Прочетен: 3548 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2009 00:28
През 1968 г. като протест срещу съветската интервенция в Чехословакия създадохме студентска организация в историческия факултет на СУ... В края на 1986 г. Григор Симов ми предложи да подпиша декларация, която пратихме до виенската конференция за правата на човека.
ИНТЕРВЮ НА АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА
...
– Кога започна дисидентската ви биография?
– През 1964 г. с Божидар Стриков и Луиджи Росито създадохме първата си организация – “Младежка организация за национална свобода”. Бяхме арестувани, но за късмет през 1964 г. имаше амнистия по случай 20 г. от 9 септември и останахме в затвора само месец.
През 1968 г. като протест срещу съветската интервенция в Чехословакия създадохме студентска организация в историческия факултет на СУ. Арестуваха ни и ни пратиха в Старозагорсквя затвор като врагове на народа.
На 8 октомври 1969 г. там стана бунт под ръководството на Петко Чобанов, който загина, и на Димитър Влайчев, убит през 1972 г. при опит за бягство от затвора. Аз получих вътрешна присъда.
Така ми се събират около 1О r. затвор
– 3,5 г. за създаването на организацията и 8 г. и 2 месеца за бунта. Излязох от затвора през 1978 г.
- Какви са спомените ви?
- С нас се отнасяха нормално, но условията бяха много тежки. Държаха ме 6г. в наказателното отделение, без да работя, само с 1 час “разходка” н а ден. Беше голям глад.
– Бяхте ли прекършен, изплашен, след затвора?
– Никой никога не е могъл да ме изплаши. Хванах се в строителството. Кой знае какво не можех да правя, но ги дразнех. Когато имаше конгреси и други важни партийни мероприятия, ме гонеха от София. Единия път ме пратиха във видин, втория в Ямбол. В края на 1986 г. Григор Симов ми предложи да подпиша декларация, която пратихме до виенската конференция за правата на човека.
– Какво пишехте в нея?
– Декларирахме съществуването на съпротива срещу режима в България. Помолих го за малко време да помислия. След два-три дни му викам: “Грише, всички ще ни изтрепят, но веднъж се мре, така че, давай”. Той вика: “Няма да ни изтрепят, този път ще победим”. За наш късмет успяхме да пробием.
Не правехме нищо оригинално, не бяхме първите, които се опитваха да организират нещо извън страната, но бяхме първите, които успяха да го прокарат.
Прес 1988 г. ни арестуваха, държаха ни само 15 дни. Дотогава, 1986 г. убиха няколко човека, между които Петър Стефанов, който може би щеше да е бъдещият президент на България, и Лазар Лазаров.
– Как ги убиха?
– С отрова
– Имате ли доказателства за това?
– Не, официалната версия е сърдечен удар, но Стефанов никога не е имал сърдечни проблеми, бе спортист. Не че не е възможно човек като него да получи удар, но и други факти водят към предположението ми за убийство.
Имаше план да бъдем убити още аз и Хайг Пилигян, но случайността ни спаси. Преди смъртта си Стефанов се бе свързал с една група от по-либерални комунисти, които правеха т.н. английски чайове и обсъждаха политическата ситуация. Сигурно е имало и доносници в групата.
– Защо вас не ви убиха, а ви екстрадираха в САЩ?
– Името ми се поразчу и бе късно да ме убиват. Предпочетоха да ме изселят в родопското село Михалково – прекрасно място с прекрасни хора. Това стана след като направиха обиск в къщи, за да намерят документи на Дружеството за защита правата на човека. Понеже не откриха нищо, един полковник от ДС ми каза, че щол да скъса заповедта за изселване. Викам му: “Ти луд ли си бе, да си пикая на късмета. Отивам.”
В Михалково трябваше да се разписвам сутрин и вечер. Започнах работа в мина, на мелниците, които правят рудата на прах. Хората ме пазеха, често в ресторанта, като исках да платя, ми казваха че е платено.
Там останах от март до октомври 1988 г. Веднъж като отидох да се разпиша, шефът на ДС Мадан ми каза: “Решихме че ти стига и можеш да си ходиш вече.
Като се върнеш в София, иди в 6-то районно”.
Отидох при началника на ДС София град, с когото поддържах връзка и той ме пита:
– Сега какво мвслиш да правиш? Казах му, че мисля да се боря за България. Ти, казва, не искаш да живееш в България, и трясна с юмрук по масата. "Както искаш, така го приеми, но е решено от високо място да напуснеш България. Къде искаш да идеш?" Казах: "Във Виена." Съобщи, че ми дават 4 дни да се приготвя, но аз възразих, че за 4 дни и паспорт не мога да извадя. Отвърна ми, че това е тяхна грижа, аз само снимки да занеса и да си купя билети за влака. На 17 октомври 1988 г. ме качиха с жена ми и децата ми - 2 момчета на 9 и 7 г., и заминах за Виена. Но не останах дълго там, а реших да замина за САЩ, защото двама от членовете на Независимото дружество за защита правата на човека бяха дошли тук.
Проклет да е денят, в който взех това решение.
– Защо?
– Понеже често говорим, че България е робска страна, елата да видите какво е тук! Ние планирахме да се съберем в Америка, за да действаме от тук, но после се оказа, че не ни разрешават.
– Нали има свобода на словото?
– Никой не пречи човек да говори каквото си иска, но нас ни разпределиха в 4-те края на Америка, което ни отне възможността ефективно да общуваме. Парите не ни стигаха, защото първите 5 години в Америка са много трудни. След 5 години нещата в България се бяха развили по определен начин и нямаше смисъл да правим нещо. През юли 1989 г. усетих че от Държавния департамент не са толкова отворени в контактите си с мен и разбрах, че сделката с комунистите е направена.
– Защо не заминахте другаде?
– Защото смениха законите. Преди 30 г., ако си политически имигрант и не ти хареса в някоя страна, можеш да идеш другаде. Сега не е така.
- А мислили ли сте да се върнете в България?
– Бях изгонен, а новите т. нар. демократи не благоволиха да ме поканят да се върна обратно.
– Защо просто не си купите билет и не дойдете?
– Мога, и никой няма да ме спре, но има нещо, което се нарича гордост. Освен това и новите правителства ме смятат за враг, след 18 г.
На мен и до ден днешен ми се подслушва телефонът.
– Кого оставихте в България?
– Майка ми, братовчеди.
– Не сте я виждали 18 години?
– Да, но аз не бях я виждал и 10 г. докато бях в затвора. Аз съм суров човек. При мен сантименталните чувства не работят.
- Откъде идва този буитарски характер?
– 4-5 годишен учех стихотворенията на Вазов и Ботев и си мечтаех как ще се боря за България. Едно от нещата, които са ме тласнали, е комунистическата демагогия. Например митът, който се създаваше около името на Димитров повече от 50 г. За мен той е предател, дупедавец и мръсник. В трудовете си той ратува за автономия на Тракия. Моят род произхожда от Тракия - какъв съм тогава аз? Димитров умира от сифилис. Нямам доказателства, но доколкото разбрах лабораторни анализи, извършени от "24 часа" през 1999 г .. са доказали високо съдържавие на живак в мозъка и косата му. Тогава сифилис се е лекувал с живачни съединения,
– Близките ви как възприемаха вашата дисидентска дейност?
– Не бяха много щастливи, защото и те си патеха покрай мен. Нали знаете – хайдутин майка не храни. Баща ми бе от комунистите и то от не малките, беше професор, искаха да го правят ректор на инженерно-строителния университет, но не му позволиха. Той ми каза един ден:
"Знаеш ли колко е страшно накрая на живота си да видиш, че всичко, което си правил, е напразно." Попитах го дали това значи, че моят път е по-правилен, а той ми отговори, че е по-правилен, но е много тежък.
Да, знаех това, но това бе моят път.
- Чувствате ли удовлетворение от това, което сте правили някога?
- 90% от нас бяха идеалисти. Но за съжаление това, което стана, не е това, което мислехме. България е заплашена от етническо и географско унищожение. Не сме искали това и не го одобрявам.
– Как приехте вестта за 10-ти ноември?
– С радост. Бях един от щастливците да видят това, за което хиляди умряха с отворени очи.
– След 10 ноември продължихте ли активната си - дисидентска дейност?
- Около 1,5 г., но разбрах, че нямам думата, а и не знаех какво става. Партиите се боричкаха, ДС успя да вкара свои в Дружеството за правата на човека. Бяха си създали дисиденти, какъвто е Жельо Желев.
Той е дисидент, колкото аз съм марсианец.
Дисидент е човек, който е страдал за идеите си. А Желев написа “Фашизмът”, която комунистите забраниха. Който я е чел, внимателно, е видял, че Желев въобще не прави алюзии с комунизма. На ДС и комунистическата върхушка й трябваше човек, който да поеме властта след тях, от когото няма да се плашат и с когото могат да говорят.
- Вие познавахте ли се с Желев?
- Не, той не е лежал в затвора - бе изселен при тъща си.
....................................................
Правилният лидер и демокрацията – мираж
Македонски вестник надуши скандал: В ЮНЕ...
http://tangra.ucoz.ru/
Сложих в него снимка, на която сме заедно с Еди, когато ми идва на гости в Гурково. Поставих също снимка от некролога на Петър Стефанов. Нека знаят, че нищо не е забравено. Сложих допълнително заглавие "Ветерани на Свободата, която не дойде".
А ние не искаме този край, нали?
http://tangra.ucoz.ru/
Отново апелирам: нека помогнем на Истината най-сетне да види бял свят!
Нека всеки от нас публикува спомените си от онези времена. Нека извадим снимките от албумите и да ги пуснем в Интернет. Тук:
http://eltimir.ucoz.ru/photo/3
Почнах да пълня един албум със снимки, наречен "Галерия на забравените". Ще се радвам, ако някой ми помогне да го допълня. От своя страна и аз нямам нищо против някой да копира снимките от този албум и да ги разпространява. Нека не позволим на лъжата и измамата да ни завладеят!
01.09.2009 16:34
А има и още един отговор на Едуард, който не излезе в моята публикация. Ето го:
Бъпрос: Планирате ли някога да се върнете в България, поне да умрете тук?
– Аз умирам, имам 2 инфаркта, чакам в най-скоро време да ме удари трети, така че едва ли ще мога да се върна.
01.09.2009 16:35
А има и още един отговор на Едуард, който не излезе в моята публикация. Ето го:
Въпрос: Планирате ли някога да се върнете в България, поне да умрете тук?
– Аз умирам, имам 2 инфаркта, чакам в най-скоро време да ме удари трети, така че едва ли ще мога да се върна.
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69