В навечерието на Рождество Христово, сме на място, разположенное извън границите на нашия свят. Това не е Марс или Венера, а е далечният полуостров Атон, разположен в Северна Гърция, най-свещеното място за милиони вярващи. Молитвите звучат тук всеки ден и не се прекратяват в продължение на хиляди години.

Древните императори заделили това място, за да е духовна столица на православното християнство, и може би, за всичките тези векове, то се е променило по-малко, отколкото което и да е друго място на нашата планета.
Тук прибивават монаси от целия свят, и правят всичко възможно, за да не пускат тук, това, което те наричат «света». Нищо чудно, че тук не обичат много журналистите. Повече от две години преговаряхме с писма и, признавам си, се молехме да ни поканят тук. Но стените на манастирите бяха непристъпни.
А броя на желаещите да попаднат на Атон е по-голям, отколкото могат да бъдат приети. Да се попадне тук е по-трудно, отколкото в Харвард.
Послушник, дошел тука, може спокойно да си отиде, ако не му хареса. А и монасите могат да го помолят да си отиде, ако не им хареса.
В обикновен ден, а тук всеки ден е обикновен, – службата продължава 8 часа. Монасите казват, че това е 8 часов диалог с Бога, - генералная репетиция за вечния живот. И не забравяйте – служби се отслужват, не само в неделя, а всеки божи ден, 365 дни в годината. Монасите нямат почивен ден.
Според православното учение, Христос дал този полуостров на своятя майка, а за да бъде напълно почитана Дева Мария, и други жени тук не трябва да пристсъват. Казват че, до въвеждането на забраната, когато жените още можели да посещават Атон, за монасите било трудно да се съсредоточават, те си отвличали вниманието и не можели напълно да се посвещават на молитвите. И от както тук не стъпват жени, това станало по-лесно.

http://www.isihazm.ru/?id=384&sid=47&iid=2524

Превод, Григор Симов