Прочетен: 5236 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2013 23:42
Двамата цивилни влизат в килията му и затварят вратата зад себе си! Сутринта намират Борис Арсов в килията, обесен за решетката на прозореца! (Вече не съм сигурен, но май, очевидеца каза, че намерили Арсов, обесен надолу с главата?)
Не всичко е забравено, господа,
– не е забравен и Борис Арсов
Есента на 1974г. на една страница във вестник “Работническо дело” бяха поместени две малки статийки. По-отгоре пишеше “Хуманен Акт”, където тържествено се съобщаваше, че по случай годишнината от “социалистическата революция” се дава амнистия на емигранти “невъзвръщенци”, които доброволно се завърнат в родината !
В другата статийка под заглавие “Демагогски ход”, пишеше, че по повод една година от преврата, – президентът на Чили, Пиночет, дава амнистия на всички задържани след преврата срещу комуниста Алиенде, които се съгласят да напуснат страната!
Набиваше се в очите, че ако заглавията на двете статии се разменят, щяха да си дойдат на място, защото по амнистията от “хуманния акт” пуснаха показно от затвора, само един-двама, явно техни хора, и толкова! А пет-шест души, повярвали на уловката, дълги години търкаха наровете на родните затвори, след наивното си завръщане от запад ! Такъв беше "Хуманият акт"!
Но от “демагогския ход” на Пиночет, – стотици, ако не и хиляди задържани чилийци – комунисти, бяха освободени и радушно бяха приети в много европейски страни, включително и в България! А в същото време, в “социалистическата ни родина”, – хиляди младежи, без да сме извършили каквото и да е престъпление, ни мъчеха години в затворите, само за това, че искахме да видим свят и да напуснем режима, превърнал родината ни в "строго охраняван затворнически лагер"! Обаче, на комунистическата ни власт и през ум не ъ минаваше да ни амнистира, а още по малко, да ни разреши да напуснем страната, както бе направил Пиночет! Така че, нека всеки сам разсъди за “хуманния акт на Живков” и “демагогския ход на Пиночет”!
Същата есен бе оповестено, че бил задържан некой си Борис Арсов, опитвал се от чужбина да организира борба против комунистическата власт в България. Търсел помощ от различни правителства и пращал обръщения и декларации! – Дейност, напомняща за времето на Раковски!
Тогава неможехме да разберем нищо повече от това което писаха в комунистическите вестници, но с течение на времето научих доста неща !
По това време, мен и още двама души (Христо Угринов и доктор Васил Пеев) ни съдеха за “шпионаж” , затова че като затворници 1972г. по инициатива на Угринов, записвахме номерата на колите в “Школата на Държавна сигурност” в Симеоново, където ни караха да работим. Групата ни “за събиране на сведения” бе от пет души, но останалите останаха неразкрити !
По това дело, Христо Угринов получи присъда 12 г., аз 8, а доктор Пеев бе осъден на 3 години, защото “знаел но не казал”! Неколко пъти ни караха на „дело” в Съдебната палата, и там, в една от по-отдалечените килии за арестанти, където по стечение на обстоятелствата ме затвориха, попаднах на следния надпис на стената:
Бор. Ар. осъден на 15 г. за рев. дейност.
А доктор Пеев е бил в една килия с Борис Арсов по време на следствието им, на “Развигор”. Там Арсов му е разказал следното: Идват един ден в жилището му, в Дания (ако не се лъжа), неколко непознати. – "Как си бай Боре, какво правиш?" – докато влезнат! После го връзват, качват го на една кола и на пристанището, направо с колата го качват на кораб! Така Борис Арсов се озовава на “Развигор”!
След около година чухме, че Арсов се “обесил” в пазарджишкия затвор! Беше ясно, че са го убили, но още не се знаеше нищо конкретно!
Десет години по-късно, – 1984, когато бях пак в Софийския затвор, осъден за “подготовка за създаване на противодържавна организация”, ме заговори един колега, който през 1975 г. е бил в Пазарджишкия затвор, в наказателното отделение, точно срещу килията на Борис Арсов.
Този колега, специално ми разказа как видял през процепа за "сигналната палка" (или през шпионката?), следното: Една вечер надзирателите пускат в отделението двама цивилни и им отварят килията на Арсов! Той като ги вижда, явно ги познава и се отдърпва назад в килията си. Двамата цивилни влизат в килията му и затварят вратата зад себе си! Сутринта намират Борис Арсов в килията, обесен с чаршаф за решетката на прозореца!
(Вече не съм сигурен, но май, очевидеца каза, че намерили Арсов, обесен надолу с главата?!)
ВЕЧНА ПАМЕТ И ПОКЛОН НА БОРИС АРСОВ !
(май 2001г.)
д-р Васил Пеев и ненаписаният български "ГУЛАГ"
Васил Пеев познавам от кремиковския зтвор, където беше зъболекар, но тогава не бях много близък с него. През 72-ра година, Угринов криел събираните от нас "шпионски" листчета, под балатона в зъболекарския му кабинет, разбира се, с неговото знание! Незная за какво беше тогава в затвора, но вероятно и той е бил за бегство. Помня, че на окачената на стената на кабинета му карта, по негово настояване, му "начертах" маршрут за минаване на границата, през Трънско!
Пеев, без да знае, че и аз съм в групата на Угринов, каза: – "Тоя Угринов е луд! Събира некакви сведеня за "кисело млеко", и само ще направи некоя беля" (Става дума за бележки с данни за школата на ДС в Симеоново, където ни караха да работим, като затворници) А то си беше почти така, но аз си премълчах, все едно не знаех нищо.
След излизането си от затвора, Угринов пренесъл "листчетата", в дома на Пеев, а той в последствие ги изгорил! Това научих по време на процеса, и най-вероятно, е било така!
Макар че с Пеев след това бяхме заедно, и в осмо отделение, и в първи отряд, на Старозагорския затвор, – незная колко години беше лежал в затвора! Но от разговорите ни, зная че е бил в повечето затвори на социалистическа България, включително и в Белене! Мечтата му бе, да напише български "Архипелаг ГУЛАГ", пред който, този на Солженицин, щял да бледнее, защото Пеев е бил свидетел на безброй затворнически съдби и одисеи, на масови жестокости и диващини, а и целенасочено разпитваше и помнеше много случки и драми!
Последните два пъти, Пеев лежа за опити за бегства, и най вероятно и предишните му присъди са били затова, но до 68-ма година, за бегство са "давали" от 5, до 15 години.
Заради стремежа си да опише нописуемата епопея на българските комунистически затвори и лагери, Пеев често повтаряше: – "Аз трябва да оцелея ! Аз трябва да оцелея"!
От други затворници, разбрах, че по време на последната му присъда за бегство, комунистите умишлено затворили Пеев в седмо отделение, с криминални мародери, които неколко месеца го малтретирали жестоко (Така направиха и с моя приятел Огнян Ченгелиев)! Там Пеев заболял от рак, и малко елед като излязъл от затвора, починал!
Доктор Васил Пеев не оцеля и най-вероятно не е успял да напише българския "Архипелаг ГУЛАГ"! Но дано все пак има запазени някакви негови записки! Дано!
(Две заглавия от книгата ми "Срещу течението",
Григор Симов)
Цялата наша Родина - Негов паметник!
С ДНЕМ КОСМОНАВТИКИ, ДРУЗЬЯ! ЛЮБИМ И ПОМ...
29.03.2009 12:08
..............
http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?p=bg_roman
..............
ТРЯБВА ДА БЪДЕТЕ ТЪРПЕЛИВИ И ДА ЧЕТЕТЕ ПО МАЛКО, ЗАЩОТО КНИГАТА Е ВЪЗ ДЕБЕЛИЧКА И СЕГА Я ПУСКАМ НА ЛЪЖИ-ЧКИ ДА ПАПКАТЕ !
..............
ВСИЧКО ДОБРО ВИ ПОЖЕЛАВА
-
НЕГОВО БЛАЖЕНСТВО
-
СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ
-
ШВЕЦИЯ
21.10.2010 16:01
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69