В едно есенно утро на 1956 година четирима ловци вървели в месността Бъзовец и тихо обсъждали най-дискутираната в селото тема - за злощастната съдба на Марияцините. Какво беше станало в къщата на семейството не беше известно, но разказват, че тези, които бяха влизали в къщата, след като открили полумъртвия син на вратника, бяха ужасени от видяното. Момчето се довлякло до вратника, в снега и изпълзяло наполовина през него. Там го открили. Цялото било обгоряло и обезобразено.
       - Какво е станало, бе момче? - питали го съседите.
   - Кълбото ни уби..., кълбото ни уби... - само повтаряло момчето и след това издъхнало.
    Какво бе станало в къщата, милицията не можа да установи, но всички говореха с ужас за "Марияциното кълбо".
    На върха на баира, който изкачвали ловците, имало шестметров кръст, символизиращ разпятието на Спасителя. Наближавайки го, уморените и обезсърчени от неуспешния лов мъже свалили пушките и се прицелили в него. В последния момент един от мъжете - Иван Бонцоваря - не натиснал спусъка. Останалите трима простреляли статуята на Спасителя.
     Когато Иван загубил зрението си вследствие злополука с киселина, разказал на близките си, как преди година Дико Паригвоздев прострелял статуята в главата. Няколко месеца по-късно при взривни работи при строителството на шосето един камък размазва главата на Дико. Петър Джилиянов прострелял стятуята в гърдите. Месец след смърта на Дико волът намушкал с огромните си рога Петър в ребрата, като го вкарвал в хомота. Докато откарат пострадалия в болницата, той издъхнал. Само  на Марко Копоев се разминало, той при стрелбата уцелил статуята в крака. След този изтрел тя се откачила и се наклонила настрани.
     Близките на Иван го успокоявали, че това е някаква случайност и няма никаква съдба в това, което се е случило. Ето Марко е жив и здрав, въпреки че е прострелял статуята.
      По това време се строял моста над дерето, пред къщата на Марко. Една вечер той се прибирал от кръчмата и преминал през дерето по скелето на строежа, но една дъска пропаднала под тежестта му. Той паднал и пронизал крака си на едно от многото стърчащи железа. Така го намерили на сутринта, с нанизан като на шиш крак, издъхнал в огромна локва от собствената му кръв.         Бонцоваря доживя до дълбоки старини. Помня как внукът му, с който бяхме съученици, водеше незрящия старец по улиците от дома до бръснарницата, където седеше по цял ден на приказка с другите старци и често разказваше историята, която всички вече бяхме слушали.

няма по-страшна измама за човека от безверието и безбожието. Разказът ме връща на тривиалната мисъл,че няма ненаказано добро и наказаното зло. Е, да, това е така, но само че в страни, в които ценностите човешки са видоизменят в ход - според политическата ситуация.
Да, но тези герои са наказани по най-зловещия начин! Е, питам се аз, може ли със смърт грях да се поправи и що за божа сила ще е тази, която ни наказва със смърт за нашите грехове? Кога Бог ни прощава? И какви прошки са включени в менюто му за грешене?
И въпреки тези мои съмнения, аз силно вярвам в Провидението и гледам да живея живея така, че да нямам допир с Отрицанието.
Аз вярвам, че не човек избира смъртта, а Смъртта избира при кой човек да отиде. Като крайна оценка за неговите дела в живота.
Бъди жив и здрав и нека Бог бди над теб и семейството ти!