Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2013 14:12 - Живата вода на Промисъла Божий - “Откровения” на света Богородица - 4. logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1363 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.05.2016 09:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Дочаках вечерта и преди всички легнах да спя. Преди лягана, не вечерях и не се събличах. Не зная колко съм спала, когато изведнъж се събудих, сядайки на дивана, се огледах. Беше ми ясно, че сега е нощ, но в дома ни беше светло, като ден. Учуди ме, че в стаята беше голям безпорядък, нещата не бяха по местата си, всичко беше преобърнато... Видях всичко това и помислих: „Трябва да се подготвя и да тръгвам при Жената“.

Станах от дивана и тръгнах за кухнята, за да взема подарената ми икона. Когато влязох, видях, че татко и майка спят, и вероятно не бяха чули че влизам. Стоех и недоумявах, как да достигна иконата, без да разбудя родителите?..

 

Изведнъж, по някакъв чуден начин пак се идигнах във въздуха, и щом се оказах при иконите, внимателно взех подаръка си и пак се спуснах на пода.

Като влязох в стаята си, отворих шкафа и взех от там най-красивата забрадка на майка. Разстлах я на масата, сложих иконата, увих я, сложих я под мишница и тръгнах на път.


Още щом прекрачих с втория крак през прага на дома си, видях че съм прекрачила прага на някаква неизказано красива зала. Залата беше с огромни рамери. В нея имаше красиви, недостижимо високи колони. Цялата зала беше направена от някакви скъпоценни камъни, чиято красота не може да се опише с думи. При това, всичките тези камъни и колони бяха украсени с различни шарки, изключително фина изработка. Разноцветните лъчи, изхождащи от камъните, образуваха разни цветосъчетания, които постоянно се променяха. Може много да се разказва за тази зала, – толкова много, че не можеш да си представиш. Но бедата е в това, че сега не мога даже да възстановя в паметта си, каква е тя! Това е над нашите земни понятия и аз просто се плаша, че с думите си ще опороча красотата, която и е присъща. При всичкото ми желание, това не е възможно да се опише с думи. Мога да кажа само, че когато я видиш, няма да можеш да откъснеш очи от нея.

Изведнъж забелязах, че далече, навътре в залата, седи Жената. Като я видях, се спуснах към Нея, защото тя е по-мила от всички здания и създания.

Щом дотичах при Нея, Я поздравих. Тя отвърна на приветствието ми, но явно, нещо беше тъжна. Изведнъж разбрах, че виновна за тъгата И, съм аз... Стана ми много неудобно и скърбно. Стоех объркана и не знаех, какво да правя...

Тя седеше зад маса. Пред нея гореше свещ и беше разтворена книга, която Тя четеше. После Тя взе от тази книга някакво листче и започна да го чете. Не чувах ни една дума, а само виждах, как се движат устните И. Но беше напълно ясно, че на това листче бяха написани греховете ми, които и бяха причината за тъгата на Жената.

Стана ми много мъчно, че Тя е толкова мила, а аз я опечалих с греховете си. Беше ми много тъжно, че в мен се намериха такива дела, които Я огорчиха. Стоех съкрушена, с клюмнала глава и едва не плачех...

М.К.: Това е много важен момент от духовния живот, учещ ни на дълбоко, живо покаяние, което произлиза от чувството на любов към Бога. Искрените съжаления за нашите грехове, с които сме оскърбили Бога и Застъпницата наша, Богородица, са началото на истинското, действено покаяние, в което е залогът за нашето спасение.

Като видя състоянието ми, тя поднесе листа, който четеше, към горящата свещ, и той се запали. Колкото повече изгаряше листът, толкова по-весела ставаше Жената. И когато изгоря напълно, Тя стана съвсем весела.

Обръщайки се към мене, Тя каза: „Виждаш ли, къде седя?“ Аз погледнах и видях прекрасен царски престол... После Тя отново се обърна към мене: „Гледай““. Аз погледнаг и видях точно над нея, още едно място. Това място беше на самия връх. От двете му страни имаше още две места. Харатерното е това, че местата, които бяха от двете страни, бяха по-низко от най-високото място. При което, тези две места, също не бяха на едно ниво, но мястото, което беше от дясно на най-горното, беше малко по-високо от онова, което беше от ляво.

Като се обърнах към Нея, попитах: „Кои заемат тези места?“ И тя започна да разказва. Само че сега не помня всичко дословно, защото ние с Нея разговаряхме на някакъв друг език...

М.К.: Когато Михаил се поинтересувал, «какъв е бил този език?», Нина отговорила: «Ами, там имаше такива думи: “аще”, “тако”, “яко”… Тогава ги разбирах, а ето че сега не мога да си спомня всичко, с подробности».
Така, току що обръщащото се към вярата 14 годишно момиче узнало за съществуването на църковно-славянския език. Характерното било това, че той се употебявал, само когато ставало дума за Богообщение. А във всички останали случаи разговорът се водел на обикновения, житейски език.

Мисля, че това обстоятелство трябва да даде повод на „всички хора с добра воля“ да се замислят над погрешността на модернистките нововъведения в Църквата, и в частност, над кощунствената замяна на богослужебния църковен език, с украински и руски преводи.


Тогава прекрасно разбирах всичко, а сега не мога да го предам дословно. Помня само, че тя каза, че на на-висшето място е, или Върхът на всички върхове, или Началото на всички начала. С пълна увереност мога да кажа само, че по-високо от Този, който заема върхното място, няма и не може да има. А какво каза Тя, за заемащите другите две места, сега не помня.

Под тези места имаше още и други места, които бяха разположени на редове. Но за това, кой заема тези места, не Я попитах, а и Самата Тя не каза.

Аз още веднъж погледнах тези места: те бяха четири: Ено на върха, едно по долу, което заемаше Тя, и две, от двете страни на върховното, едно от които е малко по-високо от второто...

М.К.: (Поради сложността и важността на текста, тук оставям коментара на М.К., непреведен!) У святителя Григория Богослова есть такие слова: «Отец больше Сына по виновности [т.е. по причинности], и равен по естеству… сие исповедуем мы весьма здравомысленно…» «Три суть едино – едино же не ипостасию, но Божеством – Единица в Троице покланяемая и Троица в Единице возглавляемая, вся достопокланяемая, вся царственная, единопрестольная, равнославная, премирная и превысшая времени, несозданная, невидимая, неприкосновенная, непостижимая, Сама только ведущая о Себе, какой порядок имеет Сама в Себе; а для нас равно досточтимая» (Слово 6 и 30). «Сама только ведущая о Себе, какой порядок имеет Сама в Себе». И вот не мудрым и разумным благоволил Господь открыть этот порядок, а «младенцу» – 14-летней отроковице, как и пение «Трисвятого» юному отроку при патриархе Константинопольском Прокле в V веке.


Тогава Жената каза: „Хайде с Мен“. Тя стана и излязохме от залата. Тя вървеше напред, а аз след Нея.

Вниманието ми бе привлечено от облеклото И. Много ми се прииска да имам такова облекло, като Нейното, и казах:

– Подари ми такова облекло, като Твоето.

А тя ми отвърна:

– Такова облекло, като Моето, за тебе ще е много дълго. Ти ще се спънеш в него и ще паднеш. Но паднеш ли, няма да те вдигам, и ти ще тръгнеш, натам... натам...

Видът И стана строг. Косите и се наклониха напред. Погледнах, където Тя сочеше с ръка и видях, че право от нас, някъде надолу, водеше пътека, виеща се, като змия. А от там, където тя водеше, се носеше някаква страшна смрад, отровен пушек, някакви ужасни стонове и отчаяни викове...

Стана ми много страшно и започнах да се крия зад Нея. Като видя, че се изплаших, Тя прокара ръка през въздуха, и от онова не остана нищо. Като се успокоих, вдигнах ръка да се докосна до одеждата И, но се оказа, че даже не мога да стигна с ръката си до Нея. Моята ръка я издуха вятър

М.К.: Молбата на Нина, да и даде такава одежда, като на Самата Царица Небесна, показва, че всеки човек го изкушава духът на надменността и гордостта...
Страстта на гордостта е трудно излечима и поставя човека в опасности от падане, от всякаква височина, на която и да се намира той, макар, че в мнозинството случаи, ние само си мислим, за себе си, че уж имаме благодат и се спасяваме, по-добре от другите, а всъщност, това почти винаги е точно обратното. Но даже и ако наистина някой се въздига духовно, то и тогава трябва да помни, че опасността от падането му в пропастта на погибелната гордост си остава, до самото последно издихание.
Назидателен пример, в това отношение има в житието на преподобния Макарий Велики. Когато преподобният минавал през въздушните митарства, то, бесовете, стоейки далече, викали: „Избегна ръцете ни, Макарий!“ А той казал: „Не съм, но трябва още да бягам“. И чак когато вече бил пред вратите на Рая, а бесовете със силни вопли продължавали да викат: „Избегна ни ти, избегна ни!“, преподобният Макарий отвърнал: Ограждан от силата на моя Христос, избегнах вашите хитри уловки“.
Ето колко смирени, благоразумни и внимателни в думите са били духовните мъже, и до колко са се бояли от всякакво превъзнасяне, самонадеяност, унижаване на другите и от самоуверено мнение за своето спасение.


Обръщайки се към мене, Тя каза:

Искай за себе си друга одежда.

Еми, тогава, – казах аз, – подари ми такава одежда, която е къса и без ръкави, и около врата да има голямо назъбено диколте.

При нас, не ходят с такава одежда. Искай друга.

Е, тогава подари ми такава, че да е дълга до самата земя, и да има толкова широки ръкави, че когато вдигнеш нагоре ръка, той да се свлича до рамото.

 

Да, ще имаш такава одежда, и аз вече съм я поръчала.

Огладах своята Спътница и одеждата И, и си помислих: „Кой, освен Нея, може да понесе такова облекло? Ако така облакат някоя друга жена, тя непременно ще се заплете и ще падне, а и ще изглежа много смешно, и нелепо“. И разбрах, че такава одежда, каквато има тази Жена, никой никога не е имал и няма да има...

Ние приближихме до някаква сграда. Над вратите на тазаи сграда стоеше цифрата 2000. До цифрата имаше знак, „плюс“ или „минус“. Един от двата знака, но кой именно, сега не помня. Още тогава, докато го гледах, знаех, че когато се върна на земята, ще помня само цифрата 2000, а какъв е бил знакът, ще забравя. Много се старах да го запомня, но ето че сега, не мога да го кажа...

М.К.: това е било 1969 г. Сега разбираме, че Господ е добавил към двете хиляди, някакво време. Но колко – за нас не е полезно да знаем, и затова Господ не го открива.
Привличат вниманието думите на Нина: „Много се старах да запомня“. За съжаление, от подобни желания, да добият това, което Господ е положил под своя власт, страдат не малко хора. Но това желание е плътско, а не духовно. Ние трябва да се занимаваме, не със изчисляване на „времена и срокове“, а да помним и изпълняваме думите Христови: „Приближи се Царството Божие: покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Мк. 1, 15).

Когато влязохме в зданието, видяхме огромна стена, на която имаше множество кръстове. Кръстовете бяха разнообразни. Като се обърна към мен, Жената каза:
Избирай си кръст.

Огледах ги и ми хареса един много красив кръст.

Ето този ще е моя!

Но огледай го по-внимателно.

Огледах го и видях, че от него изведнъж започна да пада боята. Тя падаше все повече и повече. Набрзо кръстът престана да се откроява от другите и стана невзрачен... Като видях това, казах:

– Не, не искам този кръст.

Това е кръстът на баба ти, – каза Жената. – Докато тя твърдо вярваше, той беше такъв, какъвто го видя в началото. Но след като тя се поколеба и започна да охладнява към вярата, с кръста и се случи това, което видя... Избирай си друг.


Погледах и вниманието ми привлече още един кръст. Той беше не голям, но много красив. После той започна да се уголемява по размери. И колкото се увеличаваше размерът му, толкова цветовете му ставаха по-малко и по-малко. Но после изведнъж се покри със всичките си цветове, и той стана несравнимо по-красив, отколкото в началото. Той целият засия и от него започнаха да излизат лъчи във всички посоки. И понеже бях поразена от красотата на този кръст, възкликнах:

 

Ето, ето този ще е мой!

 

Не, – отвърна Тя, – това е кръстът на брат ти. Но и ти ще имаш такъв. Избирай още.

Погледах и видях кръст, който не привличаше особено внимание. Той беше малък и невзрачен. Поогледах го и казах:


Ето този ще е мой.

Да, това е твоя кръст... А искаш ли да видиш Моя Кръст?

Аз много се зарадвах, че Тя ме попита, и казах:

 

Да, много бих искала да видя твоя кръст.

И ето пред мен се показа кръст!!! Този Кръст беше неописуемо красив и с огромни размери. Стоех и с удивление го гледах, поразена от красотата и сиянието му...

М.К.: Както е известно, големината на кръста показва степента на преживяните в земната ни участ, тудности. За съжаление, почитайки Божията Майка, ние рядко се замисляме за Кръста И, и затова не се проникваме със съчувствие към величината и тежестта на понесените в Нея, в този живот, скърби. И жалко, защото това би ни помогнало много.

Тя ми каза: „Разгледай тези кръстове внимателно: Разгледах ги и забелязах такава особеност: всеки кръст на тазаи стена, в началото е мъничък, а после постепенно увеличава размерите си, т.е. - расте. И почти от всеки кръст, постепенно опада оцветяването му. И само на малцина оцветяването се задържа до край. От некои кръстове, цветовете отпадат, но после постепенно се възвръщат.

Прегледах множество кръстове, за да видя има ли кръст, който да прилича на Нейния. И макар че тук имаше много кръстове, различни по размери и красота, но такъв, като нейния или поне – подобен, нямаше. Още веднъж огледах кръста И, и си помислих: „Такъв Кръст, като Нейния, никой няма, не е имал и няма да има“. А на стената с кръстовете, не и се виждаше края.

Тя, като се обърна към мене, каза: (Тази и тази) година, на тази стена ще останат само (еди-колко си) кръста. Сега не помня точно, коя именно година. Не помня и коко ще останат, макар че Тя каза, и годината, и броя им. Помня само, че ще останат много малко. Аз много се зачудих, че (в онази) година ще останат толкова малко, когато сега са толкова много!.. Но за това, каква ще е причината за изчезването на кръстовете, не Я попитах, а и Самата Тя не каза.

М.К.: Изглежда, че именно за онова време се отнасят думите Христови: „А като се върне Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? (Лк. 18, 8). Не знаейки това, ние самите трябва да се погрижим за Православната си вяра, и да я предадем на другите, за да не сме съблазън за ближните си, а да сме им добър пример. Защото най-пагубно за Църквата е „убийственото насилие на съблазните“, както ни и предупреждават Светите Отци, и в частност, свети Игнатий Брянчанинов.


Излязохме с Нея от тази сграда. И тя ме попита:

Искаш ли да знаеш съдбата си за напред?

Да, – казах, зарадвана.

И ето че пред мене се появи текст, където беше описан бъдещият ми живот. Първата буква от текста беше „Б“. И тази буква, нарисувана много красиво, държеше в ръце едно момче, което имаше криле.
Аз се възхищавах на това изкуство и на красотата, с която бе нарисувана тази буква. За момчето, помислих, че това е моят Ангел хранител. Но щом започнах да чета текста, нататък, Жената го закри с ръкава Си. От което разбрах, че съдбата ми е в нейните ръце, с мое участие.

После Тя ми каза

Ще ти сложа пръстен с камъче, а после ще го сваля...

М.К.: Преди време, монах Давид изказваше предположение, че това видение може да означава, че Нина ще се ожени и ще има едно дете. И чак след смъртта на Давид, се поинтересувах, как живее сега Нина, и разбрах, че наистина се е оженила и има едно късно родено дете.

 

Неусетно стигнахме с Нея до нещо, като граница, и Тя ми каза: „Е, вече ти е време“. Разбрах, че ми е време да се връщам на земята. Стана ми много мъчно, но разбирах, че трябва да си ида, защото ми е още рано да оставам тук завинаги.

Отново видях, че пътя отива право към нашата къща. Пътят започваше в краката ми. Стъпих на него, и като направих неколко крачки, погледнах назад, да видя какво прави Жената.

Тя стоеше и с тъжни очи гледаше след мене. Разбрах, че И е тъжно, от това, че си отивам. Но трябваше да си ида... Попитах Я и този път:

 

А ще се срещнем ли пак с Тебе?

Непременно ще се срещнем, – отвърна Тя, прекръствайки ме от далече.

А аз тръгнах. Вървях много бавно, но пътят сам, с невероятна скорост ме носеше, та за много кратко време вече бях в нашия двор.

Когато наближих къщата, всичките врати сами се отвориха пред мене. Като влязох в кухнята, пак се вдигнах във въздуха, поставих иконата си зад нашите домашни икони, и без да събудя, ни татко, ни майка, се върнах на мястото си.

Интересното е, че в нашия дом, както и преди, беше светло, като ден, въпреки че още беше нощ. Но сега, като се върнах, в къщи не беше този безпорядък, какъвто беше преди моето излизане. Всичките вещи стоеха на местата си.

М.К.: Преди излизането си, Нина видяла голям безпорядък в тях. Но знаейки, че тряба да се приготви да иде при Жената, не се отвличаше с мисълта: „Трябва да се заема с премахването на този безпорядък“, а побързала да търси това, което „единствено е нужно“. И като се върнала, всичко било на мястото си.
Изглежда, това ни говори, че трябва, на първо място да търсиме Вечното, Небесното. И ако така постъпваме, Господ ще устрои и житейските ни нужди, както е и казано в Светото Писание: Търсете първо Царството Божие и Неговата правда, и всичко сотанало (нужно за земния живот) ще ви се придаде“. (Мат. 6, 33). Или както се казва в благочестивата пословица: „Ти изпълни дължимото пред Бога, а Господ ще изпълни твоето“.

Не помня спах ли или не, но настъпи утрото и трябваше да се става, за да се срещна отново с тази Жена. С никого не ми се говореше. Всичко тукашно, земно, ми беше някак далечно. Струваше ми се, че никаква земна радост няма да разсее тъгата ми по Нея. Денят ми се стори много дълъг и тежък

И ето, наближи дългоочакваната вечер. Аз пак, без да вечерям, легнах преди всички и заспах...

М.К.: За учудване е, че 14 годишното мониче, нямащо никакви църковни знания за постите, неусетно, от Светия Дух се научава да пази въздържание, и заради Небесните утешения, се отказва от земните.


И пак отивам някъде нагоре. Но вече не сама, а с тебе. Отначалото ти ме водеше, а после, аз тебе...

М.К.: Кой кого води, е образно представяне на това, кой от кого се ползва духовно. Когато Михаил започнал да просвещава сестра си и да я насочва към вяра в Бога, тогава той я е водел. А когато тя му разказала видението си и с това му дала насока в духовния живот и в по нататъшната християнска дейност, тогава вече тя започнала да го води духовно.
............................

Край на четвърта част

Превод: Григор Симов


Ето адресите и на предишните части:

– предговор:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2014/01/19/predislovie-kym-otkrovenieto-na-sveta-bogorodica-spomeni-na-.1229939

– първа част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/17/otkroveniia-na-sveta-bogorodica-jivata-voda-na-promisyla-boj.1207708

– втора част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/20/otkroveniia-na-sveta-bogorodica-2-logoslovo-ru.1208936

– трета част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/23/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1209652

– следващата - пета част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/11/26/jivata-voda-na-promisyla-bojii-otkroveniia-na-sveta-bogorodi.1211201



За разбиращите добре руски, ето адреса на целия текст, от който тук ви предлагам (извадени от контекста) части:


http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_5491_1/#comments
и
http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_5491_2/#comments








Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 11604283
Постинги: 3565
Коментари: 6374
Гласове: 7237
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031