Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2010 17:52 - Архимандрит Борис Неврокопски - 'Кризата в нашето училище', 1928 г. Автор: samvoin
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1319 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.05.2010 00:43


Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща внимание изключително на ума и пренебрегва душата. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения и най-често, вместо да просвети ума, то го покрива с мрак.
Не рядко образованието използва главата на ученика, за да влее през нея... отрова в неговата душа, осакатява вътрешно детето и води младежа към вътрешно израждане.
По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност.
По тоя начин нашето училище обръща внимание само върху една способност на човешката душа – върху ума.  Така нарушава целостта и хармонията в човешката природа,
и разрушава нейната същност.
По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование – създаване на цялостна и хармонична, благородна и завършена личност. Това едностранчиво интелектуализиране на нашео училище се дължи на тежката заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека.

Умът обаче е само една от способностите на човешката пририда. Той не е същината на човека. Величието и същината на човека лежи другаде – в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух. Нашето училище не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много по-страшно – то отрича душата!

Това е вторият смътроносен недъг в нашето училище. За нашето училище е съвсем чуждо най-великото – вечното в човека –неговата душа. То презира тая божествена същност у човека. То признава само материята. То се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното, и да внуши на нашите младежи, че техните прадеди са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При такива внушения е ясно какъв мироглед ще могат да си създадът тези младежи и какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот. Щом по същина и произход те са съвсем близо до животните, няма как те да стоят и по живот далеч от тях. Нашето училище, което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без душа, вътрешно е бездушно и мъртво. То е без положителен творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.

Нашето училище обаче отрича не само човешката душа – то отрича и вечния, абсолютния дух, от който човешката душа е само дихание. Нашето училище отрича Бога. В нашето училище открито се говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човешката пророда. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, щом Бог е изгонен от него, значи то е без Бог, значи то е безбожно. Щом Бог не се утвърждава в училището, значи Той се отрича. Щом ние престанем да говорим в училището за Бога и душата, със самото си мълчание ние проповядваме бездушие. Не може да има безразлично отношение.

А щом се отрича Бог, отрича се и се руши всичко божествено и велико в човека и в живота, отрича се и се руши човекът и животът в неговата същина. Нашето училище е атеистиано.

Щом атеизмът и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко възвишено и светло. Атеизмът е демонично явление, а материализмът – проява на животинщината в човека. И единият и другият, доведени до крайна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и в човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът – победа и тържество на животинското начало в човека и в живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, имат еднаква същност, преследват една и съща крайна цел: разрушаване на човешкия образ в човека и унищожаване на човека в човека!

И в нашето училище, където материализмът и атеизмът се ширят свободно, тези разрушителни сили преследват същата крайна цел и дават същите пагубни резултати.

Нашето училище, което отрече Бога и душата, неминуемо трябва да отрече и човека, който е немислим без душата и божественото начало в нея. То не познава и не признава човека. В детето то вижда и признава само ученика, и не се интересува от човека в него. За нашето училище е непонятна най-великата цел на всяко възпитание, на всяка култура и на всяко съществуване – съвършеният човек.
НАШЕТО УЧИЛИЩЕ БЕ ОБЕЗЧОВЕЧЕНО.

Материализмът и атеизмът и техните рожби – социализмът и анархокомунизмът, които в нашето училище нараснаха до чудовищни размери и взеха образа на страхотни чудовища, разрушиха в душата на нашата младеж почти всички възвишени идеи и всички велики ценности. Те разрушиха религиозно-нравствената идея или идеята за Бога, разрушиха също социално-човешката и национално-държавната идея.

След като внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха от там и националния дух, и се опитаха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и безотечествеността.

По едно време нашето училище беше стигнало до там, че в него само българският език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше станало безотечествено..."

 

Из "Кризата в нашето училище", 1928 г.

Архимандрит Борис Неврокопски

.....................................
 

Колко актуално и пророчески звучат тези думи, и днес, за нашата родна действителност !?
Ето, 80 години по-късно, в нашето училище (и в общество ни) отрицанието и разложението са всевластни господари. Националният дух напълно е прогонен и е заменен с духа на интернационализма и безотечествеността.

Ще се намери ли и днес достоен архиерей, отново, ясно и точно да посочи недъзите на обществото ни и на прехваленото светско училище? А ако не, мълчанието също е вид отговор, защото то говори много.


 

http://samvoin.blog.bg/politika/2010/05/26/zashto-nasheto-uchilishte-rajda-nravstveni-chudovishta.551226

 

http://aigg.wordpress.com/




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13046330
Постинги: 3672
Коментари: 6584
Гласове: 7467
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031