Постинг
24.08.2013 22:58 -
Разпятието, и съдбата на ловците, стреляли в него! Автор: otempora
В едно есенно утро на 1956 година четирима ловци вървели в месността Бъзовец и тихо обсъждали най-дискутираната в селото тема - за злощастната съдба на Марияцините. Какво беше станало в къщата на семейството не беше известно, но разказват, че тези, които бяха влизали в къщата, след като открили полумъртвия син на вратника, бяха ужасени от видяното. Момчето се довлякло до вратника, в снега и изпълзяло наполовина през него. Там го открили. Цялото било обгоряло и обезобразено.
- Какво е станало, бе момче? - питали го съседите.
- Кълбото ни уби..., кълбото ни уби... - само повтаряло момчето и след това издъхнало.
Какво бе станало в къщата, милицията не можа да установи, но всички говореха с ужас за "Марияциното кълбо".
На върха на баира, който изкачвали ловците, имало шестметров кръст, символизиращ разпятието на Спасителя. Наближавайки го, уморените и обезсърчени от неуспешния лов мъже свалили пушките и се прицелили в него. В последния момент един от мъжете - Иван Бонцоваря - не натиснал спусъка. Останалите трима простреляли статуята на Спасителя.
Когато Иван загубил зрението си вследствие злополука с киселина, разказал на близките си, как преди година Дико Паригвоздев прострелял статуята в главата. Няколко месеца по-късно при взривни работи при строителството на шосето един камък размазва главата на Дико. Петър Джилиянов прострелял стятуята в гърдите. Месец след смърта на Дико волът намушкал с огромните си рога Петър в ребрата, като го вкарвал в хомота. Докато откарат пострадалия в болницата, той издъхнал. Само на Марко Копоев се разминало, той при стрелбата уцелил статуята в крака. След този изтрел тя се откачила и се наклонила настрани.
Близките на Иван го успокоявали, че това е някаква случайност и няма никаква съдба в това, което се е случило. Ето Марко е жив и здрав, въпреки че е прострелял статуята.
По това време се строял моста над дерето, пред къщата на Марко. Една вечер той се прибирал от кръчмата и преминал през дерето по скелето на строежа, но една дъска пропаднала под тежестта му. Той паднал и пронизал крака си на едно от многото стърчащи железа. Така го намерили на сутринта, с нанизан като на шиш крак, издъхнал в огромна локва от собствената му кръв. Бонцоваря доживя до дълбоки старини. Помня как внукът му, с който бяхме съученици, водеше незрящия старец по улиците от дома до бръснарницата, където седеше по цял ден на приказка с другите старци и често разказваше историята, която всички вече бяхме слушали.
- Какво е станало, бе момче? - питали го съседите.
- Кълбото ни уби..., кълбото ни уби... - само повтаряло момчето и след това издъхнало.
Какво бе станало в къщата, милицията не можа да установи, но всички говореха с ужас за "Марияциното кълбо".
На върха на баира, който изкачвали ловците, имало шестметров кръст, символизиращ разпятието на Спасителя. Наближавайки го, уморените и обезсърчени от неуспешния лов мъже свалили пушките и се прицелили в него. В последния момент един от мъжете - Иван Бонцоваря - не натиснал спусъка. Останалите трима простреляли статуята на Спасителя.
Когато Иван загубил зрението си вследствие злополука с киселина, разказал на близките си, как преди година Дико Паригвоздев прострелял статуята в главата. Няколко месеца по-късно при взривни работи при строителството на шосето един камък размазва главата на Дико. Петър Джилиянов прострелял стятуята в гърдите. Месец след смърта на Дико волът намушкал с огромните си рога Петър в ребрата, като го вкарвал в хомота. Докато откарат пострадалия в болницата, той издъхнал. Само на Марко Копоев се разминало, той при стрелбата уцелил статуята в крака. След този изтрел тя се откачила и се наклонила настрани.
Близките на Иван го успокоявали, че това е някаква случайност и няма никаква съдба в това, което се е случило. Ето Марко е жив и здрав, въпреки че е прострелял статуята.
По това време се строял моста над дерето, пред къщата на Марко. Една вечер той се прибирал от кръчмата и преминал през дерето по скелето на строежа, но една дъска пропаднала под тежестта му. Той паднал и пронизал крака си на едно от многото стърчащи железа. Така го намерили на сутринта, с нанизан като на шиш крак, издъхнал в огромна локва от собствената му кръв. Бонцоваря доживя до дълбоки старини. Помня как внукът му, с който бяхме съученици, водеше незрящия старец по улиците от дома до бръснарницата, където седеше по цял ден на приказка с другите старци и често разказваше историята, която всички вече бяхме слушали.
Децата и книгите - как да развием интере...
Погрешни цели - какво провокира непослуш...
05.06.2008 Наказание „пробация” за данъч...
Погрешни цели - какво провокира непослуш...
05.06.2008 Наказание „пробация” за данъч...
Етнически българи от Украйна с призив къ...
ЧЕРВЕНИЯТ ОКТОМВРИ...
А, беше хубав човек - ляв и прогресивен ...
ЧЕРВЕНИЯТ ОКТОМВРИ...
А, беше хубав човек - ляв и прогресивен ...
няма по-страшна измама за човека от безверието и безбожието. Разказът ме връща на тривиалната мисъл,че няма ненаказано добро и наказаното зло. Е, да, това е така, но само че в страни, в които ценностите човешки са видоизменят в ход - според политическата ситуация.
Да, но тези герои са наказани по най-зловещия начин! Е, питам се аз, може ли със смърт грях да се поправи и що за божа сила ще е тази, която ни наказва със смърт за нашите грехове? Кога Бог ни прощава? И какви прошки са включени в менюто му за грешене?
И въпреки тези мои съмнения, аз силно вярвам в Провидението и гледам да живея живея така, че да нямам допир с Отрицанието.
Аз вярвам, че не човек избира смъртта, а Смъртта избира при кой човек да отиде. Като крайна оценка за неговите дела в живота.
Бъди жив и здрав и нека Бог бди над теб и семейството ти!
цитирайДа, но тези герои са наказани по най-зловещия начин! Е, питам се аз, може ли със смърт грях да се поправи и що за божа сила ще е тази, която ни наказва със смърт за нашите грехове? Кога Бог ни прощава? И какви прошки са включени в менюто му за грешене?
И въпреки тези мои съмнения, аз силно вярвам в Провидението и гледам да живея живея така, че да нямам допир с Отрицанието.
Аз вярвам, че не човек избира смъртта, а Смъртта избира при кой човек да отиде. Като крайна оценка за неговите дела в живота.
Бъди жив и здрав и нека Бог бди над теб и семейството ти!
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За този блог
Гласове: 8249