Преди два месеца - на 3 февруари народният представител от СДС Лъчезар Тошев изпрати писмо до Столичния общински съвет (СОС) с предложение на името на Едуард Генов да бъде наречена улица в София. В писмото се казва: ″Едуард Генов е една от легендарните фигури на българската борба за демокрация и затова смятам, че името му не трябва да се забравя и делото му трябва да бъде почетено, като неговото име бъде дадено на една от улиците в София″.
″Като народен представител, избран от гражданите на София, предлагам на СОС да вземе решение за наименуване на улица в София на името на Едуард Генов”, пише Тошев.
Няколко дни по-късно до СГС е изпратена и подписка от група граждани, инициирана от Фреди Фосколо, която отправя същото искане.
В отговор на тези две писма-предложения общинските съветници от СДС Владимир Кисьов и Стефан Иванов са изготвили проект и предлагат една безименна засега улица в Студентския град да бъде наречена на Едуард Генов. СОС трябва да вземе решението.
Едуард Генов е роден през 1946 г. в София, а през 1968 г. става студент по история в Софийския Университет ”Св. Климент Охридски”.
По повод инвазията на войски от Варшавския договор в Чехословакия за потушаване на Пражката пролет през същата година Едуард Генов изготвя и разпространява листовки с текста ″Вън войските на марионетката Живков от ЧССР”.
В края на 1968 г. той е арестуван и през 1969 г. е осъден като ″инициатор и ръководител на нелегална контрареволюционна група”. Изпратен е в Старозагорския затвор като политически затворник.
Преди това още през 1964 г. Генов прави опит за създаване на Младежка организация за национална свобода, за което е арестуван, но помилван заради обявената амнистия през същата година.
Ето защо през 1968 г. той получава най-голямата присъда от участниците в акцията срещу потушаването на Пражката пролет. В затвора получава допълнителна присъда за участие в затворнически протестни действия. Освободен е през 1978 г.
През 1986 г. Едуард Генов се присъединява към писмото на Григор Симов и Илия Минев до Виенската конференция за правата на човека и Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа, с което се иска гарантиране на човешки права за всички европейски народи.
С този акт българските демократи се присъединяват към депозираните аналогични декларации на дисидентите от ГДР, Унгария, Полша, Чехословакия и Румъния, с което се показва, че и у нас има движение за демокрация, има съпротива срещу комунистическата диктатура и хора, които, независимо от репресиите, са готови да защитават демократичните идеи.
След подписването на декларацията Едуард Генов отново е арестуван.
Въпреки репресиите, на 11 януари 1988 г. Едуард Генов се присъединява към създаването на Независимото дружество за защита правата на човека. На 6 юни 1988 г. Едуард Генов е арестуван за пореден път и принудително заселен в с. Михалково, община Девин. През октомври 1988 г. Едуард Генов получава нареждане от властите в срок от 3-4 дни да напусне България. Експулсиран е в Австрия, а по-късно получава политическо убежище в САЩ, където остава да живее до смъртта си.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69