Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2009 23:18 - НЮРНБЕРГСКИЯТ ПРОЦЕС ПРЕД СЪДА НА ОБЩЕСТВЕНАТА СЪВЕСТ
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3336 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.08.2009 23:28


Зная, че за много хора Нюрнбергските процеси и техните постановления и присъди са неподлежащ на съмнение факт. Осъзнавам, че при повърхностен поглед те наистина изглеждат такива. Както много други "безспорни" митове на нашето съвремие и те могат да бъдат сравнени с догмата за плоскостта на Земята,която на незапознатите и невежи люде от средновековието е изглеждала като абсолютна и непоклатима истина. Но както показва историята, именно безусловните и общоприети "истини" са гнилия плод на познанието и не би следвало да им се доверяваме безкритично,защото зад тях обикновено стоят нечии интереси и користни подбуди. И тъй като Нюрнбергският военен трибунал е дело, замислено, планирано и осъществено изцяло от победителите и в него са се разглеждали деянията само на техните доскорошни военни и политически противници, но не и на всички участвали във войната страни,възникват основателно много съмнения относно неговата справедливост,а дори и за легитимността му. Тук искам да публикувам мненията на видни компетентни личности, някои от които лично участвали в процеса,относно юридическата валидност и основателност на процедурните практики и последвалите решения, както и на цялостния правов статус на Нюрнбергската съдебна институция. Тези изказвания са забележителен пример за обществена доблест, чувство за справедливост и лична съвест. Който не познава възгледите и преценката на тези хора по Нюрнбергския казус, не може да твърди, че има пълен поглед върху него и съответно няма право да изказва мнения по темата. А който е запознат с тях и те не са предизвикали у него поне малко съмнение относно законосъобразността и справедливостта на процесите, значи нещо в неговата съвест, морал и скрупули не е наред.

 

Победителите са тези, които пишат историята”

Патрик Бюкeнън

 

1). Професор Harry Elmer Barnes, доктор по философия

 Thompson и Strutz - “Дьониц в Нюрнберг: Преоценка”,

(Институт за преразглеждане на историята, 1983) страница148.

“ Нюрнбергските процеси бяха основани на пълно пренебрегване на всякакъв сериозен юридически опит, на всички принципи и процедури. Съдът нямаше никаква юрисдикция над обвинените или над престъпленията, в които те бяха обвинени; това създаде правораздаване “постфактум” (правораздаване според закон, който е създаден след времето на деянията. В пълно противоречие с правните норми, според които никой не може да бъде съден по закон, създаден след извършване на деянието.); това направи възможно обвинителите да встъпят в качеството на съдии, съдебно жури и дори на палачи; и при това бяха приети за обвинители хора, виновни за много повече и по-брутални престъпления от тези, за които се твърдеше, че са извършили обвиняемите. 

Следователно, не е изненада, че тези процеси компрометираха международното право, както никога до този момент. ”.

  

2). Генерал- Лейтенант Fahri Belen, турски военен

 Thompson и Strutz, страница 17.

За съжаление, човечеството очевидно не е напреднало в мисленето си отвъд девиза, “ Победителят винаги има право” .

  

3). Адмирал на флота, Лорд Chatfield, член на личния кралски съвет, кавалер на “Order of the Bath”

 Thompson и Strutz, страница 7.

Не е справедливо да се дават под съд чиновници или хора, които са действали по заповеди на по-високопоставени лица... Най- бруталният акт на Войната бяха атомните бомбардировки над Япония... Аз смятам, че беше напълно несправедливо да бъдат съдени Адмирали, Генерали, и Маршали за изпълняване на определени заповеди... съюзниците съвсем не бяха невинни за избухването на войната и това би трябвало да бъде взето под сериозно внимание”.

  

 4). Richard H. Cruzen, Вицеадмирал от американския военноморски флот

 Thompson и Strutz, страница 39.
Аз разглеждам Нюрнбергски процеси срещу “военните престъпления” като един от най-позорните прояви от миналата военна история “.

 

 

5). William O. Douglas, съдия от Върховния съд на САЩ

 John F. Kennedy -"Profiles in Courage", (Ню-Йорк: Harper & Row, 1964), страница190.
Независимо от това, колко много книги са написани, независимо от това, колко точно юристите са анализирали това, престъпленията, за които Националсоциалистическите водачи бяха обвинени, никога не бяха точно дефинирани като престъпления, както това изискват нашите правни стандарти, нито бяха обявени за изискващи смъртно наказание от международното право. Според нашите правни норми това престъпление е възникнало при закон създаден “постфактум”. Една възможна вина не оправдава заместването на моралните и юридически принципи с правото на силата”.

 

 

 6). Edgar N. Eisenhower, американски адвокат, брат на президента Dwight D. Eisenhower

 Thompson и Strutz, страница168.

“Аз мисля, че Нюрнбергските процеси са черна страница в историята на света... Аз обсъдих законността на тези процеси с много юристи и с някои от участвалите съдии. Те не се опитваха да оправдаят своите действия с каквото и да е законно основание, но основаваха своята позиция на твърдението, че страните предварително определени за виновни наистина са виновни… Този процес е напълно противоречащ на основните законови норми, на които нашата страна се е крепяла стотици години; аз мисля, че протичането на процеса не може да бъде оправдано по какъвто и да било логичен начин. Също така мисля, че израелският процес срещу Адолф Айхман (Adolf Eichmann, оберщурмбанфюрер от SS, отвлечен от агенти на Мосад, и обесен, в противоречие с всички възможни международно-правни норми) е точно от същата категория като Нюрнбергските процеси. Като юрист смятам, че престъплението трябва да е определено като  противозаконно деяние преди предполагаемият извършител да е могъл да го извърши. Това правило не беше изпълнено при Нюрнбергския процес”.

  

7). T. S. Eliot, английски поет и автор

 Thompson и Strutz, страница 51.

Още от самото начало аз бях много недоволен относно протичането на Нюрнбергските процеси... Неубедителните страни на подобни процеси са очевидни: Това са съдебни преследвания, организирани от победителите срещу победените, вместо от безпристрастен съдебен трибунал. Освен това такива процеси въобще не засягат престъпленията, извършени от самите победители. Трябва да се отбележи фактът, че жестокото клане на десетки хиляди полски офицери, войници и цивилни в Катинската гора от Червената армия, никога не беше разследвано, което поставя под сериозно съмнение справедливостта на подобни процеси. “.

 

 

8). George B. Fowler, Доктор по философия, Професор по история, Университетът в Питсбърг. Thompson и Strutz, страница 111.

“Aз винаги ще имам сериозни съмнения относно всичките процеси за”военни престъпления” в Германия и в Япония. Не мога да разбера как може да бъде осъден един офицер за изпълнение на заповеди или за това, че е изпълнил своя патриотичен дълг. Няма значение на коя страна е воювал той. За мен Нюрнбергските процеси и другите подобни процеси са пример за една от най-големите опасности в наши дни: упражняване на огромен обществен натиск, основан на съвсем недостатъчна информация и приближаващ се до масова истерия. “.

  

9)  Генерал-майор. John Frederick Charles Fuller, кавалер на “Order of the Bath”, кавалер на “Ордена на британската империя”, кавалер на “Distinguished Service Order”

 Thompson и Strutz, страница 43.

 “Моето мнение е, че Нюрнбергските процеси не бяха нищо друго освен отмъщение. Войната е политически, а не законов акт и ако след края на войната се смята, че все пак противниковите водачи трябва да бъдат изолирани, като Наполеон например, то израз на ужасно лицемерие и измама е тези лидери да бъдат привеждани под съд, въз основа на създаден постфактум закон”.

 

10). Dan V. Gallery Контраадмирал от американския военноморски флот

 Thompson и Strutz, страници XXI-XXII.

“ Инсценираният процес в Нюрнберг беше официално определен като “международен военен трибунал”. Това име е обида за достойнството на всички военни. Това не беше военен трибунал в никакъв случай. Единствените военни сред съдиите бяха Руснаците.... В Нюрнберг самото човечество и цялата наша цивилизация бяха поставени на съд, а съдии бяха хора, чийто собствени ръце бяха изцапани с кръвта на хиляди невинни. Единият от съдиите беше именно представител на държавата, която извърши жестокото клане в Катинската гора и която изфабрикува маса фалшиви доказателства, за да докаже в Нюрнберг, че Германия е виновна за това нечовешко престъпление “.

 

 

 11). Д- р George Peabody Gooch, британски историк и автор, кавалер на “Order of the Companions of Honour”

 Thompson и Strutz, страница 87.

“Аз съм напълно съгласен с това, че всеки съдебен процес срещу победените страни организиран от победителите е огромна грешка и несправедливост; това е прецедент, който не би трябвало да се среща при която и да е цивилизована нация. “.

 

 

12).  Райхсмаршал Herman Gоеring

 David Irving-“ Gоеring: Биография”, (Ню-Йорк: William Morrow and Co, 1989) страница 506.

 “От самото начало бе ясно, че ще ми бъде произнесена смъртната присъда; аз винаги съм смятал Нюрнбергския процес за изцяло политически акт на победителите, но аз бях готов да понеса този процес в името на моя народ и се надявах, че няма да ми бъде отказана една достойна смърт на истински войник. Пред Бог, пред моята страна и моята съвест аз се чувствам напълно невинен относно несправедливите обвинения и клевети, които вражеският съд отправи към мен. “.

                                                                                                                                                   

 

13).  Почетен съдия Learned Hand

 Thompson и Strutz, страница 1.

 “Напълно категорично заявявам, че винаги съм смятал Нюрнбергските процеси за сериозна крачка назад в международното право и за прецедент, който винаги ще оказва катастрофално влияние в бъдеще. ”.

 

 14). Лорд Hankey, член на личния кралски съвет, кавалер на “Order of the Bath”, кавалер на “Order of St. Michael and St. George”, кавалер на “Royal Victorian Order”, доктор по право

 Thompson и Strutz, страница 50.

“Аз притежавам много дълъг списък, съдържащ много сериозни критики относно целия Нюрнбергски процес; списък, който започва с речи в Камарата на лордовете още по време на войната и продължава до наши дни.”  

 

15). William L. Hart, Съдия от върховния Съд на Охайо

 Thompson и Strutz, страница XX

“Установяването и дефинициите в Лондонската Харта (основният документ, по който се е водил Нюрнбергския процес)  на престъпленията, в които подсъдимите бяха обвинени, нарушаваха установеното правило срещу правораздаване според закони “постфактум”. Общоприетото правило е: "Няма престъпление без закон" - човек не може да бъде осъден за престъпление ако не е нарушил закон, действащ по времето на предполагаемото нарушение; ако това не бъде изпълнено, наказанието губи давност. Представители на съдебната система бяха обявили по този повод: “Трябва да се съблюдава този принцип да не е ограничение на суверенитета, но това е общовалиден принцип за справедливостта, към който трябва да се придържат всички цивилизовани нации”. По мое мнение, нямаше законово оправдание на съдебния процес, обявяването за виновен или произнасянето на присъда от така нареченият Нюрнбергски трибунал. Ние сме отговорни за създаването на един напълно негативен прецедент, който не би трябвало да бъде следван като пример в бъдеще”

 

 

16).  John F. Kennedy- “Profiles in Courage” страница189-190.

 “Нюрнбергските процеси... бяха популярни по целия свят и особено в Съединените Щати. Присъдата вече беше обявена от трибунала: Смърт. Но какъв вид съдебен процес бе това?... Конституцията не е сбор от празни политически обещания, интерпретирани по своеволен начин. Това не е списък от банални удовлетворяващи формалности, които да бъдат пренебрегнати, когато това е нужно. Това бе основата на американската правна система и на справедливостта и всички онези Конституционни правила, които позволяваха да са накаже победеният неприятел, бяха отхвърлени” (в този откъс от книгата си Джон Кенеди цитира Роберт Тафт, американски Сенатор).

                                                                                                                                                   

17). Husband E. Kimmel, Адмирал от американския военноморски флот “Нюрнбергските процеси бяха връщане на древната практика на свирепо унищожаване на победената вражеска държава и особено на нейните лидери. Прецедентът, създаден с този процес, ще продължава да тормози неговите автори”.

 

 

18).  Д-р Игор Сикорски

 Thompson и Strutz редактор, страница 3.

”Аз никога няма да приема Нюрнбергските процеси за безпристрастна и справедлива процедура. ”.

 

19). Сенатор Robert A. Taft

 John F. Kennedy- “Profiles in Courage”, страница191.

“Цялото съдебно решение носи духа на дивашко отмъщение, а отмъщението никога не е справедливо. Обесването на единадесетимата  мъже, намерени за виновни винаги ще бъде петно в американската история, за което винаги ще съжаляваме”.

 

 

20).  Charles Callan Tansill, доктор по Философия

 Thompson и Strutz, страница 47.

 “За мен Нюрнбергските винаги са били пародия на справедливост и на съдебен процес и този фарс беше направен още по-жалък с участието на руски представител”.

 

21). Контраадмирал Robert A. Theobald, американски военноморски флот

 Thompson и Strutz, страница39.  

“Според мен Нюрнбергските процеси бяха напълно непростими и представляваха ужасна пародия на раздаване на справедливост. Това важи с особена сила, когато такива процеси са използвани, за да накажат хората с военно звание. Това са просто подчинени, които са изпълнявали своите задължения по време на война и това не е било нищо друго освен изражение на техните житейски възгледи. При това тези офицери естествено изпълниха точно заповедите. Ако някой офицер... някога, дори за един момент, прояви пренебрежение или непокорство към нарежданията на висшестоящите, всички военни планове биха се провалили и от този момент - воденето на успешна война става невъзможно”.

 

 

22). Почитаемият Edward Leroy Van Roden, върховен съдия

 Thompson и Strutz, страница 67.

“Моето заключение е, че цялата програма на Нюрнбергските процеси, провеждани от международни съдилища, съставени от представители на държавите победителки, или от военни съдилища единствено на победилата нация, е в основата си без юридическа и морална тежест... остава непроменен фактът, че победителите във Втората световна война, все още изпитващи трескава омраза към противниковите народи, осъдиха напълно несправедливо изявените патриоти от вражеските страни, само за това, че са изпълнили своя дълг към Отечеството. Очевидно е, че това е напълно противозаконно и неморално. Един от най-срамните инциденти по време на Нюрнбергските процеси е свързан с разследването и с подготовката на доказателствата за процеса. Протоколите от разпитите, които нашата комисия проучи доказват, че мнозинството от официалните следователи, наети от правителството на Съединените Щати да осигурят доказателства и да установят вероятните извършители, са били лица (евреи) със силни предубеждения и неприязън към поданиците на неприятелската; те са прибягнали до много незаконни, неморални и жестоки методи; насилствено принуждаване за самопризнание и насилствено принуждаване за показания срещу другите подсъдими. Всъщност, в случая с Malmedy (местност в Белгия, където неоснователно се твърди, че германските войски са извършили военно престъпление), единственото доказателство, въз основа на което бяха издадени присъдите, бяха изявленията и свидетелството на подсъдимите сами по себе си. Свидетелските показания на един обвиняем срещу друг, бяха измъкнати чрез хитрости, лъжливи обещания за имунитет и с фалшиви разпити и заплахи”.

 

 

23). F. J. P. Veale, Английски юрист и автор

 Thompson и Strutz редактор, страница 146.

“На теория трибуналът имаше –поне имаше властта за това- да определи всяко действие на противника за военно престъпление. Но това е тълкуване на параграф 6 от Лондонската харта, като не се разглеждаха въобще действията на победителите. Като последица нито едно действие на победителите не беше обявено от Военния трибунал за военно престъпление, въпреки че за това имаше предостатъчно основания. По тази причина безогледните бомбардировки над райони, населени изцяло с цивилни, каквито неоспоримо са извършвали съюзническите войски (например бомбардировката над напълно незащитения Дрезден, при която загиват повече от 300 000 души и са унищожени много културни забележителности ) бяха напълно изключена от обсъждане за военно престъпление по време на процеса “.

                                                                                                           


И така, драги читатели. Надявам се, че сте се запознали внимателно с гореизложените оценки на бележити юристи, политици,военни, граждански лица и т. н. Тези от вас, които са емоционално пристрастни или са водени от други користни подбуди, ще отхвърлят веднага такава една визия на събитията, но пък и мнението на такива хора е без значение. Предлагам ви да се запознаете с една кратка критична ретроспекция на т. нар. Нюрнбергски трибунал, защото досега, навярно, вие познавате въпроса само от гледната точка на победителите, което от самосебе си е предпоставка за необективност. Нюрнбергските процеси представляват съдебни (доколкото е уместно да се използва този термин в случая с откровената разправа на победителите над победените; за това тази дефиниция е необходимо да се приема със съответната уговорка) дела, проведени от страна на съюзниците срещу опонентите им през Втората световна война-политически, държавни и военни дейци от Третия райх. Те се извършват в германския град Нюрнберг и протичат от 1945 г. до 1949 г. Процесът срещу основните "военни престъпници" пред т. нар. международен военен трибунал започва на 20. ХІ. 1945г. и завършва на 1. Х. 1946г. Критиките срещу това уродливо творение на отмъстителността и хладната и користна пресметливост на спечелилите войната започват още при самото му раждане и продължават и до днес. Но тъй като полемиките се водят на друго ниво (извън средствата за информация и извън учебниците по история!), те остават извън полезрението на широката общественост, а и заинтересовани фактори се грижат те да останат извън медийното внимание. Така неинформираните маси живеят с приказката за добрите съюзници, които победили и наказали справедливо силите на злото. Все пак в света има разумни и честни хора, които се опитват да развенчаят този недодялан мит и да смъкнат от пиедестала им онези, които имаха наглостта да се самообявят за съдници на човечеството.

 

Основните обвинения срещу скалъпените и дирижирани процеси са следните:                                                                                

1). На 8.VІІІ. 1945г. съюзниците подписват конвенция, която е наречена "Споразумение относно преследването и наказването на главните военнопрестъпници от европейските сили на Оста” (по-популярно е названието Лондонска харта). Лондонската харта на международния военен трибунал, която установява процедурите, по които ще се провеждат процесите в Нюрнберг, декларира, че ще бъдат разглеждани само престъпленията на европейските сили на Оста, но не и тези на съюзниците!?! Съюзниците нарушават нормалното международно право като ограничават правомощията на военния трибунал само до наказание на действията, извършени от Оста, и по този начин завинаги опетняват името и доверито в тази изкуствено създадена институция. С това още преди започването си процесите доказват своята пристрастност. На практика Нюрнбергските процеси не са нищо друго освен разправа на победителите над победените, но прикрита зад маската на юридическото право.                                                                                                    

 

2). Лондонската харта дефинира трите категории престъпления, по които се развиват обвиненията на трибунала (престъпления срещу човечеството, престъпления срещу мира и военни престъпления) в пълно противоречие с правните норми, според които никой не може да бъде съден по закон, създаден след извършване на деянието. Това е прословутото състояние "постфактум" (ex post facto), при което бива предизвикано съдебно преследване по закон, приет след извършване на действието, което в момента на неговото извършване не е било дефинирано като престъпление. В нормалните държави по света е възприето правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон), което в момента на провеждане на Нюрнбергските процеси е в сила във всички страни участващи в процеса, но най-безпринципно е игнорирано, доказвайки още веднъж крайната необективност на победителите.             

 

3). На Нюрнбергските процеси не е допусната защитната практика “tu quoque” (ти също), според която защитата може да отхвърли обвиненията, тъй като обвинителите (или по-точно страните, които те представляват) са извършвали същите деяния и следователно или самите те подлежат на съдебно преследване или не могат да изпълняват функцията на прокурори.                                                           

4). Главен съдия генерал-майор Йона Никитченко (СССР) участва в показните и нагласени процеси в Съветския съюз през 30-е години на ХХ в., с което се дискредитира за пореден път легитимността на обвиненията и присъдите в Нюрнберг. С други думи, може ли да се очаква безпристрастност от човек, който изпълнява политически поръчки и заповеди?! Това важи и за всички останали съветски представители, но не по-малко и за тези на западните съюзници.                                                                                 

 

5). Немските лидери са съдени и по обвинение за провеждане на агресивна война, произтичащо от хартата на Обединените нации. Но по същото обвинение следва да бъдат съдени и съветските дейци за военната интервенция на Червената армия във Финландия по време на т. нар. зимна война 1939-1940. Това не е направено, както не са подвеждани под отговорност редица страни, които след Втората световна война водиха агресивни войни срещу други държави-Франция срещу Алжир; Франция срещу Виетнам; САЩ срещу Корея; САЩ срещу Виетнам;   Великобритания, Франция и Израел срещу Египет; СССР срещу Афганистан; САЩ срещу Ирак; страните от НАТО срещу Югославия и още много други.                                                                                                             

6). Международният военен трибунал е самозвана институция, която се е самообявила с "правото" на победителите, без да се основава на  международните институции, което напълно отрича неговата легитимност.                                                                 

7). В хода на процеса съветските пълномощни лица представят обвинения срещу германците за избиването на около 5 хил. полски офицери в гората Катин. Но приведените свидетелства доказват неопровержимо,че престъплението е извършно именно от руснаците (каква наглост). За съжаление, напълно в духа на целия процес, обвинения срещу съветската страна не са повдигнати. Ето още едно неоспоримо свидетелство за порочността на цялата система, която е била предназначена единствено да накаже победените и да стовари цялата вина върху тях, чрез използването на абсолютно всички средства.                                                                                                    

8).Съдии и прокурори на Нюрнбергските процеси са представители на Великобритания, САЩ, СССР и Франция. Това безспорно е "конфликт на интереси", ако използваме модерния в момента термин. Съвсем логично е, че не може да се очаква безпристрастност от заинтересовани лица и групи. В абсолютно противоречие с правните норми, справедливостта и морала е положението, една и съща емоционално и политически ангажирана страна да бъде едновременнонно и обвинител, и съдия. Резултатът от "съдебните" дела потвърждава това                                                                                                                                                                                                                              

9) Едно от обвиненията срещу Германия по време на процеса включва “конспирация за извършване на агресия срещу Полша през 1939 г.”  Ако това е достатъчно основание за провеждане на съдебно дело, то по него трябва да бъдат подведени под отговорност и съветските ръководители, които подписват съюз с Третия райх за подялба на Полша на 23.VІІІ.1939г.По силата на този пакт съветските войски навлизат в тази страна на 17.ІХ. същата година и окупират своята предварително определена част. Но лицемерието на победителите се проявява и тук и срещу съветската страна отново не са повдигнати обвинения.

 

10).По време на процеса обвинението има правото да използва писмени "свидетелства" (т. нар. аffidavits) на лица, неприсъстващи на делото. Това е изключително грубо нарушение на правните норми, което позволява да се приемат като "доказателствен материал" показания в писмена форма, чийто произход и достоверност не се проверяват добросъвестно или въобще не се контролират и удостоверяват в повечето случаи, ако е в полза на обвинението. Друга голяма слабост на този престъпен метод е лишаването на защитата от възможността да подложи на кръстосан разпит свидетелите,което е практика във всички съдилища. Приети са 300 000  писмени свидетелства (от съда) и всички те са в полза на обвинението.

                                                                                                                                    11).Немските лагери са една от любимите теми на процеса, но там тактично се избягва въпроса за огромната система от концентрационни лагери, изградени в СССР, функциониращи дори в момента на провеждане на трибунала.

                                                                                                                                    12).Въпиюща несправедливост представлява така формулираното правило в член 19, от което се ръководи съдебния състав на процеса: 

"Трибуналът не е обвързан с технически правила за привеждане на доказателства, решава сам какви показания и доказателства са допустими и е задължен да бъде експедитивен в




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14950909
Постинги: 3859
Коментари: 6840
Гласове: 7747
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930