Донбас не можем да си върнем с военни средства, - заяви на 30 юни президентът на Украйна Порошенко в интервю за френския вестник Фигаро. Ние трябва да се борим за сърцата на хората", - каза той.

И само неколко часа след интервюто му, украинската армия започна атака с артилерийски и авиационни удари срещу неколко десетки обекта в Донецка и Луганска области. И това са най-масираните нападения над градчето Счастие под Луганск, в Краматорск и Закотно.

"Ние нямаме никакви възражения против използването на руския език, като официален. Ние също сме готови да осъществим предложената децентрализация", - подчерта президентът.

И по същество, всичко коетоПорошенко каза е правилно. Но е доста късно. Ако украинските власти не само бяха казали, но и бяха осъществили двуезичието и федерализацията, през март, никаква война в Донбас нямаше да има. Имайки в ръцете си напълно подконтролната им Върховна Рада, те можеха да направят това без много усилия. Но не го направиха, и явно, съзнателно. Още повече, че всяко изявление на Турчинов за стремеж на Киев към мир, винаги водеше към това, че следващия ден започваха нови военни атаки срещу Славянск или Краматорск. И на Изток хората добре го запомниха. Сега същото се случва и с думите на Порошенко. Каза - мир, и веднага започна война. Това е недостойно за обикновен човек, а още повече за президент.

В хода на боевете под Луганск, украинската армия отстъпи със загуби. Над Луганската гара бяха свалени два украински бомбардировача. В селището Металист от огъня на артиллерията загинаха или бяха ранени неколко мирни жители и опълченци. На други места военните взеха под контрол селата Старий Караван и Брусовка. В околностите на Краматорск военната авиация нанесе масирани бомбени удари.

 

Ние добре помним времето, когато на барикадите под Луганск и Донецк, невъоръжените опълченци пееха песни и играеха на шах. Те не мислеха за война, даже не се и готвеха да се отделят от Украйна. Но отстояваха езика си, културата си и правото си на самоуправление.

Но с тях не започнаха да разговарят, а започнаха да стрелят. Сега вече, след стотиците убити, хилядите разрушени домове, стотиците хиляди бежанци, нито Донецките, нито Луганските жители, вече никога няма да станат част от Украйна, доброволно. Те ще помнят геноцида в Одеса и разрушенията в Славянск, заличената от лицето на земята Семьоновка и разстреляните автобуси с хуманитарна помощ.

Страна, която масово убива своите граждани, престава да е своя страна. Именно това се и случва днес в Донецк и Луганск.

 

2 юли, 2014

 

Превод, Григор Симов, от:

http://ronsslav.com/poroshenko-skazal-o-mire-nado-zhdat-usileniya-voyny/