Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2010 02:37 - Разорение под режисурата на МВФ! Александър Тарасов. Автор: worldissue
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2251 Коментари: 1 Гласове:
2



Знаете ли, уважаеми читатели, с какво се занимава МВФ? Дава кредити в планетарен мащаб? Дава съвети, при това не за без пари? Не само. Фондът прави и други неща, но за тях се говори прекалено малко. Дори недопустимо малко. Ако се направи една проста ретроспекция, се създава впечатлението, че почти във всички случаи, в които дадена държава взима кредит от МВФ и се съгласява да изпълнява условията му, се случва почти едно и също - икономически крах. Макар тези думи да звучат абсурдно, не ги казвам случайно. Ето ги и доводите ми:

http://www.knukim-edu.kiev.ua/index.php?id=757&view=article
http://www.luxauto.lv/?ru;7;12;114
Аржентина – още една жертва на Международния Валутен Фонд. Няма нищо уникално или свръхестествено в аржентинската катастрофа. Просто Аржентина стана поредната жертва на политиката на транснационалните корпорации (ТНК) и финансовото им оръдие – Международния валутен фонд (МВФ).

(Но и тук не се и споменава, че – НЯМА "МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ФОНД", "ТРАНСНАЦИОНАЛНИ" КОРПОРАЦИИ И "МЕЖДУНАРОДНИ" КАПИТАЛИ!!  ИМА ЕДИНСТВЕНО, ЕВРЕЙСКИ КАПИТАЛ, СЪСРЕДОТОЧЕН В ЕДИН ЕДИНСТВЕН СВЪРХМАФИОТСКИ ЦЕНТЪР, ЧИЙТО ГРАФИЧЕН СИМВОЛ Е "ОКОТО" ОТ ЕДНОДОЛАРОВАТА БАНКНОТА! 
ПОЛУ-ИСТИНАТА Е НЕ ПО-МАЛКА МАНИПУЛАЦИЯ - Григор Симов)

Работата е там, че МВФ съвсем не е международна благотворителна организация, която, както се опитват да ни внушат самите чиновници на МВФ, не бърза да помогне на всяка страна, където възникват финансови трудности или нужда от модернизация на икономиката. МВФ и Световната банка бяха създадени от ТНК не с филантропическа цел, а за да налага на държавите стратегията на ТНК. При това трябва да се разбере, че самите ТНК са транснационални само по название и сфера на действие. Всички тези компании имат ясна национална привързаност: щабквартирите на всички ТНК са разположени в някаква определена страна и всички ТНК плащат на тази страна данъци. Чрез усилията на така наречените анти-глобалисти се изясни, че над 90% от тези ТНК са всъщност компании от САЩ и действията им обогатяват финансовата върхушка на САЩ. Именно тези компании контролират действията на МВФ и Световната банка, тъй като тези организации носят дълбоко антидемократичен характер и решенията в тях се взимат не от мнозинство на гласовете, а от тези, които имат повече пари (а най-много пари в МВФ и Световната банка имат щатските банкери). Цялата дейност на МВФ и Световната банка е обусловена от пакет полулегални съглашения, сключени между тези организации и Министерството на финансите на САЩ. Този пакет се нарича „Вашингтонски консенсус” и е насочен към усилване на влиянието на финансовия капитал на САЩ по целия свят, унищожаването на конкурентите на Уол-Стрийт и акумулиране на световни финансови запаси в банките на САЩ.  

Затова МВФ и Световната банка предоставят заеми на различни страни само при условие, че те изпълняват изискванията на „Вашингтонския консенсус” – изисквания икономически и политически. Тези изисквания могат да се сведат до следните точки:  

свобода  на придвижването на капитала; тотална приватизация – даже в онези области, където е невъзможна конкуренция (например, железопътната мрежа – никой няма да тръгне заради въвеждането на конкурентен избор да строи 3 паралелни жп линии, принадлежащи на различни собственици, да кажем от Москва за Петербург – това е безсмислено), което дава на частния капитал възможност необосновано да завишава цените без да повишава качеството на стоките и услугите, високи лихви, което възпрепятства развитието на промишлеността, но облекчава финансовите спекулации;  

съкращаване до минимум или ликвидиране на всички социални програми (безплатно или евтино здравеопазване, образование, евтини жилища, транспорт и др.); отказ от защита на природата и охрана на околната среда; поддържане на стабилността на националната валута с помощта на установяване на нейната зависимост от щатския долар и ограничаване на реалната парична маса (което води до неплащане на заплатите, пособията и дефицита на наличните пари, а също и частична загуба на националния суверенитет); съкращаване на заплатите и ограничаване на правата на работниците (право на стачка, правата на профсъюзите и др.); данъчни реформи, които увеличават натиска върху бедните и облекчават данъчното бреме на богатите (в Русия това се прояви в общия за всички данък от 13% – бедните започнаха да плащат с 1 % повече, а богатите – с 7, 12, 17, 27 и т.н. процента по-малко).

Действията на МВФ разрушиха икономиките на множество страни по света, например Югославия. Югославия беше първата страна от «източния блок», която започна да променя икономиката си по рецептата на МВФ (още от 1980 г.). Именно МВФ поиска от югославското ръководство да се откаже от „социалистическите планове” да изравни икономическото развитие на всички региони в страната, което лишава традиционно изостаналото Косово от огромни държавни дотации и дава възможност на ходжаистката тогава Албания да използва недоволството на местното население от «новата икономическа политика» с цел създаване в Косово на албанска сталинистка тайна мрежа. Първата косовска криза е от 1981г., когато сталинистката мрежа разгръща терор срещу неалбанското население и провокира улични сблъсъци. Убити са 30 души, 20 хил. сърби, черногорци и евреи бягат от Косово.

Към 1984-та югославската държавна сигурност разгромява 3 нелегални сталинистки „компартии” в Косово, плюс тайната ходжаистка организация „Път към свободата”.

Всичко това струва на югославската хазна сума равна на 70% процента от заемите, получени от МВФ. Още почти 25% отиват за заплащане на услугите на експертите на МВФ! Всичко свършва с това, че през 1986г МВФ установява над икономиката на Югославия пълен контрол.       

Отказът от «изравняването» сега пък предизвикал недоволство в самата Сърбия, тъй като затвърждавал изоставането на тази република от Хърватска и Словения, най-развитите промишлено. Така МВФ възродил в Югославия сръбския национализъм (с който Тито – хърватин по националност – се борил безжалостно, дори изселвал сърби от другите републики). И именно по съвет на МВФ Милошевич отвръща на новия изблик на насилие в Косово през 1989-1990г. с приемане на поправки в конституцията, които орязват правата на автономните краища в сравнение с републиките: без това се оказало просто невъзможно да се провежда икономическата политика на МВФ – ръководството на Косово директно заявявало, че такава политика противоречи на югославската конституция.

По искане на МВФ югославското ръководство приема закон за приватизацията. Но когато експертите на МВФ вникнали в този закон, те били разярени: законът предвиждал създаване на „народен капитализъм” в Югославия, в съответствие с който чуждият капитал можел да разчита само на 10% от акциите на което и да е приватизирано предприятие, основни акционери ставали трудовите колективи и освен това, приватизацията се провеждала на изключително доброволна основа (принудително можело да се приватизират само банкрутиралите предприятия). Затова МВФ се отказал да продължава „работата с Югославия” и бил взет курс за разкъсване на федерацията. Това довело до гражданска война, в която загинали 600 хил. души, и разпада на Югославия. При това 80% от югославския капитал, естествено, бил източен от воюващата страна и прехвърлен в западните банки (от тях 70% в банки от САЩ). В Сърбия обаче на власт оставала Социалистическата партия, която и накарала Милошевич да приеме именно такъв закон за приватизацията.  

Поради това била нужна още една война – уж заради Косово – в резултата на която промишлеността на Сърбия била унищожена от американските бомбардировки, а правителството на Милошевич паднало. Новото правителство отменило предишния закон за приватизацията, отваряйки по такъв начин Сърбия за западния, в това число и американския, капитал.    

Още по-разрушителни били действията на МВФ Руанда. Руанда дълго време се считала за удачен модел на развитие на селското стопанство. Обаче, в края на 80-те години страната преживяла две климатично неблагоприятни години, което предизвикало жестока липса на реколта. Срещу отглежданото кафе през 1989 г. Руанда получава от МВФ грандиозен заем, обаче през 1989г на цените на кафето на международните пазари рязко падат. Нови заеми МВФ предоставя на Руанда само при условие, че страната се откаже от политиката на обезпечаване с продоволствия и отказа от държавна поддръжка на фермерските стопанства (тъй като това не било «пазарна политика”), а също и при условие на девалвация на руандийския франк.  

Всичко това предизвикало галопиращ скок на инфлацията и крах на реалните доходи на населението. При това експертите от МВФ прекрасно знаели, че всеки път, когато в Руанда започва икономическа криза, в страната избухва гражданска война. Руанда е основно населена от две етнически групи: автохтонните земевладелци хуту (около 90%) и дошлите от север през XVI-XVII в. Скотовъди туци (по-малко от 10%). Туци покорили хуту и създали в Руанда феодална монархия. В продължение на столетия туци използват жесток терор, за да поддържат властта си над страната. Затова и хуту изпитват към туци вродена омраза. След като Руанда постига независимост всяка следваща икономическа криза в страната завършва или с това, че хуту колят туци, или с това, че туци колят хуту. Естествено през 1990-1991 г. всичко се повтаря. Професионалните войни туци устройват грандиозно клане на хуту, но тъй като хуту били много повече, туци загубили и стотици хиляди от тях избягали в съседните страни. За половин година загиват 1,5 млн. човека! Цялото натрупано национално богатство бива унищожено, всички парични запаси на Руанда се прехвърлят в западните банки. Икономиката на страната бива разрушена. По искане на МВФ новото правителство на Руанда разгонва спестовно кредитните кооперативи в страната (като „социалистически”), което довежда до масово разоряване сред фермерите и замразява изкупните цени на кафето на нивото на кризисната 1989г. (въпреки че жизнените разходи в Руанда порастват неимоверно и цената на кафето на световните пазари също забележимо растат). В резултат фермерите масово се разоряват (само през 1992 г. те от отчаяние изсичат 300 кафейни дървета), а земите им се изкупуват от ТНК. Външният дълг на Руанда през тези години расте от 150.3 млн. щатски долара до 804.3! днес Руанда е страна, която няма никакви перспективи и работи изключително, за да плаща лихвите по дълговете си.  

Не по-малко впечатляващо е и разрушението на сомалийската икономика от страна на МВФ. Сомалия се нуждаела от финансови вливания заради разходите, свързани с войната между Етиопия и Сомалия. МВФ предоставя заеми при условие, че се поведе политика на „сурова икономика”, че бъде закупено американско зърно на дъмпингови цени и се проведе девалвация на сомалийския шилинг. Това разрушава традиционните връзки между двата основни сектора на сомалийската икономика: «чергарската икономика» (скотовъдите) и «уседналата икономика» (земеделците и гражданите). Девалвацията довежда до рязко поскъпване на горивото и торовете, а дъмпингът на американското зърно прави отглеждането на зърнени култури неизгодно. Селяните били моментално разорени. Те не могли вече да купуват стоки в градовете, което разорява гражданите. Те от своя страна не могли да купуват месо от скотовъдите и скотовъдите били принудени да изколят добитъка си, тъй като нямали пари за отглеждането му. Икономиката на страната рухнала.

Освен това, по искане на МВФ били закрити държавните стопанства (съществуващи основно в зоните с оросявано земеделие), което лишава държавата от основния (освен данъците) източник на доходи. А това от своя страна унищожило държавните социални медицински и образователни програми. Държавата не могла да плаща заплатите на държавните служители, което повлякло след себе си краха на държавния апарат, а след това и гражданска война, отнела близо 60 хил. живота.  

Огромни щети МВФ нанася и на Мексико. Мексико била до 80-те години на ХХ в. една от най-развитите държави на Латинска Америка. При това Мексико била класически пример на страна с държавен капитализъм. Обаче, развитието на Мексико в значителна степен зависело от нефта. Затова катастрофалния спад на цените на нефта през 1980-те г. нанесло мощен удар на страната. Мексико получили от МВФ големи заеми за грандиозните си програми (за да се извърши «нов технологичен скок») – но не могла да ги върне. Страната била обявена като банкрутирала и МВФ взел икономиката на Мексико под свой контрол. В съответствие с „плана Бейкър”, който бил наложен на страната били отменени всички протекционистки мерки, защитаващи вътрешните пазар и производител, било въведено свободното прехвърляне на капитали (и от страната били източени  и прехвърлени в САЩ 45 млрд. долара), започнала глобална приватизация.

Особено бурно тези реформи протичали по времето на президента Карлос Салинас де Гортари в края на 80-те – началото на 90-те г. Протичащите тогава реформи получили името „салинастройка” (по аналогия с „перестройката” на Горбачов), а МВФ провъзгласил създаването от него «мексиканско икономическо чудо». В Мексико нахлул американския капитал. Само през 1991–1993 г. в Мексико дошли около 100 млрд. долара американски капиталовложения.

Но едновременно с това в страната свирепо бушувала инфлация и растели нищетата и безработица (през 1987 г. напълно безработни били около 18% от икономически активното население, а частично безработни – над 40%), внасянето на северноамерикански стоки (до 50 млрд. долара през 1993г.) разорява вътрешния производител, отстъпките предоставени от транснационалните компании, лишили мексиканския бюджет от огромни данъчни постъпления. Така през 1994 г. се разразил знаменитата мексиканска икономическа криза. „Салинастройката” рухнала. 20 хил. предприятия се разорили, 700 хил. души останали без работа, 2 млн. малки частни предприятия заявили, че се намират на границата на банкрута.

МВФ и Вашингтон предоставили на Мексико нови кредити на обща стойност 53 млрд. долара. При това от Мексико се изисквало да продължава  с неолибералните реформи, предоставянето на свръх изгодни предложения на американските корпорации и встъпване в НАФТА (Северноамериканската зона на свободна търговия).

След встъпването на Мексико в НАФТА доходите на мексиканските работници мигновено се съкратили с 26%. В щата Чиапас избухнало въстание на сепаратистите. Основните финансови вливания били насочени към „макиадорите” – низ от заводи, построени по мексиканско-северноамериканската граница. Тези заводи били екстериториални, там е забранено създаването на профсъюзи, работниците получават жълти стотинки, заводите не плащат данъци на мексиканската хазна.

Щетите, причинявани на Мексико от „макиладорите”, се оценя на приблизително 14,5-16,5 млрд. долара на година. В резултат на това Мексико се оказва вързана с мъртва ватка към САЩ и МВФ, 24% от населението живее на границата на гладната смърт и още 50% - в условията на бедност, което в Мексико не се е случвало даже по времето на диктатурата на Порфирио Диас в края на ХIХ – началото на ХХ в.

Могат да се приведат много аналогични примери. Да кажем, примера на Индонезия, където режимът на Сухарто през последните 8 години на своето съществуване безпрекословно изпълнява всички съвети на МВФ. Това завършва с икономически крах, масово бягство на капитали в САЩ, падането на Сухарто, етнически и религиозни стълкновения, в които загиват от 8 до 10 хил. души.

Може да се припомни и Бразилия, където последните 5 години от управлението на военния режим икономиката на страната била под контрола на МВФ (под предлог, че се наблюдава изплащането на гигантския външен дълг; плащанията по него достигали 30-40% от стойността на бразилския износ!). През 1983-1984 г. МВФ налага на военния режим плана на «шоковата терапия», обаче това завършва с възникването в страната на масова съпротива срещу „шока”, кампания на гражданско неподчинение и масов саботаж на предприятията, което довежда до падането на военния режим през 1985г.        

Затова пък отказът от «реформите на МВФ» при президентството на известния ляво радикален социолог и икономист Фернанду Кардосу позволил да се стабилизира икономиката на Бразилия и рязко – с 5 млн. души – да се намали числото на бедните в страната.

Може да се припомни и «шоковата терапия по рецепта на МВФ» в Перу по време на диктатурата на Фухимори. В резултат на тази «терапия» в Перу губят работа 12 млн. души, 15 млн. изпадат в нищета, а самата страна губи шанс да премине в категорията на индустриално-аграрните страни.

В Еквадор «шоковата терапия на МВФ» води до опит за въвеждане в качеството на национална валута долара на САЩ, което предизвиква тотално разорение сред еквадорците, стихиен бунт и падането на правителството.

Последствията на «шоковата терапия» в Русия на всички са добре известни.  

Създаденото по рецептата на МВФ «аржентинско икономическо чудо», бащата на което наричат Доминго Кавало, също не рухна вчера – с обявяването на фактическо обезценяване на националната валута, масови гладни бунтове и погроми, нееднократна смяна на правителството. Гладните бунтове и погромите в Аржентина вече се случили в края на първия етап на «шоковата терапия» през 1989 г., а след това през 1996 г. (което и довежда до първата оставка на Д. Кавало). Трябва да се отбележи, че гладните бунтове избухват през 1989 г. за първи път през цялата история на независима Аржентина. Икономическата криза в Аржентина продължава вече последните 4 години, безработицата на ниво 15-18% се задържа последните 3 години, външният дълг от 138 млрд. долара също не се появява за един ден. Новост се оказва само замразяването на влоговете на гражданите и решението външния дълг да се изплаща със средствата на пенсионните фондове (а на пенсионерите, съответствено, да не се плащат пенсии).

Кавало, действащ по рецептите на МВФ, привлича в Аржентина 40 млрд. долара, 28% от аржентинската икономика се изкупува от американски корпорации. Но условията, по които тези пари идват в Аржентина, били разорителни за страната: на инвеститорите се гарантирали невероятни данъчни облекчения – освобождаване от данъци за 25, 15, 10 години или пълно освобождаване от данъци за 5 години с последващ 10-годишен период на 80-процентни преференции. В резултат от 40 млрд. долара, вложени в икономиката на страната, се получават най-малко 280 млрд. долара печалби, безпрепятствено изнесени от Аржентина – а тези пари можеше да се вложат в националната икономика (това е двойно повече от целия външен дълг на Аржентина). Така Аржентина стана още една жертва на Международния Валутен Фонд.

27 януари – 1 февруари 2002

Публикувано в списанието «Диспут» (Омск), 2002, № 12, в съкратен вариант под името «Данайците от МВФ. Страната я чака разорение, ако парите и съветите се дават от Валутния фонд» във вестник «Россия», 2002, № 6.




Тагове:   МВФ,


Гласувай:
2



1. junkhead - ---
17.06.2010 19:27
"Затова МВФ се отказал да продължава „работата с Югославия” и бил взет курс за разкъсване на федерацията. Това довело до гражданска война, в която загинали 600 хил. души, и разпада на Югославия."

Много бързо претупвате как точно е почнала войната. Понеже истината е, че винаги има местни политици, които не мислят за държавата, а за себе си, които са корумпирани и се облагодетелстват материално и властово. Вместо, обаче, да се разгледа тяхната вина, явно по-лесно ви е да търсите виновници сред МВФ, СБ, Америка, евреите, световният империализъм, или може би И-Ти извънземното.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15603857
Постинги: 3945
Коментари: 6953
Гласове: 7963
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031