Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2011 00:35 - Събитията предшествали руската болшевишка революция. УИЛИЯМ ГАЙ КАР, глава V
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1610 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Нахлуването на Наполеон в Русия 1812 г. силно потресло руския народ. С надежда да възстанови всеобщото съгласие в цялата Руска Империя, Цар Александър I отслабил ограниченията за евреите, въведени 1772 г. Специални условия били създадени за занаятчиите и за другите професии. Правени са настойчиви опити да се накарат евреите да се занимават със земеделие, и при Александър II се поощрявало тяхното приобщаване към руския начин на живот. Николай I наследил престола 1825 г. бил по-малко благосклонно разположен към евреите, защото забелязал бързото им разпространение в руската икономика. Правителството му също било обезпокоено от решителността на евреите да запазят своята култура, език, облекло и др. Николай I предприел опит да асимилира евреите в руското общество, обявявайки за задължително обучението на еврейските деца в държавните училища. Царят мислел, че ако убеди младите евреи,че те ще бъдат приети добре в руското общество, това ще доведе до отстраняване на много недоразумения. Той се опитвал да заличи от паметта на евреите историите за религиозните преследваня, които им внушавали още от деца. Резултатът от този опит не оправдал очакванята. А обучението на нееврейските деца не било задължително. По този начин евреите станали най-образованите хора в Русия. АлександърII наследил престола 1855 г. посветил живота си да облекчи живота на селяните и най-бедния слой на обществото – евреите. В 1861 г. той освободил 23 милиона крепостни селяни. Можество евреи се възползвали от принудителното обучение и се записвали в университетите. Но им било трудно да си намерят работа след завършването. За поправяне на тази несправедливост Александър II разпоредил, на всички випусници от университетите, от еврейски произход, да им се осигурява работа по професията в огромната Русия. 1879 г.фармацевтите, фелдшерите, акушерките, зъболекарите, алкохолопроизводителите, и квалифицираните занаятчии – евреи, получили разрешение да работят по професиите си и да се заселват навсякъде в Русия. Но ръководителите на революцията продължавали народното Световно Революционно Движение. Терористичните им групировки продължавали провокациите. В 1866 г. те извършили първото покушение срещу цар Александър II и повторно опитали 1879 г. Но и двете покушения, по чуден начин не успяли. Но благотворното му царуване нарушавало революционните им замисли, и 1881 г. Царят бил убит. Тогава световното революционно движение, дайстващо от Англия, Швейцария и САЩ, се постарало да въвлече Англия във война с Русия. Та в резултат двете империи, отслабвайки се, да станат лесна жертва на революционните акции. В октомврийския брой от 1881 г. на "Деветнадесети век”, Голдуин Смит, професор по съвременна история, от Оксфордския университет, писал:   "При моето неотдавнашно посещение в Англия ние бяхме пред война с Русия, която война би обхванала цялата империя. Еврейските интереси в Европа и главният им орган,еврейският печат във Виена, правеха всичко възможно да ни провокират”. Убийството на Цар Александър II в 1881 г. възбуди в народа всеобщо недоволство, което се прояви в погроми из цяла Русия. Правителството издало сурови по съдържание "Майски укази”, в които бе отразена правителствената гледна точка по еврейския въпрос:   "Ако хуманната политика на Александър II не можа да удоволетвори евреите, нека ги удоволетвори абсолютното превъзходство на Русия”. За кой ли път еврейските маси пострадали заради престъпленията на неколко революционни авантюристи. На 23май 1882 г. еврейска делегация, оглавена от барон Гинцбург, приета от новия монарх Александър III, изразила протест против Майските закони. Царят обещал сериозно да изследва въпроса за конфликта между еврейското малцинство и наеврейското население на Риската Империя. На 3септември той произнесъл следната реч:   "От доста време правителството се посвети на евреите, на проблемите им и взаимоотношенията им с останалите народи на Русия. Правителството забеляза печалните условия на живот, на християнското население, резултат от поведението на евреите във финансовите дела. За последните 20 години евреите не само се внедриха във всички области на търговията и финансите, но те също така придобиха и по-голямата част от земите, чрез покупки или аренда. Освен в редки случаи, те, като един, положиха усилия, не да обогатят страната, но да обезимотят руския народ, по всевъзможни хитри начини. От това поведение на евреите, особено пострадаха бедните, което предизвика справедливи народни протести и доведе до насилствени действия срещу евреите. От една страна, правителството приложи възможните мерки за прекратяване на безредиците, за да защити евреите от преследваня и побои; от друга страна, то счете за нужно, спешно да предприеме справедливи мерки за прекратяване тормоза над неевреите, от страна на евреите, и да освободи страната от тяхното лихварство, причинило антиеврейските безредици”. Правителството не само потвърдило Майските закони, въведени като отговор на убийството на Цар Александър II, но и предприело редица други мерки. Проради предупрежденията на руските икономисти, че икономиката на страната е заплашена от банкрут, ако не се вземат нужните мерки за ограничаване незаконната дейност на евреите, икономистите посочили, че евреите, които са 4,2 % от населението, така ловко са се внедрили в руската икономика, че страната се приближава към икономически крах. За правилността на този анализ на приетите мерки, може да се съди по това, че делегацията на барона Гинсбург не успяла да постигне отмяна на Майските закони. Тогава международните банкери предприели санкции срещу Руската Империя и практически повели страната към банкрут, след като установили ембарго на стокообмена с Русия. 1904 г.след като Русия се оказала въвлечена в злополучната война с Япония, английската банка на Ротшилд отказала обещаната финансова помощ и се опитала да предизвика краха на Руската империя. А в същото време нюйоркската банка на Кун-льоб § Ко,предоставила на Япония всичките искани от нея заеми. В британската енциклопедия, том II стр. 76, изд. 1947 г. пише следното за Майските закони:   "Руските Майски закони са най-забележителният законодателен паметник, създаден от съвременния антисемитизъм. Непосредственият резултат се оказа пагубна икономическа депресия, засегнала цялата Империя, което сериозно подрони вярата в икономиката на страната. Руският финансов министър не знаел къде да намери пари, и били предприети опити да се договорят за големи пари с Дома на Ротшилд. Проектът вече бил подписан, но тогава казали на министъра на финансите, че ако преследванята срещу евреите не се прекратят, Банката ще откаже заема”. Множество ортодоксални евреи не били съгласни с жестокия тероризъм, провеждан от сънародниците им срещу Русия. Те знаели, че подобна политика ще набере сила из цяла Европа... По-малко радикалните евреи се опасявали от възникване на вълна от антисемитизъм, която може да завърши с унищожение на еврейската раса. Германският евреин Теодор Херцел потвърдил опасенията им и ги информирал за политиката на Карл Ритер. По молба на ортодоксалните евреи той излязъл с предложение за създаване на Еврейско движение, което положило началото на Ционисткото движение. След като цар Александър III се изразил осъдително по адрес на алчните евреи,станали причина за безредиците и разорението на икономиката на Империята,революционните агенти организирали "Революционна Социалистическа Партия”, начело на която бил поставен жестокият Гершуин, организаторът на терористичните групи. На шивача Евно Азев поръчали създаването на "Бойни клетки”. Ръководителите на Социал-Революционната Партия настоявали за вербуване и от числото на "гоите”. И ако тези завербовани успено издържат изпитанията, те се приемали като пълноправни членове. По този начин постъпил в партията и Александър Улянов. Преди приемането му наредили да участва в покуението над Цар Александър III. Покуението не успяло, а Улянив бил осъден на смърт. Тази смърт подтикнала по-младия му брат Владимир, който се заизкачвал по стълбите на властта, до ръководител на Болевишката Партия. Той си избрал името – Ленин и по-късно станал първият диктатор на СССР. От 1900до 1906 г. Революционната партия провокирала множество безредици в работническите среди и създала дълбоко взаимно недоверие между различните класи на руското общество. Тя възбудила също и религиозни брожения, и възбуждала недоволства в средите на вярващите. Всичките тези процеси довели до революцията от 1905 г. Терористичната клетка на социалистите-революционери убивала държавни дейци. В 1901 г. бил убит Министърът на народната просвета Боголепов. Това убийство било протест срещу приемането на Майските закони, ограничаващи броя на евреите постъпващи в държавните училища и университетите, пропорционално на частта на еврейското население, от общото население на страната. Това ограничение било прието,защото студентите евреи препълвали държавните учебни заведения. Младежите –неевреи, пострадали от селекцията по този признак, жадували за отмъщение. 1902 г.бил убит Министърът на Вътрените работи Сипягин. Това убийство било поръчано от евреите, които в детството си пострадали от принудителното преселване, в рамките на Майските закони. 1903 г.бил убит Богданович, Губернатор на Уфа; 1904 смъртта настигнала Премиер-Министъра фон Плеве. 1905 избухнала първата руска революция. На 17февруари бил убит Великият Княз Сергей Александрович. Декември 1905 генерал Дубрасов унищожил революционерите, но през май 1906 г. го настигнала терористичната "клетка”. След осъждането на евреите от Цар Александър III, на барон Гинцбург било наредено да доведе Империята до разпад. За да възбудят руско-японската война, европейските Ротилдови дали вид, че са благосклонни кам Русия. Те щели да субсидират войната от руска страна, докато Ню-Йоркските Ротилдови - Кун-Льоб и Ко, тайно ще финансират японското правителство. Руското поражение станало неизбежно, когато Ротилдови отказали финансирането на Русия, в най-критичния момент, и предизвикали хаос в руските армии в Далечния Изток, чрез саботиране пътищата на снадбяване през Сибир, лишавайки армията и флота от нужните снаряжения. Ню-Йоркският банкер Яков Шиф от 1897 г. финансирал терористите в Русия. 1904 г. той учасъвал във финансирането на избухналата 1905 г. революция. Той участвал също и във финансирането на революцията 1917 г. (Франсоа Коти писал във в. Фигаро, 20 II 1932 г. следното: "Субсидиите предоставени 1905 – 1914 г. от Яков Шиф на нихилистите не са били единични актове. В САЩ от него била създадена истинска"руска” терористична организация, с цел убиване на Министри, управници,началници на полицията и т.н”.) Международните банкери провокирали руско-японската война за да подготвят в Русия нужните условия за сваляне на самодържавието. Плановете на банкерите били нарушени от ненавременната революция 1905 г. провокирана по инициатива на меншевиките. От този момент банкерите решили, че само Ленин ще може да прокара тяхната програма в Русия. След неуспеха на революцията 1905 г. Ленин решил да създаде международен комитет за подготовка на революцията – Коминтерн, и международните банкери го назначили представител за Русия. Ленин сериозно изучил опита от френската революция, от 1789 г. Узнавайки, че окултните сили, извърили тази революция, все още са активни, решил да действа съвместно с тях. На членовете на коминтерна Ленин обяснил, че те са били мозъкът на цялата "операция”. Но той повлиял на мисленето им така, че в крайна сметка да се осъществят по-нататъшните планове на световните банкери. Ако ставало невъзможно да се държат под контрол ръководителите на революцията, тогава се налагало да ги ликвидират. Като уточнил своята политика, Ленин се върнал в Русия с Мартов, за да съберат пари по всички нелегални начини – шантаж, изнудване и ограбване на банки. Той установил правилото, че всеки искащ да стане активен член, трябва да се прояви,по примера на брат му Александър. Той настоявал в програмата за обучение на младите революционери да има ограбване на банка, взривяване на полицейски участък и ликвидиране на предател. Ленин препоръчал на всички ръководители в другите страни да създадат нелегална организация (Ъндърграунд). Известно е, че по-голямата част от първите комунистически ръководители са били от интелегенцията. В 1895 г. те предизвикали редица стачки, част от които се превърнали във въстания. Практиката показала как и най-незначителното събитие може да се превърне във въстание и да принуди гражданите да се сражават с полицията. Ленин и Мартов били задържани. Ленин повел в изселването младата си жена и майка си (от еврейско семейство). По време на изселването Ленин получавал от правителството ежемесечна издържка 7 рубли и 40 копейки. С тези пари той плащал квартирата и храната в стола. Допълнително приработвал като книжар. Февруари1900 г. Ленин бил освободен и се върнал в Швейцария. По негова инициатива бил създаден вестник "Искра”. В редакционния комитет били старите революционери Плеханов, Засулич и Акселрод, и новите членове – Ленин, Петресов и Мартов.Жената на Ленин била секретарка. Троцки се включил в редколегията след две години. Вестникът се прехвърлял в Русия контрабандно с помощта на подмолна организация разработена от франкмасоните от Великия Изток. Вестникът призовавал за свикване на обединителен конгрес в Брюксел 1903 г. за обединяване на всички марксистки групировки. В Брюксел били представени руските социалдемократи и полските на Роза Люксембург. През август белгийската полиция принудила всички те да "бягат” в Англия. Този конгрес имал голямо значение, понеже на него станало разделение между "искристите”; Ленин станал ръководител на болшевиките,а Мартов на меншевиките. (бел. на преводача Г.С: Всичките изявени революционери, споменавани в тази книга са евреи, вкл. Ленин и Сталин. Това е видно от имената им, от делата и характера им, но най-вече от еврейския език – идиш (юдиш), който са говорели всички те. Доказателството е документирано при един от конгресите на коминтерна, когато след кратка дискусия, на какъв език да се води конгреса, естествено, се оказало, че всички присъстващи говорят юдиш, т.е. че са евреи!) 1905година неуспеха на революцията приписали на меншевиките. Трудно било да се повярва, че революционерите имали контрол над Петербург, от януари, до декенври1905 г. и учередили Петроградски съвет. Ленин и мнозинството ръководители останали встрани. Когато след "Кървавата неделя” януари 1905 г. избухнала революцията, Ленин се допитал до "Тайната Власт” в Женева. Той не се върнал в Русия до октомври. Терористите провокирали инцидент, за да въвлекат в опозиция на царя, работниците – неевреи, които до тогава били верни на бащицата – Цар. Затова тези събития имали голямо значение. 1905 г.далекоизточното железопътно движение било саботирано. Поради тази причина подкрепленията, снаряженията и провизиите не можали да бъдат доставени навреме на източния фронт. Порт Артур паднал на 2 януари и войната била изгубена. 20октомври 2005 г. Железопътният съюз, намиращ се в ръцете на меншевиките,започнал стачка. На 25 октомври, всеобща стачка засегнала Москва, Смоленск,Курск и други градове. На 26 октомври бил създаден Революционният Съвет на Петроград,един вид – "народно” правителство. Първи президент станал меншевикът Зборвиск,когото скоро сменил Георгий Нозар, отстранен от Троцки на 9 декември 1905г. На 16 декември група военни задържали Троцки и 300 членове на съветското правителство. Сред задържаните не се оказал нито един високопоставен болшевик. Но революцията още не била напълно приключила. На 20 декември евреинът Парвис оглавил нов изпълнителен комитет. Той призовал за всеобща стачка. На този призив в Петроград се озовали 90 000 работници. Следващия ден 150 000 стачкували в Москва. Вълнения избухнали в Чита, Канск и Ростов. Но на 30декември военните по чудесен начин сложили карай на революцията. Петият конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия се състоял 1907 г. в Лондон. Ленин представлявал партията на болшевиките с 91 делегати; меншевиките,представлявани от Мартов, били 89; Роза Люксембург представлявала полските социалдемократи с 44 делегати; еврейският Бунд, под ръководството на Абрамович –55 делегати; латвийските социалдемократи били представени от другаря Герман (Данишевски).Всичко 312 делегати, от които 116 работници. Мартов и меншевиките упреквали Ленин, че не подкрепял революцията 1905 г. Водачът на меншевиките Роза Люксембург и Абрамович критикували Ленин, че финансирал своите представители с незаконно придобити пари, получени от изнудваня, кражби и грабежи. На този конгрес станало запознаването на Ленин с дотогава никому неизвестния Сталин. 1908 г.болшевиките започнали да печатат "Пролетарий”, а меншевиките "Гласът на социалдемората”. 1909 г Ленин получил безрезервната подкрепа от еврейските ръководители Зиновиев и Каменев. Те образували тройка, и тази дружба се запазила до смъртта на Ленин 1924 г. След конгреса Ленин поискал да изпроба верността и способностите на Сталин. Той също искал да докаже на ръководителите на групи своята финансова незавсимост и подтикнал Сталин да ограби Тифлиската банка. Сталин привлякъл към това дело арменеца Петросян, сменил по-късно името си с партийния псевдоним Камо.Петросян хвърлил бомба в банковата карета, която превозвала парите. 30 човека загинали, а плячката била 250 000 рубли, които минали в ръцете на Ленин.Така Сталин доказал, че на него може да се разчита. След революцията от 1905 г. царят предприел редица реформи. Най големият реформатпр бил Столипин. Неговите аграрни реформи трябвало да пзоволят всеки селянин да стане собственик на своите земи с помощта на държавни заеми. Това също било начин да се отдалечи народът от колективния начин на живот, предлаган от революционерите. Но революционерите искали да завземата политическата и икономическата власт. 1906 г. бил първият опит за убийство на Столипин. Убийството успяло септември 1911 г. Убиецът бил Мордохай Богров. 1907 г.Медународните банкери предизвикали паника в Ню-Йорк, за да си върнат разходите от войната и революцията в Русия. Те започнали да финансират и китайската революция, която започнала 1911 г. Множеството започнати от Столипин реформи били продължени след неговата смърт. 1912 г. излязъл закон за социалното осигуряване на работниците в случай на болест или нещастен случай в производството, като се възмездявали с две трети или три четвърти от сумата,която са загубили, и били легализирани опозиционните вестници. Освен това царската власт преразгледала закона за изборите, за да осигури по-представително правителство. 1913 г. правителството амнистирало всички политически затворници. И щом излязли от затворите, те започнали още по-интензивно да готвят революция за сваляне на държавния строй. Терористите призовавали за ликвидиране на царското семейство. Но реформите на Столипин задоволили желанията на мнозинството от населението. Така революцията в Русия се оказалакато в глуха линия. Ръководителите на революционното движение – Илюминатите, временно прехвърлили вниманието си върху други страни – Португалия и Испания. За доказателство на реформаторските стремежи на последния руски цар, ще цитираме революционера Бертрам Волф. На стр. 360 в своята книга, "Тримата, които извършиха революцията” той пише: "Между1907 и 1914 г. по време на аграрните реформи на Столипин, 2 000 000 селски семейства станаха собственици. По време на войната 1914 – 1918 г. това движение дотолкова се засили, че към 1 януари 1916 г. 6 200 000 селски семейства можеха да претендират за предоставяните облекчения. Ленин разбра, че трябва да се ускорят революционните планове, понеже новите мероприятния няма да позволят да се намери подкрепа в селата. 1917 г. когато той предложи на селяните да заграбят земята, те вече притежаваха три-четвърти от нея”.



Превод от руски, от книгата на
УИЛИЯМ ГАЙ КАР

ПЕШКИ НА ШАХМАТНАТА ДЪСКА
ГЛАВА V


Тагове:   революция,   Руската,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14391477
Постинги: 3793
Коментари: 6787
Гласове: 7700
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031