Прочетен: 3750 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2022 09:02
От възникването на държавите та до днес войната е едно от средствата за решаване на социални и икономически проблеми. Намиране на нови пасища за добитъка, заграбване на вече прибрана реколта, териториално разширение с цел достъп до път или пристанище или придобиване на плодородна земя.
Днес се воюва за ресурси, намиращи се дълбоко под земята или далеч в морето, но икономическата изгода е категорично водеща причина.
Както в миналото, така и в последните сто и повече години, при военните действия огромни загуби в човешки живот и материални блага търпят мирните граждани. Цели градове и села биват изпепелени от съвременните оръжия, а населението е принудено завинаги да поеме по тежкия път на бежанците, създали преди време някои от същите тези селища.
Обаче ако това се случва и през двадесет и първи век, не е лошо да си припомним нещо от историята.
В далечното минало на европейските държави, когато всеки град е имал свой гарнизон, управител и укрепление, в което и около което са живеели мирни занаятчии и земеделци, при настъпление на противникова войска управителят на гарнизона е избирал как да постъпи, за да спаси поверения му град. Той или извеждал войниците си на открито, за да се срази с нашествениците, или оставал зад стените на укреплението, за да чака помощ.
Нападателите пък предлагали на обсадените да се предадат, срещу което да получат милостта им и освен войнишки безчинства за кратко време и пренасочване на данъците нищо особено не се променяло в живота на града.
Войниците били обезоръжени, но живи. Хората - уплашени, но живи. Къщите - здрави и най-много да бъде съборена част от крепостта, за да не се наложи пак да се повтори историята с обсада и преговори.
Какво сме научили от историята?
Трябваше да сме научили, че винаги съседът е по-добре от нас/незаслужено, разбира се/ и неговата територия ще бъде обект на особен апетит. Трябваше да сме научили, че ние също сме такъв съсед за някого. Значи никой не е в безопасност.
Затова създадохме структури, които да въздействат на тези апетити и да не се стига до въоръжени конфликти. Или поне не толкова често.
Обаче…
Войната, която Русия започна с Украйна, показва нещо съвсем различно.
Нито агресорът, нито нападнатият се насочиха към преговори като начин за решаване на проблема/ какъвто и да е той/.
Резултатът от това нежелание на лидерите да преговарят доведе до тотално разрушени големи градове като Мариупол, Северодонецк и десетки по-малки градове и села.
Защо воюващите не опитаха да се договорят, за да пощадят живота и имуществото на населението на тези градове?
Защо се издигна във фетиш понятието „Родина“, а се забравя, че то е родно място на хората, които населяват тази територия?
Тази земя е „наша“, заявява един или друг държавник, и ние няма да я дадем без бой!
Ами да им напомним на тези „патриоти“, че тази земя е „наша“, ама на гражданите.
Ние притежаваме обработваемата земя.
Ние притежаваме сградния фонд/къщи и апартаменти/.
Ние притежаваме средствата за производство и търговия/почти всичко е частна собственост.
Оказва се, че Държавата не е абсолютен собственик нито на земята, нито на благата, които сме създали през вековете.
В устройството на държавата е записано всеки да спазва своята част от договора и така функционира тя.
При разногласие правим избори и определяме посоката и начина на развитие.
Защо тогава Държавата отнема на гражданите си правото да преговарят с нашественик, когато той нахлуе на територията ѝ? Нали гражданите са избрали свой местен управник/кмет/ и той управлява тази част от територията, на която живеят те. Защо той няма думата? Кмет на град с население милион или повече граждани?
Нали запазването на живота, здравето и имуществото на гражданите е основно задължение на Държавата?
Това в никакъв случай не е капитулация и предателство, а мъдрост, която спасява най-ценното-човешкия живот!
Защо игнорираме това решение?
Живеем в Европа без граници, а се избиваме за педя земя.
Оказа се, че Историята отново е учител на слаби ученици.
Жалко.
Малко си смекчил нещата, багатуре.
Пропускаш фактора Лакомо око :).
В едно уж далечно минало е избито цялото коренно население на европейския континент. Или почти цялото. Защо - кой да ти каже. Келтите не са били първи земеделци в историята, да речеш :).
Какво да се прави?
Деца.
Колкото по-многоброен е един народ, толкова по-големи са шансовете да оцелее.
Нас ни пиши бегали.
Ето един простичък диалог от днешните:
"- Вън На Руската Сган И На Руското Влияние !
- Нацистки простотии
- Русофил Мръсен"
Ето и друг,
"- горд съм, че дядо ми е убил три руснака в онази война - фактически двама, а един е оставил да агонизира в снега, вероятно и той-третия е починал
- Следователно, с кръвта на трима по ръцете, ако бяха убили като куче дядо ти под Сталинград, той НЯМА КАК да е невинна жертва.
- вие сте убийци пъти повече от такива като дядо ми а ревете че сте жертви, вие палачите, което ми е адски смешно и аз винаги ще ви гавря с усмивка, а с дядо ми се гордея, убивал е мърши :) "
Така че намирам за прекален оптимизъм това, да се стигне до диалог с нацисти.