Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: За Тракийския конник - юнак Георги и Гергьов ден

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.05.2012 15:14 - За Тракийския конник - юнак Георги и Гергьов ден - две наши древни песни от сборника "Веда Словена"

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 1421 Коментари: 0 Гласове:

Песните Веда Словена са записани втората половина на 19-ти век в западните Родопи и Източна Македония. Текстът е записан на тогавашния местен диалект и включва много турцизми, като: калем, мурекепа, боздуган, махрама и т.н., защото песните са се предавали предимно по памет, от поколение на поколение. Тогава все още е имало запазени и древни книги, които обаче местните хора не са умеели да четат, а ходжите са ги изгаряли.

Автентичността на древните ни песни се поставя под съмнение, а съществуването им се укрива, за да не си знаем историята.

За сведение на напълно неосведомените, за юдейските тъмни дела, цитирам по памет само едно изречение от тайните протоколи на ционските старейшини:

"Ще изтрием от паметта на народите всички спомени за миналите векове и ще оставим само онези, които са в наш интерес".

ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ ГЕРГЮВЪ-ДЕНЪ Песна коя-то испевали на Гергювь-денъ когато носили цветенъ лебъ.

Песна 1. Малку дете изъ селу ходи,
Фъ рока му бела книга
Бела книга и калема
И калема мурекепа,
Де си има малка мома,
Фъ къщи хи флева:
Излез ми, моме, излези,
Писалъ та самъ на книга-та,
Та си ма дарба дарувашъ,
На раму ми хлуна (коприна) меташъ,
Утре си е личенъ-денъ
Личенъ-день Гергювъ денъ.
Фоди ми, моме, фъ гора,
Да си берешъ бели китки
Бели китки бели цвете,
На Гиорги си кулакъ месишъ,
Фафъ кулакъ бели цвете
Та ми стоишъ на река-та,
Цветенъ кулакъ подавашъ.
Чи е Гиорги мощне юнакъ,
Вутре ми излезалъ на река-та,
Излела му сура ламие,
Искаралъ си тешка буздугана
Посекалъ е залугъ пу залугъ,
Истекли са ду три реки: 25
Първа река бела пшеница.
Втора река руйну вину,
Трета река пресну млеку.
Какъ видели малки моми,
Фанали му бърза-та коне,
Та му глава накичили
Бели китки бели цвете.

Когато месили кулаците за Гергювъ-денъ, една мома фърлела (слагала в тестото) цвете, а други пеели тая песница: Песна 2. Фърлей ми, моме, фърлей
Фъ чиста леба бели цвете
Бели цвете бели китки;
Брала ги си фъ гора ни брала,
Гиорги та йоще ни виделъ,
Вутре му личенъ-день
Личенъ му день Гергювъ денъ.
Самъ та е на река намерилъ,
Яхналъ си та на бърза та коне,
Закаралъ та фафъ сое сарае;
Иотключилъ е" съндъци-те
Та си та дарба дарува:
Сейна ти махрама метналъ,
На махрама Ясна Звезда.
Па са вращашъ на река-та,
Цветенъ ти лебъ даваме,
Та гу на стаду носишъ,
Стаду си захранювашъ,
Стаду ни дава пресну млеку.
Па си, моме, на хору,
Та си хору изождашъ;
Сейна ти махрама на глава-та,
Кой та види на хору-ту,
Рока дига на тебе
Съсъ рока ти фала фали.

Нагоре