразили?
След това запоннали спорове за Пресветата Троица.
Ерван говорил:
- Как християните изповядват три Бога: Отца, Сина и Светаго Духа, когато Бог е казал в Синай: "Слушай, Израиле: Господ, Бог наш, е Господ един, и освен Него няма друг Бог" (Втор. 6:4). Следователно, противно на закона постъпват християните, почитайки, не Единия Бог, а Трима?
Архиепископът, възразявайки, говорил че, ние почитаме Един Бог, Твореца на всички, само че в три Лица - Отец, Син и Свети Дух, като единно Божество, и за доказателство привел думите на Давил. "По Словото на Господа са сътворени небесата, и от дъха на устата Му - цялото им воинство" (Пс. 32:6). Смисълът на това изречение, - пояснил Григорий, е такъв: Господ е Бог Отец, Словото Му е Бог Син, а Духът от устата Му, е Бог Свети Дух: така се откриват трите Божествени Лица, а Божеството е единно, понеже Синът и Духът са съестествени, събезначални, съприсносъщни и съпрестолни с Отца. (Тук преводът ми, може да не е точен!? Г.С. Ето оригиналния текст: ...ибо Сын и Дух соестествен, собезначален, соприсносущен и сопрестолен Отцу). Също и за кръста, и за смъртта на Господа, привеждал свети Григорий, старозаветните писания, пророчества и предсказания, като това: "и животът ти ще виси пред очите ти" (Втор. 28:66): "Ще дойде и ще сложи отровно дърво в храната му" (Йер. 11:19), - и за това, че ковчегът на Ной бил прообраз на кръста; за градината на Савека, в която агнец заменил при жертвоприношението Исаака (Бит. 22:13), за жезъла на Йосиф, на върха на който се поклонил Яков (Бит. 47:31), За кръстообразното благословение на синовете на Йосиф от Яков, (Бит. 48:13-15), за жезъла на Мойсей, разделил морето (Исх. 14:11-29), за вдигнатата нагоре ръка от Мойсей, за победата над амаликитяните (Изх. 17:8-14), за медната змия, окачена в пустинята (Числ. 21:4-9), за дървото подсладило горчивата вода в Мера (Изх. 15:22-26) и много други таинствени предсказания, от закона (Стария Завет). И продължили споровете до вечерта, и двете страни силно спорели, и едни на други възразявали, но победител във всичките разсъждени бил архиепископът, понеже, чрез него говорел Светият Дух, както е казано в Писаниет: "Защото не вие ще говорите, но Духът на Отца ви ще говори във вас" (Мт. 10:20). И понеже дошла вечерта, а споровете не спирали, царят станал от седалището си, епископът също, и събранието се разотишло, отлагайки разговора за утре. Евреите наобиколили Ерван, радвайки се и целувайки го, го възхвалявали, че доста силно възразявал на християните. А Ерван им казал:
- Молете се, Истинният Бог да ни помогне, понеже сами виждате, колко хитър човек е архиепископът, и колко трудно е да бъде победен.
Но те го ободрявали, та без страх и смело да говори с християните. Утре отново се събрало събранието, и когато царят и архиепископът дошли, и евреите с Ерван, тогава пак започнали споровете, но нито този ден, ни третия, ни четвъртия, нито даже на петия, споровете не приключили. На всичките тези спорове присъствал царят с цялата си голяма свита, и с удоволствие слушал говорещите, и се радвал за даруваните от Бога премъдрост и разум на светейшия архиепископ. И действително, имало какво да се чуе и какво да се запомни, понеже се тълкували много пророчески изречения и се изяснявали много таинствени места в Писанието. В разговора за въплътяването на Иисуса Христа и за Пречистата Дева, архиепископът привеждал думите на пророка Исаия: "се, Дева во чреве зачнет, и родит Сина" (Ис. 7:14). На възражението на Ерван, че Мария е родила обикновен човек, а не Бог, архиепископът отговорил с думите: "и ще го нарекат Емануил, което значи: с нас е Бог" (Мт. 1:23).
Ерван питал:
- Как женското черво е вместило страшното величие на Божеството?
Архиепископ отговорил:
- Така, както и жилището Авраамово вместило Бога под Маврийския дъб, когато Той дошел да хапне с Авраама (Бит. 18).
Ерван възразил:
- А как огънят Божествен не изгорил женското тяло?
Архиепископът отговорил:
- Както огънят не изгорил къпината в Синай (Исх. 3:2-4), така и Божеството не повредило девствената утроба: Дева родила, и Дева си останала.
Ерван възразил:
- Рождението от Девата е било призрачно, а не реално, понеже не е възможно, раждането да не повреди утробата, и е ясно за всички, че това е неверно.
Архиепископът отговорил:
- Когато на времето Авваку влязъл при Даниил в лъвовия ров, а вратите на рова били заключени и запечатани с печати, кажи ми, как той е влязъл и излязъл, без да отвори вратата и без да повреди печатите? (Дан. 14:30-40.)
След приключването на третия ден, Ерван се опитал да избяга, но евреите го държали здраво, говорейки му:
- Ако ти ни оставиш, ние всички ще погинем. Остани още, и всякак възразявай, - нима Бог няма да ни помогне? Но ако ни победят в споровете, ние имаме други начини за съпротивяване, с които да не могат да ни победят.
Когато Ерван започнал по време на спора да укорява християните, че те се кланят на иконите, и започнал да нарича иконите - идоли, а кланящите им се - идолопоклонници и противници на Божия закон, и казал, че Бог е заповядал да не си правим кумири и всякакво подобие, - тогава архиепископът го попитал:
- Когато по времето на Ной дошел потопът, как се спасил той?
Ерван отговорил:
- С ковчег, направен от дърво.
Архиепископът възразил:
- Можел ли е Бог, без ковчега да спаси Ноя от потопа, или не е можел, как мислиш?
Ерван отговорил:
- Мисля че е можел, понеже е казано, че за Бога всичко е възможно.
Архиепископът възразил:
- А щом Бог е можел, защо е бил нужен ковчегът да спаси праведния? Не следва ли от това, че Ной за своето спасение е благодарил на ковчега, а не на Бога?
Ерван отговорил:
- Не, но подобава да се въздава хвала на Бога, а не на бездушното творение.
Архиепископът казал:
- Значи ти вярваш, че с бездушното творение - ковчег, Бог е устроил спасението на Ной. Така и на нас Бог ни дава, чрез видимите икони благодатта Си, понеже, макар и да са бездушни, те са предназначени за нашето спасение. Като гледаме иконите, ние се възнасяме с ума си към първообраза, въздигайки се, от ревност към Бога. Ние изобразяваме, не идол, а Господа Иисуса Христа, като човек, а не като Божество, което е неописуемо. И както Ной за своето спасение в ковчега принесъл благодарение на Бога, като направил жертвенник, така и ние благодарим на Христа Бога, като рисуваме образа Му, та гледайки Го с плътски очи, да се спасяваме от мисления потоп, като че с друг ковчег, и признаваме Неговото Его човешко естество, с което Той понесе нашите грехове, и като ни освети със Своята Божественост, да ни възнесе на небето. Този, Който е бил видим с телесни очи, ние рисуваме с бои, изобразявайки пречисто подобие на Неговото човешко естество, и заедно с Неговото телесно подобие, ние се покланяме и на Неговото Божество, и Го почитаме с подобаващо поклонение, наравно с Отца и Светия Дух.
А Ерван, като продължил да хули светите икони, казал:
- Чудя се на вашите християнски басни, казващи, че Бог праща Своята благодат на иконите, нарисувани на стени и дъски, - никога не ходещи и не говорещи.
Архиепископът за опровержение попитал:
- Кажи ми, Ерване, защо Бог е дал, Своята благодат на Илия, с кожуха му, а не го е дал на Елисей, и предпочел бездушния кожух, пред живия пророк, понеже пророкът не можел да премине през реката Йордан, но разделил водата с кожуха и минал по сухо, и което чудо, не можел да извърши Елисей, бездушният кожух можал (4Цар.2:13-15). Защо не на самия Мойсей, Бог дарувал чудодейна сила, да извършва чудеса в Египетската земя, но на жезъла му, и превърнал водата им в кръв, разделил морето и извършил много други, страшни и славни чудеса? Освен това, скинията, ковчегът на Завета, златната стомна с манната, скрижалите и жезълът Ааронов, жертвеникът, кадилницата и седмосвещникът, всички те не са ли имали Божия благодат, макар и да са били мъртви, направени от видими и осезаеми неща, с човешки ръце? Но били осенявани от Божията слава, били изпълвани и обкръжавани от облак и не били достъпни за никого, освен за свещениците левити, и никой не можел да ги докосне, понеже били божествени и святи. И ако така е било в Стария Завет, защо ви учудва благодатта давана на светите икони, в Новия Завет?
Ерван пак възразил:
- В псалмите е казано: "А техните идоли са сребро и злато, дело на ръце човешки" (Пс. 113:12): затова и иконите ви са идоли, понеже са направени от човешки ръце.
Архиепископът възразил:
- Аз нищо не възразявам против това, че идолите на езичниците, не знаещи Бога, са идол, понеже са подобие на тези, които безбожно, във всякакви скверности прекарват живота си: влъхви, чародеи, убийци, блудници, и всички те са погинали от зла смърт; и в памет на някои от тях, направили идоли, а следващото поколение, прелъстени и заслепени от сатаната, ги превърнали в богове и им се кланят. И вие така сте правели, кланяли сте се на изтуканите, и сте им принасяли в жертва синовете и дъщерите си, проливайки невинна кръв, кръвта на вашите синове и дъщери, които сте принасяли в жертва на ханаанските изтукани, които са идоли. А че ние сега рисуваме светците Божии, това не са идоли, а са честни икони. Ние рисуваме икони на тези, които са знаели Бога, вярвали са в Него, угодили са Му с правда, били са мъже честни, святи и възлюбени от Бога, и са извършили много чудеса, с Божията благодат. Те възкресявали мъртви, изцелявали болни, слепи, хроми, разслабени; очиствали прокажени, изгонвали бесове, и кончината им е била честна, а паметта - вечна и славна: "Скъпа е в Господните очи смъртта на Неговите светци! Паметта им, во век няма да се поклати; и вечна ще е паметта на праведника" (Пс. 115:6; Пс. 111:6).
Когато Ерван пак злословил, че иконите с нищо не се отличават от идолите, архиепископът казал:
- И твоята одежда, Ерване, и скинията, са направени от вълна и лен, а равна ли сила имат? Твоят жезъл и жезълът на Аарона... имат ли еднаква чест? Стомната в дома ти, и съдът с манната - равни ли са? Сандъкът в който слагаш потребните неща за тялото, и ковчегът на Завета - равна слава ли имат? Огънят и елея, който палиш в дома си, за осветление, ще сравниш ли със златния седмосвещник? Домът, в който живеш, и храма, построен от Соломон, - можеш ли да сравниш? По никой начин. А несравнимо повече почиташ всичко онова, понеже на тях е пребивавала някога Божествената благодат. Така че, разбери, че едно е идол, който е образ на скверна личност, низвержена в ада, а съвсем друго е иконата на светия угодник Божий, от когото се излива за нас Божествена благодат Господня, по молитвите на изобразения, на иконата светец.
Ерван говорил и за ангелите, че са безплътни, както е писано: "Ти правиш ангелите си ветрове и служителите си огнен пламък" (Пс. 103:4), и въпреки това, християните, не се страмуват да ги рисуват на иконите, придавайки на безплътните духове, плътско изображение. На което архиепископът отговорил:
- Ти не знаеш, какво говориш, понеже ние от вас сме се научили да рисуваме ангели.
Ерван възразил:
- Никога при нас не е имало такова нещо.
Архиепископът попитал:
- Ти си изучил целия Стар Завет и не си ли научил това?
Ерван възразил:
- Кълна се в Господа, че не зная, някога у нас да са били рисувани и почитани изображения на ангели!
Архиепископът казал:
- Наистина вие сте започнали тази работа: когато Соломон построил храм на Бога, не е ли направил над светилището херувими на славата, осеняващи олтара? А също и над първите врати на светилището и над вторите, не е ли поставил херувими? А и в скиниията, устроена от Мойсей - нима не са били изобразени херувими над ковчега на Завета, а също и на завесите не са ли били изобразени лица на херувими, и всичките тези изображения на ангели не са ли били почитани от вас, заедно със скинията и с храма? Ако вие сте изобразили безтелесни същества, и сте ги почитали, защо укорявате нас, изобразяващи и почитащи лицата на светците, които в плът са угодили на Бога.
Това и много подобни, се говорило четвъртия ден, а когато настъпила вечер, и царят с архиепископа станали от местата си, събранието се разотишло с надежда утрешния ден споровете да завършат и ако може да се види тържеството на победителя. Евреите се радвали за Ерван, че добре отговаря и задава въпроси на архиепископа, и ободрявайки го, казвали:
- Добре се справяш, не бой се, но още по твърдо стой, понеже виждаме че Бог е с тебе, не се страхувай в сърцето си, понеже се вижда, че царят и двама ви, с удоволствие слуша.
А Ерван им отговорил:
- Братя, тоя мъж, както виждам, много ме превъсхожда с разум и изкуство да говори, и е невъзможно да го победя, вие сами чухте, как той всичките мои разсъждения опроверга, посрами ме и ме направи нищожен.
Сутринта много рано, когато най-мъдрите евреи пак отишли при Ерван, той им казал:
- Братия, ще ви кажа истината, че ще бъда победн от архиепископа, понеже нощес видях във видение Мойсей и Иисуса, за Когото спорихме. Видях ги да стоят на покрива на някакво светилище и да разговарят, и видях Мойсея, кланящ се на Иисуса и държащ ръцете си сгънати на гърдите, като да са вързани, и със страх стоеше пред Иисуса, като пред негов Господ Бог. Аз се изумих, и казах:
- Господине, Моисей, хубаво ли е това което правиш?
А той ме прекъсна и каза:
- Престани, аз не греша, а се покланям на моя Владика, понеже не съм от подобните на тебе и изповядвам моя Творец и Господ. Защо затрудняваш праведния архиепископ, и се противиш на истината? В настъпващия ден ти ще бъдеш победен от него и ще се поклониш, като мене, на Господа Иисуса Христа.
- Това видях, братя, а какво значи, не зная, но ще продължавам да възразявам на архиепископа, държейки нашия закон, докато Самия Бог не устрои, както Той поиска.
Мнозина, чули това, се усъмнили и били в недоумение. Когато настъпил денят и се събрал съборът, явил се царят със свитата си, и архиепископът с клира, и се стекло множество народ, дошел и Ерван с помагащите му законоучители, и пак започнали споровете, както и предишните дни. Един учен нотарий на архиепископа, когото той довел със себе си от Александрия, бидейки скорописец, присътствал там и записвал всичките речи, произнасяни от архиепископа и от Ерван. С помощта на Светия Дух, действавщ в устата на архиепископа, противната страна вече била побеждавана, а нашата, за Господа препобеждавала. Архиепископът във всички разсъждени бил победител, а Ерван отслабвал, отслабвали и помагащите му еврейски законоучители, но злобата им, ги заслепявала, та с ушите си лошо чували, и очите им били затворени за истината. И трябвало, след силните думи на светителя, да последва сила на вярата и чудо, което да разобличи ожесточените от злоба и да засрами неверието им, което и се случило наистина, по следния начин.
Когато Ерван вече бил окончателно побеждаван, извикал:
- Защо губим време в дълги разсъждения! Аз ще разреша споровете. Ако искаш, архиепископе, да повярвам в Иисуса, че Той е Истинският Бог, покажи ми Го жив и осезаем, да Го видя и да говория с Него, и тогава ще призная, че вие християните сте надвили и сте ни победили.
Когато Ерван казал това, еврейското събрание завикало:
- Молим те, учителю, не се прелъстявай, за да не станеш християнин, стой мъжки и се държ в истината, ти знаеш, че няма нищо по-истинско, от Единия Бог на отците ни.
А Ерван с гняв им казал:
- Защо говорите празни работи? Чуйте, ако Той ме увери, че Този, за Когото са предсказвали пророците, съществува, какво повече искате да чакате?
Архиепископът като, видял, че той говори искрено, а не лъжовно, му казал:
- Ерване, голямо изкушение внасяш, и прекосилно е твоето искане, понеже искаш, не от хора, но от Бога, обаче, за да повярваш и ти, и тези с тебе, и за да се затвърдят сърцата на вярващите, Бог е силен и това да направи. Само кажи окончателно, искаш ли, да се увериш?
Ерван отговорил:
- Моля твоя Владика, ако е на небето, както ти казваш, - нека слезе тука и да ми се яви, за да поговоря с Него, и се кълна в Господа, че веднага ще повярвам в Него и ще се кръстя.
Когато Ерван казал това, цялото множество евреи завикали:
- Наистина, архиепископе, докажи ни на дело истинността на твоите думи, и ни покажи твоя Христос, та нямайки какво да кажем, и ние да повярваме със страх в Него.
И всички с викове се струпали пред свети Григорий, да им покаже Христа, ако Той е жив, след Неговото разпъване и смърт. После евреите започнали да говорят помежду си:
- Ако архиепископът ни покаже своя Христос, какво ще правим? Горко ни, ако против желанието си, ще трябва да станем християни.
А други говорели:
- Ако ни покаже Христа, защо да не повярваме в Него?
А други казвали:
- Как е възможно да покаже Този, Който, бил убит, като човек, умрял, и толкова години са минали от деня на Неговата смърт? Къде ще се намери тялото и духът Му, когато всичките кости и жили отдавна са се разпаднали в гроба?
А архиепископът, размисляйки за важността на това дело и виждайки силното им настояване, с цялата си душа се предал на Господа и мислел, че ако не измоли Владиката Христа, да изпълни молбата им, тогава силно ще въстържествува противната страна, евреите ще са победители, а християните ще са победени, и враговете ще им се надсмиват и ще се подиграват с християните. И с надежда казал на еврейското сборище:
- Ако пожелае Христос, ще мога да ви Го покажа. Но вие знайте добре, че ако ви Го покажа и вие не пожелаете да повярвате в Него, веднага меч ще погуби всички вас, а ако аз, поради недостоинството си, не успея да ви покажа Господа Мой, тогава постъпваайте нататък, по своя воля.
Евреите, като чули това, се опечалили и едновременно, били радостни: понеже се плашели, че ако им покаже Христа, те ще трябва, против желанието си, да вярват в Него, а се радвали, в надежда, че няма да може да им покажет Христа, и тогава ще останат свободно в своята вяра. Но им били приятни думите на архиепископа, към Ерван и неговите най-мъдри законоучители, и говорели помежду си:
- Невъзможно е, човек, убит от нашите отци, умрял и запечатан в гроб, и откраднат от учениците му, след 500 години да е жив.
Свети Григорий, знаейки думите на Господа, казани в Евангелието: "ако имате вяра колкото синапено зърно, ще речете на тази планина: "премести се от тука, там": и тя ще се премести; и нищо няма да бъдеза вазс невъзможно" (Мт 17:20), и имайки ги в ума си, и имайки при това и непоколебима вяра в Бога и крепко уповавайки се в Него, станал от мястото си и отишъл малко настрани - на по-удобно за молитва място. А Царят, заедно с целия народ се изумявал и се чудел на това голямо дръзновение към Бога и на вярата на архиепископа, че дръзва да моли Господа за такова страшно дело, и със страх очаквали, какво ще стане. Светията се прекръстил с кръстно знамение и коленичи за молитва. Смирено преклонил колене и целият устремен към небето, дълго, със силен глас, се молил на всеослушание пред всички присътстващи, споменавайки всичките тайни на въплъщението на Бога Слово и целия живот на Христа сред хората, започвайки от раждането - до доброволните страдания на кръста, смъртта, въскресението на третия ден и възнасянето на небето. И накрая казал:
- Яви Се Владико, жив и осезаем, на тези окаменели и заслепени от злоба хора, яви се заради Твоето Свято Име, и нека видят с очите си Твоето животворно човешко естество, в Което Ти си се облекъл заради нас, и с Което си се възнесъл на небето, за да Те видят, и като Те видят, да повярват в Тебе - Истинския Бог, и в изпратиля Те Отец и Светия Дух.
Когато завършвал молитвата, и всичкии с внимание го гледали, изведнъж започнало земетресение и се чул страшен гръм от изток, та се поклатила земята, и всички паднали от страх. И когато всички се съвзели от страха, полека се изправили и вдигнали очи към изток, видели, че се е отворило небето и светъл облак с огнен пламък и слънчеви лъчи, се спускал от там, на земята. Сред облака се виждал Мъж, по-прекрасен от всички синове човешки, Господа наш Иисус Христос, с неописуемо сияещо лице и блестящи, като светкавици дрехи. С особени движения, стъпваки по облака, Той се приближавал към земята и застанал високо на облака, срещу архиепископа, привличайки очите и сърцата на всички към Себе Си, със Своята красота, която език не може да изкаже. От страх пред славата Му, която е непоносимо да се гледа, както някога на Тавор учениците Му, така всички паднаха по лице на земата - и царят с велможите, и всичкият народ, от мало, до голямо, а юдеите, обзети от голяма тревога и трепет се хвърляха натам и насам, и се устремили да бягат, понеже Божествената светлина ги парела, и от славата на Господа, която не можели да гледат, ги обзел голям страх. Но не можели, ни да бягат, ни даже да се мърднат от място, понеже невидима сила ги държела. А архиепископът, укрепен свише, гръмко извикал към Ерван:
- Ерване, ето го Този, за Когото си слушал много сказания, погледни го и повярвай, че е Един Свят и Един Господ, Иисус Христос в славата на Бога Отца, амин.
Ерван полуумрял, не мкожел да отговори нищо. И се чу гласът Господен:
- По молитвите на епископа, изцелява ви Разпнатят от вашите отци.
Като чуха този глас, всички още повече затрепераха и паднаха на земята, обзети от ужас. И както някога Савел, по пътя към Дамаск, когато го осветила светлина от небето и се радал глас свише, паднал на земята и с отворени очи, не виждал нищо (Деян. 9:3-8), така ослепели и те, макар очите им да били отворени, но нищо не виждали, а само скърбяли и горко плачели. След всичко това се чу пред пред лицето Господне, някакъв Божествен шум и светлият облак, който бил под нозете на Господа, Го скрил от очите на всички. Облакът постепенно се сгъстявал от всички страни и след Него, и се издигал нагоре, докато Божествената слава не изчезнала в небето и цялото видение се скрило от очите им. Царят и всичките християни дълго време гелдали след Господа и викали:
- Господи помилуй!
А честният архиепископ лежал по лице на земята, и със сълзи на очи възнасял за хората молитва към Господа. След това всички събрали се на събора: царят с царската свита и народът станали да почетат архиепископа Григорий с особено уважение и благоговение, изумявайки се от светостта и силата на молитвата му. А евреите се питали един друг:
- Брате, виждаш ли нещо?
И всеки отговарял:
- Нищо не виждам.
И вички извикали към Ерван:
- Учителю, какво да правим?
А Ерван отговорил:
- Само вие ли сте ослепели от вида на Бога християнски, или и християните също са пострадали?
А християните, като чули това, казали:
- Ние, по благодатта на Христа, добре виждаме, и очите ни сега са по-здрави,от преди, само вие сте слепи, заради вашето неверие. "Боже на отмъщението, Господи, Боже на отмъщението, яви Се" (Пс. 93:1), Той унищожи зрението ви, понеже сте Го видели, а сте надостойни да Го видите.
Тогава Ерван заедно със всичките евреи започнал да моли през сълзи архиепископа, да изцели ослепените им очи и да им преподаде свето кръщение. Архиепископът ги питал: искрено ли вярвате в Господа Иисуса Христа? И всички засвидетелствали, че вярват с убеждение. И веднага архиепископът и епископите, които били с него, и презвитерите, ги огласили (поканили) и започнали да извършват таинството кръщение. Когато евреите влизали в светата купел, веднага от очите им проглеждали, и с телесните, и с духовните очи, "понеже със сърце повярваха, за оправдание, а с уста изповядаха Господа нашего Иисуса Христа, за свое спасение" (Рим. 10:10), и всички били кръстени во имя Отца и Сина и Светого Духа, започвайки с Ервана, на когото самият цар бил приемник от купела, и на когото, при светото кръщение, било дадено името - Лъв, и царят го присъединил към свитата си, като го направил патриций, като човек, умен и достоен за честта. Ерван много се разкайвал в за своето първоначално заблуждение, и с ужас се изумявал, понеже непрестанно си спомнял явлението на Господа.
- Как е възможно, - казвал той, - да е жив Господ Иисус Христос, Когото нашите отци разпнали и погребали и Който, както ние мислехме, е мъртъв?
И през съли възклицавал:
- Господи Иисусе Христе, Сине на Живия Бог! Прости ми, че съгреших поради незнанието си.
А светия архиепископ, Ерван почитал, като Ангел Божий, и не искал да се разделя с него. Така Омиритската страна се просветила със светлината на светата вяра: по всички градове и села били кръстени, не само юдеите, но и езичниците. И била радост голяма по цялата страна, и заедно с хората се радвали и ангелите о това обръщане и покаяние на душите човешки, и бил прославян Бог, желаещ спасението на всички хора.
После светият архиепископ Григорий посъветвал царя, да заповяда на юдеите, да не живеят заедно, а да се смесят с християните, за да не провеждат тайни събрания. И Царят издал такъв закон:
- Нека никой евреин не взимам за дъщеря си мъж, от еврейски род, но да избира зет сред християните, и син евреин, да не взема невеста от еврейски дъщери, а да търси християнка, и ако някой се осмели да наруши закона, той подлежи на посичане с меч.
Архиепископът направил така, та еврейският народ, да се смесва с християните, и след неколко години съвсем да забрави старозаветна си вяра и обичаи. Навсякъде в страната били мирно. Пълно смирение и благочестие греело навсякъде, царят с архиепископа усърдно се трудили пред Бога, извършвали всенощни славословия на Владиката Христос, грижейки се за спасението на човешките души и управлявали царството милостиво и праведно. Благочестивят цар Аврамий, проживял в Омиритската страна 30 години, и предварително известен за деня на смъртта си, от свети Григорий, умрял, и бил с чест погребан в града Афар. Немного след смъртта на царя, светият отец наш Григорий, опазвайки своето стадо, утвердил вярата, на основата на апостолите и пророците, и извършил много знамения и чудеса за слава Божия, и завършил живота си на 19 декември, и с чест бил положен, в същия град, в голямата църква. Цялата Омиритска страна плачела за него, а най-много, кръстените юдеи, понеже той бил отец добър и милостив, приятен за хорта и угоден на Бога, пред Когото свети Григорий и се представил, в числото на другите свети йерарси, славейки с тях Отца и Сина и Светого Духа, во веки. Амин.
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_25632/
Превод, Григор Симов
Свети Григорий се подвизавал в град Медиолан, където по Божествено избрание, служел като дякон, а после и в други градове, и проповядвал името Христово и изкоренявал идолската заблуда. Григорий бил син на благочестивите родители Агапий и Теодосия, възпитан в благочестие и страх Божий, и от млад, изпълнен с благодат Божией, бил чудотворец и целител. Господ го готвел за служене в архиерейски сан, за което му било казано чрез откровения и от прозорливи отци.
Когато Григорий отишъл в Медиолан при един отшелник, той му предсказал цялото бъдеще, понеже бил прозорлив, и предвидял идването на Григорий, още когато той бил на 30 поприща (вероятно, около 10 к.м.) от него, за което казал и на прислужника си. Там имало още един старец схимник, отделил се от света, в планините, заради Бога. Григорий, като узнал за него, тръгнал натам.
Когато наближил планината, където живеел стареца, видял огнен стълб във въздуха и от страх паднал на земята. После се ободрил, станал и тръгнал да види, какво е това огнено видение.
От далече му изглеждало, че е пламък, но като се приближил, видял отшелника, който идвал към него, и като го срещнал, целунал го и го нарелкъл Григорий, без да го познава. Григорий останал при този велик старец два дни и видял чудни видения.
В полунощ видял богоносния мъж, издигнат над земята във въздуха, простиращ ръце за молитва. Григорий се чудел на видението. Сутринта старецът го извикал при него и с тих, кротък глас му казал:
- Ела приятел и брат! И чуй какво ще ти кажа, за което си и дошел при мене, за да узнаеш всичко, което ми беше открито за тебе. Ти ще видиш Рим, ще се помолиш в църквата на свети мъченици Бонифаций и Аглаида, и от там трябва да отплуваш в Александрия, а после в Етиопия ще проповядваш словото на истината, и като стигнеш в Омиритскиия град Награн, който е завоюван от омиритския цар Дунаан, и се нуждае от проповядване на апостолското учение, и там, като извършиш велики и славни дела, ще умреш и ще се преселиш в обителите на праведните. Но много мъки ще имаш от живеещите в Омирит юдеи, и много от тях ще обърнеш към Бога, имайки Него за благ Помощник, умъдряващ и поучаващ те. Там ще бъдещ ръкоположен от Патриарха Александрийски, в архиепископскии сан.
Като чул това, блаженият Григорий започнал да говори, че е недостоен, за предсказаното от стареца и пожелал да остане още при отшелника. Прозорливият мъж разказал на Григорий и видението, което видял самият Григорий. Той видял върховните Апостоли Петър и Павел, възложили омофор на раменете на Григорий, което предсказвало благодатта на архиерейството, което трябвя да получи Григорий. Много се чудил блажеият Григорий на прозорливостта на стареца, от когото не останало скрито и това, което сам е видял, - и казал:
- Слава Богу, действащ така в обичащите Го, и да бъде волята Господня!
След два дни старецът го пуснал да си отива, с любов го разцелувал, и Григорий си тръгнал, тъгувайки за раздялата с този божествен мъж, към когото чувствал пламенна любв и постоянно си спомнял за него. От там Григорий отишъл първо в Картаген и дълго живял там, като проповядвал словото Божие и изцелявал всякакви болести. После, по Божие повеление, отишъл в Рим и се помолил в храма на свети мъченик Бонифаций и Аглаида. Когато отишъл при гроба на свети Апостол Петър и със сълзи паднал на земята, имал видение: пред него виждал отворени небесни врата и сияела необикновена светлина. И ето, свети Апостол Петър, с ключ в дясната ръка, излязъл от небесните врати и се насочил към него с голяма слава и сияещо лице, и казал, гледайки го със светъл поглед:
- Дойдох тука, чадо Григорий, по милост Господня, преди това с другите апостоли бях в Награн, Омиритски град, където бдяхме за пострадалите за Господа наш Иисуса Христа, от Дунаана жидовина (юдеина), и укрепвахме всеки от тях в благочестието им. С Божия помощ, всички те се въспротивиха на волята на законопрестъпния евреин, твърдо опазиха благочестието и пострадаха за истината, и сега ще бъдат наградени на небесата, заедно с отците, които (преди тях) се сподобиха с безсмъртна чест. Дойдох в този град, а с брата Павел, поборника за църквата, се разделихме в Йерусалим и той отиде в Персия.
А ти, вървейки по добър път, се постарай да угодиш на Господа, и постоянно учи закона Му, като знаеш, че животът и красотата на този свят преминават като сън и като сянка, ще бъдеш блажен, и ако така, както си започнал, завършиш пътя си, вървейки по волята Господня, ще приведеш мнозина в страх Божий. Ето вече ти се подготвя престол на небесата от Самия Владика, и ти ще получиш награда заедно с нас.
Като казал това, апостолът си отишъл и видението завършило. Григорий, като се съвзел, пак паднал на земата, наричайки себе си окаян грешник. Така, след много молитви, си отишъл където живеел, и в същата нощ видял на сън свети апостол Павел, подаващ му съд с елей: което било предзнаменование за предназначената му благодат за свещенство и архиерейство. Григорий, в съня си, взел елея от апостолските ръце, и веднага се събудил, зарадвал се и запял: "Изля се от сърцето ми слово благо" (Пс. 44:2,8), понеже Бог ме помаза с елей за радост.
След което излязъл от Рима и тръгнал за Александрия, със сърце постоянно обърнато към Бога, като все повече и повече се усъвършенствал в добродетелите и се изпълвал с Божествена премъдрост и разум, и с големи Божествени дарования. В това време (когато царували благочестивите царе: в Гърция (Византия) Юстин, а в Етиопия Елезвой) Дунаан, царстващ в Омиритската страна, започнал гонение срещу християните и се стараел да изтреби в царството си, името Христово.
Той с хитрост завладял славния град Награном, където вярвали в Христа, и погубил безбройно множество християни: едни изгорил, други посякъл с меч, а благочестивия княз Арета, с най-знатните граждани, убил. Като научили това, благочестивите царе Юстин и Елезвой много тъгували за пролятата невинна християнска кръв; Юстин писал на Елезвой, и го наговарял да тръгне на война против нечестивия Дунаан, за да отмъсти за невинно пролятата кръв. Достохвалният царь Елезвой се изпълнил с ревност, събрал цялата си войска и тръгнал на война против нечестивия цар Дунаан. По време на тази голяма война, Елезвой, с помощ Божия, разбил полковете на Дунаан и напълно унищожил цялата му войска, а него самия с роднините му посекъл с меч. Така, след като завладял царството на Дунаан, Елезвой започнал ревностно да го очиства от еврейските и езическите заблуждения, разпространявайки в него славата на името на Господа наш Иисуса Христа.
Много от евреите и езичниците в Омирит пожелали да се кръстят, но нямали епископ, ни свещеник, ни дякон, ни един клирик, понеже Дунаан бил унищожил цялата църковна йерархия. Тогава блаженият Елезвой се обърнал към Александрийския патриарх, като подробно му описал, как Бог помогнал да възстановит християнството в Омиритската страна, и молел патриарха да избере мъж умен, добродетелен, знаещ Светото Писание, и като го ръкоположи за епископ, да го изпрати в Омиритската област, със всичко необходимо за църквата. Когато посланието стигнало в Александрия, патриархът заедно с всички християни се зазрадвал за Божията помощ към християните, против нечестивите, и започнал щателно да търси достоен човек, за да го посвети за епископ и бързо да го изпрати при Елезвой.
Много мъже довеждали пред патриарха, но ни един от тях не му се сторил достоен за светителския сан. Тогава патриархът се обърнал през нощта с пламенна молитва към Бога, та Сам Господ да избере и му покаже човека, достоен за такава служба. По време на молитвата се явил на патриарха свети Апостол Марко и му казал да намери неотдавна дошлия в Алексатндрия дякон Григорий, който живеел при някой си Леонтий, да го посвети за епископ и да го изпрати при Елезвой, понеже именно за това Господ го е довел тука.
Сутринта патриархът веднага изпратил да намерат дома на Леонтий. Намерили и довели Григорий, и патриархът го рзпитал, кой е и от къде е? После му разказал за видението си и за нуждата на църквата, и започнал да го убеждава да приеме светителски сан. Григорий си спомнил думите на отшелника, който в Медиолан му предсказал, че ще приеме архиепископски сан, от Александрийския патриарх, просълезил се и казал:
- Да бъде волята Господня: прави, владико, каквото искаш, според повелението Господне.
Патриархът веднага посветил Григорий в сан презвитер, а после го ръкоположил и за архиепископ. При това станало дивно чудо: по време на службата и посвещението, лицето на Григории се изменило, и станало светещо, като огън, от благодатта на Светия Дух, от дрехите му излизал дим на благовонно миро, което с благоуханието си изпълнило целия храм. Това продължавало по време на цялата служба, и очите на всички били насочени към светия Григорий, и всички се удивявали на това чудо. Виждали това и посланиците на Елезвой, и се чудели, и после передали за всичко видяно, на царя. След ръкоположението и духовния разговор с патриарха, свети Григорий бил изпратен с посланиците на Елезвой, заедно с подобаващ на сана му, клир и всичко необходимо за устройване на църква. Скоро те стигнали Етиопия, а после и Омиритската страна.
Цар Елезвой много се зарадвал на издването на Григорий, а още повече, когато узнал, че Григорий бил избран по Божествено Откровение и че благодатта на Светия Дух, чудесно се проявила в него, по време на хиротонията. Той посрещнал Григорий с голяма почит, любезно го приел и му предал да се разпорежда в цялата област. Като обходили с Григорий градовета в Омиритската страна, царят строил нови храмове, украшавал гробниците на светите мъченици, убити за Христа от нечестивия Дунаан, и привеждал неверните към кръщение. В град Награн, Елезвой поставил за княз сина на мъченика Арета и построил там великолепен храм в чест на Въскресението Христова, друг храм - в чест на Пречистата Богородица, и трети - на името на светия мъченик Арета и пострадалите с него, недалеко от дома, където някога живеел светия мъченик.
И в другите градове били построени много църкви, които Григорий сам освещавал, поставлял презвитери и диакони, поверявайки им овцете Христови за добро пастирство. Блаженият цар Елезвой почти 36 месеца след смъртта на Дунаан останал в Омиритската земя, и след като всичко устроил добре, пожелал да се върне на своя престол в Етиопската страна. Но преди това свикал, със свети Григорий, всички велмжои, князе, боляри и съветници, и започнал да се съветва с тях, кой благоверен мъж, разумен, кротък и богобоязлив, да изберат и да го помажат за цар на Омиритското царство. И всички съветници отговаряли на царя:
- Когото ти знаеш и когото Бог ти открие, него постави, понеже ние нямаме ни един с подобен на тебе разум, който да е достоен за царски венец.
Тогава царят се обърнал към архиепископа и казал:
- Това е твоя работа, честни отче и наш учителю! Ето, пред тебе са всички князе, велможи, воини, малки и големи, когото ти искаш, призови го, и в името на Господа наш Иисуса Христа го помажи за царство, а ние всички дошли от Етиопия, ако Бог благоволи, желаем да се връщаме у нас.
Светия архиепископ отговорил:
- Всичко добре си предвидил, благочестиви царю: както твоето сърце е във властта Божия, така и словото ти е дадено от Бога. Добре е винаги, за всяко дело, първо да се пита Отеца Небесен, Който е на небето, и както Той нареди, така и да се направи.
Като казал това, блаженият станал от мястото си, малко се отдалечил, и като се обърнал на исток, паднал на колене. И като въздигнал очите и ума си към небето, вдигнал ръце, усърдно и долго се молил, та Бог, знаещ живота и мислите на всеки, да им покаже достоен за царството мъж. По време на молитвата на архиепископа, изведнъж невидима сила Господня вдигнала във въздуха някой си мъж, по име Аврамий, и го поставил пред царя Елезвой. И всички в ужас дълго викали: - Господи помилуй!
А архиепископът казал:
- Ето този, когото търсехте за помазване за царство, него и поставете за цар, с него ще сме единомислени и Бог ще ни помага във всичко.
И много се радваха всички за това Божие промишление. След това царят Елезвой взе явения от Бога мъж Аврамий, отведе го в храма Пресвета Троица, който е в царстващия град Афар, наметна го с царска порфира и възложи на главата му диадема, после свети Григорий извърши помазание над него и беше принесена безкръвна жертва за царете и за всички хора, и двата царя се причастиха с Божествените Тайни, от ръцете на архиепископа. А след завършване на тържеството, всички присътстващи пееха:
- Многая лета Елезвою, царю етиопскому! И Аврамию, Христолюбивому царю Омиритскому, многая лета!
И отново повториха всички заедно:
- Елезвою и Аврамию, благочестивите и Боголюбиви царе, многая лета!
И изпяха многолетието три пъти. А после всички извикаха:
- Григорию, светейшему архиепископу нашему, наставнику и учителю, многая мирная и здравая лета, и всему христианскому воинству и всем верующим людям, многая лета!
После, като вляоха в царските палати, всички се веселяха и пируваха, и се радваха за Господа Бога Спасителя свой и за благочестивите свои царе.
Елезвой остана още тридесет дни в Омиритската земя, поучавайки и съветвайки новия цар на благочестие и как справедливо да устройва и управлява царството, и за всичко да слуша светейшия архиепископ Григорий, своя отец духовен. И като избра от етиопската войска 15 хиляди храбри мъже, Елезвой ги остави на новия цар, като помощ и защита на царството, и се върна в Етиопия. Там, след не много време, той остави своето земно царство и отиде в пустинята, където, близо до един манастир се затвори в тъмна килия и не излезе от нея, до самата си смърт, приемайки храна през прозорче, от живеещите наблизо монаси, и след като още дълго поживя суров подвижнически живот, отиде в Царството Небесно. Този толкова знатен и богат цар, остави пример на всички, за смирение и доброволна нищета! След неговата смърт монаси разказали следния случай. Един млад монах, изпращан от манастира на послушание (по работа), често се отбивал в кръчмата, напивал се с вино и падал в нечисти плътски страсти. И ето веднъж като извършил обичайния грях и се връщал през пустинята към манастира, минал през непроходимо място, и там срещу него се устремил голям змей, за да го ухапе. Монахът започнал да бяга и да се опитва да се измъкне от змея, но змеят бързо го настигал. И когато монахът видял, че вече няма да може да избяга, внезапно се сетил за блажения цар Елезвой, и казал на змея:
- По молитвите на праведния и светейши Елезвой - махни се от мене.
И змеят, като че се засрамил от светото име на Елезвой, се спрял и, по Божие повеление, с човешки глас казал на монаха:
- Как да те пощадя, когато Ангел Божий ми се яви и ми нареди да те изям заради твоята нечистота и грехове, понеже ти си дал обет, да работиш за Господа, в чистота, а оскверняваш с грях тялото си, и с това прогневяваш Светия Дух.
Младият монах, като чул думите на змея, говорещ с човешки глас и изобличаващ делата му, едва можел да продума, трепрел и с клетва молел змея да го пощади. а Змеят му казал.
- Защо ме заклиняш? По-добре ми се поклони и обещай, че повече няма да вършиш своето плътско желание, и тогава ще те оставя.
Монахат започнал да се кълне:
- Кълна се в Бога, живеещ на небето, и по молитвите на честния цар Елезвой, че никога повече няма да прогневя Господа мой, Когото сега разгневих с плътската си нечистота.
И още щом монахът казал тези думи, внезапно огън паднал от небето и изгорил змея. А обзетият от страх и трепет монах, си тръгнал към манастира и повече никога не грешал, и завършил живота си в чистота и покаяние.
По време на царуването на благочестивия цар Аврамий, архиепископ Григорий, като поставил в много градове епископи, мъже учени и красноречиви, посъветвал царя, да заповяда на юдеите и езичниците, живеещи в страната му, да се кръстят или, в противен случай, да ги предаде на смъртно наказание. След издаването на тази заповед от царя, множество евреи и езичници с жените и децата си, поради страх от смъртно наказание, започнали да се кръщават. Тогава най-старите и опитни в закона евреи се събрали от всички градове, провели тайно събрание и се съвещавали, какво да предприемат, и разсъждавали помежду си:
- Ако не се кръстим, ще бъдем убити по заповед на царя, и ние, и нашите жени и деца.
Едни казвали:
- За да не умрем от преждевременна смърт - нека изпълним царската воля, но тайно ще държим нашата вяра.
Други съветвали, не лицемерно, но явно да се придържат към еврейския закон, защото, като избегнем човешките ръце, да не попаднем в ръцете на Отмъстителя - Бога, и да погинем още по-лошо. А некои възразявали:
- Ние виждаме, че Богът наш не иска от нас такъв подвиг, понеже благочестивия наш цар Дунаан и цялата му войска той предаде в ръцете на Елезвой, но какво да правим, не знаем.
Други казвали:
- Ако искаме да запазим нашия закон и да останем невредими, да излезем тайно, по един, от тази страна, като всеки вземе своето, за да не погубим с тялото и своите души.
Други възражавали:
- Ако опитаме да избягаме, ще ни видят християните и ще ни убият.
И всички недоумявали, какво да правят. Имало сред тях един най-мъдър законоучител, Ерван, знаещ целия Стар Завет, и бил много красноречив. Той им казал:
- Всички вие говорите напразно, и няма да можете да се въаползвате о това което предлагате, но ако ме послушате, ще отидем заедно при царя и архиепископа Григорий, и ще кажем, да си изберат учители, които искат, за състезание (словесно) с нас, за вярата и закона. И ако те ни победят, ние доброволно ще станем християни, а ако те бъдат изобличени в заблужденията си, сами ще видят, че несправедливо ни подтикват да отстъпим от нашия закон. Ще ги разпитаме и ще узнаем, каква е вярата им? Ако е истинна, ще повярваме, че Месията вече е дошел, а ние не сме знаели. А ако се окаже лъжовна вярата им, ще ни стане ясно, че умираме за Бога и с усърдие ще приемем смъртта.
Когато Ерван казал това, всички се уплашили и казали:
- Ние виждаме, че ти помагаш на християните, нима не знаеш, че нашата вера е истинска: как да я оставим?
Ерван отговорил:
- Ни една лукава дума не съм казал, братя, но знайте, че така или иначе вие ще бъдете принудени да се кръстите. Ако не ме послушате, аз няма да съм виновен пред вас, защото, ако не изпитате вярата им в спор, пак ще трябва да я приемете, без да сте я изпитали, а ако я не приемете, ще ви убият.
Като изслушали всичко това, послушали Ервана, и като написали молба, изпратили я на царя. Царят, като я прочел, много се разгневил и вече искал всички тях да избие, но се въздържал, и нищо не предприел, без да се посъветва с Григорий, и му предал молбата. Блаженият я прочел и казал:
- Добре казват юдеите, че е по-добре да повярват доброволно, по убеждение, отколкото насила. Остави ги царю, нека първо поспорят с нас, а после, както искаш постъпи с тях.
Царят приел съвета на светията, и на евреите било дадено да се приготрвят за спора, 40 дни, за да намерят учители, каквито пожелаят, и без страх да дойдат на спора. След изтичането на срока се събрали безбройно множество евреи, заедно с немалко най-мъдри равини, книжници и учени, знаещи закона, и приготвени за спора. Публичният спор бил проведен в столичния град Афар, в присътствието на царя с цялата му свита, и архиепископа с целия му църковен клир и множество християнски народ, дошел да послуша споровете. Юдеите поставили пред епископа, главния си оратор Ерван, знаещ добре закона и пророческите книги и изкусен във философията. Когато, по даден знак, настъпило мълчание, трябвало да започнат разговорите и споровете между архиепископа и Ерван.
След дългото мълчание, по време на което всички се приготвили внимателно да слушат, светия архиепископ Григорий започнал да говори на мъдрия еврейски учител Ерван и на цялото им (юдейско) събрание, така:
- Когато мина нощта и възсия Слънцето на Правдата, защо вие спорите и се противите на Неговата Светлина и не повярвахте в Него?
Ерван отговорил:
- Ако Слънцето на Правдата е възсияло, и ние се противим, както ти казваш, на светлината Му, вярвайки в истинския Бога, защо тогава вие като езичници, приели чуждо учение, се противите на светлината на правдата, укорявайки Божествения закон, даден ни от Бога.
Архиепископ отговорил:
- Ние сме от езичниците, но чие сме ние създание и творение?
Ерван отговорил:
- Явно, сте Божие създание и творение.
А Архиепископът казал:
- Ако и ние, както и вие, сме творения Божии, какво по-голямо превъзходство сте получили вие, от нас?
Ерван възразил:
- Това, което имаме ние е сравнимо с египтяните.
- Добре че си спомни за египтяните, - отговорил архиепископът, - покажи ни своето превъсходство перед нас!
Ерван казал:
- Нима не си чел за големите чудеса в Египетската земя, в Червено море и в пустинята, които Бог е творил чрез Моисея, след изхода (бягството) на Израил (израелския народ): потопил египтяните, а Израиля спасил?
Архиепископът отговорил:
- Няма никаква разлика между вас и египтяните, щом Бог тях ги е потопил в морето, а вас, заради вашата злоба, ви погубил на земята. Като сте минали през Червено море, като по сухо, вие... в страдания сте завършили живота си в пустинята, понеже, от повече от шестстотин хиляди души, само двама - Халев и Иисус Навин се удостоили да видят обетованата земя. С какво Боги ви е почел, повече от египтяните?
Ерван попитал:
- А кому е пращал Бог манна в пустинята? Архиепископът казал:
- А на тебе кое ти изглежда по-добро: месото, което сте яли в Египет, или манната, в пустинята?
Ерван отговорил:
- Ясно е, че манната е по-хубава.
А архиепископът възразил:
- Зачем, че вие сте си спомняли за свинското месо в котлите и за чесновия лук, и за всяка египетска храна (Чис. 11:5), а манната сте намразили?
След това запоннали спорове за Пресветата Троица.
Ерван говорил:
- Как християните изповядват три Бога: Отца, Сина и Светаго Духа, когато Бог е казал в Синай: "Слушай, Израиле: Господ, Бог наш, е Господ един, и освен Него няма друг Бог" (Втор. 6:4). Следователно, противно на закона постъпват християните, почитайки, не Единия Бог, а Трима?
Архиепископът, възразявайки, говорил че, ние почитаме Един Бог, Твореца на всички, само че в три Лица - Отец, Син и Свети Дух, като единно Божество, и за доказателство привел думите на Давил. "По Словото на Господа са сътворени небесата, и от дъха на устата Му - цялото им воинство" (Пс. 32:6). Смисълът на това изречение, - пояснил Григорий, е такъв: Господ е Бог Отец, Словото Му е Бог Син, а Духът от устата Му, е Бог Свети Дух: така се откриват трите Божествени Лица, а Божеството е единно, понеже Синът и Духът са съестествени, събезначални, съприсносъщни и съпрестолни с Отца. (Тук преводът ми, може да не е точен!? Г.С. Ето оригиналния текст: ...ибо Сын и Дух соестествен, собезначален, соприсносущен и сопрестолен Отцу). Също и за кръста, и за смъртта на Господа, привеждал свети Григорий, старозаветните писания, пророчества и предсказания, като това: "и животът ти ще виси пред очите ти" (Втор. 28:66): "Ще дойде и ще сложи отровно дърво в храната му" (Йер. 11:19), - и за това, че ковчегът на Ной бил прообраз на кръста; за градината на Савека, в която агнец заменил при жертвоприношението Исаака (Бит. 22:13), за жезъла на Йосиф, на върха на който се поклонил Яков (Бит. 47:31), За кръстообразното благословение на синовете на Йосиф от Яков, (Бит. 48:13-15), за жезъла на Мойсей, разделил морето (Исх. 14:11-29), за вдигнатата нагоре ръка от Мойсей, за победата над амаликитяните (Изх. 17:8-14), за медната змия, окачена в пустинята (Числ. 21:4-9), за дървото подсладило горчивата вода в Мера (Изх. 15:22-26) и много други таинствени предсказания, от закона (Стария Завет). И продължили споровете до вечерта, и двете страни силно спорели, и едни на други възразявали, но победител във всичките разсъждени бил архиепископът, понеже, чрез него говорел Светият Дух, както е казано в Писаниет: "Защото не вие ще говорите, но Духът на Отца ви ще говори във вас" (Мт. 10:20). И понеже дошла вечерта, а споровете не спирали, царят станал от седалището си, епископът също, и събранието се разотишло, отлагайки разговора за утре. Евреите наобиколили Ерван, радвайки се и целувайки го, го възхвалявали, че доста силно възразявал на християните. А Ерван им казал:
- Молете се, Истинният Бог да ни помогне, понеже сами виждате, колко хитър човек е архиепископът, и колко трудно е да бъде победен.
Но те го ободрявали, та без страх и смело да говори с християните. Утре отново се събрало събранието, и когато царят и архиепископът дошли, и евреите с Ерван, тогава пак започнали споровете, но нито този ден, ни третия, ни четвъртия, нито даже на петия, споровете не приключили. На всичките тези спорове присъствал царят с цялата си голяма свита, и с удоволствие слушал говорещите, и се радвал за даруваните от Бога премъдрост и разум на светейшия архиепископ. И действително, имало какво да се чуе и какво да се запомни, понеже се тълкували много пророчески изречения и се изяснявали много таинствени места в Писанието. В разговора за въплътяването на Иисуса Христа и за Пречистата Дева, архиепископът привеждал думите на пророка Исаия: "се, Дева во чреве зачнет, и родит Сина" (Ис. 7:14). На възражението на Ерван, че Мария е родила обикновен човек, а не Бог, архиепископът отговорил с думите: "и ще го нарекат Емануил, което значи: с нас е Бог" (Мт. 1:23).
Ерван питал:
- Как женското черво е вместило страшното величие на Божеството?
Архиепископ отговорил:
- Така, както и жилището Авраамово вместило Бога под Маврийския дъб, когато Той дошел да хапне с Авраама (Бит. 18).
Ерван възразил:
- А как огънят Божествен не изгорил женското тяло?
Архиепископът отговорил:
- Както огънят не изгорил къпината в Синай (Исх. 3:2-4), така и Божеството не повредило девствената утроба: Дева родила, и Дева си останала.
Ерван възразил:
- Рождението от Девата е било призрачно, а не реално, понеже не е възможно, раждането да не повреди утробата, и е ясно за всички, че това е неверно.
Архиепископът отговорил:
- Когато на времето Авваку влязъл при Даниил в лъвовия ров, а вратите на рова били заключени и запечатани с печати, кажи ми, как той е влязъл и излязъл, без да отвори вратата и без да повреди печатите? (Дан. 14:30-40.)
След приключването на третия ден, Ерван се опитал да избяга, но евреите го държали здраво, говорейки му:
- Ако ти ни оставиш, ние всички ще погинем. Остани още, и всякак възразявай, - нима Бог няма да ни помогне? Но ако ни победят в споровете, ние имаме други начини за съпротивяване, с които да не могат да ни победят.
Когато Ерван започнал по време на спора да укорява християните, че те се кланят на иконите, и започнал да нарича иконите - идоли, а кланящите им се - идолопоклонници и противници на Божия закон, и казал, че Бог е заповядал да не си правим кумири и всякакво подобие, - тогава архиепископът го попитал:
- Когато по времето на Ной дошел потопът, как се спасил той?
Ерван отговорил:
- С ковчег, направен от дърво.
Архиепископът възразил:
- Можел ли е Бог, без ковчега да спаси Ноя от потопа, или не е можел, как мислиш?
Ерван отговорил:
- Мисля че е можел, понеже е казано, че за Бога всичко е възможно.
Архиепископът възразил:
- А щом Бог е можел, защо е бил нужен ковчегът да спаси праведния? Не следва ли от това, че Ной за своето спасение е благодарил на ковчега, а не на Бога?
Ерван отговорил:
- Не, но подобава да се въздава хвала на Бога, а не на бездушното творение.
Архиепископът казал:
- Значи ти вярваш, че с бездушното творение - ковчег, Бог е устроил спасението на Ной. Така и на нас Бог ни дава, чрез видимите икони благодатта Си, понеже, макар и да са бездушни, те са предназначени за нашето спасение. Като гледаме иконите, ние се възнасяме с ума си към първообраза, въздигайки се, от ревност към Бога. Ние изобразяваме, не идол, а Господа Иисуса Христа, като човек, а не като Божество, което е неописуемо. И както Ной за своето спасение в ковчега принесъл благодарение на Бога, като направил жертвенник, така и ние благодарим на Христа Бога, като рисуваме образа Му, та гледайки Го с плътски очи, да се спасяваме от мисления потоп, като че с друг ковчег, и признаваме Неговото Его човешко естество, с което Той понесе нашите грехове, и като ни освети със Своята Божественост, да ни възнесе на небето. Този, Който е бил видим с телесни очи, ние рисуваме с бои, изобразявайки пречисто подобие на Неговото човешко естество, и заедно с Неговото телесно подобие, ние се покланяме и на Неговото Божество, и Го почитаме с подобаващо поклонение, наравно с Отца и Светия Дух.
А Ерван, като продължил да хули светите икони, казал:
- Чудя се на вашите християнски басни, казващи, че Бог праща Своята благодат на иконите, нарисувани на стени и дъски, - никога не ходещи и не говорещи.
Архиепископът за опровержение попитал:
- Кажи ми, Ерване, защо Бог е дал, Своята благодат на Илия, с кожуха му, а не го е дал на Елисей, и предпочел бездушния кожух, пред живия пророк, понеже пророкът не можел да премине през реката Йордан, но разделил водата с кожуха и минал по сухо, и което чудо, не можел да извърши Елисей, бездушният кожух можал (4Цар.2:13-15). Защо не на самия Мойсей, Бог дарувал чудодейна сила, да извършва чудеса в Египетската земя, но на жезъла му, и превърнал водата им в кръв, разделил морето и извършил много други, страшни и славни чудеса? Освен това, скинията, ковчегът на Завета, златната стомна с манната, скрижалите и жезълът Ааронов, жертвеникът, кадилницата и седмосвещникът, всички те не са ли имали Божия благодат, макар и да са били мъртви, направени от видими и осезаеми неща, с човешки ръце? Но били осенявани от Божията слава, били изпълвани и обкръжавани от облак и не били достъпни за никого, освен за свещениците левити, и никой не можел да ги докосне, понеже били божествени и святи. И ако така е било в Стария Завет, защо ви учудва благодатта давана на светите икони, в Новия Завет?
Ерван пак възразил:
- В псалмите е казано: "А техните идоли са сребро и злато, дело на ръце човешки" (Пс. 113:12): затова и иконите ви са идоли, понеже са направени от човешки ръце.
Архиепископът възразил:
- Аз нищо не възразявам против това, че идолите на езичниците, не знаещи Бога, са идол, понеже са подобие на тези, които безбожно, във всякакви скверности прекарват живота си: влъхви, чародеи, убийци, блудници, и всички те са погинали от зла смърт; и в памет на някои от тях, направили идоли, а следващото поколение, прелъстени и заслепени от сатаната, ги превърнали в богове и им се кланят. И вие така сте правели, кланяли сте се на изтуканите, и сте им принасяли в жертва синовете и дъщерите си, проливайки невинна кръв, кръвта на вашите синове и дъщери, които сте принасяли в жертва на ханаанските изтукани, които са идоли. А че ние сега рисуваме светците Божии, това не са идоли, а са честни икони. Ние рисуваме икони на тези, които са знаели Бога, вярвали са в Него, угодили са Му с правда, били са мъже честни, святи и възлюбени от Бога, и са извършили много чудеса, с Божията благодат. Те възкресявали мъртви, изцелявали болни, слепи, хроми, разслабени; очиствали прокажени, изгонвали бесове, и кончината им е била честна, а паметта - вечна и славна: "Скъпа е в Господните очи смъртта на Неговите светци! Паметта им, во век няма да се поклати; и вечна ще е паметта на праведника" (Пс. 115:6; Пс. 111:6).
Когато Ерван пак злословил, че иконите с нищо не се отличават от идолите, архиепископът казал:
- И твоята одежда, Ерване, и скинията, са направени от вълна и лен, а равна ли сила имат? Твоят жезъл и жезълът на Аарона... имат ли еднаква чест? Стомната в дома ти, и съдът с манната - равни ли са? Сандъкът в който слагаш потребните неща за тялото, и ковчегът на Завета - равна слава ли имат? Огънят и елея, който палиш в дома си, за осветление, ще сравниш ли със златния седмосвещник? Домът, в който живеш, и храма, построен от Соломон, - можеш ли да сравниш? По никой начин. А несравнимо повече почиташ всичко онова, понеже на тях е пребивавала някога Божествената благодат. Така че, разбери, че едно е идол, който е образ на скверна личност, низвержена в ада, а съвсем друго е иконата на светия угодник Божий, от когото се излива за нас Божествена благодат Господня, по молитвите на изобразения, на иконата светец.
Ерван говорил и за ангелите, че са безплътни, както е писано: "Ти правиш ангелите си ветрове и служителите си огнен пламък" (Пс. 103:4), и въпреки това, християните, не се страмуват да ги рисуват на иконите, придавайки на безплътните духове, плътско изображение. На което архиепископът отговорил:
- Ти не знаеш, какво говориш, понеже ние от вас сме се научили да рисуваме ангели.
Ерван възразил:
- Никога при нас не е имало такова нещо.
Архиепископът попитал:
- Ти си изучил целия Стар Завет и не си ли научил това?
Ерван възразил:
- Кълна се в Господа, че не зная, някога у нас да са били рисувани и почитани изображения на ангели!
Архиепископът казал:
- Наистина вие сте започнали тази работа: когато Соломон построил храм на Бога, не е ли направил над светилището херувими на славата, осеняващи олтара? А също и над първите врати на светилището и над вторите, не е ли поставил херувими? А и в скиниията, устроена от Мойсей - нима не са били изобразени херувими над ковчега на Завета, а също и на завесите не са ли били изобразени лица на херувими, и всичките тези изображения на ангели не са ли били почитани от вас, заедно със скинията и с храма? Ако вие сте изобразили безтелесни същества, и сте ги почитали, защо укорявате нас, изобразяващи и почитащи лицата на светците, които в плът са угодили на Бога.
Това и много подобни, се говорило четвъртия ден, а когато настъпила вечер, и царят с архиепископа станали от местата си, събранието се разотишло с надежда утрешния ден споровете да завършат и ако може да се види тържеството на победителя. Евреите се радвали за Ерван, че добре отговаря и задава въпроси на архиепископа, и ободрявайки го, казвали:
- Добре се справяш, не бой се, но още по твърдо стой, понеже виждаме че Бог е с тебе, не се страхувай в сърцето си, понеже се вижда, че царят и двама ви, с удоволствие слуша.
А Ерван им отговорил:
- Братя, тоя мъж, както виждам, много ме превъсхожда с разум и изкуство да говори, и е невъзможно да го победя, вие сами чухте, как той всичките мои разсъждения опроверга, посрами ме и ме направи нищожен.
Сутринта много рано, когато най-мъдрите евреи пак отишли при Ерван, той им казал:
- Братия, ще ви кажа истината, че ще бъда победн от архиепископа, понеже нощес видях във видение Мойсей и Иисуса, за Когото спорихме. Видях ги да стоят на покрива на някакво светилище и да разговарят, и видях Мойсея, кланящ се на Иисуса и държащ ръцете си сгънати на гърдите, като да са вързани, и със страх стоеше пред Иисуса, като пред негов Господ Бог. Аз се изумих, и казах:
- Господине, Моисей, хубаво ли е това което правиш?
А той ме прекъсна и каза:
- Престани, аз не греша, а се покланям на моя Владика, понеже не съм от подобните на тебе и изповядвам моя Творец и Господ. Защо затрудняваш праведния архиепископ, и се противиш на истината? В настъпващия ден ти ще бъдеш победен от него и ще се поклониш, като мене, на Господа Иисуса Христа.
- Това видях, братя, а какво значи, не зная, но ще продължавам да възразявам на архиепископа, държейки нашия закон, докато Самия Бог не устрои, както Той поиска.
Мнозина, чули това, се усъмнили и били в недоумение. Когато настъпил денят и се събрал съборът, явил се царят със свитата си, и архиепископът с клира, и се стекло множество народ, дошел и Ерван с помагащите му законоучители, и пак започнали споровете, както и предишните дни. Един учен нотарий на архиепископа, когото той довел със себе си от Александрия, бидейки скорописец, присътствал там и записвал всичките речи, произнасяни от архиепископа и от Ерван. С помощта на Светия Дух, действавщ в устата на архиепископа, противната страна вече била побеждавана, а нашата, за Господа препобеждавала. Архиепископът във всички разсъждени бил победител, а Ерван отслабвал, отслабвали и помагащите му еврейски законоучители, но злобата им, ги заслепявала, та с ушите си лошо чували, и очите им били затворени за истината. И трябвало, след силните думи на светителя, да последва сила на вярата и чудо, което да разобличи ожесточените от злоба и да засрами неверието им, което и се случило наистина, по следния начин.
Когато Ерван вече бил окончателно побеждаван, извикал:
- Защо губим време в дълги разсъждения! Аз ще разреша споровете. Ако искаш, архиепископе, да повярвам в Иисуса, че Той е Истинският Бог, покажи ми Го жив и осезаем, да Го видя и да говория с Него, и тогава ще призная, че вие християните сте надвили и сте ни победили.
Когато Ерван казал това, еврейското събрание завикало:
- Молим те, учителю, не се прелъстявай, за да не станеш християнин, стой мъжки и се държ в истината, ти знаеш, че няма нищо по-истинско, от Единия Бог на отците ни.
А Ерван с гняв им казал:
- Защо говорите празни работи? Чуйте, ако Той ме увери, че Този, за Когото са предсказвали пророците, съществува, какво повече искате да чакате?
Архиепископът като, видял, че той говори искрено, а не лъжовно, му казал:
- Ерване, голямо изкушение внасяш, и прекосилно е твоето искане, понеже искаш, не от хора, но от Бога, обаче, за да повярваш и ти, и тези с тебе, и за да се затвърдят сърцата на вярващите, Бог е силен и това да направи. Само кажи окончателно, искаш ли, да се увериш?
Ерван отговорил:
- Моля твоя Владика, ако е на небето, както ти казваш, - нека слезе тука и да ми се яви, за да поговоря с Него, и се кълна в Господа, че веднага ще повярвам в Него и ще се кръстя.
Когато Ерван казал това, цялото множество евреи завикали:
- Наистина, архиепископе, докажи ни на дело истинността на твоите думи, и ни покажи твоя Христос, та нямайки какво да кажем, и ние да повярваме със страх в Него.
И всички с викове се струпали пред свети Григорий, да им покаже Христа, ако Той е жив, след Неговото разпъване и смърт. После евреите започнали да говорят помежду си:
- Ако архиепископът ни покаже своя Христос, какво ще правим? Горко ни, ако против желанието си, ще трябва да станем християни.
А други говорели:
- Ако ни покаже Христа, защо да не повярваме в Него?
А други казвали:
- Как е възможно да покаже Този, Който, бил убит, като човек, умрял, и толкова години са минали от деня на Неговата смърт? Къде ще се намери тялото и духът Му, когато всичките кости и жили отдавна са се разпаднали в гроба?
А архиепископът, размисляйки за важността на това дело и виждайки силното им настояване, с цялата си душа се предал на Господа и мислел, че ако не измоли Владиката Христа, да изпълни молбата им, тогава силно ще въстържествува противната страна, евреите ще са победители, а християните ще са победени, и враговете ще им се надсмиват и ще се подиграват с християните. И с надежда казал на еврейското сборище:
- Ако пожелае Христос, ще мога да ви Го покажа. Но вие знайте добре, че ако ви Го покажа и вие не пожелаете да повярвате в Него, веднага меч ще погуби всички вас, а ако аз, поради недостоинството си, не успея да ви покажа Господа Мой, тогава постъпваайте нататък, по своя воля.
Евреите, като чули това, се опечалили и едновременно, били радостни: понеже се плашели, че ако им покаже Христа, те ще трябва, против желанието си, да вярват в Него, а се радвали, в надежда, че няма да може да им покажет Христа, и тогава ще останат свободно в своята вяра. Но им били приятни думите на архиепископа, към Ерван и неговите най-мъдри законоучители, и говорели помежду си:
- Невъзможно е, човек, убит от нашите отци, умрял и запечатан в гроб, и откраднат от учениците му, след 500 години да е жив.
Свети Григорий, знаейки думите на Господа, казани в Евангелието: "ако имате вяра колкото синапено зърно, ще речете на тази планина: "премести се от тука, там": и тя ще се премести; и нищо няма да бъдеза вазс невъзможно" (Мт 17:20), и имайки ги в ума си, и имайки при това и непоколебима вяра в Бога и крепко уповавайки се в Него, станал от мястото си и отишъл малко настрани - на по-удобно за молитва място. А Царят, заедно с целия народ се изумявал и се чудел на това голямо дръзновение към Бога и на вярата на архиепископа, че дръзва да моли Господа за такова страшно дело, и със страх очаквали, какво ще стане. Светията се прекръстил с кръстно знамение и коленичи за молитва. Смирено преклонил колене и целият устремен към небето, дълго, със силен глас, се молил на всеослушание пред всички присътстващи, споменавайки всичките тайни на въплъщението на Бога Слово и целия живот на Христа сред хората, започвайки от раждането - до доброволните страдания на кръста, смъртта, въскресението на третия ден и възнасянето на небето. И накрая казал:
- Яви Се Владико, жив и осезаем, на тези окаменели и заслепени от злоба хора, яви се заради Твоето Свято Име, и нека видят с очите си Твоето животворно човешко естество, в Което Ти си се облекъл заради нас, и с Което си се възнесъл на небето, за да Те видят, и като Те видят, да повярват в Тебе - Истинския Бог, и в изпратиля Те Отец и Светия Дух.
Когато завършвал молитвата, и всичкии с внимание го гледали, изведнъж започнало земетресение и се чул страшен гръм от изток, та се поклатила земята, и всички паднали от страх. И когато всички се съвзели от страха, полека се изправили и вдигнали очи към изток, видели, че се е отворило небето и светъл облак с огнен пламък и слънчеви лъчи, се спускал от там, на земята. Сред облака се виждал Мъж, по-прекрасен от всички синове човешки, Господа наш Иисус Христос, с неописуемо сияещо лице и блестящи, като светкавици дрехи. С особени движения, стъпваки по облака, Той се приближавал към земята и застанал високо на облака, срещу архиепископа, привличайки очите и сърцата на всички към Себе Си, със Своята красота, която език не може да изкаже. От страх пред славата Му, която е непоносимо да се гледа, както някога на Тавор учениците Му, така всички паднаха по лице на земата - и царят с велможите, и всичкият народ, от мало, до голямо, а юдеите, обзети от голяма тревога и трепет се хвърляха натам и насам, и се устремили да бягат, понеже Божествената светлина ги парела, и от славата на Господа, която не можели да гледат, ги обзел голям страх. Но не можели, ни да бягат, ни даже да се мърднат от място, понеже невидима сила ги държела. А архиепископът, укрепен свише, гръмко извикал към Ерван:
- Ерване, ето го Този, за Когото си слушал много сказания, погледни го и повярвай, че е Един Свят и Един Господ, Иисус Христос в славата на Бога Отца, амин.
Ерван полуумрял, не мкожел да отговори нищо. И се чу гласът Господен:
- По молитвите на епископа, изцелява ви Разпнатят от вашите отци.
Като чуха този глас, всички още повече затрепераха и паднаха на земята, обзети от ужас. И както някога Савел, по пътя към Дамаск, когато го осветила светлина от небето и се радал глас свише, паднал на земята и с отворени очи, не виждал нищо (Деян. 9:3-8), така ослепели и те, макар очите им да били отворени, но нищо не виждали, а само скърбяли и горко плачели. След всичко това се чу пред пред лицето Господне, някакъв Божествен шум и светлият облак, който бил под нозете на Господа, Го скрил от очите на всички. Облакът постепенно се сгъстявал от всички страни и след Него, и се издигал нагоре, докато Божествената слава не изчезнала в небето и цялото видение се скрило от очите им. Царят и всичките християни дълго време гелдали след Господа и викали:
- Господи помилуй!
А честният архиепископ лежал по лице на земята, и със сълзи на очи възнасял за хората молитва към Господа. След това всички събрали се на събора: царят с царската свита и народът станали да почетат архиепископа Григорий с особено уважение и благоговение, изумявайки се от светостта и силата на молитвата му. А евреите се питали един друг:
- Брате, виждаш ли нещо?
И всеки отговарял:
- Нищо не виждам.
И вички извикали към Ерван:
- Учителю, какво да правим?
А Ерван отговорил:
- Само вие ли сте ослепели от вида на Бога християнски, или и християните също са пострадали?
А християните, като чули това, казали:
- Ние, по благодатта на Христа, добре виждаме, и очите ни сега са по-здрави,от преди, само вие сте слепи, заради вашето неверие. "Боже на отмъщението, Господи, Боже на отмъщението, яви Се" (Пс. 93:1), Той унищожи зрението ви, понеже сте Го видели, а сте надостойни да Го видите.
Тогава Ерван заедно със всичките евреи започнал да моли през сълзи архиепископа, да изцели ослепените им очи и да им преподаде свето кръщение. Архиепископът ги питал: искрено ли вярвате в Господа Иисуса Христа? И всички засвидетелствали, че вярват с убеждение. И веднага архиепископът и епископите, които били с него, и презвитерите, ги огласили (поканили) и започнали да извършват таинството кръщение. Когато евреите влизали в светата купел, веднага от очите им проглеждали, и с телесните, и с духовните очи, "понеже със сърце повярваха, за оправдание, а с уста изповядаха Господа нашего Иисуса Христа, за свое спасение" (Рим. 10:10), и всички били кръстени во имя Отца и Сина и Светого Духа, започвайки с Ервана, на когото самият цар бил приемник от купела, и на когото, при светото кръщение, било дадено името - Лъв, и царят го присъединил към свитата си, като го направил патриций, като човек, умен и достоен за честта. Ерван много се разкайвал в за своето първоначално заблуждение, и с ужас се изумявал, понеже непрестанно си спомнял явлението на Господа.
- Как е възможно, - казвал той, - да е жив Господ Иисус Христос, Когото нашите отци разпнали и погребали и Който, както ние мислехме, е мъртъв?
И през съли възклицавал:
- Господи Иисусе Христе, Сине на Живия Бог! Прости ми, че съгреших поради незнанието си.
А светия архиепископ, Ерван почитал, като Ангел Божий, и не искал да се разделя с него. Така Омиритската страна се просветила със светлината на светата вяра: по всички градове и села били кръстени, не само юдеите, но и езичниците. И била радост голяма по цялата страна, и заедно с хората се радвали и ангелите о това обръщане и покаяние на душите човешки, и бил прославян Бог, желаещ спасението на всички хора.
После светият архиепископ Григорий посъветвал царя, да заповяда на юдеите, да не живеят заедно, а да се смесят с християните, за да не провеждат тайни събрания. И Царят издал такъв закон:
- Нека никой евреин не взимам за дъщеря си мъж, от еврейски род, но да избира зет сред християните, и син евреин, да не взема невеста от еврейски дъщери, а да търси християнка, и ако някой се осмели да наруши закона, той подлежи на посичане с меч.
Архиепископът направил така, та еврейският народ, да се смесва с християните, и след неколко години съвсем да забрави старозаветна си вяра и обичаи. Навсякъде в страната били мирно. Пълно смирение и благочестие греело навсякъде, царят с архиепископа усърдно се трудили пред Бога, извършвали всенощни славословия на Владиката Христос, грижейки се за спасението на човешките души и управлявали царството милостиво и праведно. Благочестивят цар Аврамий, проживял в Омиритската страна 30 години, и предварително известен за деня на смъртта си, от свети Григорий, умрял, и бил с чест погребан в града Афар. Немного след смъртта на царя, светият отец наш Григорий, опазвайки своето стадо, утвердил вярата, на основата на апостолите и пророците, и извършил много знамения и чудеса за слава Божия, и завършил живота си на 19 декември, и с чест бил положен, в същия град, в голямата църква. Цялата Омиритска страна плачела за него, а най-много, кръстените юдеи, понеже той бил отец добър и милостив, приятен за хорта и угоден на Бога, пред Когото свети Григорий и се представил, в числото на другите свети йерарси, славейки с тях Отца и Сина и Светого Духа, во веки. Амин.
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_25632/
Превод, Григор Симов
Тагове:
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Ограничение, контрол, свобода
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Ограничение, контрол, свобода
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
За този блог
Гласове: 8248
