Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2010 20:59 - Да бъдат всички едно! Асен Чилингиров, Берлин. Автор: demograph
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 4190 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 28.03.2010 20:40


26-те мъченици, пострадали в Готия - 378-ма г., при царуването на Валенс и Грациан, чиято памет чества православната църква, на 26 март са българи! Вижте именатаим, по-долу!

Годината не се отбелязва, но тъй като Грациан е коронясан за император на 22 ноември 375 година, а Валенс загива на 9 август 378 година, точната дата, на която тези мъченици са „получили своя мъченически венец“, както пише обикновено в църковните извори, трябва да търсим по времето, когато Валенс и Грациан заедно са били императори, т.е. в годините 376, 377 и 378.
Но и обстоятелствата на тяхното мъченичество ни помагат да уточним годината - на 378, в която по всичко изглежда те са загинали. Всички стари календари на православната църква отбелязват тези 26 мъченици, без да съобщават за източниците си, а понеже ги откриваме още в така наречения «Месецеслов на император Василий ІІ» от края на Х век, счита се, че те са възприети от най-старата църковна традиция още в края на ІV век.

Ако разгледаме по-внимателно останалите съобщения в агиографските извори, ще останем учудени не от обстоятелствата, които са свързани с тяхното мъченичество, а от факта, че тези мъченици не са заличени от календара на православната църква, както много други, загинали мъченически през следващите десет века по нашите земи. А за тези обстоятелства научаваме от единствения стигнал до нас, запазен като палимпсест (т.е. с изстърган текст, върху който по-късно бил написан друг текст) един единствен лист от календар на „еретиците-ариани“.

Този лист, съхраняван сега в Амброзианската библиотека, публикува в 1831 г. кардинал Анджело Май в сбирката си от стари писмени източници (Scriptorum veterum nova collectio e vaticanis codicibus tomus V, с. 66-68 ), очевидно без да разбере за какво става там дума, без коментарии и с погрешно разчетен месец. В този откъс се съобщават имената на светци и мъченици, споменавани от арианската църква през месеците март и април.

И именно сред тях откриваме някои от имената  на тези 26 мъченици, заедно с имената на други, по-добре известни ариани, като император Констанций ІІ (сина на Константин Велики, кръстен както своя баща едва на смъртното си легло и също като него приел светото причастие от ръцете на арианския епископ), а и на (арианския) епископ Доротей († 407), както и на по-малко известните 19 мъченици - ариански старейшини в Бер и 40 вдовици, също арианки. За тези 26 мъченици, загинали на 26 март, там се казва, че били изгорени от папата и императорите Валенс и Грациан в Готия.

Къде точно се е намирала тази страна, научаваме от някои църковни документи, в които арианският епископ на Адрианопол (Одрин) носи титлата „епископ на Готия“. А какви са били по народност тези 26 мъченици, можем да отгатнем от техните имена, колкото и неточно те да са били транскрибирани с латински букви: поп Верко, Авив, Иской, Сила, Фильо, Ана, Ала, Лариса, Мика, Анимиса и Гатя. В православния календар на този ден също се споменават „Савинъ [Сава] воинъ готθинъ“ и „презвитеръ Ваθусiй [Батуш]“, и двамата споделили участта да бъдат изгорени.

За събитията, свързани с изгарянето на тези „еретици-ариани“, не знаем никакви подробности. Сведенията на историческите извори са единодушни само по отношение на главните факти, които те предават, но противоречиви, що се отнася до коментарите за тях.
Безспорни са единствено данните, според които в 377 година император Валенс разрешава на значителен брой християни от местното население, напуснали родните си места поради гоненията на императорите Деций и Диоклециан в края на ІІІ и началото на ІV век и намерили убежище отвъд Дунав, да се завърнат в своята родина и да се заселят на юг от Стара планина, главно в района на Адрианопол. Малко по-късно сред това население настъпва голямо брожение срещу императора, което за кратко време се превръща в значителен по размери бунт.

В помощ на разбунтувалите се идват техните родственици отвъд Дунав, наричани от историческите извори „готи“ - а какви са били тези „готи“, Паисий Хилендарски знае по-добре от повечето историци, които ги считат за германци: „Тук е явно, че българите по това време именували готи и конен народ, и досега пребивават покрай Дунав в Тракия, а по онова време ги именували ги готи...“

На 19 август 378 година бунтовниците, заедно с притеклите им се на помощ техни роднини отвъд Дунав, нанасят при Адрианопол съкрушително поражение на римската войска. Император Валенс се опитва да избяга и се скрива в една къща в околностите на града, но бунтовниците го настигат и изгарят къщата, в която той се бил скрил, заедно с него.

Главният историк на тази епоха, Амиан Марцелин, оставил подробен разказ за битката и поражението на римската войска, не съобщава причините за бунта и оставя своите читатели в неведение относно повода за такава неблагодарност спрямо императора-благодетел, приютил под покрива на империята си десетки хиляди бедни и бездомни „готи“.
Разказът на Амиан обаче започва с описанието на някои събития, които също остават неразбрани от читателя. А това е масовата психоза сред населението, което в самото навечерие на тези събития е изпълнено с омраза срещу Валенс и твърди единодушно, че императорът трябва да бъде изгорен жив - и по Божия воля ще бъде изгорен. Как и защо се създава тази психоза, историкът не ни съобщава. Той само добавя, че в същата година колелото на Фортуна, надарила римляните с безброй блага, се обръща и възвестява близката гибел на империята.

Това, което ние знаем още от допълващите тази история извори обаче е, че избягалите заради своите убеждения от империята християни само няколко десетилетия по-късно вече биват третирани от „православната“ църква като еретици - а че нейните методи за налагане на истинската „права“ вяра не се различават твърде много от методите, с които по-рано са били преследвани същите тези християни от езичниците, научаваме от техните мартиролози.

Само три години след битката при Адрианопол, в 381 година, папа Дамас І (366-384), когото арианският календар споменава наред с императорите Валенс и Грациан като инициатор за изгарянето на „еретиците“, ще наложи по време на Втория вселенски събор в Константинопол обявяването на църквата в Илирик, Хераклея и Малка Скития за еретическа - а това е територията на целия централен Балкански полуостров заедно с черноморското крайбрежие...
..........................



Да спомним предците си и делата им, заради които са изпепелени от пламъците на омразата - любовта им към Бога и България.

http://www.vbox7.com/play:4a5b2395




Гласувай:
3



1. germantiger - ...
08.07.2011 00:15
Вулфила или Урфила и ГОТСКИЯ-ГЕРМАНСКИЯ ЕЗИК... сравнение, защото "не" бил германски, ЯСНО СЕ "ВИЖДА" ЧЕ Е ГЕРМАНСКИ ДОРИ В СРАВНЕНИЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕ С ДНЕШНИЯ:

Einer ihrer Bischöfe, Wulfila (d. i. Wölflein), übersetzte um das Jahr 380 n. Chr. Die Bibel in das Gotische und von Teilen dieser Bibel sind noch heute mehrere Handschriften erhalten. Das Vaterunser in gotischer Sprache mag ein Beispiel geben, wie die gotische Sprache damals klang:

"Atta unsar, thu in himinam. veihnai namô thein,
(Vater unser, du in Himmeln, geweihet werde Name dein,)

qvimai thiudinassus theins; vairthai vilja theins, sve in
(es komme Herrschaft dein; es werde Wille dein, wie im)

himina, ja hana airthai; hlaif unsarana, thana sinteinan,
(Himmel, auch auf Erden; Brot unseres, das f ortwährende,)

Gif uns himma daga; jah aflêt uns, thatei skulans
(gib uns an diesem Tage; und erlasse uns, dass Schuldige)

sijaima, svasvê jah veis aflêtam thaim skulam unsaraim;
(wir seien, sowie auch wir erlassen den Schuldigern unseren%3B%29

jah ni briggais uns in fraistnbujai, ak lausei uns
(und nicht bringe uns in Versuchung, sondern löse uns)

af thamma ubilin; untê theina ist thiudangardi jah mahts
(von dem Übel; denn dein ist Herrscherhaus und Macht)

jah vulthus in aivins. Amen.
(und Glanz in Ewigkeit. Amen.)"

КОНКРЕТИКА БЕЗ ЛАЛАДЖИЙСТВО ;)
цитирай
2. germantiger - ...
08.07.2011 00:25
ЗАЩО ГОТИТЕ, ФРАНКИТЕ И БАВАРИТЕ СА ГЕРМАНЦИ, НЕ ТРАКИ (ерго българи)

АНТРОПОЛОГИЯ ОТ МЕН "КАРТИННО И ОНАГЛЕДЕНО"

http://germantiger.blog.bg/history/2011/06/30/anti-sparotok-2-za-izvorite-i.774801


ОЩЕ ОТ МЕН ТАМ КЪДЕТО КЬОРАВО ТРАКИЙСКО НЕ СЪЗИРАМ (вероятно защото съм сляп като Бах-баща не Омир)?!

ТУК ЧЕТЯЩИТЕ АКО СЕ ЗАРОВЯТ ЩЕ ЗАНЕМЕЯТ В РАЗЛИКАТА ГЕРМАНСКО И ТРАКИЙСКО ИЛИ БЪЛГАРСКО!

Германските имена (сайта е за "всякакви"), в случая германските и готски или франкски имена далеч от българските:
http://www.behindthename.com/nmc/ger.php

Тук етнология, после приказки и сказания събирани по цяла Германия и далеч от българските въобще!

http://www.sagen.at/index.html
http://www.sagen.at/texte/sagen/sagen.htm < тук за всяка държава

ето и билдгалерията
http://www.sagen.at/fotos/index.php

http://literaturnetz.org/maerchen
http://www.1000-maerchen.de/1518d97d8d0a88911989259659470c58/classics,1.htm

Средновековие
http://www.genealogie-mittelalter.de/
Примерно името Аделайд/Аделхайд има родителите, съпрузите, децата им, обаче нема българско име примерно
http://www.genealogie-mittelalter.de/adelheid_fuerstinnen/adelheid_fuerstinnen.html

Пак за Средновековие и автори
http://www.stefanjacob.de/Geschichte/Unterseiten/Literatur.php?Auswahl=Fr&#65533;hmittelalter

ТУК САМО ИЗВОРИ ДА ИСКАШ ИМАМ ГИ ОТ KORDON ТУК В БЛОГБГ
http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/index.phtml?id=2070

... и баварския, който няма потресаваща разлика въобще с германските диалекти, но е явно различен от български:
http://www.bayrisches-woerterbuch.de/z.html
цитирай
3. germantiger - ...
08.07.2011 01:16
Още германски и това личи, без лаладжийство

Eine Probe aus dem Niederdeutschen ist die folgende Stelle aus dem „Heliand“, einem Gedicht, das das Leben des Heilands nach den vier Evangelien zum Inhalt hat und wahrscheinlich von einem s&#228;chsischen Bauern um das Jahr 840 verfasst worden ist:

"Tho umbi thana neriendon Krist n&#226;hor g&#234;ngun
(Da um den heilbringenden Christ n&#228;her gingen)

Sulike gisid&#244;s, so he im selbo grikos,
(solche Gef&#228;hrten, die er sich selbst erkor,)

waldand undar them werode. Stodun w&#238;sa man,
(der Waltende unter dem Volke. Es standen die weisen M&#228;nner,)

gumon umbi thana godes sunu gerno swido,
(die Mannen um den Gottes Sohn begierig sehr,)

wer&#244;s an willeon, was im ther&#244; word&#244; niud;
(die M&#228;nner williglich, es war ihnen nach den Worten Verlangen;)

thahtun endi thag&#244;dun, hwat im thiod&#244; drohtin;
(sie sannen und schwiegen, was ihnen der V&#246;lker Herrscher)

weldi, waldand self, wordun kudian, thesun
(wollte, der Waltende selber, mit Worten k&#252;nden, diesen)

liudiun te liobe.
(Leuten zu Liebe.")

...

Die Sprache, in der das Fr&#228;nkische die vorherrschende Mundart war, nennt man das Althochdeutsche. Ihre Zeit reicht etwa bis zum Jahre 1100. Eine Probe des Althochdeutschen ist folgende Stelle aus dem Gedicht Muspilli (Weltuntergang), das Ludwig der Deutsche (843-876) eigenh&#228;ndig niedergeschirieben haben soll:

"Der Antichristo stet p&#238; demo Altfiante
Der Antichrist steht bei dem Altfeind

Stet p&#238; demo Satanase, der iman farsenkan scal:
Steht bei dem Satan, der ihn versenken soll:

Pidin scal er in deru un&#238;csteti uunt pivallan
Deshalb soll er auf der Kampfst&#228;tte wund hinfallen

Enti in demo sinde sigal&#244;s unerdan.
Und f&#252;r dies Mal sieglos werden.

Sar so daz Hliases pluot in Erda kitriufit…
Wenn dann des Elias Blut auf die Erde tr&#228;uft…"
цитирай
4. germantiger - ...
08.07.2011 01:41
Das hierdurch entstehende Hochdeutsch, das von 1100

Preis des deutschen Landes (Von Walter von der Vogelweide)

Ich han lande vil gesehen,
unde nam der besten gerne war:
&#252;bel m&#252;eze mir geschehen,
k&#252;nde ich ie m&#238;n herze bringen dar,
daz im wol gevallen
wolde fremeder site.
nu waz hulfe mich ob ich unrehte strite?
tiuschiu zuht g&#226;t vor in allen.

Von der Elbe unz an den Rh&#238;n
und her wider unz an Ungerlant
s&#244; mugen wol die besten sin,
die ich in der werlte h&#226;n erkant.
kann ich rehte schouwen
guot gelaz unt l&#238;p,
fem mir got, s&#244; fw&#252;ere ich wol daz hie diup w&#238;p
bezer sint danne ander frouwen.

Tiusche man sint wol gezogen
rehte als engel sint diu w&#238;p get&#226;n.
swer si schildet, derst betrogen:
ich enkan sin anders niht verstan.
tugent und reine minne,
swer die suochen will,
der sol komen in unser lant: da sit w&#252;nne vil.
lange m&#252;eze ich leben dar inne!

ПРЕВОДА ДНЕС

Ich hab’ Lande viele gesehen,
und der besten nahm ich gerne wahr:
&#252;bel m&#252;sse mir’s ergehen,
k&#246;nnte ich mein Herz je bringen dar,
dass ihm wohl gefallen
wollte fremde Sitte.
Nun was h&#252;lfe mir’s, wenn ich [auch] unrecht stritte?
Deutsche Zucht geht vor in allem.

Von der Elbe bis zum Rhein
Und her wieder bis ans Ungerland,
da m&#246;gen wohl die besten sein,
die ich in der Welt je hab’ erkannt.
Kann ich recht erschauen
Gute Gestalt und Leib:
Nun, bei Gott! So schw&#246;r ich wohl, dass hier das Weib
besser ist denn sonst die Frauen.

Deutscher Mann ist wohl gezogen,
deutsches Weib wie Engel angetan;
wer sie schilt, der ist betrogen,
anders kann ich niemals ihn verstahn.
Tugend und reine Minne,
wer die suchen will,
der soll kommen in unser Land, da ist der Wonne viel.
Lange m&#252;sse ich leben drinne!

После мога и речник с германските думи, които славянските езици са си "взели" да ползват... само в руския са десетки! Трябва да ви се превежда, че четете само на руски "вие";)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15610773
Постинги: 3947
Коментари: 6958
Гласове: 7966
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031