Тази пословица знаят всички, но малцина вярват, че казаното в нея е дословна истина, потвърдена с безброй примери, от всички векове.
Монахът, отец Павел ми разказа случай, с него и непозната жена...


На улицата отеца Павел спряла жена и го помолила да отиде при сина й, да го изповяда. И му казала адреса.


– А аз много бързах, – каза отец Павел, – и този ден не успях да отида. А и адреса забравих. Но следващия ден, разно сутринта, тя пак ме срещна, много развълнувана, и настоятелно ме помоли, да отида при сина й. Не знам защо, не я попитах, защо да не отидем заедно. Изкачих стълбите, звъннах. Овори ми мъж, доста неспретнат, с явен вид на пияница. Гледа ме дръзко, понеже съм в расо. Поздравих го и казах, че майка му ме помоли да го посетя. А той, ядосано ме нахока, да не лъжа, защото майка му умряла преди 5 години.  


На стената снимки, между които и нейната. Посочих му снимката и казах: "Ето тази жена ме помоли да дойда при тебе". А той пак отвърна предизвикателно: "Значи, вие от оня свят сте дошел за мене?" – "Не, все още, от този, – казах аз. Но това което ще ти кажа, ти го изпълни: "Утре сутринта ела в храма" – "А ако не отида?" – "Трябва да дойдеш, майка ти ме помоли. И е грях, да не изпълниш родителското желание". И той дойде. И на исповедта направо се тресеше от ридания, когато каза, че изгонил майка си от дома. Тя живяла при чужду хора и наскоро след това починала. А той разбрал по-късно и даже не бил на погребението.


Същия ден, вечерта, за последен път срещнах майка му. Тя беше много радостна. Забрадката и беше бяла, а преди това, - тъмна. Много ми благодари и каза, че синът й вече е простен, понеже се разкаял и изповядал, и че вече се видяли с него. Сутринта пак тръгнах към него, на адреса му, но съседите казаха, че е починал вчера, и го закарали в моргата.


Това беше разказът на отец Павел. А аз грешния, мисля, че явно на майката и било дадено да вижда сина си, от мястото в което е била, след земния си живот. Значи, и там молитвите й са били толкова горещи, та й било разрешено да се въплъти и да помоли свещеника, да изповяда и причасти несщастния раб Божий. Защото е много страшно, да умреш, без покаяние и без причастие.


Но главното е, че тя е обичала сина си, даже и като пияница, който изгонил от дома й, родната си майка. Значит, тя не му се сърдела, жалела го, знаейки вече, много повече от нас, за участта на грешниците, - и направила всичко, тази участ да отмине неговия син. И го измъкнала от дъното греховно. Именно тя, и само тя, със силата на любовта и молитвите си.


 Владимир Крупин

  https://3rm.info/publications/16803-materinskaya-molitva.html

  Превод, Григор Симов