Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2011 09:35 - Лъжата Холокост - част от истината за ВСВ. Автор: samvoin
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2969 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Мъри Бърнайс е главен организатор на Нюрнбергския процес, и дирижира деформирането на информацията от показанията на Хитлеровата администрация така, че да изкара евреите първа и най-голяма жертва на нацизма. Тогава се ражда зародишът на голямата измама, наречена "холокост", както я определя в едноименната си книга швейцарецът Юрген Граф. Версията, че в пещите на Хитлеровите концлагери са убити с газ и изгорени 6 000 000 евреи. След войната е установено, че от Третия райх остават 3 000 тона документация. В нито един документ на стриктните германци не е намерено доказателство, че евреи са унищожавани в "газовите камери", както днес се учи в учебниците и пише в енциклопедиите. 

Първи през 50-те и 60-те години французинът Пол Расиние, борец от Френската съпротива и затворник от Бухенвалд, публикува в книгата си "Лъжата на Одисей" своите аргументи против версията за милионите евреи, задушавани в газови камери. След него с темата се занимават редица изследвачи като Юрген Граф от Швейцария, Роберт Форисон, преподавател в университета в Лион, англичанинът Дейвид Ървинг, германският политолог Удо Валенси, издател на списанието "Исторически факти", юристът Вилхелм Щеглиц и американецът Артър Бътц. Всички те стигат, след щателно и непредубедено изследване, до извода, че версията за "газовите камери", в които са унищожавани евреи, е измислица, въведена в употреба доста след войната. 

Изследователите на така наречения "холокост" установяват, че нито един химик или инженер не е проучвал експертно през десетилетията след Втората световна война концлагерите и техните газови камери. Единствената експертиза е на американския инженер и специалист по газови камери Фред Лойхтер, който чак през 1988 г. отива с екип в Полша и изследва експертно така наречените газови камери. 

Изводите на Лойхтер са категорични: "Газовите камери не са конструирани като такива и не биха могли да действат като инструменти за масово убиване на хора. Те не са били херметизирани, липсвали разпределителни механизми за газ, липсвали подгряващи устройства (а газът Циклон Б, който според фалшифицираните показания на "свидетели" е бил използван за убиването на евреи, се нуждае от минимум 25 градуса топлина, за да действа). Лойхтер установява още, че в стените няма отлагания на цианид, което е невъзможно, ако е бил използван този газ. Също така Лойхтер сочи, че крематориумите в тогавашните концлагери не могат да изгарят толкова много трупове, колкото описва основният "свидетел" в Нюрнберг - Рудолф Хос. Самият Хос е уличен в груба лъжа, тъй като твърди, че посетил лагера в Треблинка през Юни 1941 г., а самият лагер е открит на 23 Юли 1942 г.

В потвърждение на лъжите за "газовите камери", изтребили милиони евреи, са и данните на английското разузнаване

То разшифрова кода на концлагерите на Германия още през 1942 г. и подслушва всички обменяни информации оттогава до края на войната. Професор Хинсли от Кеймбридж, работил през войната като дешифровчик, пише в книгата си "Английското разузнаване през Втората световна война" от 1981 г. следното на страница 673: "Германските радиограми не съдържаха никакви указания за умъртвяване с газ."

Че версията е съчинена късно след войната, показва и един драстичен факт. Книгата на еврейския международен деец Еди Визел "Нощта", излязла през 1958 г. и визираща концлагерите (самият Визел е бил в Освиенцим), няма нито дума за "газови камери". В изданието на немски от 1990 г. с преводач Курт Майер Класон обаче вече се появява терминът "газова камера".

По принцип войната ражда най-драстичните форми на пропагандни лъжи. През 1916 г. например, в "Дейли Телеграф" се появява "информация" как австрийци и българи убиват с газ 700 000 сърби! Тази нелепост дори не е проверявана след войната, тъй като е очевиден абсурд. Но когато се играе мръсно, всичко е позволено. 

С легендата за "холокоста" евреите си извоюват огромни преимущества пред света. Никой не може вече да каже нещо лошо за тях. Наглостта им стига дотам, че чрез свои лобита в европейските парламенти те налагат закони, наказващи всеки изследовател, който се осмели дори да проучва и подлага на съмнение официалните данни за жертвите-евреи през войната и начина, по който са умъртвени. Срещу част от "ревизионистите" са предприемани съдебни преследвания и физически нападения. 

През 1990 г. така нареченият закон "Гесо" във Франция предвижда една година затвор за всеки, който се усъмни в "холокоста". Законът е приет с гласовете на социалисти и комунисти по инициативата на секретаря на социалистите - евреинът Лоран Фабиюс. 

Показателна за действията на еврейските организации е атаката и срещу Ернст Цюндел, канадец от немски произход, който пише и издава книгата "Наистина ли загинаха 6 милиона?", в която опровергава версиите за газовите камери и за шестте милиона избити евреи от германците. През 1985 г. Цюндел е привлечен под отговорност по подобен закон като френския "Гесо". Осъден е на 15 месеца лишаване от свобода. Той обжалва и през 1988 г. отново, след дълги перипетии, е осъден на 9 месеца затвор, но е освободен след подписване на декларация, че няма да пише и говори по темата "холокост". Чак на 28 Август 1992 г. Цюндел е оправдан след поредното обжалване, но получава закана от еврейски организации да бъде съден за "всяване на расова омраза".

Лъжата "холокост" е и много доходоносна. Според сп. "Шпигел", бр. 18 от 1992 г., от 1952 г. насам ГФР е изплатила на Израел и на еврейски ционистки организации общо 85,4 млрд. марки!!!

От годините на първите мозъчни атаки върху американското население остава важният извод за създателите на общественото мнение - елита, че най-важното е да се създаде образът на врага за публиката. Останалото е бизнес. А в бизнеса трябва да има губещи, за да има и печелещи.

Факт е, че днес държавници и политици не смеят да кажат дума против Израел - държава, създадена с терор през 1948 г., неспазила десетки редолюции на ООН, провела десетки агресивни войни и нападения срещу съседни държави, избила стотици хиляди цивилни палестинци и араби, за да си отвори "жизнено пространство". 

Германия продължава да изплаща милиарди репарации на Израел, САЩ наливат по 6 милиарда долара всяка година в тази държава и поддържат всяка нейна прищявка, демонстрирайки открито двоен стандарт. 

Но нито Израел, нито ненормално слагаческото поведение на европейските страни към тази еврейска държава щеше да съществува без Хитлер - човекът, който превърна евреите в мъчениците на 20 век. Който направи така, че никой сега не говори за 20-те милиона руснаци и милионите други жертви на войната, а само за спорните 6 милиона загинали евреи. 

Точно както смъртта на 500 000 индонезийци през 1965 г. не накара света да трепне, но гибелта на 5 000 американци на 11 Септември 2001 г. раздвижи всички световни медии.

Но кой създаде Хитлер? Кой финансира войната му? Още една тема, която е табу за западните медии. Защо ли?

Защотот онези, които платиха за болшевишката революция през 1917 г. в Русия финансираха и Хитлер. Нима е възможно еврейски финансови магнати да плащат на най-големия враг на евреите? Не е ли това нова поредица от "антисемитския" заговор от теорията на конспирацията?

Фактите показват, че конспирация има, но тя е в здравата комбина между западноевропейските и американските медии и бизнес кръгове, както и политици, които общо крият връзката между наднационалния елит, концентрирал капиталите на света и най-радикалните терористични движения и диктаторските режими
.

podvodni.blog.bg
 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15610794
Постинги: 3947
Коментари: 6958
Гласове: 7966
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031