Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2014 00:14 - Пророчества и поучения на о. Антоний, род.19 в. поч. 21 век. след десетки години каторжни лагери! II-част, извадки, logoslovo.ru
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2958 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 08.02.2014 15:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Старецът внезапно потръпна – "Не, юдаизмът е мъртъв само духовно, и се е преродил едва ли не в сатанизъм! Голяма беда очаква православните от него. От него и от мюсулманството. Те са като двата крака на идващия антихрист. Сега те, като че спорят, а понякога се и бият...

Те са краката му – юдаизмът и мюсулманството, и пред очите на целия свят се боричкат, но това е само за да ни въвеждат в заблуждение. (Г.С: Ислямът, по начало, се ръководи от евреи, и затова основните мюсулмански страни, уж са против Израел и САЩ, но накрая винаги действат заедно с тях, както беше и сега, по време на „арабската пролет“ и войната против Сирия, а и против Иран!) И гледай отче, как хитро действа врагът: юдаизмът проповядва свобода, пълна свобода от заповедите Божии, но не и за юдо-евреите, а за нас – гоите. А мюсулманството – обратно, с привидно строги закони, а и за морал говорят... Но чакат те, един и същ „месия“, и с възцаряването на антихриста, бързо ще се договорят помежду си (- за сметка на мюсулманските народи! Така и пише в тайните им протоколи: „Докато проповядваме либерализъм на гоите, ние държим нашите хора в абсолютно подчинение“!!!). Да, тежко ще ви е, а аз няма да доживея...

Жалко за децата... Те, родени в похоти, без благословение и вцърковяване, са – Каинисти. Колко от тях ще заминат за удоволетворяване нуждите на антихристовите помощници! В началото ще ги използват за задоволяване на телата си, но ще се стигне и до блюда (храна), от тях. Впрочеем, и сега кръстени православни младенци се колят за жестоките им обряди.

 

Как да се спасяваме.

 

Антихрист и слугите му ще са единни във всичките им негодяйски дела. Няма грях на земята, освен Богоубийството, който да не повторят. Всичко ще вършат! В това число, и ядене на себеподобни (канибализъм). Всичко ще има, всичко!

 

Трудно е да се каже, какво няма да се случва, какви ли не мерзости няма да вършат. Какво да се прави – адово дихание... Всичките греховни постъпки, творени, седем хиляди години от заблудените хора, всички те ще бъдат възпроизведени, за трите и половина години управление на антихриста. Всичките! И това ще се върши, не само затова, че синът на греха (антихрист) е въплъщение на греха, но и да бъдат въвлечени всички, които имат и най-малка слабост. Има ли и най-малко нещо, за което да се хванат, ще се хванат, за да въвлекат в хомота на ада. Само този, който сега е в пустинята, той ще може да се спаси.

 

И не ме гледай така учудено, отче! – старецът поотвори очи, – Става дума не за пясъците, а за пустинята! А пустинята за всеки може да е на различно място. Но за всички е в състоянието на душата... Затова и казвам, че можеш да постигнеш пустинята, и в гората, и в големия град, а може и да не я намериш, и в истинската пустиня. Но без постигане на пустинята, няма да се спасиш!

 

(„Скрий ме, Господи, от мрежите на антихриста, в съкровената пустиня на Твоето Спасение…»!)

 

...Градът не е най-доброто място за спасение, даже за мирянин, а още по-малко за монах. То, големият град и за живот не става. Той развращава, защото е изпълнен със съблазни, с нечистоти, и духовни, и телесни. Там (както и в най-големия град на онова време – Вавилон) гордостта дръзко лелее да построи кула до небесата. В двата големи града, Содом и Гомор, разтлението било стигнало до такова безумие, че препълнило чашата на търпението Господне?.

 

Затова трябва да се отстраняваме от външния свят. И разбира се, не за да не виждаме близките си, да затваряме очите си за скърбите и бедите на ближните. Не затова, а за да не гледаме чуждите грехове. Това ще ни позволи да не осъждаме другите, и да не изпадаме във високомерие и гордост за своите постъпки. А и самия ти, по-добре ще се запазиш от падението, като отхвърляш вражеските примамки и се стремиш да не им обръщаш внимание. Това е още по-трудно, но само изпълнението на всичко това ще ни отдалечи в пустинята...

 

Няма вече и пустини, като място за лично молитвено уединение с Бога. Затова ще придобиеш пустиня, само в душата си, и само в откъсването й от светските съблазни, от светската разсеяност, от забелязването на чуждите грехове. Защото, щом човек види чуждия грях, той така или иначе, повтаря този грях, макар и само мислено, но го повтаря... „Не съдете, за да не бъдете съдени“, – не трябва да се разбира, само като ограничаване на злодумството... Призивът, за отказване от виждането на чуждите грехове е и отечески съвет да не се върви по стъпките на съгрешилия.

 

Обсъждайки чуждото падение, ние сами падаме, наслаждавайки са на греха на наш познат, и представяйки си грехопадението, го възраждаме в мислите си. В това е и силата на бесовската кинематография. Как се оценява нивото на таланта на постановчика, на това адово изчадие? – По предизвиканото въздействие върху желаещите да се осквернят, по способността да ги накара, да се смеят или да плачат.

 

Човек може и да не участва в оргиите на грешащите, но и само слушане за грехопаденията, и подробностите в извършването на греха, вече ще поведат човека по пътя на нечестивите. И даже да не предизивика желание да го повтори, то само едното спомняне на греха ще осквернява и разлага душата на човек.

 

А за поправяне на греха, в последните времена вече няма да има време. Там ще е: Да – да, не – не! Уви, няма да е като преди век, когато е можело, половината живот да грешиш, а другата половина, да се каеш. Затова в последните времена, където и да се поведе разговор за чужди грехове, ще е все едно, че са вкусени подробностите на грехопадението.

 

Впрочеем, тогава вече това няма да се счита за грехопадение, а само за една от формите на проявяване, на свободата. Някой ще защитава блудството, содомията и лакомията, някой ще ругае всичко това, и привидно ще го разобличава. Същността не е в това, но целтра на този адски театър ще е, да се принудят хората да обсъждат греха, при което, в най- неизменните му форми, и ето това е важно за съблазнителите.Те ще се стремят да прекарат хората през греха и мерзостта, макар и чужд, но грях. И сега, вече това го има, но нататък ще е още повече. А имайки вкъщи двата съблазнителя – радиото и телевизора, просто няма да можеш да се скриеш от предлаганите духовни нечистоти.

 

И човек си помисля: „Всички казват, че това е хубаво, а аз още не съм опитал тези неща. Трябва да пробам или поне да погледам другите!“ И включва телевизора, а там, въплъщението на греха, е само на една ръка разстояние...

 

Само пустинята. Само тя може да е надеждно убежище за неутвърдената душа, в последното време...

 

Ние постоянно си измисляме маса въпроси, на които или въобще няма отговор, или отговорът, просто, не е полезен за нас, не е спасителен. Умът не трябва да се отвлича, да пречи на еднинението, на душата с Бога. Нищо не трябва да ни изважда от пустинята...

 

Целият живот в последното време ще е пълно бедствие и болка. И не е важно, кой именно е виновен за това или онова. Самият греховен живот вече е катастрофа. Колкото е по-“цивилизовано“ мястото на живоеене, на хората, толкова повече ще са ужасите от техническите и природни, апокалиптични бедствия. Видях аз, съвременния Содом – Ню Йорк, в огън, адска пещ, развалини и неизчислими жертви. Но жертви ли са?! Жертвата винаги е чиста, а там ще е гибел от осквернение, на несъхранилите чистотата си, отхвърлилите Истината и въвлекли себе си в пътя на човешките, т.е. бесовските празномъдрия. Те, опитващите се да създадат ново подобие на Вавилонската кула – процъфтяваща държава, без Бога, извън законите Му, ще са и първите му жертви, жертви на своите управници. Като една от стъпките към световно господство, властите ще принесат в жертва на олтара на Ваал, живота на своите съотечественици. Тези власти, съставени от хора изповядващи изроден в сатанизъм, юдаизъм, в очакване на лъже-месията антихрист, ще направят всичко да предизвикат войни и трагедии от световно значение.

 

Но огънят и разрушенията от него, още няма да са краят, а само началото. Защото първоначалният огън и разрушаването на вавилонските кули на новото време, с взрив, е дело на човешки ръце, макар и по допущение Божие. Това злодеяние, като особено тежък грях, ще предизвика и природни катаклизми. Взрив в морето ще предизвика огромна вълна, която ще залее новозаветния Содом. А Гомор скоро след това ще бъде подложен на разрушение от водата, от страшни морски бури“.

 

...Няма да има всеобщо наводнение... Но главното е, че греховете ще разрушават земята, и всичките й стихии ще дадат на хората да почувстват целия ужас от отхвърлянето на благословението Божие.

 

За миналото и бъдещето.

 

...Василий Велики славел Бога, че няма да доживее до тези дни...

И ще слушат хората, но няма да чуят, и няма да отговорят на призивите на Твореца, към спасение. Франция, люлката на разпътството, блуда и богопротивенето, ще изпита върху себе си всичките ужаси от отричането, от Бога. Морски бури, земетресения и корабокрушения ще носят смърт на всичко живо, и по крайбрежието, и на сушата, ето какво чака родината на революциите.

 

Който се е надявал че ще намери отдих от живота, в спокойната, сита и преуспяваща сега своя държава, разкъсвана със всиките сили на злото, дълбоко се лъже. Стъпването върху всичките тези пасбища на тържествуващия сатанизъм е доброволно качване във влак, в обратна посока. Затворите и лагерите са насилие над човека, но влакът на съвременната „цивилизация“ е доброволно само-предаване на дявола. А той, дяволът, мечтае тъкмо за доброволно следване на призивите му, макар и да е мнимо. А предаването на своята душа, на вечни мъки и доброволното отричане от Богоуподобяване и Богообщение, е повече от ужасно.

 

...Търсейки забранения плод, изповядващи гордост и поклонение на мамона, създаващи идоли на „свободтата“, които носят пълна неумереност в плътския живот и равнодушие към духовния, хората ще намерят властта на бесовете, всеки според собствените си похоти. А от там ще дойдат и култовете на прякото поклонение на сатаната. Хиляди хора ще нарекат Велзевула – бог, и ще започнат да му възнасят хвала и да му принасят кървави човешки жертви. И повече от всички, тази епидемия на лудостта ще порази изнежената, не знаеща физически труд, младеж. Вече покварена и не знаеща предишното славянско целомъдрие, тя е възпитана в поклонение на идола на силата. А след това им е подготвено да преглътнат и адската измама, че Православието е вяра на слабите, а сатанизма – на силните. И ще повярват!

 

Борбата със всичкия този нравствен отпадък (събиран от дявола, още от времената на неговото падение), вече не може да допринесе видима полза за човека в света, приел на раменете си, вместо Кръста Христов, ярема на сатана. Затова поддържащите властта, и в т.н. християнски страни, ще прекратят даже и най-слабите опити за противопоставяне на беснеещата Америка. Ще беснее тя, привличана от избрания идол на „свободата“, въвличайки целия свят в този водовъртеж на смъртта, на духовната и телесна гибел.

 

Но интересът към Америка, от страна на слугите на мрака, ще намалява след всеки новопокорен народ. Даже и сега Америка е само тояга в ръцете на Израел – люлката на световния ционизъм. Америка изпълни ролята си да привлече всички страни и народи по дяволския път на греховното шествие към ада. Който още не се е поддал на примамката на американската демокрация „с човешко лице“ и не е приел култа към „свободата“, го чака физическа гибел, под ударите на украсената със звезди тояга.

 

А сега вече едва ли не целият свят е Нов Вавилон. Затова и се строи Нов Световен Ред, основан на противене, на Твореца. Един език, една култура, една религия, едно движение на стадото към духовна и телесна смърт...

 

Америка вече започва да пречи, или поне да дразни, строителите на новия ред. Там и гоите са множко, и даже фалшивата независимост на властите й, от истинския стопанин – синедриона (който и убедил юдеите да вземат върху главите си, Кръвта на Спасителя), не устройва тези, чиито предци са викали: „Разпни го!“.

 

Затова и столица на „новия свят“ няма да е, ни Ню Йорк, ни Вашингтон, понеже те просто ще изчезнат. Център на вселената ще стане Йерусалим, и това ще е поредният опит да се овладее света, чрез духовния натиск на храма, зад стените на който, всички гои ще са „по-низши от добитък“. И този опит ще е успешен...

 

Страшно ще е за слабите, хладно и самотно ще е за тези, които не са се опитвали в нашите години на относителен покой, да постигат съвокупността от всички съвършенства, благодатта на светия Дух – любовта...

 

Те ще се окажат в това положение, защото пак и пак са отказвали да идат по пътя на Богоуподобяването, по пътя следващ Христа, след Тайната Вечеря, до Голгота, до Кръста. Вярвайки в Бога, некои се уповават на добрите си дела, считайки това достатъчно за спасение, и отхвърляйки приемането на благодатта Божия в Църквата. Така сектантите се бият в гърдите и викат: „Господи, аз вярвам в Тебе!“. Те все едно успокояват Твореца, Който е Самодостатъчен, и от нищо не се нуждае, още по-малко от възхвали и признаване на самото Му съществуване, защото Той и така си е – Сущий!

 

...Така привлекателно е за човека, от една страна да следва призивите дяволски, да върви след зова на развратената от грехове своя плът, а от друга, да се надява да получи Божествените плодове. Затова в последното време, вероятността от изповедничество (винаги свързана с мъченичество), не само ще смущава, но и направо ще отблъсква хората от следване на Христа. Стотици хиляди, уж, вярващи православни, ще се откажат от убежденията си, от благодатта и от Бога. Проверката, отче, силите на ада вече я направиха, присвоявайки на всички номера. Насилствено ли се вършеше? Не, но просто се поставяха условия – или приемаш и продължаваш да взимаш заплата, или си отиваш. С мълчаливото съгласие, а и с прякото благословение на духовенството, цялата страна се превърна в лагер, и вече не е важно името, дадено при кръщението, не е фамилията, дошла от предците, а присвоеният номер!

 

За миналото

 

Подобно нещо вече беше извършено 1917 г. И не през октомври, с който обикновено свързват началото на властта на слугите на мрака, но на 17 февруари. Именно февруари беше месецът на предателството, и на държавата, и на Православието, и на себе си.

За възможността от нещо подобно предупреждаваше Русия свети Йоан - Кронщадският чудотворец. Слушаха и не чуха, а и да са чули, не разбраха. А предадоха именно самите себе си. Некои после успяха да се издигнат на Голготата и да понесат светия Кръст на мъченичеството, но за мнозинството всичко се превърна в път към ада. А колко сред болшевишките войници, надзиратели, и разстрелващи, бяха бивши семинаристи, просто деца на духовенството, пръски от знамени дворянски фамилии!

 

...А поздравителното писмо до временното правителство подписаха всички – и митрополит Киевски – Владимир, и Митрополит Московский – Макарий, и архиепископите – Тихон, Михаил, Йоаким, Сергей Финландски и други с тях. Някои от тях понесоха мъченическия кръст, някои – изповедническия, а някои... Да!

 

...Даа, тровеха душата вестите достигащи и до лагерите, за всичко случващо се, но те се възприемаха и като отрезвяващи. Кой можеше да попречи на душата, и в тъмницата да се сподоби със святост и небесна чистота?! Душата на всеки може да просияе така, че с чистотата си, със светлината на богоуподобяването, с постигнатия Свети Дух, да разлисти и просветли духовната нечистота и на най-закоравелия грешник.

 

Да се разбере с разума всичко слъучващо се, беше просто невъзможно. Защото никой, освен обновленците, не издигаше в светия ъгъл нещо явно противоречащо на Апостолските правила или на Съборните установления. Както, впрочеем и сега. А ако е така, то, както и да говорим – тече си нормалният живот. А че, – като цяло, нормалността отсъства, защото отсъства любовта, а присъства лукавството, – да се доказва това е невъзможно, а и няма на кого. Кой обвиняваше изпадналото в арианство, монофизитство и други ереси, свещеноначалие? Обвиняваха го пустинните монаси – отшелници, старци – по нашему. Затова и бе направено всичко, да се премахва старчеството от църковния живот. И многовековният опит в превръщането на белото духовенство, в роби, без право на глас, постигна своето: отучиха ги да говорят, и ако не всичко, то – истината.

 

Мъченичеството в онова време беше нещо обичайно. Колко свещеници, оцеляли от комисарските наганти в началото на двадесетте, или ръкоположени през двадесетте – тридесетте, се отправиха по страшния път към Голготата – лагерите. Който е искал да предава, вече е предал, – те си отидоха още от Вечерята със Спасителя. Нещастниците писаха покайни писма за вестниците, и от всичко се отричаха. Някои се опитваха да спасят земния си живот, с цената на подписи в НКВД.

 

Но мнозинството от останалото духовенство все пак устоя. Спасяваха се по разлиани начини – някои бродеха по градове и селца. Обикновено, такава беше участта на монасите и монахините от разорените обители. Требите, те, разбира се, не можеха да изпълняват, и затова живееха на подаяния и от временна работа: но просията много скоро започна да се забранява. Добре беше, да имаш поне далечни роднини, готови да приемат праведните скитници при себе си. Но на подобни постъпки се решаваха единици, защото режимът за всеобщ контрол, вече се проявяваше.

 

Свещениците преживяваха предимно от тайни служби и треби. Но ги излавяха и прилагаха най-безпощадни наказателни членове – контрареволюция, бандитизъм... И резултатът от всичко това беше – откъсване на миряните от Църквата. А и страшни природни промени. Това са взаимосвързани неща. Дяволизмът е разрушителен по самата си същност, и той не може да е съзидателен. Създаваха и запазваха света, хора Божии, а съвсем не строителите на комунизма. Имах позната монахиня, най-скромна и най-смирена душа човешка. Селянка от доста заможно семейство – бащата имаше мелница, а дъщеря си искал да ожени точно преди революцията. А тя пеша, от средна Русия, отишла в Киев, после в Троица. След това посещава схимник, живеещ в диви гори край Ниловата пустиня. Пристигнала тя там, със сестра си, и благословенията на праведника били различни за двета, – за едната съпружество, а за другата – монашество. В манастира тя преживяла само година-две, но светия обет съхранила през целия си живот.

 

А родителите й, през това време ги умъртвили организаторите на колхозите. Затворили ги в една преизподня в студена зима. На жените разрешили да облекат палта, и те останали живи. След смъртта на съпруга си, майка и не преживяла дълго и починала от мъка. И тръгнала нещастната монахиня по света. Работела у селяни, понеже в манастира научила да обработва лен и вълна. През повечето време живяла при сестра си, чийто мъж, макар и атеист, не я гонел, от уважение към вярата на жена си, и не хулел разбиранията на монахинята. А тя, през всичките перипетии на живота, успяла да съхрани, не само обета, даден пред Бога при подстрига, но и успяла да пренесе и запази през всичките арести, книги на убити монаси. И не само книги, но и писма с духовни напътствия, и снимки на мъченически починали старци - напълно запазени. Направо беше страшно да се прелистват писмата, които са, като глас, въпиющ в пустиня! Те вече всичко знаели, помислете, – знаели, видяли и призовавали заблудените миряни и събратята си – опомнете се! Чули ги, но не дочули, чули, но не повярвали. Представи си, душо моя, какво им е било, – като са знаели края на това безумие, да гледат какво се върши!

 

По себе си мога да кажа, че беше трудно в онези години, на привидно благополучие, да се възприемат пророчествата за идващи нещастия (явно, става дума за преди революцията). А и самите нещастия, ако въобще някой е вярвал на възможността да се случи нещо подобно, се възприемаха, като някакви несгоди и временни трудности. А нещастияте вече са били на прага, чукали на вратата, и причината за тях е била в развращаването на нравите, в отдръпването от Православието. Всичко беше пропито с духа на нихилизма, със суемъдрия човешки, с духа на езическа мистика и откровен сатанизъм. Известен композитор, неколко поети и други хора на „творчеството“ считаха себе си за антихристи! Те не го считаха и за позор, да разказват за поклонници на разтлеващи страсти, за контакти с бесове, възторгваха се от дявола, и специално, на противенето му на Бога.

Всяко непослушание на властите, и на Църквата, и даже на обществото, се приемаше като проява на особено свободолюбие. Волнодумството беше признак на добър тон, аплодираха убийците, а на жертвите се смееха и ги ненавиждаха. Но моллохът на „свободта“ е носителят и на истинското робство. Много скоро, и убийците, и тези които поощряваха гнусните им дела, щяха да почувстват това. Едни разстреляха, а останалите известно време се трудиха на „строежите на народното стопанство“, въплъщавайки в живота идеите, с които самите те развращаваха руската държава.

 

Юдеи с руски фамилии ще въвлекат страната в такава катастрофа (революцията), сродна на която ще е само апокалипсисът. И мнозина ще мислят, че това е краят, но това ще е репетиция за края на времената, само репетиция. Макар и много обмислена и проведена явно по строг план...

...............................

 

Англия няма да я има, островът ще отиде в морето, натежал от океан грехове и греховни измени на Бога... Същото чака и деспота Япония...

... Китай ще завземе по-голямата част от Русия, рабира се Украйна ще е част от нея. На жълтите ще са всички земи зад планините и след тях. Ще се запази само държавата на благоверния Андрей... Но това не значи, че ще се съхрани православната руска държава, по времето на властта на антихриста, не. Името може и да се запази, но начинът на живот вече няма да е великоруски, няма да е православен. Съвсем няма руското начало да господства в живота на, преди това, православните жители.

 

Жълтото нашествие няма да е единственото. Ще има черно нашествие – гладни, поразени от неизлечими болести африканци ще напълнят нашите градове и села. И това ще е много, много по-лошо от заселването на пришълците от Кавказ и Средна Азия... Мака че и те няма да ни изпуснат от вниманието си, защото броят им ще расте. Те охотно ще приемат всичко, което им предложат, за паница леща: ще влязат в обединената „църква“, ще приемат антихриста...

 

Затова ще има всичко, освен Православие, защото то е първият изобличител, в света поднебесен, на всяка неправда, лъжа и суета. Именно то е особен показател за правдата, чистотата и истината.

 

..............

Да, по-лесно ще е да се спасява в селата... Същото може да се каже и за Полесието, нашето и Белоруското. Но важно е не местото, важно е скъсването със всичко, което свързва човека със сатанинската същност на нашите държави, със всичките уредби за живота на човека, които са насочени към зависимост от единен „център“. И няма да се налага да се търсят рогата на този център, и так всичко ще се вижда. Ще опишат целия народ, и номера на всеки ще дадат, като в лагерите, в сталинските времена, тогава беше първата проба, как целия свят в лагер да превърнат.

 

След това ще задушават с такси и данъци – на всичко ще сложат: и на земята, и на водата, и на отоплението. И ще излезе, че човек всичките си пари ще дава на някаква „държава“, а това, мили мой, няма да е държава, няма да е отечество, но онзи, същият изкусител...

 

Държавата ще е, и вече е, главният враг на спасението. Това многоглаво чудовище, без име, без звание, живеещо само за сметка на изтискваните последни сокове от хората, прекланящи се пред него. Главите на този монстър са различните власти, съвети, парламенти всякакви, разбойници от всички цветове: в милиционерски форми и в тренировъчни костюми, съдилища, специални части от армията, и въобще, всички тези, които изяждайки плодовете на човешкия труд, хранят тялото на чудовището“.

 

„Отец Антоний, – прекъснах го аз, – а какво става с подчинението на властите, обявено от апостола?“

 

„А какво казвам аз несъгласно с Първовърховните?! Не носеше ли Павел словото на Евангелието, въпреки всичките забрани на властите? За какво е бил наказан Апостол Петър, за какво са подлагали на изгнание Апостол Йоан Богослов, а и трънливия живот на Василий Велики. А колко е препатил свети Григорий Палама?..

 

Тябва да се прави разлика между всичко това. Юда Макавей възстанал против властите за чистотота на изповядване на вярата. А Юда Искариотски изпълнил нареждането на властите – продал им Христа, но и земята не искала да приема тялото на предателя... Едно е, когато се противопоставяш на властите, поради гордостта си и поради собственото щеславие, а друго, от ревност към вярата Божия. Не трябва да враждуваш, но и това, не винаги – нека врагът на твоя Бог, да е и твой враг! А това се отнася за всяка власт.

 

Властта в последните времена ще е бесовска, развращаваща. Само благодарение на нейните действия се удаде да се достигне до такова разрушаване на нравите, а още повече ще е след известно време. Всичките тези правителства и парламенти, се подчиняват на козинявата лапа на рогатия им стопанин, и те ще поведат хората при него на поклон. Но ще ги подкарат не толкова насила, колкото с улавяне на поданниците им, в мрежата на похотите. А тези мрежи от тях и ще бъдат поставени, но както се казва, не би бил изкушен, ако не си искал да се изкусиш. Човечеството уверено и съзнателно се готви за властта на антихриста, то иска да се хване в тези мрежи, защото не е по нравите на хората свободата Христова, Кръстът и голготата му.

 

Днешната власт е власт временна, безоснователна. Това не е руската монархия, когато властта се е предавала, по наследство, от баща на син, заедно с отговорностите. Добър или лош бил царят, но е бил православен раб Божий, баща за своите поданници, стопанин в страната, която предавал по наследство на сина си.

 

А всичките днешни изборни управници, са роби, но не Божии. Стопанинът им прави всичко, та подвласните им народи да не се застояват по пътя към ада. И гледа всикчо да е подчинено на главната цел – създаване на световна държава и възцаряване на антихриста. Ето от тази власт трябва да се страни. А и да и се противи, не пречи, там, където се засягат въпросите на вярата и спасението...

 

Да се преживее ще може само по примера на първите християни – да се изпълнява дължимото към държавата, но свято да се пази и брани нашето християнство. Само че ще е по-трудно отколкото на Христовите последователи от първите времена – и съблазните са повече, и контролът, къде, къде по-силен. Езическите държави просто са си съществували, а борбата срещу християнството се е водела само от страна на юдеите и оглупените от тях идолопоклонници. А сега всичките сили на ада ще се нахвърлят срещу последните верни, за съблазняването им, отклоняването им от пътя на спасението и насочването им по хлъзгавия страшен път за ада. Това и ще е главната цел на всичките власти в сегашните последни времена.

.......................

 

...“Отче, щом трябва в дебрите, тогава в севера на Русия, или в Сибир, дето има, къде, къде по-диви места. Там не е ли по-добро убежище?“ – попитах аз.

 

„Сибир ще е „жълт“ (китайски), напълно. А Далечният Изток – японски. А за Сибир, за нефта, газта и златото ще е цялото сражение, но не с нашите (ще се бият китайците), а с американците. Но дажи и при положение, че звездно-лентовата тояга е в ръцете на световния ционизъм, те няма да могат да победят китайците. И ще потекат жълти реки към европейска Русия. Целият юг ще гори, кръв славянска ще се пролее!

 

А японците няма да отстъпят Далечния Изток на китайците – островитяните просто няма да има къде да живеят. За наближаващите трагедии на техните острови японците знаят: от мъдреците им е открито това...

 

Европейският север е привлекателен (за укриване), но без познаването му и без нужните навици – няма да преживееш...

Затова в тази посока е по-добре да не гледаш, по-на юг също има пустинни места за добро укриване от слугите на антихриста.

 

„Отец Антоний, а оръжие струва ли си да имаш, за лов, да кажем?“ – питам стареца.

 

„Ти за себе си ли говориш?“, – малко с укор, на въпроса ми, с въпрос, отговори той.

 

„А не, разбира се, говоря по принцип, за всички“ – поясних аз.

 

„Не отче, ловът не е полезен в последното време, – доста сериозно отговори отец Антоний. – Излишно убийство и пролята кръв, даже и на безсловесно същество, въобще няма да спомага за запазване на духовността, толкова нужна за спасението. Пост и молитва, молитва и пост; не зная, какво може да оправдае убийство на диво животно, освен реална опасност от гладна смърт. Но с подобни доводи ще се оправдава, и приемането на числото антихристово, и людоедството... Не зная, не видях (във видението) у спасяващите се, на масата месо от убит дивеч.

 

Последното време трябва да се възприема, като единствена останала възможност да се очистиш и да измолиш от Твореца прошка за греховете, извършени в спокойните времена. Всекиму, чуваш ли отче, всекиму ще се наложи в онези години да претърпява нравствени, духовни и физически мъчения. Дали в по-голяма или по-малка степен – е друг въпрос. Второто пришествие на Спасителя ще означава край на тези мъчения, за тези, които са съумели с Божията помощ да съхранят верността си. И Господ ще съкрати годините на царуване на антихриста, само заради останалите Му верни. Затова за тях това ще е празник. А как да се подготвяме за празника? – С пост!

 

Това е за лова, а що се отнася за оръжието, тук е по-сложно. Всеки трябва сам себе си да изпита с въпроса – способен ли е на убийство, или не. Ако е способен, е по-добре да не взема оръжие със себе си, за да не се изкуси. Ако човек не може да вдигне ръка срещу ближния, тогава може и да вземе, за да има възможност да прогони неканени гости: защото ще има много, които ще скитат в търсене на храна. Но във всеки случай трябва да се уповаваш на Господа, но и си струва да не забравяш тази мъдрост: „Не изкушавай Господа, Бога твой“. И още веднъж ще кажа – въпросът е труден, и мисля, че няма еднакъв отговор за всички. Както подскаже съвестта на всеки човек, така и трябва да постъпва.

 

Е, отче свети, свършиха ли вече твоите недоумения, а?...

 

...............

 

При подготовката на книгата за печат, по-голямата част от записаното, уви... бе изрязано, в т.ч. всичките конкретни пророчества, вкл. за катастрофата в Ню Йорк, – поради предубежденията ми към пророчествата, въобще, а и понеже не бях духовно чадо на стареца, и не бях приучен на пълно доверие.

 

Превод от:

http://www.logoslovo.ru/forum/all_12/topic_8605/

– Григор Симов

.........................
Адресът на първата част, публикувана в този блог, е:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2014/02/02/videniia-i-poucheniia-na-stareca-o-antonii-logoslovo-ru.1234585




Гласувай:
8



1. bojil - Amerika e nowijat Hazarski kaga...
07.02.2014 19:59
Amerika e nowijat Hazarski kaganat,kojto edin den shte naloji judaizma na wsichkite si zhiteli i shte opita da razprostre wlastta si nad celija swjat. No po woljata Bozhija edin den i tja shte potane w razruha i shte se razpadne,a warhu otlomkite j shte se pojawjat nowi strani i narodi,i edna nowa imperija. Edin den swetat shte widi gibelta na judaizma,za da badat oswobodeni ewrejskite chada Bozhii ot nechestiwoto mu igo
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15667330
Постинги: 3954
Коментари: 6980
Гласове: 7983
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031