Предговор към второто издание

От излизането на "Бумерангът на злото" през януари 2002 г. изминаха само няколко месеца: През това кратко време обаче тази книга стана мишена на една безпрецеден­тна пропагандна кампания, организирана от ционистки кръгове в България и от техния обслужваш персонал.

Няма съчинение от български автор през последните 10 години, което да е ставало обект на толкова нападки и кле­вети.

За два месеца бяха организирани няколко кръгли маси, бе впрегната машината за пропаганда на WAZ - вестник ,,24 часа", бяха включени няколко телевизии и радиа. На прак­тика нямаше медия в България, която да не се занимава с въпроса трябва ли да се позволява у нас издаването на кни­ги като "Бумерангът на злото". Тази акция приличаше на дирижирана от невидима ръка симфония на клеветата и спекулацията. ,,Бумерангът на злото" бе наречена "антисе­митска", "ксенофобска" и нацистка книга от: ционисткага организация "Шалом", от посланика на Израел Емануел Зисман, от "правозащитници" на заплата при Сорос като Антонина Желязкова, Красимир Кънев и Емил Коен. От прислужници на чужди за България интереси, като депутата от ДПС Лютви Местан. Местан дори си позволи от парла­ментарната трибуна да поиска намесата на министъра на вътрешните работи, да се спре издаването на такива книги.

      Защо всички изброени настояват книгата "Бумерангы на злото" да бъде вписана в списъка на "нацистката" лите­ратура заедно с речите на Хитлер и Гьобелс? Защото няма друг начин да сложиш негативен етикет върху тази книга и автора ѝ, така че да бъде разбираем за широката публика. Ако кажеш, че книгата изобличава масонството като антих­ристиянска философия (което тя прави), това не се разбира много добре от масовия зрител и читател. Ако посочиш, че книгата изобличава от християнски позиции комунистичес­кия режим като финансиран от еврейски магнати и осъщес­твен от безбожници-евреи, както сочи Чърчил (за което книгата привежда достатъчно факти), и това не звучи доб­ре, защого няма да подейства негативно, а обратното. Ако изтъкнеш, че книгата осветлява съмнителните финансови връзки между видни еврейски магнати и Хитлер също не върви. Как да се оплакват тогава свикналите вечно да се изкарват нечии жертви чеда на Израил? От кого да се оп­лакват? От партньора на техния ционистки лидер Жабо­тински - Адолф Хитлер, с когото ционисткият бос е дого­варял преселване на евреи в Палестина? Ще излезе, че на­цизмът и ционизмът са братски идеологии и просто в един прекрасен ден техните фюрери са се скарали за плячката като два мафиотски кръстника. Не става, не пасва на жал­ната еврейска версия, че те - юдейските следовници, са ви­наги жертва, а всички останали нации са им палачи.

Значи остава най-чистият и класически пропаганден ход.

Обявяваш книгата на Сидеров за "антисемитска", а нека той обяснява каква е. Разчиташ на това, че от два милио­на телевизионни зрители повечето не са я прочели, и хвър­ляш смело грубата лъжа, че "в тази книга няма нито един цитат". Както излъга шефът на "Шалом" Емил Кало в пре­даването на Би Ти Ви "Сблъсък" на 31 март 2002 г. Кой ще брои стотиците цитати в "Бумерангъг на злото"?

Или пускаш мнението, на поредната кръrла маса, организирана от платените агитатори на Сорос, от Българския хелзинкски комитет, че "Бумеранът на злото" "всява неис­това омраза". Не излизаш с аргументи срещу аргументите на автора и срещу безспорните приведени факти, а ръсиш на едро квалификации. Както прави активистката на БХК Антонина Желязкова или главната редакторка на бюлетина на БХК Юлияна Методиева. Последната така се е ув­лякла в груби лъжи, че обяснява как книгата на Сидеров сее омраза към евреи и цигани. Макар в това така атакувано съчинение да няма нито една дума за цигани. Но има ли значение истината за българофобите? Не е важно какви лъжа хвърляш на едро за публиката, важното е у нея да ос­тане чувството, че "нещо не е наред" с тази книга. Правос­лавната позиция на автора така е вбесила критиците му, че те открито са си признали какво ги боли пред издателите от “Жарава 2002" на кръглата маса в СУ, организирана на 13 март 2002 г, от Алберт Бенбасат и наречена "За ползата и вредата от издаването на нацистка литература". Това, че сте издали Хитлер и Гьобелс, не е най-лошото, казали емилкоеновци и бенбасатовци. Най-лошото е, че сте издали “Бумерангъг на злото".

Да, нещо не е наред. Нещо не е наред в България, щом претендиращите за интелектуален елит космополити мо­гат да оклеветяват и да хвърлят такива леснопроверими лъжи и срещу тях да няма реакция. Никой не се занимава с антибълтарската дейност на “Шалом", на Българския хел­зинкски комитет и неговите клонинги - фондация "Толе­рантност" и подобните издънки на Соросовия център за де­зингегриране на нациите.

Не е наред държава, която позволява на един арогантен и нагъл посланик да дава от националния ефир директиви към властта в страната, която го е приела, как да преследва неприятните нему хора, издания и автори. Как да си проме­ня законите, за да не допуска патриотични партии, които дразнят нервите на ционистите. Посланикът на Израел ­Зисман, направи точно това. Той си позволява да дава нас­тавления на българите как да правят демокрация. При по­ложение, че той самият е представител на една държава, която пред очите на цял свят провежда геноцид върху един цял народ - палестинския. Всяка държаща на национално­то си достойнство държавна власт би обявила за персона нон грата такъв посланик като Зисман. В България обаче няма държавници с характер и суверенно мислене.

Затова са възможни такива перверзии като заведената прокурорска проверка срещу автора на тази книга - Волен Сидеров, и срещу издателя на вестник "Монитор", публикувал откъси от "Бумерангъг на злото". Явно у нас прес­тъпността е овладяна и прокуратурата няма друга работа, освен да работи по жалбите на явно вманиачени хора, кои­то ги внасят при това директно при главния прокурор на републиката в нарушение на приетия ред. Мазохизмът на управляващата върхушка достигна опасни за целостта на страната ни граници.

Целта на масираната медийно-прокурорска атака срещу “Бумерангът на злото" и нейния автор целят подготвянето на почвата за приемане у нас на закони, преследващи сво­бодата на словото. Такива закони еврейското лоби във Франция, Швейцария, Германия и Белгия вече е успяло да прокара. Моят колега и личен познат Юрген Граф, швейца­рец, автор на изследвания за Холокоста, вече е вкусил от ционистката репресия срешу свободното слово. Той има 15-месечна присъда в Швейцария, защото си е позволил в своя книга да подложи на ревизия наслояваните от десети­летия неясноти и нелогичности около гибелта на 6 ООО ООО евреи.

В САЩ съшо се подготвя закон, санкционираш търсене­то на истината около ролята на световното еврейство в не­гативни за човечеството събития и ревизирането на мито­вете около холокоста.

Това предстои да стане и в България. Ако няма общест­вена съпротива срещу арогантността на ционизма, той ще намери своите платени маши - родоотстъпниците и нацио­налните предатели в политическия елит, и ше наложи у нас закон, ограничаващ свободното търсене на историческата истина.

След комунизма ще настъпи нов период на информаци­онен мрак.

Ако всички българи не кажат "не!" на лъжата и опита да ни бъде запушена отново устата.

Волен Сидеров, юни 2002 г.

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА

Масонството срещу християнството - стр. 13

Богоборчеството (борбата срещу Бога) ражда комунизъм                                              - 45       

Френската богоборческа революция       - 57

“Научният комунизъм”                              - 77

Руски или еврейски комунизъм               - 97

Православният холокост                        - 113

Еврейството срещу християнството      - 147

Власт чрез войни                                   - 164

Нацизъм срещу болшевизъм                 - 172

Днес Юдея се нарича САЩ                    - 194

Завръщането на бумеранга                   - 209

Приложение                                            - 221