На мен ми провървя. Видях с очите си несигурната полиция, по време на много «цветни революции»:

- «Първата Киргизка», «Първата Монголска», «Първата Молдовска», «Първата Египетска», «Първата Либийска», «Първата Туниска», «Втората Египетска», «Втората Украинска»!

И навсякъде полицията изчезваше от улиците, още в началото на масовите безредици. Някъде ги убиваха, като в Каиро, някъде просто ги биеха с ченгета на съседите, като в Бишкек.

В Либия безработни ченгета се съгласиха да ни откарат, от Азавия до Триполи, но веднага се опитаха на ди предадат на въстаниците.., защото службата приключи, а да вършат нещо друго не умеят. Затова, да нарушат клетвата и да се предложат на новата власт, е работа за 5 минути. А най-добре, още веднага да се презакълнат на новата власт, за да има бонуси и даже - автомачично повишение в длъжност.

Затова се и двоумят полицаите, до последно, за да не бягат в последния момент, като «беркутовците», - в Крим или в бъдещата Новорусия.

А не трябваше «беркутовците» да подсмърчат 18 февруари 2014 година и да чакат заповед от страхливци и мошеници. А и каква достойна за чакане и изпълнение заповед, можеше да се очаква да издадат онези нищожества?

С действията си командирите на «беркутовците» трябваше да притискат своите страхливи държавни ръководители, и да им отрязват пътищата за отстъпление.

Надявам се, че това вече го разбират у нас, след втория Майдан… А может би не.
И ще е много жалко.

 

http://rusvesna.su/recent_opinions/1463590285

 

Превод, Григор Симов

но политическото ръководство бива парализирано при осъществяването на площадните безредици.
Дали ги наплашват с финансови санкции и изолация,
дали ги ангажират с някакви пътувания в чужбина и скъпи конференции,
дали ги обезсърчават с външни заплахи или ги успокояват с външно съдействие,
дали до площадни действия се стига само след овладяване на медиите и манипулиране на общественото мнение в желана насока

но политическата власт НЕ СЕ РЕШАВА ДА РАЗПОРЕДИ И ПОДКРЕПИ ЗАКОННИТЕ МЕРКИ срещу превратаджиите.