Ако избирате между война и позор, и предпочетете позора - ще получите и война, и позор.
Този мрачен афоризъм на Чърчил се появява през 1938 г., когато западните лидери уговарят с Хитлер „мюнхенското споразумение“, опитвайки се да задоволят нарастващия му апетит.
Константин Душенов
Днес именно тази фраза най-добре описва състоянието, в което се намира Кремъл по отношение на украинската криза. Защото, след кървавите събития от последните няколко месеца, вече стана съвсем очевидно: по-нататъшните опити за умиротворяване на киевските бандеровци и техните западни покровители са най-малкото безполезни и лишени от практически перспективи.
Нима в Кремъл не разбират това? Разбират, естествено, но... Русия е все още твърде слаба, за да влезе в открита конфронтация със Запада. Без съюзници (Китай си има своите проблеми, а отвратителният белоруски интригант не се брои), с огромна "пета колона" сред политиците, чиновниците, бизнесмените...
Ето защо Путин гледа да печели време.
Путин маневрира.
Путин чака, избира удобния момент.
Но тези маневри не могат да продължат безкрайно. Моментът, когато ще трябва да се вземе принципно решение, наближава.
Преговорите със Запада са безполезни. Западът никога няма да пусне Украйна с добро. Защото възсъединяването на Украйна с Русия означава пълно и окончателно рухване на цялата западна стратегия през последните 70 години, пълно преразглеждане на резултатите от разпадането на Съветския съюз и възраждането на историческата Руска империя в новата ѝ геополитическа форма на Евразийския съюз.
А извън Русия Украйна може да съществува само като анти-Русия, противо-Русия, като средство за война и унищожаване на Русия. Бандеровският фашизъм, дивата западна русофобия, инферналната униатска омраза към Православната църква - това са единствено възможните мирогледни, идеологически и религиозни основи на „украинската независимост“.
Ето защо, рано или късно, ще ни се наложи да воюваме за Украйна, за възсъединяването на Новорусия и Малорусия с Русия. Тук от Путин нищо не зависи. Такава е логиката на историческия процес, такава е божествената, провиденческа неизбежност на Руската съдба.
Важно е само правилно да се избере моментът за влизане в тази неизбежна война. И тук вече отговорността и ролята на Путин е огромна и незаменима.
Той е човекът, който трябва да определи точно кога, в каква форма и с какви сили ще влезе Русия в тази война.
Той е човекът, който трябва да създаде най-благоприятни международни условия за нашата победа.
Той е човекът, който трябва да сплоти около себе си всички здрави патриотични сили в страната.
Той е човекът, който трябва да неутрализира "петата колона", съставена от предатели и врагове на Руския народ.
Как можем да му помогнем?
За начало поне, като не му пречим. Да не изпадаме в истерия по всеки повод, да не изискваме незабавни резултати "тук и сега", да не пеем в унисон с национал-предателите за "краха на кървавата кагебейщина".
Е, а после вече всеки сам, на своето място, да реши какво е готов да направи за Родината си в този труден момент, какво е готов да пожертва, с какво да допринесе за общото дело...
Задачите, които стоят пред Кремъл като цяло и лично пред Путин, са необикновено сложни. Неговата отговорност е огромна. Силите, които му се противопоставят, са многобройни и опасни. В тази ситуация да се намери единствено правилната стратегия е изключително трудно, почти невъзможно. Постоянно изглежда, че всеки ход, всеки план, всяко движение неизбежно ще бъдат съпроводени с твърде големи рискове и огромни загуби.
Ако Русия да въведе свои войски в Украйна, това ще бъде началото на пълномащабна военно-политическа криза в сърцето на Европа, съпоставима с Карибската криза от началото на 60-те години на миналия век. Казано по-просто, ще постави света на ръба на Трета световна война. Освен това, активната военна намеса на Русия може да има смисъл само, ако крайната цел е реализация на "кримския сценарий" - тоест, освобождението на Киев от бандеровските глутници, които са окупирали "майката на руските градове", и възсъединяването с нас не само на Новорусия, но и на Малорусия.
Но в съвременните условия такава мащабна военна операция, съпоставима по своята сложност и размах с най-големите операции през Великата отечествена война, ще изисква напрягане на всички наши сили. И загубите в нея ще бъдат съответни: десетки, ако не и стотици хиляди жертви и от двете страни.
Нека гледаме истината в очите: повечето жители на Западна и Централна Украйна не горят от желание да се влеят в Русия. Вече четвърт век в условията на дива русофобска пропаганда израсна цяло поколение, което искрено си вярва, че са "наследници на великата украинска цивилизация", Русия смятат за "вековен агресор и потисник", а руснаците - за "смесица от монголи и и угро-фини". И тези ще воюват сериозно срещу нас, не се съмнявайте... И ще партизанстват...
Няма нужда да се обяснява какви ще са последиците в областта на външната и икономическата политика от такъв ход на събитията. Дали Русия е готова за това в сегашното си отслабено състояние? Не знам. Може би, да. Рисковете обаче, и това е съвсем точно, са безумно високи!
Ако пък Русия не се включи в гражданската война в Украйна и Кремъл само наблюдава безпомощно как бандеровците провеждат политика на геноцид: убиват руснаци, "прочистват" градовете, бомбардират мирното население, възстановявайки своята фашистка "незалежность", тогава...
Тогава всички постижения през последните години , всички надежди за Руско Възкресение, за съюз между властта и народа в общото дело за възраждане на Светата Рус в нейните исторически граници, за преодоляване на последиците от безпощадния либерално-сатанински погром - всичко ще се превърне на прах и пепел. И това не ще го простят на Путин нито руските хора, нито историята.
Или "маршал на победата", нов Сталин, наследник на великата Руска традиция за военни победи от Александър Невски до Суворов, Кутузов и Жуков.
Или - "втори Горбачов“, презрение от съвременниците и проклятия от потомците.
За Путин няма друг, среден път!
И ние трябва да му помогнем да направи правилния избор.
Но за това трябва да променим самите себе си. Да се отърсим от унинието и леността. Да докажем, че на нас може да се разчита, че можем да му помогнем в борбата. Че сме готови не само да мърморим и да пишем в интернет, без да ставаме от дивана, но да преодоляваме изкушения и скръб, да жертваме, да воюваме и да побеждаваме.
Послепис:
Четеш възванията на Стрелков (полковник Игор Стрелков, министър на отбраната на Донецката народна република - б. пр.) и сърцето ти плаче:
.
Игор Стрелков - министър на отбраната на Донецката народна република
"1. Ако имахме достатъчно оръжие, само опълчението в Славянск щеше да наброява няколко хиляди бойци.
2. Ако имахме възможност не само да въоръжаваме (обличане и обуваме) воините, но и материално да подпомагаме техните семейства поне на нивото на средната местна работна заплата (та нали хората идват, за да рискуват живота си!), тогава в Славянск щяхме да имаме вече цяла дивизия и щяха да се редят на опашка за оръжие.
3. Ако имахме тил (а за една воюваща армия той е абсолютно необходимо), вече щяхме да извършваме мобилизация, която би ни дала десетки хиляди бойци - и хората, които все още работят, масово и с готовност щяха да се включат в нея.
Помощта, която идва от Русия сега, трябваше да дойде преди месец, тогава можеше да доведе до голям успех. Сега тя едва-едва ни помага да се държим, но вече без шанс да обърнем резултата в наша полза.
Ние нямаме нищо, всичко закъснява дори не с дни, а със седмици...
А укрите, колкото и да е смешно, вече ни изпреварват. Тяхната машина е тромава, но тя сега се управлява от компетентни хора, дошли отвъд океана. И тези типове гонят с ритници разнебитената машина напред - мачкайте и изтривайте от лицето на земята! А с другата ръка подхвърлят на Кремъл залъгалки от типа на "частично плащане на газа", "преговори" и т. н.
И дните се превръщат в седмици, а седмиците - в месеци... A реална помощ все няма и няма, и вече целият потенциал, който беше набран в началото, е изразходван...
Пръчката се огъва и огъва, тя пука, но засега все още се огъва... Когато се счупи, вече ще е късно. Помощта от Русия ни е нужна като въздух!
Ние сме готови да умрем сред развалините на Славянск, но с твърдата вяра, че нашите убити и ранени под масирания и безнаказан гаубичен огън не са били напразни жертви!
А тази вяра се къса, като найлон от силен вятър - всеки ден все повече и повече".
Източник: ruskline.ru
Превод: Л. Чолаков
Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му, изцяло или отчасти, се разрешава
САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА
http://lyubomircholakov.blog.bg/politika/2014/06/10/putin-mejdu-voinata-i-pozora.1272243
ЮАР, КАТО ШАБЛОН ЗА БЪДЕШЕТО НА САЩ
Енергийен режим в Европа ще e неизбежен ...
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69