Текстът от филма
"THE MONEY MASTERS" 1996 Г.

Документален филм проследяващ произхода на политическата структура на властта. Модерната политическа структура на властта има своите корени в скрита манипулация и натрупване на злато и други форми на парите. Как чрез измама, посредством изкусни, изтънчени, тайни техники, използвани първоначално от златарите, от 17-ти век насам банките трупат богатство и власт.

Какво се случва с Америка днес?
Защо сме затънали до шия в дългове?
Защо политиците не са в състояние да контролират дълга?
Защо толкова много хора – понякога и двамата родители в семейството - са на ниско платени професии и са принуденида се задоволяват с все по-малко?
Какво е бъдещето на американската икономика и начин на живот?
Защо правителството ни казва, че инфлацията е ниска, а покупателната сила на заплатите ни намалява с тревожна скорост?

Само преди едно поколение, хлябът струваше четвърт долар, а една нова кола 1 995 долара!

Проблемът е, че от 1864 година, сме имали банкова система основана на дълг. Всичките ни пари са създадени от правителствен дълг. Не можем да погасим държавния дълг без да унищожим паричното си предлагане. Ето защо не е възможно да изплатим националния си дълг без да реформираме банковата си система.

Следователно решението не е в дискутирането на размера на нашия национален дълг, а в реформирането на банковата ни система. Това е централата на Федералния резерв във Вашингтон. Адресът и е доста впечатляващ - Авеню на Конституцията – срещу мемориала на Линкълн.

Но дали той е „федерален”?

Дали е част от правителството на САЩ?
Това което ще ви покажем е, че няма нищо федерално относно Федералния резерв и че няма резерви. Името му е - измама - съчинена преди да бъде гласуван закона за Федералния резерв 1913 г. за да накара американците да си мислят, че новата централна банка работи в интерес на обществото. Истината е, че Фед е частна банка, притежавана от частни акционери, известни банкери - евреи, работеща единствено за тяхно лично обогатяване. Това е точно така. Фед е частна корпорация, която няма резерви обезпечаващи банкнотите на Федералния резерв - нашата валута.

Това е частна банка, притежавана от други частни банки. Тя беше учредена от Конгреса под прикритието на една измама през 1913 г.”

Ако все още се съмнявате, че Федералния резерв е част от правителство, проверете в телефонния си указател. В повечето градове той не е в сините на цвят „правителствени страници”. Той е поставен в белите „бизнес страници” веднага след Федералния експрес - друга частна компания. По -правилно е според американските съдилища, Федералният резерв да се определя като частна корпорация. Защо Конгресът не може да направи нищо? Повечето членове на Конгреса просто неразбират системата, а малкото които я разбират, се страхуват да проговорят. Например, един конгресмен-ветеран от Чикаго ни помоли да бъде интервюиран за този филм. Обаче и двата пъти когато нашият екип пристига в офиса му за да го интервюира, Конгресменът не се появи пред камера, а по-късно се отказа. Все пак, през тези години е имало няколко смелчаци.

Ето три примера.

През 1923, представителят от Републиканската партия от Минесота, Чарлз А. Линдбърг, бащата на прочутия авиатор „щастливеца” Линди, е казал така:

„Финансовата система беше предадена в ръцете на Федералния резерв. Бордът му управлява финансовата ни система под диктатана на една група, мотивирана единствено да печели. Системата е частна и се ръководи с единствената цел извличане на възможно най-големи печалби чрез използване на чужди пари (всъщност, единствената и цел е - заробване на Америка).” Един от най-отявлените критици на Фед в Конгреса беше председателя на парламентарната комисия за банките и валутната система през Голямата депресия, Луис Т. Макфадън.
През 1932 той заяви:

„В тази страна съществува една от най-покварените институции, които някога е имало в света. Става дума за борда на Федералния резерв... Тази зловеща институция докара до просешка тояга народа на Съединените щати и на практика разори нашето правителство.Това беше направено чрез безчестните действия на богатите лешояди, които я контролират.”

Сенаторът Бари Голдуотър често критикуваше Фед:

“Повечето американци не разбират операциите на международните лихвари...
Сметките на Федералния резерв никога не са били одитирани. Той е извън контрола на Конгреса...и манипулира кредитите на САЩ.”

„Федералният резерв е всъщност по-могъщ от федералното правителство, въпреки че не е част от него. Той е по-могъщ от президента, конгреса и съдилищата.
Федералният резерв решава и определя какви ще са плащанията по заемите за колите и домовете на хората и дали те ще имат работа или не. Аз ви казвам, че това е пълен контрол. Фед е най-големият и единствен кредитор на американското правителство.
Какво ни казва мъдростта?
Длъжникът е слуга на заемодателя.”

Това което трябва да се разбере е, че от деня на приемане на Конституцията, до ден днешен,тези които печелят от частни банки като Фед или, както президентът Мадисън ги нарече „чейнджаджиите”, са водили непрекъсната битка за контрола върху емитирането на парите на Америка.
Защо въпросът за това кой печата парите е толкова важен? Да приемем, че парите са само стока. Ако притежавате монопол върху една от стоките, която всеки желае и никой не притежава в достатъчно количество, много са начините да спечелите от това и да упражните огромно политическо влияние. Затова се води тази битка. В цялата история на САЩ, властта върху парите е преминавала от ръцете на Конгреса в ръцете на някаква централна банка притежавана от частни лица.
Основателите на държавата знаеха злото, което вещаеха частните централни банки.Те знаеха как частната централна банка Банк оф Инглънд беше довела британския национален дълг до размери, които принудиха Парламента да наложи несправедливи данъци на американските си колонии. Всъщност, както по-късно ще разберем от Бен Франклин, това беше истинската причина за американската революция. Основателите на държавата осъзнаваха опасностите и се страхуваха от съсредоточаването на богатство и сила в ръцете на банкерите.

Ето какво каза Джеферсън:

„Аз искрено вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи от вражеските армии. Те вече са създали аристокрация на парите, която е предизвикателство за правителството.Правото да се емитират пари трябва да бъде иззето от банките и върнато на народа, на когото по правило принадлежи.” Т
ова кратко изказване на Джеферсън е решението на нашите икономически проблеми днес. Заслужава си да го повторим:
„Правото да се емитират пари трябва да бъде иззето от банките и върнато на народа, на когото по право принадлежи.”

Джеймз Мадисън, автор на Конституцията е бил съгласен с това. Той нарекъл хората зад схемата за съществуване на централна банка „чейнчаджии” и остро е критикувал действията им: „Историята ни показва, че чейнчаджиите са използвали всички възможни форми на злоупотреба, интрига и насилие за да запазят контрола върху правителствата, който те упражняват, чрез контрол върху парите и разпространението им.
” Битката за това кой да печата парите е била основната битка в историята на САЩ. За нея са се водили войни. Тя е предизвиквала депресии. Въпреки това,след Първата световна война, вестниците и историческите книги рядко са споменавали за тази битка. Защо?

1. КОНТРОЛ НАД МЕДИИТЕ

До първата световна война, чейнчаджиите, с господстващото си богатство, установиха контрол върху националната преса. През цялата история на САЩ, се е водила разгорещена битка за властта над нашите пари. Тя е преминавала от едни ръце в други осем пъти от 1764 г., като този факт е бил прикриван зад димната завеса създадена от мажоретките на Фед в медиите. Ако не спрем да говорим за дефицити и правителствени разходи и не започнем да говорим затова кой контролира нашите пари, сме обречени да бъдем измамени. Без значение ще бъде дали ще променим Конституцията със задължението да се балансира бюджета. Положението ни ще се влошава, докато не изкореним първопричината.

Какво е решението на проблема ни? На първо място просвещение
– това е целта на този филм.

Второ: Ние трябва да действаме! Ние трябва да си възвърнем правото да емитираме парите си. Емитирането на нашата собствена валута не е радикално решение,това решение е използвано в различни периоди от историята ни от мъже като Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън, Андрю Джаксън, Мартин Ван Бюрен и Ейбръхъм Линкълн (и Кенеди).

И така,
за обобщение,
през 1913, Конгресът даде на една независима централна банка, носеща заблуждаващото име Федерален резерв, монопол върху създаването на американските пари. Държавният дълг, който тази привидно държавна корпорация създаде, унищожава американската икономика.

Въпреки че Федералният резерв е една от най-могъщите банки в света, тя не е първата. От къде се зароди тази идея? За да разберем мащабите на проблема, трябва да се върнем обратно в Европа.

2. ЧЕЙНЧАДЖИИТЕ

Кои са тези чейнчаджии за които говореше Джеймз Мадисън? Библията ни казва, че преди две хиляди години, Исус Христос е изгонил чейнчаджиите от храма. Това са единствените случаи при които Исус е използвал насилие. Какво са правили чейнджаджиите в храма?

Когато евреите са идвали в Йерусалим за да платят данъка си, те са можели да сторят това със специална монета от половин шекел.Тя е била половин унция чисто сребро с големината на монета от 25 цента. По това време тя е била единствената монета от чисто сребро и с точно тегло на която не е присъствал образа на езически император. Затова според евреите монетата от половин шекел е била подходяща за Бог. Но тези монети не са били в изобилие. Чейнджаджиите са ги изкупили и след това са повишили цената им до максимални за пазара нива.С други думи, чейнджаджиите реализирали огромни печалби, защото са имали монопол върху парите. Евреите е трябвало да плащат това, което те са искали. Според Исус тази несправедливост е противоречала на светостта на Божия дом. Измамата с парите не е възникнала по времето на Христос. Двеста години преди това, Рим е имал проблеми с чейнчаджиите. Двама императори са се опитали да намалят властта на чейнчаджиите (евреи!!), чрез реформиране на лихварството и ограничаване на правото на собственост върху земя до 500 акра. И двамата са били убити. През 48 г. Юлий Цезар си възвърнал правото от чейнджаджиите да сече пари и пуснал в обръщение монети от което спечелили всички. С това ново изобилие от пари, той реализирал големи обществени проекти. Правейки парите достъпни, Цезар си спечели обичта на хората. Чейнчаджиите обаче го мразели. Някои смятат, че това е бил важен фактор за убийството му. Едно нещо е сигурно – с убийството на Цезар свърши паричното изобилие в Рим. Данъците, както и корупцията се увеличили. Както и в Америка днес, лихварството и обезценените пари били на закона. Паричното предлагане в Рим се свило с 90%, а обикновените хора изгубили земите и домовете си – нещо което ще се случи скоро в Америка.С края на паричното изобилие масите изгубили вяра в римското правителство и престанали да го подкрепят. Рим потънал в мрака на Тъмните векове. (!!)

3. ЗЛАТАРИТЕ ОТ СРЕДНОВЕКОВНА АНГЛИЯ

Хиляда години след смъртта на Христос, чейнчаджиите, тези, които създават, разменят и манипулират парите, са били активни в средновековна Англия. Те са били толкова активни, че обединявайки действията си са можели да манипулират икономиката на Англия.Това не са били истински банкери. Чейнджаджиите обикновено са били златари. Смятат ги за първите банкери, защото са започнали да съхраняват златото на хората в своите трезори. Първите книжни пари са били само разписки за оставено на съхранение при златарите. Книжните пари са станали популярни, защото са били по-удобни и по-безопасни за пренасяне от тежките златни и сребърни монети.
В един момент златарите забелязали, че за определен период от време, само една малка част от вложителите са си теглели златото. Златарите започнали да злоупотребяват със системата. Те са установили, че могат да печатат повече пари от златото, което са имали и обикновено тази лъжа е минавала. След това те са давали книжните пари в заем, срещу което са вземали лихва. Това поставя началото на даването на заеми с частични резерви – да се дават в заем няколко пъти повече пари от резервите, с които се разполага. Например, ако те са разполагали със злато на стойност 1 000 долара, те са можели да дадат в заем около 10 000 долара книжни пари и да наложат лихва върху тях без да се разбере измамата. Така златарите са натрупвали все по-големи богатства, които са използвали за натрупването на все повече злато (релана власт).
Днес тази практика да се дават в заем повече пари от резервите в наличност се нарича банково дело с частични резерви. Банките в САЩ имат право да дадат заеми в размер най-малко десет пъти повече от парите с които разполагат. Те ни налагат и лихва, да предположим 8%. Тази лихва реално не е а 8, а 80%. Ето защо сградите на банките са най-големите във всеки град.

4. МОРАЛНИЯТ ПРОБЛЕМ

Трябва ли, че банките и лихвата да бъдат обявени извън закона? Не. В средните векове, каноническият закон е забранявал заемите да се облагат с лихва.Тази идея е развита от Аристотел, както и от свети Тома Аквински. Те са проповядвали, че парите е трябвало да служат на членовете на обществото да улесняват размяната на стоки от които се нуждаем в живота си. Лихвата, според тях, е пречела за осъществяването на тази цел, поставяйки ненужни и непосилни тежести при използването на парите. Според тях лихвата е противоречала на справедливостта и здравия разум. От позицията на църковното право, през Средновековието Европа забрани лихвата и я обяви за престъпление наречено лихварство.
С нарастването на търговията към края на Средновековието се създадоха възможности за инвестиране.Тогава се установи, че даването на заеми има известна цена за заемодателя във вид на пропуснати възможности и рискове. Бяха направени някои промени, но забраната върх лихвата си остана. Всички моралисти, независимо от религията си са осъждали измамата, потисничеството над бедните и несправедливостта, като крайно неморални.Както ще разберем, частичните резерви се коренят в измама и резултатът е повсеместна бедност, и намаляване на стойността на парите на всеки един от нас. Древните златари откриха, че допълнителни печалби могат да се извлекат като люшкат икономиката между периоди на „леснодостъпни” и „труднодостъпни” пари. Когато са позволявали лесен достъп до заеми, парите в обръщение са се увеличавали. Парите са били в изобилие и хората са вземали все повече заеми за да разширят бизнесите си. След това златарите са затягали паричното предлагане по трудно са отпускали заеми. Какъв е резултатът? Това което се случва днес. Някои от хората не могат да платят предишните си заеми и не могат да вземат нови заеми за да платят старите. Следователно, те фалират и трябва да продадат активите си на златарите срещу центове - за долар. Тази практика все още се използва, но вече носи названието „бизнес цикъл” или корекция.

5. ТАЛИ ПРЪЧИЦИ

По примера на Цезар, крал Хенри Първи най-после се реши да отнеме от златарите властта над парите около 1100 година. Хенри можеше да използва каквото и да е вместо пари, морски миди или пера, които често са били използвани далечните краища.Той обаче изобрети една от най-необикновените парични системи в историята, наречена Система на тали пръчиците (по нашему - рабуш). Ето, аз държа един от малкото оцелели примери на този вид британски пари използвани цели 726 години до 1826 г. тали пръчица.Тази система е била въведена за да се елиминират манипулациите на златарите.Тали пръчиците са били пари изработени от шлифовано дърво. По дължината на пръчицата е имало резки, изразяващи различни парични стойности. След това пръчицата е била разцепвана по дължината, през резките, като резките оставали и на двете части. Кралят запазвал едната половинка, за да не се позволи фалшифициране,а другата е била пускана в обръщение в икономиката като заместител на парите. Тази тали пръчица е много голяма – стойността и е равна на 25 000 паунда. Един от първите акционери в Банк ъф Инглънд е откупил своя дял с една такава пръчица. С други думи, той е купил акции на най-богатата и могъща корпорация в света с парче дърво. След създаването си през 1694 г. Банк ъф Инглънд атакува системата на тали пръчиците, защото тези пари са били извън контрола на чейнджаджиите, точно това, което крал Хенри е искал.

Защо хората са възприели дървените пръчици за пари? Това е интересен въпрос. В човешката история, хората са търгували всичко което са смятали, че е имало стойност и са го приемали за пари.

Тайната е в това, че парите са това, което хората са съгласни да използват за пари.

Какво са днешните ни хартиени пари? Само хартия. Но ето ви и фокуса: Крал Хенри заповядал тали пръчиците да бъдат използвани за плащате на данъци.Това засилило търсенето и обръщението им, и възприемането им като пари, и тази роля те изпълняват добре. Всъщност никакви други пари не изпълняват тази функция така добре и за такъв период от време. Всъщност Британската империя е изградена по време на тали пръчиците.Тази система е била успешна въпреки непрекъснатите атаки на чейнчаджиите, които са предлагали металните си пари като конкурент. С други думи, металните пари никога не са излизали от обръщение, но тали пръчиците са били популярни, защото с тях са се плащали данъците.

Hай-после, през 16-ти век,крал Хенри VIII облекчи законите за лихварството и чейнджаджиите не се поколебаха да затвърдят своите позиции. За няколко десетилетия те наводниха пазарите със своите златни и сребърни пари. Когато обаче кралица Мери наследи трона и затегна законите за лихварството, чейнджаджиите отново започнаха да се запасяват с пари (да изтеглят парите от обращение), което повлече икономиката надолу. След като доведената сестра на Мери кралица Елизабет I зае престола, тя твърдо реши да си възвърне контрола над парите на Англия. Решението и беше да емитира златни и сребърни монети от държавната съкровищница и да изземе контрола над парите от ръцете на чейнчаджиите. Въпреки че контролът над парите не беше единствената причина за революцията от 1642, а и религиозните различия, паричната политика изиграва главна роля (главната и единствена роля са изиграли евреите). Финансиран от чейнджаджиите Оливър Кромуел успява да прочисти парламента и да събори и екзекутира крал Чарлз. Чейнджаджиите веднага получиха възможност да затвърдят финансовата си власт. В резултат на това, през следващите 50 години, те принуждават Великобритания да води поредица от скъпоструващи войни.Те завладяха една квадратна миля земя в центъра на Лондон, известна като Лондонското Сити. Тази площ днес е все още един от трите най-важни финансови центрове в света. Конфликтите с династията Стюарт принудиха чейнджаджиите в Англия да се съюзят с колегите си от Холандияи да финансират нашествието на Уилиам Орански, който събори от власт Стюартите през 1688 и се възкачи на престола...
......................

коментар от get -
Среброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода (Израиле)(Исая 1:22).

"И Йосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха ... И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките Египтяни дойдоха при Йосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе понеже се свършиха парите ни" (Битие. 47:14-15)

"А Йосиф рече: ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви. И тъй докарваха добитъка си на Йосифа; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, чердите и ослите им; и тъка през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкият им добитък" (Бит. 47:16-17).

Те продадоха себе си в робство за да си купят храна, защото продадоха земята си и наследството на децата си на Фараона (Битие 47:19-23).

"Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дава лоши плодове.
Не може добро дърво да дава лоши плодове: или лошо дърво да дава добри плодове.
Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, от плодовете им ще ги познаете." (Матей 7:17-20)

"Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото . . ." (Лука 6:45а).

******************************