Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2012 15:20 - Федералният резерв - частна, еврейска машина за печатане на пари. Кой и защо нарушава Конституцията на САЩ. Автор: achoachev
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 5905 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ако имате възможността да печатате пари без да ги обезпечите със злато богатствата ви ще бъдат неограничени. Безграничното богатство върви ръка за ръка с неограничената власт. За забогатяването винаги е нужна власт, а за завземането и задържането на властта винаги има нужда от пари. За получаване на богатство в световен мащаб е нужна световна власт. За да се задържи властта над света е нужен един неизчерпаем източник на средства.
От тази идея спира дъха. Но все е трябвало да се започне отнякъде. За да се направи това е било необходимо да се поеме контрола над издаването на парите.

Второто условие за успех става задължителното отстраняване от политическата карта на други сили, които могат да поставят под въпрос правото на една от тях да притежава необезпечени пари.


Сравненяваме две дати.


1. През декември 1913 г. САЩ създават Системата на Федералния резерв (Federal Reserve System) - първата в човешката история частна компания която е получила правото да печата пари.


2. През август 1914 г. започва Първата световна война.

В резултат на световната война изчезват четирите големи световни монархии, Великобритания и Франция са в трудна икономическа ситуация и световната икономика преживява криза, подобна на която тя никога не е преживявала.
Съвпадение ли? Не, не е!


Процесът на създаването на Федералния резерв в САЩ е много интересен и достоен за подробно разглеждане. В монархическите страни със сеченето на монети се е занимавал Съкровищният двор, който е носил различни наименования в различните страни, но винаги е запазвал своя официален държавен статут. В демократична Америка както знаем основен закон е Конституцията. Там пише: "Конгресът има право да сече монети, да регулира тяхната стойност...". Точно така – Властта в Съединените щати принадлежи на народа, Конгресът е негов представител. Той има правото да сече монети. Така е било в Съединените щати до декември 1913 г., когато служители на изборна длъжност са одобрили един АКТ-Закон за Федералния резерв (The Federal Reserve Act, или Act of December 23, 1913).


От този момент доларите се печатат в една частна компания в САЩ. Думата "Федерална" в заглавието на тази служба е за заблуда. Това е често срещана мимикрия - "федерализма" в него не е повече, отколкото в частната пощенска услуга "Federal Express». Вземете банкнота от един долар и погледнете. Най отгоре има надпис: "Federal Reserve Note" което означава „Банкнота на Федералния резерв”.

Разбирате ли?


В ръцете ви не е американски долар а долар на Системата на Федералния Резерв!
Надписът United States of America се намира отдолу и има едно чисто географско значение, къде се намира организацията издала тази банкнота. Този надпис не означава, че държите парите на Съединените американски щати. Освен това преди създаването на Федералния Резерв на банкнотите наистина е било написано «United States Note». Първите долари на хартия с такъв надпис са били издадени по времето на Американската гражданска война (1861-1865г.) Именно тогава се появяват добре известните жаргонни имена на американската валута, "Зелени", "Баксове" . Както знаем банкнотата е в зелен цвят. Особено ясно се откроява това на обратната му страна, където практически няма надписи с черен шрифт и липсва портрет на държавник. Хартиените долари са били наричани «Greenbacks», което на английски означава - "зелени гърбове".


Какво е Федералният резерв? Това е частна банка собственост на други частни банки. И тя произвежда банкноти които старомодно по навик се наричат американски долари. Имало е надпис «United States Note» на американската валута който след това изчезва. Но тъй като самият „бакс” си остава в същя зелен цвят след това никой не е забелязал разликата. Днес ние държим в ръцете си парче Зелена хартия с цветни петна дори не знаейки, че тя няма нищо общо със САЩ. Какво означава това? Това означава, че от 1913 г. САЩ са в грубо нарушение на Конституцията на страната, според която само "Конгресът има право да сече монети"... Формално всичко е законно - държавният глава е подписал указ който е влязъл в сила, а в действителност - грубо е нарушен основният закон.


В справочниците ще намерите такова обяснение за същността на Федералния резерв - "независима фискална агенция, създадена да изпълнява функциите на централна банка и изпълнение на централизиран контрол на търговската банкова система на САЩ." Ако се замислим дори и в този сух текст написаното е вярно. Само че никой не се замисля над прочетеното.


И хайде да поразсъждаваме.


Независима, т.е. недържавна структура упражнява контрол върху финансовата система на САЩ?!


Какво влиза в състава на тази финансова система?


Само търговските банки тъй като държавни банки в САЩ няма. Това означава, че Федералният резерв контролира дейността на търговските банки.
Кой е създал Федералния резерв?
Той е създаден от 12-те Федерални резервни банки съществували тогава.
Кой е основал тези федерални резервни банки? Държавата ли?
Не, в САЩ няма държавни банки, всичките са частни. Основателите на федералните резервни банки са най-често срещаните търговски банки, които са били групирани на териториален принцип (Г.С: А всичките банки са на един собственик - Световният юдейски Синедрион, изобразен с окото на върха на пирамидата, върху еднодоларовата банкнота).

Кой контролира Федералния резерв? Търговските ли банки?
Да. Но Федералният резерв ... е създаден от тях!?
Оказва се, че Федералният резерв контролира ... себе си.


Може би ние грешим? Да проверим – да погледнем в американския телефонен указател "Жълти страници". Там можем да намерим координатите на Федералния резерв и неговите съставни части-федералните банки на резерва, те не са на сините страници където са телефоните на правителствените организации, а на белите страници за частни фирми. В непосредствена близост до тях е пощенската компания Federal Express. Но кой сред американците и чужденците обръща на това внимание? Кои от тях се обажда във Федералния резерв? Кой посещава посочените адреси? Няма да забележат тази глобална измама и нашите сънародници. Новините от Министерството на финансите на САЩ обикновено се включват заедно с тези от Федералния резерв.


"Днес ... шефът на Федералния резерв Бен Бернанке и финансовият министър Хенри Полсън ще се изкажат в Комитета по финанси на Конгреса на САЩ … ".
"... Предстоящата паралелна реч на председателят на Федералния резерв Бен Бернанке на Комисията по икономическа политика и на финансовият министър на САЩ Хенри Полсън в Китай предрекоха много оптимистични очаквания за долара"


Когато обикновените хора гледат телевизия, четат вестници,сърфират в интернет не могат да познаят този трик. Всичко е благоприлично и благородно. Илюзията, че това са два еднакво важни държавни служители е пълна ...


Но с това изненадите не свършват. Федералният резерв не само че не е "федерален", но той също така не е и "Резервен". Федералният резерв няма резерви. Нито злато, нито валута, нито сребро. Не. Няма нищо - само офиси, секретарки и компютри. Но най-важното – Федералният резерв има изключителни права за печатането на доларите. Ако имате в ръцете си печатница за пари другите ценности нямат никаква стойност за вас, и наистина не са нужни. Вие ще бъдете в състояние да печатате пари и ще получавате всичко което ви е необходимо. Федералният резерв има такава печатница. Той също така изпълнява и контролни функции. Престъпникът е едновремено и съдия. Съгласен съм - това е много удобно. Оказва се, че недържавни субекти упражняват контрол над финансовата система на САЩ, страна, която играе доминираща роля в света. Това означава, че Федералният резерв контролира не само САЩ, но в действителност и целия живот на планетата.
Но дали Федералният резерв е напълно отделен от държавата? Да - както Църквата у нас. Ако вземете и прочетете една книга, написана от ръководителя на Федералния резерв Алън Грийнспан ще прочетете следното: "Федералният резерв е формално независим от Белия дом".

Тайната е, че той не е само формално, но и фактически независим от правителството на САЩ! Въпреки това измамата се съблюдава внимателно. Да се убедим в това е лесно. Само погледнете как се осъществява ротацията на ръководителите на Системата на Федералния резерв. Отстрани всичко изглежда прилично, управителният съвет на Федералния резерв състоящ се от 7 члена се назначава от президента на САЩ с одобрението на Конгреса на САЩ. Изглежда, че участието на държавата в този процес е налице, но в действителност това е само привидно. Оказва се, че президентът макар и да одобрява назначаването на седемте члена на Управителния съвет на Федералния резерв (предложени от банкерите евреи), той няма право да им дава никакви заповеди или да сменя който и да е от тези мениджъри. Тъй като Федералният резерв по закон е независим!


След победата на Барак Обама се говореше, че след смяната на властта в Белия дом сериозно може да се обсъжда възможността за смяната на шефа на Федералния резер. Но се оказа, че Барак Обама спечели, а Бен Бернанке няма да бъде сменен. Започна да се говори, че конете не се сменят по средата на брода т.е. по време на кризата. Но логиката на политическата система създадена в САЩ на теория води до обратното. На всеки четири години се провеждат избори независимо от всички проблеми в икономиката. Ако в разгара на финансова криза не трябва да се сменят шефовете, отговорни за финансите, т.е. отговорни за кризата, тогава защо се провеждат самите избори? Следвайки тази логика те трябваше да се отложат и да позволят за Джордж У. Буш да оправи икономиката. И чак след това, например пет години по-късно да се проведат изборите. След като обаче е записано в Конституцията на Съединените щати изборите да се провеждат веднъж на всеки четири години на 4 ноември тогава така и се прави. Новият президент променя целия екип управлявал до момента страната. Това се отнася за около пет хиляди души на държавна служба. Идват нови лица не само на първата линия, но и на втора и т.н. …десета. Не се сменя... само шефа на Федералния резерв.
Защо? Тъй като президентът на САЩ не го назначава, то той не може и да го уволни. Той формално, официално го назначава с подписа си, но всъщност решението е взето на друго място. Ако Президентът на САЩ можеше да сменя ръководителя на Федералния резерв, той щеше задължително да го прави. В противен случай се получава абсурд – идва екип на Демократическата партия на всички позиции, а ключовият за финансовото състояние човек е едно и също лице,което най-вероятно ще следва политиката на републиканците?Срещу тях е говорил Барак Обама в предизборната полемика и поради това е получил гласовете с които е спечелил!?


Да се провери валидността и на тези думи е лесно. Достатъчно е да се вгледате внимателно в кариерата на предишния шеф на резерва Алън Грийнспан. Той е оглавявал институцията 19 години- от 1987 до 2006. Избран е на тази позиция от членовете на управителния съвет на Федералния резерв, които са назначени от президента... за 14 години. Колко е дълъг президентският мандат в САЩ? Четири години. Запитайте се, като човек, избиран за 4 години,ще можете ли да контролирате тези хора 14 години? Няма да можете. "Всъщност - пише Алън Грийнспан - тяхната длъжност по нищо не се отличава от пожизнената."


Структурата на Федералният резерв е много сложна и това е направено умишлено. За обикновения човек не винаги е интересно да навлиза в подробностите. Хората, които избират шеф на Системата на Федералния резерв се назначават за 14 години. Председателят на резерва е назначен от президента, но не както него- за 4 години. Изглежда, че логиката е ясна - президентът е избран като довежда със себе си целия си екип, включително и шефа на Федералния резерв. Но на практика нещата са различни. Алън Грийнспан беше безспорен шеф на резерва 19 години. Може би не се е сменяла през този период управляващата партия? Може би за това шефът на Федералния резерв е несменяем?


Не, партиите са се сменяли, Алън Грийнспан продължава да оглавява резерва:


- При републиканския президент Роналд Рейгън;


- При републиканския президент Джордж Буш-старши;


- При демократическия президент Бил Клинтън;


- При републиканския президент Джордж У. Буш.


Всеки нов президент го преназначава отново най-високата финансова позиция в САЩ. И така беше докато той самият Грийнспан не подаде оставка. Личностни черти? Там е работата, че същото се наблюдава и в по-ранен период: през 1979 г., Демократическият президент Джими Картър назначава Пол Волкър да оглави резерва. Както се оказа, до назначаването на Волкър, Картър не е знаел за съществуването на този човек. Пол Волкър е предложен от Дейвид Рокфелер и банкера от Уолстрийт Робърт Рус, които успява да убедят президента, че именно Волкър е в състояние да облекчи вълната на на тревога във финансовия свят.


Много хубаво - Джими Картър прави размествания в правителството. А "по съвет на приятели", възлага ключов пост на човек когото не познава изобщо!


Но идва президентът Роналд Рейгън. Той е републиканец. Екипът на Картър напуска. Напускат всички, с изключение на... Пол Волкър. Той продължава да работи. Може би той е непартийна фигура и това е което му позволява да остане след като са се сменили управляващите партии? Не,Волкър е член на Демократическата партия. Но републиканецът Роналд Рейгън не го сменя, а напротив, през 1983 г. (4 години след като Картър го е назначил), отново поставя Пол Волкър начело на Федералния резерв. Така той ще бъде оглавяван от Пол Волкър до 1987 година докато поеме поста Алън Грийнспан.


Но знаете ли кое е най-любопитно във всичко това. На 26 ноември 2008 г. Барак Обама предложи да се създаде Консултативен съвет за икономическо възстановяване. Това е консултативен орган към президента на САЩ състоящ се от неправителствени експерти. За председател на съвета Барак Обама номинира... бившия председател на Федералния резерв Пол Волкър. Как след това могат да се чакат радикални промени от Барак Обама? Решенията на Федералния резерв не може да бъдат променяни от правителството на САЩ или някой друг. Не Министерството на финансите на САЩ, нито друга правителствена агенция, а Федералният резерв печата доларите, а по-точно казано, дава ги назаем на правителството на САЩ под гаранция от държавни облигации, емитирани от правителството, и под лихва. След като си събере данъците от фирмите и гражданите, правителството си връща задължението на Федералния резерв – С лихва, защото държавните ценни книжа гарантират лихва на притежателите си. Любопитен момент. Всеки знае, че Съединените щати издават държавни ценни книжа. И никой не си задава въпроса, защо тази същата държава не е в състояние да емитира пари за същата сума? Тази странност е отбелязана от изобретателя на електроенергията Томас Едисон, "Би било абсурдно да се каже, че страната ни може да издаде 30 милиона щатски долара облигации и не е в състояние да се емитират $30 милиона в банкноти". Двата финансови инструмента са задължителни за плащане, но първият е изгоден за лихварите, а от втория печелят хората. Невъзможно е да се спекулира с пари - те нямат номинална и пазарна стойност. А с облигациите е възможно и необходимо да се спекулира: стойността на облигациите, акциите и всички други финансови инструменти се променя непрекъснато за разлика от стойността на парите. Тъй като системата на Министерството на финансите на САЩ и света толкова много прилича на лудница...
Федералният резерв е най-големият кредитор на американското правителство. Така е устроен светът че заемополучателят винаги "играе по свирката" на кредитора. Странно?

Тази загадка ще ни се изясни ако осъзнаем, че президентът на САЩ има власт само на хартия. Истинската не му принадлежи. Поради това ръководителят на Федералния резерв идва за 14-години, и е без значение колко често се сменят партиите във Вашингтон, само естествени причини могат да попречи да бъде сменен преди края на този период.Ако не ми вярвате - проверете. Кога в историята на Федералния резерв на САЩ шефът му е бил сменен от победилия президент?

Историята на резерва е като детективски роман. Защо правителството на САЩ изведнъж след като успешно е емитирало долари близо 150 години, се е отказало от това? Защо е трябвало да се дадат емисиите в ръцете на частните фирми след като 121 години американските власти са си изпълнявали успешно "семейното" финансово задължение и изведнъж, за една нощ, САЩ в лицето на президента Удроу Уилсън, се отказват от птавото и задължението си да печатат своите долари, и предоставят това право на клуб от частни еврейски банки (а нееврейски банки няма)...

Част Втора
"... Беше ни казано да не споменаваме фамилиите си и да не обядваме заедно в навечерието на нашето заминаване. Ние се ангажирахме да се появим в уреченото време на ж.п. гарата, край брега на река Хъдсън в Ню Джърси, както и да пристигаме един по един и колкото е възможно по незабелязано. На гарата трябваше да ни чака личния автомобил на сенатор Олдрич, паркиран до последния вагон. Когато отидох до колата, щорите бяха спуснати, а само слаби проблясъци на жълта светлина показваха формата на прозорците. След като влязохме, започнахме да спазваме договорката да не си казваме фамилиите и се обръщахме помежду си чрез имената - "Бен", "Пол", "Нелсън" и "Ейб". Ние решихме да прибегнем до още по-голяма секретност и се отказахме и от личните си имена. "
Какво е това? Описание на среща на шпиони под прикритие? Сбрание на висши членове на мафията? Не, тези думи са на един от участниците, описание на тайната среща, на която се приема окончателното решение за създаването на Системата на Федералния резерв. Тя се провежда през 1910 г. на малък остров в Атлантическия океан -Джекил. Като следват всички правила за секретност банкерите са били изпратени на острова скривайки имената и фамилиите си. С пристигането им маскировката още повече се усилва.


"През тази седмица или десет дни, бяхме напълно изолирани от външния свят, не използвахме нито телефона нито телеграфа. Ние се скрихме на един самотен остров. Имаше много цветнокожи работници, но те нямаха идея кои са тези Бен или Павел, или Нелсън, да не говорим Вандерлип или Дейвисън, Андрю. Всички тези имена на тях нищо не им говореха."


Като крадец в нощта, под прикритието на тъмнината банкерите са си проправили път тайно към отдалечения остров като са използвали кодови имена и са променили външния си вид. На тази среща, проведена в една от конферентни зали на хотела, известен днес като Jekyll Island Club Hotel е договорено и по думите Франк Вандерлип е написан доклада на сенатор Олдрич за пред Конгреса. Този човек Нелсън Олдрич е предложил създаването на частна централна банка на Съединените щати, наречена Система на Федералния резерв.


 

Предтекстът под който пред Сената на САЩ се предлага създаването на Федералния резерв е много благороден. Нужен е орган който професионално да се справи с финансовата нестабилност. Следователно, първо трябва да се създаде тази нестабилност. И тя е създадена. Никоя банка на света няма да издържи ситуация в която всички нейни вложители незабавно си вземат парите обратно. И ако в същото време вашите колеги ви откажат кредит и още повече -обратно си поискат незабавно погасяване на задълженията сривът е неизбежен. Примерно по тази схема е била организирана кризата, наречена финансова паника от 1907г. Внимателното й проучване показва болезнено познати образи, рождените белези на всички бъдещи кризи. Всички те си приличат като близнаци, но не защото те са причинени от един и същ икономически проблем, но тъй като те са организирани по същия подобен метод.

За мишена е избрана инвестиционната банка Knickerbocker Trust. Това е третият по големина играч на пазара. Неочаквано пуснатите слуховете за неговите сериозни проблеми са довели до факта, че инвеститорите са отишли ​​за парите си. Ръководството на Knickerbocker Trust се е обърнало към водещия банкер на деня - Джон Пиърпонт Морган (JP Morgan). Но той отказал да помогне, въпреки че е бил в приятелски отношения със собственика на банката изпаднала в затруднено положение. Слухове за отказа на Morgan подхранват паниката. Неин връх е 22 октомври 1907 г. С отварянето на банката от вложителите са били взети преди обяд около $ 8 млн., което съответства на днешни $ 50 милиона и Knickerbocker Trust са затворили на обяд и са спрели всички плащания. Да си ​​спасяват парите се втурват и вложителите на други финансови институции. На 23 октомври в паника е Trust Company of America, вторият по големина и доверие тръст в страната -за деня са били изплатени $ 13 милиона от общо 60 милиона долара активи. На 24 октомври 1907 г. кризата се пренася на Нюйоркската фондова борса. Един след друг са закрити и в несъстоятелност банки (само на този ден седем банки фалират), брокерски фирми и тръстове - не само в Ню Йорк, но в цялата страна.
И тогава на сцената като спасител излиза... JP Morgan. Този който "спасява" американската икономика, е един от основните организатори на кризата. Morgan отказва да плати по време на кризата, оставя я да се развихри и след това решително и бързо я елиминирва. Заедно с други банкери изсипва около 25 милиона долара в американските финансови пазари с които стабилизирва ситуацията.


Важно е да се разбере, че всяка финансова криза – това е липсата на пари. Парите идват и кризата отминава.


Да погаси пожара е най-лесно са подпалвача.
Който е скрил нещо в тъмна стая ще го намери по-бързо, отколкото тези, които не знаят къде се намира то.


Банките започват да издават сертификати - "Заместници на парите" - с цел да се увеличи предлагането на пари. Самият Morgan е гарантирал изплащането на облигациите в Ню Йорк, и по този начин го е спасил от фалит.Авторитетът на Джон Пиърпонт е бил много висок ",добре е известно, че думата му е по-надеждна от всякави облигации."


"Спасителят на родината", JP Morgan не е забравял и за хляба си насъщен: под предтекст за спасяване от фалит, той прибира железопътната компания Tennessee Coal Iron и ЖП (TCI), които са заплашени от фалит вследствие разоряването на много фирми и брокерски къщи притежаващи акциите им. Въпреки че президентът Рузвелт се противопоставя на създаването на монополи, за това присвояване той затваря очи. В резултат на паниката през 1907 г. спада икономическото развитие. Фондовият пазар пада с 37%, най-малко 25 банки и 17 тръстове са фалират, цените на суровините са падат с 21%, производството за годината пада с 11%, а безработицата нараства от 2,8% до 8%. Понасят загуби много от структурите. Morgan излиза от кризата в абсолютно печеливш: знаейки предварително за предстоящия колапс който той организира продава акциите си скъпо,след това ги изкупува евтино акциите на други компании които са му нужни, като при това и печели. Но главната печалба за банкера се превръща капитала на общественото доверие. В крайна сметка, всеки е убеден, че само чрез намесата си в кризата Морган допринася тя да не се превърне в пълномащабна. През юни 1908 г. икономическите резултати отново тръгват нагоре. В Принстънския университет, "героят" банкер е поздравен и от новия американски президент Удроу Уилсън: "всичките ни проблеми щяха да бъдат избегнати, ако ние бяхме назначили специален комитет, 6-7 държавници, като JP Morgan, за решаване на проблемите на страната ни". И словото бе последвано от дело. За да се анализират причините за внезапно възникналата криза е създадена националната парична Комисията (National Monetary Commission). Нейната рзадача е била да се изследва състоянието на нещата в банковата система и направят препоръки пред Конгреса. Разбира се, Комисията е до голяма степен е окомплектована от приятели и колеги на "спасителя" Morgan. За председател е назначен сенатор Нелсън Олдридж. Комисията започва своята работа - лесно да се отгатне, че основният резултат от работата й е "разбиране" на нуждата от структура за регулиране на финансовата система и за предотвратяване на бъдещи кризи. Следва мистериозната среща на банкерите на Джекил Айлънд, където те решават, че е дошло времето за създаване на Федералния резерв.
който те представят като панацея за всички финансови злини. Създава се нов орган, който изглежда само с това и ще се занимава да контролира търговските банки за да се увери, че те не се заиграват на борсата. А за да контролират ефективно органът трябва да бъде независим...
През декември 1913 г. законопроектът за Системата на Федералния резерв, насърчаван от Нелсън Олдридж е представен на членовете на Сената на САЩ.

Без да навлизаме в досадни подробности от това гласуване ще отбележим, че се е намерил само един човек, който говори срещу него, Сенатор Гилбърт М. Хичкок. Съгласявайки се с необходимостта да се създаде финансов регулатор, неочаквано, предлага изменения в закона, който балансира причините за съществуване на закона за банкерите. Той предлага да се създаде Федералния резерв, не като частен, а като държавен монопол. Право да емитира валута би притежавало отново Министерството на финансите. Въпреки това по неизвестни за нас днес причини предложените от Хичкок изменения са отхвърлени, а законопроектът е набързо приет. Президентът на САЩ го е подписал през същата 1913 г., или по-точно една седмица до завършването на мандата му.
Бързайки за коледната пуйка и коледната елха сенаторите не са се притеснявали особенно дали познават финансовите истини. Тези които са разбирали каква революция ще се получи в историята на света при задействането на Федералния резерв, са убеждавали колегите си в правилността на решението. Е, банкерите, разбира се са били във възторг.


"Като цяло това е голям законопроект и той ще направи много за да стабилизира банките и валутите," - каза Едмънд Д. Хулберт, вицепрезидент на Merchants Loan and Trust Company .

Той "ще доведе до гъвкаво парично обръщение, което ще ни спаси от паниката " - пригласаял колегата му ВМ Габлистон- председател на Първата национална банка на Ричмънд.


"Приемането на финансовия закон ще окаже положително въздействие върху цялата държава, но също така ще улесни търговията. Изглежда, че започва ерата на общ икономически просперитет"- с блестящи от оптимизъм очи е повтарял Оливър Дж. Сандс, президент на Американската национална банка.


Федералният резерв не е създаден, за да се справи с бъдещите финансови кризи а по-скоро за тяхната организация - в нужното време. В началото на ХХ век банкерите са получили инструмент с който да установят своето господство над света. Като имат контрол над емитирането на доларите, тайните собственици на машината за печатане на парите издигат и свалят президентите и манипулират политиката на Съединените американски щати (и света)…


Най-добрият начин да скриеш нещо – като го поставиш на най-видно място. Цялата информация за Федералния резерв е абсолютно достъпна. Няма нужда от "конспирация" - в мрежата е на официалният сайт на Системата на Федералния резерв, трябва просто да го посетите, всичко е на английски и е черно на бяло : www.federalreserve.gov


Като влезете в сайта намерте от лявата страна: «History» и щракнете върху нея. Пред вас ще бъде представена историята на "сергията за пари " и дори портрети на героите й: "Джей Пи Морган и Нелсън Олдридж. След това натиснете бутона с надпис «Structure», ще бъдете помолени да направите «Structure Tour, т.е. малка виртуална разходка из Федералния резерв. Гласът от говорителя дублиращ титрите, напомнящ на гласовете на коментаторите от Холивудските научно фантастични филми ви потапя в историята. Погледайте,послушайте. Трудно е да се повярва в съществуването на Федералния резерв Трудно е да си представим, че светът е устроен по този начин. Но това е факт. Просто трябва да умеете да четете, да виждате и да анализирате.


Специално внимание трябва да се обърне на втората част от изречението «Тне FED is mixture of public and private elements». (Фед е микс от публични и частни елементи).


Дори самият Федерален резерв не казва, че това е структурата на държавата! Разбира се, истинската му същност не е оповестена, "микс" и това е. И какъв процент от микса е в "частния" и какъв процент в "държавния" сектор не е написано никъде ...


Всичко е банално и просто въпреки сложната система.


А сега малко да се разведрим. Трудно е да се говори за възвишени дела и финансови срещи на високо равнище на нашата планета. Те са далеч, зле разбрани и много приличат на събитията от евтин детектив. Има също така неща, прости, ясни и познати на всички. Такива като на зеления "американски" долар. В началото на този текст ние го разгледахме внимателно и се убедихме, че не всичко е така както си го представяме. Щатският долар не принадлежат на Съединените щати. Но чудесата не спряха до там. Сега ще се убедите.


Какви доларови банкноти познавате ?


Обикновено се стрещат : 1, 5, 10, 20, 50, 100.По-запознатите потребители ще добавят рядко срещаната банкнота от два долара. Смята се че е нумизматична рядкост и ако попадне в ръцете на човек тя незабавно се изтегля от обращение.

И все пак какви доларови банкноти знаете?



 

На този въпрос ще отговорят много малко хора.Оказва се, че има определен брой банкноти за преобладаващата част от които дори не се знае. Това са 500, 1000, 5000, 10000 и 100000 долара.

Никой не ги знае поради една проста причина - те са забранени за изнасяне извън пределите на САЩ валутното законодателство на страната. Банкноти в купюри от 100 000 долара (златен сертификат емисия 1934 г.) никога не се срещат в обращение и се използват само за сделки между федералните резервни банки. Виждали са ги малцина.

Знаете ли какво, или по-скоро кой е изобразен на най-скъпата доларова банкнота? Чий портрет украсява банкнотаат от $ 100,000? Отговорът на този въпрос няма да ви затрудни ако знаете, че парите на САЩ не се отпечатват от държавата. Федералният резерв има своите герои, своя собствена скала на ценности, своите "любимци" в тъмната гора на американската история.


На банкнотата от сто хиляди долара която има най-висока номинална стойност, се вижда 28-мият американски президент Удроу Уилсън. Същият президент, който подписва Закона за Федералния резерв и го създава. Според Федералния резерв - това е най-великата фигура в американската история ...




Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13890896
Постинги: 3723
Коментари: 6700
Гласове: 7620
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30