Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Майсторите на парите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.12.2011 00:19 - Майсторите на парите - 2. БАНК ЪФ ИНГЛЪНД. Автор: bulgarinut57

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 1913 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.12.2011 09:47

Към края на 17 век, след 50 години войни с Франция и Холандия, Англия била финансово разорена и изтощена. Отчаяни, държавните ръководители се срещнали с чейнчаджиите за да се молят за заеми. Цената била висока - узаконяване на частна централна банка, която да създава пари от нищото. Това била първата в света частна централна банка Банк ъф Инглънд. Въпреки че носела измамното име Банк ъф Инглънд за да заблуди масите, че е част от правителството, това не било така. Като всяка частна корпорация Банк ъф Инглънд била основана чрез продажба на акции. Инвеститорите, чиито имена не били разкрити, трябвало да внесат 1 милион и 250 хиляди британски паунда в златни монети, за да си купят акциите в банката, но само 750 000 паунда от тях били внесени. Въпреки това, банката получила разрешение за дейност през 1694 и започнала да раздава заеми, няколко пъти по-големи от парите, с които се предполагало че разполага, и да получава лихва от тях. В замяна, новата банка давашла на британските политици каквито заеми пожелаели, стига те да са обезпечени с пряко данъчно облагане на народа. Така че, узаконяването на Банк ъф Инглънд означавало узаконяване на фалшифицирането на националната валута, за лично обогатяване (на евреите - банкери и тяхната тайна, свертовна, сатанинска организация).
За съжаление почти всяка нация днес има частно контролирана централна банка, създадена по подобие на Банк ъф Инглънд. Властта на централните банки е такава, че не след дълго те започват да контролират националните икономики. Скоро тя се превръща в плутокрация – власт на богатите. Това е все едно да поставим армията под контрола на мафията (и на практика е точно така, във всяко отниошение). Заплахата от тирания е сериозна.
Да, имаме нужда от централни банки, но те не трябва да бъдат в частни ръце! Измамата наречена централна банка е скрит данък. Правителството продава облигации на централната банка за проекти за които то няма политическата мъдрост или воля да събере данъци (но след като вземе заемите, събира тройно повече данъци от народа. Но поради лихвите, вместо да изплати заемите, правителството, а по-точно - народа, задлъжнява все повече и повече). Облигациите обаче се купуват с пари, които централната банка създава от въздуха. Повече отпечатани пари намаляват стойността на вашите пари. Политиците получават парите които искат, а народът ги изплаща чрез инфлация. "Красотата" на този план е, че даже и един човек от хиляда не може да го разбере, защото е скрит зад усложнен икономически брътвеж. С формирането на Банк ъф Инглънд, страната скоро бива залята от пари. Цените се удвоили.
Огромни заеми били отпуснати за всякакъв вид невъзможни схеми. Едно от предложенията било - за пресушаване на Червено море за да се открие златото, което египетската армия е изгубила преследвайки Мойсей и израилтяните. Към 1698, правителственият дълг нараснал от първоначалните 1 милиона паунда на 16 милиона. Естествено, данъците били увеличени, за да бъдат изплатени заемите. След като паричното предлагане на Великобритания попада под трайния контрол на евреите - банкери, британската икономика била завъртяна в поредица от възходи и падения – точно това, което една централна банка твърди, че предотвратява.
Две неща са вътрешно присъщи не само за Банк ъф Инглънд, но за централните банки въобще. Първото е участието и във формирането на монетарна политика, конкретната цел на която е постигане на паричен стабилитет. След като обаче Банк ъф Инглънд изцяло поела контрола, британският паунд рядко е бил стабилен. А сега нека се запознаем със семейство Ротшилд – семейството, което се смята за най-богатото в света.

7. ВЪЗХОДЪТ НА РОТШИЛДОВИ

Франкфурт, Германия. Петдесет години след като Банк ъф Инглънд отваря вратите си, един златар на име Амшел Мозис Бауер отворил работилница за монети и счетоводна къща през 1743 г., като над вратата и поставил герб изобразяващ римски орел върху червен щит. Фирмата става известна като "червеният щит" или на немски Ротшилд. Когато синът му Мейер Амшел Бауер наследява бизнеса, той решава да смени името си на Ротшилд. Мейер скоро научил, че да дава заеми на правителства и крале е по-доходно, отколкото на отделни личности. Не само че заемите са били по-големи, но те са били и гарантирани от данъците които народите са плащали. Мейер Ротшилд имал пет сина. Той ги обучил в тайните техники за правене на пари и след това ги изпратил в основните европейски столици да отворят клонове на "семейния" банков бизнес (под контрола, и за целите, на юдейския Синедрион, за поробване на света).
Първият син, Амшел Мейер, останал във Франкфурт начело на собствената им банка. Вторият му син Соломон, бил изпратен във Виена. Третият му син Нейтън, бил най-умният от братята. На 21 години той бил изпратен в Лондон през 1798 г., сто години след основаването на Банк ъф Инглънд. Четвъртият му син Карл, заминал за Неапол, а петият му син Яков, в Париж. През 1785 Мейер премества цялото си семейство в по-голяма къща, пет етажна сграда, която той разделял със семейство Шиф. Тази къща станала известна като „Зеленият щит”. Ротшилдови и Шифови щели да играят централна роля в европейската финансова история, а също така на САЩ. Ротшилдови започнли преговори с европейските кралски величия във Вилхелмсхее, дворецът на най-богатият човек в Германия и в Европа, принц Вилхелм от династията Хес-Касел. Първоначално те само са помагали на Вилхелм да спекулира с ценни монети. Но след като Наполеон прогонил принца в изгнаничество, Вилхелм изпратил 550 000 паунда на Нейтън Ротшилд в Лондон с инструкции да се закупят облигации на правителството, наричани още правителствени акции. Ротшилд обаче, използвал тези пари по собствено усмотрение.
С Наполеон вилнеещ из Европа, възможностите за военновременни инвестиции са били почти безгранични. Вилхелм се завърнал във Вилхелмсхохе, малко преди битката при Ватерло през 1815. Той събрал Ротшилдови и си поискал парите обратно. Ротшилдови му върнали парите с 8% лихва, която британските Консоли биха му платили, ако инвестицията е била направена. Ротшилдови обаче запазиха печалбата направена с парите на Вилхелм. Нейтън Ротшилд по-късно се похвалил,че за седемнадесетте години, през които е бил в Англия, той е успял да увеличи първоначалния си дял от 20 000 паунда даден от баща му, 2 500 пъти. Сътрудничейки си вътре в семейството (в "семейството" на еврейския световен кагал), Ротшилдовите банки станали невероятно богати. Към средата на 18 век,те доминирали банковото дело в Европа и със сигурност били най-богатото семейство в света. Те финансирли Сесил Роудз, в установяването на монопол върху златните и диамантени полета на Южна Африка. В Америка те финансирли Хариманови и Вандербилдови в железопътните линии и пресата и Карнеги в стоманодобивната индустрия. Смятало се, че Дж. П. Морган е бил най-богатият човек в Америка, но след смъртта му се оказало, че той е бил само лейтенант на Ротшилдови. Когато завещанието на Морган станало обществено достояние, се разбрало,че той е притежавал само 19% от компаниите на Дж.П. Морган.
Към 1850, богатството на Джеймз Ротшилд, наследника на френския клон, било на стойност 600 милиона френски франка – със 150 милиона повече от състоянието на всички останали банкери във Франция взети заедно. Той построи своя фантастичен дворец Ферие, на 19 мили североизточно от Париж.
Веждайки го за първи път, Вилхелм I възкликнал:
„Кралете не могат да си го позволят. Това може да принадлежи само на Ротшилд.” Един друг френски коментатор се изказа така:
„Има само една власт в Европа и тя е Ротшилд.”
Няма сведения, че първостепенното им положение в европейските и световни финанси е отслабнало (напротив!). А сега нека да видим резултата от дейността на Банк ъф Инглънд върху британската икономика и как по-късно тя стана причина за Американската Революция.

8. АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Към средата на 18 век, британската империя достигна върха на своето могъщество в света. Британия беше водила четири войни в Европа след създаването на частно притежаваната централна банка, Банк ъф Инглънд. Цената беше висока. За да финансира тези войни, британският парламент взе огромни заеми от банката. Към средата на 18 век, правителственият дълг беше 140 милиона паунда, смайваща за онези времена сума. За да се изплатят лихвите към банката, правителството създаде програма, според която тези пари трябваше да се съберат от американските колонии. В Америка обаче, нещата бяха съвсем различни. Бичът на частно притежаваната централна банка беше все още непознат. Към средата на 18 век, предреволюционна Америка е била сравнително бедна. Съществувал е остър недостиг на монети от скъпоценни метали за търговията, така че първите колонизатори са били принудени да експериментират с печатане на свои собствени, „домашно произведени” книжни пари. Някои от експериментите били успешни. Франклин ревностно поддържал идеята колониите да печатат своите пари. През 1757 г. Франклин е бил изпратен в Лондон и останал там през следващите 18 години почти до началото на Американската революция. През този период американските колонии започнали да емитират своите собствени пари, колониални разписки, които са били едно успешно начинание.Те били надеждно средство за размяна и са спомогнали за установяването на единство между колониите. Трябва да се знае, че повечето колониални разписки са били само книжни пари, само книжни безлихвени пари, печатани в интерес на обществото, необезпечени със злато или сребро, с други думи - декретни пари. Веднъж ръководителите на Банк ъф Инглънд попитали Франклин какво е обяснението му за просперитета на колониите. Без да се колебае той отговорил: „Много е просто. В колониите ние емитираме нашите собствени пари. Наричат се колониални разписки. Те се издават пропорционално на нуждите на търговията и индустрията, като по този начин продуктите лесно преминават от производителите към консуматорите... Така създавайки свои собствени пари, ние контролираме покупателната им сила и не плащаме лихва на никого.”
За Франклин това е било здрав разум, но можете да си представите какъв е бил ефектът върху Банк ъф Инглънд. Америка беше научила тайната на парите, а духът е трябвало да бъде върнат в бутилката час по-скоро. В резултат на това Парламентът набързо прокарал „Закон за валутата” през 1764.Той забранил на колониалните чиновници да печатат свои собствени пари и им наредил да плащат всичките бъдещи данъци в златни или сребърни монети. Така той принудил колониите да преминат към златен или сребърен стандарт. За тези които вярват, че златният стандарт е решението на съвременните американски парични проблеми, вижте какво се случи в Америка, след това. В своята „Автобиография”, Франклин пише: „За една година състоянието се промени по такъв начин, че просперитетът свърши и на негово място дойде такава депресия, щото улиците на колониите се изпълниха с безработни. Франклин твърди, че това е било главната причина за Американската революция. Според Франклин: „Колониите с радост щяха да си плащат данъците върху чая и другите стоки, ако Англия не беше взела техните собствени пари, което породи безработица и недоволство. Неуспехът на колонистите да изтръгнат възможността да издават своите собствени пари от ръцете на Джордж III и международните банкери, беше основната причина за Революцията.” По времето когато първите изстрели са прогърмели в Лексингтън, щата Масачузетс, на 19 април 1775 г. колониите са били останали без злато и сребро. В резултат на това правителствотое нямало друг избор освен да печата свои собствени пари за да финансира войната.
В началото на войната паричното предлагане е било 12 милиона долара. Към края, то е достигнало почти 500 милиона.По този начин валутата се обезцени. Чифт обувки са се продавали за 5 000 долара. Колониалните разписки улеснявали търговията. Джордж Вашингтон с тъга отбелязал: „Един вагон пари едва ли може да купи един вагон провизии.” Днес, тези които подкрепят парите обезпечени със злато, дават за пример периода от времето на революцията за да демонстрират злото наречено „декретни пари”. Трябва обаче да си припомним, че тези пари работиха толкова добре 20 години по-рано по време на мир, че Англия трябваше чрез парламента да ги обяви извън закона.

9. БАНКА НА СЕВЕРНА АМЕРИКА

Към края на революцията, на среща в „Залата на независимостта” делегатите на Континенталният конгрес бяха отчаяни за пари. През 1781, те позволиха на Робърт Морис, техния финансов надзорник да основе частно притежавана централна банка. Морис беше богат човек, който стана още по-богат по време на революцията търгувайки с военновременни стоки. Носеща името Банка на Северна Америка, новата банка прие модела на Банк ъф Инглънд. Беше и позволено да използва практиката на частичните резерви - да дава в заем пари, с които не разполагаше, както и да наложи лихва върху тях. Ако аз или вие го направите, ще бъдем обвинени в измама. Според устава на банката, частни инвеститори трябваше да вложат първоначален капитал от 400 000 долара. Но когато Морис не можа да събере сумата, той безсрамно използва политическата си власт за да депозира в банката златото, което Франция беше депозирала в Америка. След това той даде тези пари в заем на себе си и своите приятели за да ги ре-инвестира в акции на банката. Както и Банк ъф Инглънд, тази банка получи монопол върху националната валута. Скоро опасността стана явна. Стойността на американската валута продължи да пада в продължение на четири години, а през 1785г., банката не получи нов мандат. Водачът на успешния опит за унищожаване на банката, патриотът Уилиам Финдли от Пенсилвания, обясни проблема по следния начин: „Тази институция, която се ръководи единствено от принципа на алчността няма никога да промени целта си... да завладее цялото богатство, властта и влиянието над страната.” Хората зад банката на Северна Америка – Александър Хамилтън, Робърт Морис и президента и -Томас Уайлинг не се отказаха. Само шест години след това, Хамилтън, секретар на съкровищницата и менторът му Морис атакуваха Конгреса с нов проект за частна централна банка. Носеща името Първа банка на САЩ, тя отново се ръководеше от Томас Уайлинг. Играчите бяха същите, само името на банката беше променено.

10. КОНСТИТУЦИОНАЛНИЯТ КОНВЕНТ

През 1787, ръководителите на колониите се събраха във Филаделфия за да заменят остарелия вече договор за конфедерирането. Както вече разбрахме, Томас Джеферсън и Джеймз Мадисън са били против частно притежавана централна банка. Те разбирали проблемите, които Банк ъф Инглънд беше създала и не желаеха нищо подобно. Според Джеферсън: „Ако някога американският народ разреши на частни банки да контролират печатането на неговите пари, първо чрез инфлация, а след това чрез дефлация, банките и корпорациите които се развиват около тях ще лишат американския народ от всякаква собственост, докато децата му един ден се събудят бездомни на континента който техните бащи бяха завладели.” По време на дебата за бъдещето на паричната система друг един от основателите, губернатора Морис, остро разкритикува мотивите на собствениците на Банката на Северна Америка. Губернаторът Морис оглавяваше комитета, който написва завършения вариант на Конституцията. Морис много добре знаеше мотивите на банкерите. Заедно със стария си бос, Робърт Морис, губернаторът Морис и Александър Хамилтон представиха първоначалния план за Банка на Северна Америка пред Континенталния конгрес в последната година на революцията. В едно писмо написано до Джеймз Мадисън на 2 юли 1787, губернаторът Морис разкри какво се е вършело: „Богатите ще се опитат да установят своя власт и да поробят останалите. Те винаги са го правили и винаги ще го правят... резултатите от дейността им тук ще бъдат такива каквито са били и другаде, ако чрез силата на правителството не ги поставим там, където трябва да бъдат.”
Въпреки че губернаторът Морис напусна редиците на банкерите, Хамилтън, Робърт Морис, Томас Уайлинг и техните европейски поддръжници не възнамеряваха да се отказват. Те убедиха мнозинството от делегатите на Конституционния конвент да не дава власт на Конгреса да емитира книжни пари. Повечето от делегатите бяха все още замаяни от необузданата парична инфлация по време на революцията.Те бяха забравили колко успешни бяха колониалните разписки преди войната. Но Банк ъф Инглънд не беше забравила. Чейнчаджиите не можеха да позволят на Америка да печата своите собствени пари отново. Конституцията мълчи по този въпрос. Тази грешка остави вратата широко отворена за чейнчаджиите, точно според техния план.

11. ПЪРВА БАНКА НА САЩ

През 1790 г. по-малко от три години след подписването на Конституцията, чейнчаджиите отново нанесоха удар. Новоназначеният първи секретар на съкровищницата, Александър Хамилтон предложи проектозакон в Конгреса за формиране на нова частна централна банка. В същата тази година, Мейр Ротшилд направи следното изказване от своята банка във Франкфурт: „Ако аз печатам и контролирам парите на една държава, не ме интересува кой пише законите и.” Александър Хамилтон беше пионка в ръцете на международните банкери. Той искаше и успя да създаде Банка на САЩ. Едно от първите назначения на Хамилтън след дипломирането му като юрист е било помощник на Робърт Морис, председателя на Банката на Северна Америка. Всъщност година преди това, Хамилтън в писмо до Морис казал: „Един не много тежък национален дълг, за нас ще бъде национална благословия.” Благословия за кого? След ожесточени дебати, през 1791 г. Конгресът гласува проектозакона и даде двадесетгодишен мандат на банката. Новата банка се наричаше Първа банка на САЩ. Изправен съм пред сградата на Първа банка на САЩ във Филаделфия. Банката получи право да печата пари даже при положение, че 80% от акциите и се притежаваха от частни инвеститори. Останалите 20% бяха купени от правителството на САЩ, но причината не беше да се даде на правителството право на участие в играта, а да достави първоначалния капитал за останалите акционери. Също както и при предишната Банка на Северна Америка и Банк ъф Инглънд, акционерите никога не изплатиха пълната стойност на акциите си. Правителството предостави първоначалните 2 милиона долара в наличност, след това банката чрез стария фокус с частичните резерви, даде заеми на останалите акционери, за да могат да изплатят останалите 8 милиона долара за тяхната безрискова инвестиция. Също както Банк ъф Инглънд, името Банка на САЩ беше умишлено избрано, за да прикрие факта, че тя беше контролирана от частни лица. Също както и при Банк ъф Инглънд, имената на инвеститорите в банката никога не бяха разкрити. Години след това се говореше,че Рошилдови бяха силата зад старата Банка на САЩ. Банката беше представена пред Конгреса като средство за стабилизиране на банковата система и елиминиране на инфлацията. Какво се случи? През първите пет години, правителството взе в заем 8.2 милиона долара от Банката на САЩ. През този период цените нараснаха със 72%. Новият външен министър, Джефърсън наблюдаваше това с тъга и разочарование, безсилен да го спре: „Бих желал да прокарам само една поправка в нашата Конституция –да забраня на федералното правителство да взема пари в заем.” Така мислят и милиони американски данъкоплатци. Те гледат с разочарование как федералното правителство обрича американската икономика на вечна задлъжнялост. Въпреки че носеше името Първа банка на САЩ, това беше първият опит за частна централна банка в страната. Както и при Банка на Северна Америка правителството даде парите за да започне дейността на тази банка, а след това банкерите си дадоха заеми един на друг за да изкупят останалите дялове.Това беше измама, проста и очевидна и нямаше как да продължи дълго време, но нека сега да се върнем обратно в Европа за да видим как един човек успя да манипулира британската икономика, получавайки първи вестта за окончателния разгром на Наполеон...

Нагоре