Прочетен: 6611 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2013 23:37
Албанците произлизат от Кавказка Албания. Земята от която произхождат, чужденците наричали Албания, по името на град Албане, на Каспийско море. Това е планинска страна, която е обхващала части от днешните Азърбайджан и Дагестан. В тази планинска земя, по източните долини на Кавказ са живели 26 племена, които говорели на 12 наречия или езика. Главен град на тази страна е бил Ардебил.
През осми век са водени големи войни между хазарите и арабите. Арабите са били носители на исляма, а хазарите – турско племе – били приели юдаизма, и затова техният конфликт е бил от верски характер. Арабите са показвали повече благосклонности и пощада към местното население, и част от тези народи приели исляма. А когато хазарският принц Баруил влязъл в кавказка Албания 730 г. заповядал на войниците си да избият цялото население, което е приело исляма. В гр. Ардебил са избити всички мюсулмани и градът е опустошен. Част от Албанците – мюсулмани успели да избягат при арабите, които събрали тези бежанци в две групи, и едната изпратили в Сирия, а другата в Арабия. Отишлите в Сирия се слели с местните жители и следите им се губят (? баските ? - Г.С).
А които отишли в Арабия, били заселени в пустинна област покрай Червено море. Но това място не било подходящо за кавказките животновъди.
Не се знае колко време са останали там, преди да бъдат преселени в Сицилия. А Сицилия тогава е била поделена между арабите и Византия, и новозаселените трябвало да подсилят мюсулманското присъствие.
Атанасий Урошевич, 1929 г. разпитвал арбанашките племена в Косово и Метохия, за техния произход, според запазеното между тяй предание. Всичките Арбанаси, без изключение, му разказали една и съща история, а и ходжите им, също.
Най често преданието им се състои в това, че за най-стара родина на всички арбанаси се приема Арабия. Всички знаели, че от Арабия, ту ги е довел човек, наричан Ажрети Имер.
Меду арабите има спомени, че арбанасите са живеели в Арабия, край Червено море.
Такова свидетелство привежда и познатият албанолог Йохан Георг фон Хан.
В своето произведение “През поречието на Дрима и Вардар”, той привежда едно арабско свидетелство, където арабите казват, че арбанасите са живеели покрай Червено море, и че са се изселили от там. На стр 20 в споменатото произведение, Хан цитира Лапински, който казва, че Абазите - черкезко племе – твърдят, че с Арбансаите са един народ, А и арбанасите поддържат, че са братя с Абазите.
Джеймс Бейкър, изследовател на Арбанасите, казва: Там на Кавказ (в съвременния Дагестан) е другата Албания и някои писатели мислят, че нейните жители са същият народ, като този в Турция. Известно е че има голяма прилика между племето Тоска в Албания и черкезите от Кавказ.
В средиземноморието са водени чести войни между арабите – мюсулмани и Ромеите – християни. Арабите, които отнели от ромеите по-голямата част от Сицилия и част от Южна Италия, за да подсилят ислямското население, преселили там бегълците от Кавказ. Борбите между ромеите и арабите в Сицилия продължили дълго време и впериода от 827 до 878 г. Сицилия била разделена на две части, и от там идва названието “Двете Сицилии”.
В 980 г. ромеите успяли да завладеят арабската част от Сицилия и там намерили Арбанасите. И за половин век на тяхното владение те привлекли част от тамошното население към християнството.
Идването на арбанасите, на балканите
Събитието, предизвикало преселението на арбанасите е войната между Византия и Сърбия(?), есента на 1042 г. Ромеите с голяма войска нападнали Сърбия и боевете се водели в Новия Епир – днешната територия на Албания. В две големи битки сърбите страшно поразили ромеите, и тове предизвикало размирици във Византия. Един от бунтовниците бил военачалникът Джордже Манияк, който командвал византийаката войска в Сицилия и Южна Италия. Понеже безпричинно го сменили, решил да се разбунтува и с войската си тръгнал да вземе властта в Цариград. Повел войската която командвал, а и една част от Кавказките Арбанаси, или Албанци, както тогава ги наричали, като помощна чета.
С арбанасите вървяли техните семейства, какъвто бил обичаят тогава. Маняк с войската си слязъл на брега в Драч, в началото на март 1043 г. На път за Цариград, край Остров, се сблъскал с ромейската войска, верна на Цариград, и там загинал. След гибелта на вожда си, войската му се предала. Тези събития е описал съвременникът, византийският историк Михаил Аталиота.
Тогава за първи път албанците се споменават в Европа. Това признават и арбанашките историци.
Византийците приели войниците на Манияк, които се предали, но не искали да приемата Албанците, понеже били чужденци. Те не са можали да се върнат обратно в Сицилия, понеже корабите с които били дошли, били пленени. И те помолили сърбите да им позволят, да се заселят някъде, понеже били животновъди, и ще отглеждат добитък, за себе си и за сръбската власт.
Воислав им позволил да се заселят в Рабана, малко населено място в подножието на планината Ябланица.
Колко многоброен е бил този народ не е известно, но според историческата преценка, те не са били по-малко от 5 хиляди, нито повече от 20. В Сърбия пристигнали само 4 албански племена: Геги, Тоски, Япи (Ляпи) и Шамиди. Гегите, при арменските историци, са Госк или Гог. Шамиди са азиатските Шумикси. Последните две племена са били малки или са били само части от тези племена, и затова бързо се претопили между първите две.
По името на Градчето Рабана, ние сме ги нарекли Арбанаси. Чужденците ги наричат Албанци, а те наричат себе си – Шкьипетари, което на техния език значи – планинци. Турците ги наричали Арнаути, което е арабска дума, означаваща – “които не се върнали” в Сицилия”. Всичко западни учени, проучвали Арбанасите, приемат че Шкипетари, значи – планинци.
Пределите около Рабана, където живеели арбанасите е наречен Арбанон. В тринадесети век, когато арбанасите вече са заемали определена територия, Арбанон се простирал между реките Мача, на север и Шкумба, на юг, без Драч и околността. Но в горното течение Арбанасите са преминавали река Шкумба и са допирали до горното течение на река Девол, в пределите на град Коньуха. А този град римляните, по река Шкумба, наричали Скампа, а султан Мехмед втори го наричал Елбасан. Областта южно от Шкумба и Девол, с център Белиград, е наричан Албания или Воянития. Името Албаниа не е във връзка с албанците, а е превод на латински, на Белиград.
Името Албания първи са употребили норманите 1081 г. когато завзели Валона, Белиград и Драч. Белиград е бил църковно средище, което преди тпва е било в Драч. След изтласкването на норманите, името Албания се губи, все до 1272 г. когато отново го употребява Карл Анжуйски, след като завладял Драч, Белиград и Валона. Това свое владение той наричал Регнум Албания. В тази негова Албания не е бил включен Арбанон, така че имаме Албания, където не е имало албанци и Арбанон или Арбания, в която те са живеели. Арбанасите се проширили на територията на Албания, чак по време на турците, където унищожили цели “сръбски” и християнски градове, като Москополе например.
Когато Аталиот споменава арбанасите 1078, той ги нарича жители на Рабана – Арбанон. В боевете против норманите Византия включила и арбанасите, както описва Ана Комнина. И византийците ги наричат арбанаси (арваните), а не албанци. Така ги споменава и Йоан Скилица. И това е съвсем логично, понеже и те самите не са се наричали албанци, но чужденците така са ги наричали, по земята, в която живеят.
Името на Белиград е познато в историята и много пъти е променяно. Белиград е родно място на прочутия македонски военачалник и държавник Антип Йолин, главен войвода на Филип и Александър Велики. В трети век преди Христа, Белиград, по името на Антип, се нарича Антипатрия. През втори век, след Христа, отново се нарича Белиград. Географът Клауди Птоломей, Белиград споменава на латински – Албанополис. Гръците са превеждали Белиград, като Пулхерополис. Тази дума те са взели от латинския, където пулхер, значи красив, хубав. Така белиград е бил синоним на Хубав град.
Името Берзития се губи след 12-ти век, заради Арбанон, а името на Вайонития се е запазило до края на 15-ти век.
Джон Кембъл за името на албанците казва:
“Албанците себе си не наричат с това име, понеже то е на предишните жители на тази земя. Те са Шкиптари, което значи – планинци... техният кападокийски произход е установен”
Лаоник Халкокондилас казва в15-ти век, че Трибали, Илири, Польаци и Сармати говорят един език. И Сарматският език е същия, като илирския и венетския.
Киприян Робер установил, че названието за едно от арбанаските племена – Митридите, произлиза от персийското – Мардаите, което значи – храбрите.
Освен историята и етнографията, откриваме кавказкия произход на арбанасите и по езика. Решаващи са названията на числата 1 и 100, с чиято помощ се определя принадлежността на даден език, към определена група езици. Арбанасите, за числото 1 имат три названия: ньа, нье и ньи. Официално е прието “нье”. Тези названия нямат никаква връзка с европейските езици, но имат с азиатските. Монголското название за 1, е “нег”; на езика Таи, е “ньуг”; на лао, е неунг. А арбанашкото название за 100 “ньечинд” е директно свързано с дагестанския език – бежта, където се произнася – “хоньчит”. Когато говорят за 1 стотна (част), арбанасите казват – чинда, а на дагестанския диалект - бежта, казват - “чинта”. Ето към коя езикова група принадлежи албанския...
Сега, повече от всякога можем да кажем:
VERITAS IMMUTABILIS EST, ET PERPETUA!
ИСТИНАТА Е НЕПРОМЕНЛИВА И ВЕЧНА!
..................................................................................
Превод от сръбски със съкращения, но без промени (независимо от явните им пристрастия).
Най-старите писмени свидетелства за бълг...
Мадара и Мадарския конник- произход и зн...
Как ще изглежда Европа през 2100 г. (или...
Очертанията на Новия Свят във въпроси и ...
Това циганско население в Косово как произлиза от албанците? Явно не произлиза...
Колкото и да се повтаря че албанци и шиптъри са едно и също - това никак не обяснява как така албанците са бели хора, а шиптърите в Косово - не...
подобни неща четох и по Фейсбук-човек от Македония е на същото мнение
като автора на блога. Интересно е точно кои автори са оставили споменатите по-горе данни,ако намерим и конкретните цитати-още по-добре.
Допускам Кавказки произход на албанците /за който още нямам напълно сигурни доказателства/, но дори той не отхвърля древно-Българския им /Палеобалкански,Тракийски/ произход. "Анализът" е в състояние да погледне отвъд границите на езиците и да установи много по-лесно от конвенционалното езикознание кои езици с кои се родеят и с кои-не. Това,че "албанският" език днес изглежда различен не значи,че той винаги е бил такъв. Без да познавам детайлно повечето езици /като оставим настрана редките изключения/ заявявам,че тази нова наука е в състояние да обясни произхода на всеки език и на всеки народ,ползвайки "метода на народите". Ето анализ на споменатите по-горе понятия:
1.Арбанаси= Албанаси/преход Р-Л в Древния Български Праезик/,Албаняци.
2.Арнаути= Арбанути/Албануси,Албаничи,Албаняци,и т.н./.
3.Албанци= Балбанци/възст.на началната съгласна/, Балканци/т.е.-Планинци/, Арбанци /Арбанси,Арбанаси,Армянци,Арменци/, но също Аланци/Алани/ и Балганци/Бългянци,Бългичи-без носовката/.
4.Шкиптари /Скиптари/= Щиптари/Чиптари,Шиптари/, Чиштари/Чищари,Чикари/= Чукари /Жители на чукарите/,но и Бигари /Богари,Бугари/.
5.Арбари /едно от средновековните имена на албанците/= Арвари/Варвари/,
т.е.- Ургари/Бургари,Булгари/,и Баргари/Балгари,Балкари/.
Основните изводи са два:
1.Албанците са вероятни потомци на Кавказки Балкари,отделили се от нас преди много векове и променили езика си с времето.
2.Те са потомци на Български майстори-зидари /катари/,отделили се от нас след 1018г. и приели за свой народностен език тайните служебни говори, ползвани до XX в. от нашите Дебърски и Мещренски зидари. Тези говори,разбира се,са съставени на основата Българския.
19.03.2011 17:04
В публикацията ми има достатъчно извори и свидетелства, и всичко съвпада.
Ожвен това, посочи ми къде се споменават албанци на Балканите, преди 11-ти век, посочен тук, като първо заселване на албанците!
Да не говорим за местните славянски пред-албански топоними и имена на хора и населени места.
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69