Прочетен: 4703 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2010 01:05
От доста време следя дискусията за стария и новия календар в сайта Pravoslavie.bg и счетох за свой дълг да взема отношение. По темата е писано много, а напоследък – още повече, тъй че не ми се ще да повтарям вече известни неща. И все пак ми се струва, че някои аргументи се пропускат, а други съвсем умишлено се заобикалят.
По същество.
...Защото нека припомним това, за което григорианите-новостилци винаги си затварят очите – особените действия на Божията благодат. И до днес, още от апостолско време Благодатният огън в Иерусалим пада винаги на Велика Събота по стария календар, а на Преображение Господне и до днес пак по стар календар, сиреч не на 6-ти, а на 19-ти август над едноименния храм на планината Тавор се спуска чуден облак, в памет на великото събитие на Божието Преображение. Съществуват много други подобни свидетелства. Но, казано е, няма по-сляп от този, който не иска да види и по-глух от онзи, който не иска да чуе!
Ще припомня и факта, че когато в Иерусалим се въвежда новия календар същата тази злополучна година Светият Огън не слиза над Божи гроб и старият календар бива скоропостижно върнат, за да бъде спазван и до днес. Дори само това е достатъчно, за да (за)мълчи всяка плът пред лицето на Господа, Зах. 2:13. Ето защо всички мъдрувания на човешката плът в лицето на учени модернисти и григориани-новостилци не струват и пукната пара, защото нямат Божествената санкция – турят ли се на къпони (везни, бел. м.), те всички заедно са по-леки от празнотата, Пс. 61:10. Не напразно в кондака към службата на светите Отци от 6-те Вселенски Събора се казва, че те (Отците) са облечени в дрехата на Истината, изтъкана от Богословие свише (вж Миней юли, 16-ти ден), сиреч, били са просветлявани от Светия Дух.
Друг съществен недостатък на григорианския календар е липсата на ритмична цикличност – нееднакви столетия, нееднакви средни години по дължина за различните столетия и вътре в столетията. На практика при липсата на това качество той не може да бъде наречен календар в собствен смисъл, според изискванията на времеизчислението. Това наистина не е същински календар, защото просто паразитира на гърба на юлиянския, използвайки неговия ред, като само прибавя по някой ден на определено число години. Както беше казал някой: „Такова поправление си е чисто покривление.” Дори, забележете, на запад в началото никой не го е наричал „календар”, а е бил известен с доста обидни прозвища като „папско календарно безумие”, „поредното копеле на Григорий” и други не дотам ласкави и още по-нецензурни определения.
Както става ясно, поддръжниците на новия календар явно са жертва на митологеми от рода на „науката е на страната на григорианския календар”. Лъжа! Истина е точно обратното. Още в началото срещу григорианската реформа се обявяват Коперник, Галилео Галилей, Джордано Бруно, учените от Сорбоната и още много други повече или по-малко авторитетни личности и институции. А що се отнася до съвремието, понастоящем науките историческа хронология и астрономия ползват при своите изчисления юлиянския календар. Ето ви и санкцията на науката! Фактът, че григорианският календар е успял да се наложи в целия свят, въпреки очевидните си недостатъци, не само не е аргумент в негова полза, но е поредното доказателство, че този свят лежи в зло и в него действа дух супостата иначе казано дух, който се противи на истината.
Историята на приемането на григорианския календар е низ от интриги и фалшификации. По-точно е да се каже „историята на налагането”, тъй като почти никъде на запад той не е бил приет без политически натиск. Германският император дава отрицателно мнение, позовавайки се на Виенския университет. Отрицателен отзив дава и португалският крал, основавайки се на своите астрономи. Испанският и френският владетели дават условно съгласие без да са изследвали въпроса в дълбочина. Всички останали европейски владетели са били против реформата, за мнението на Коперник, Галилео Галилей, Джордано Бруно и Сорбоната вече споменах. И все пак, както често се случва в този свят, чрез политически натиск и интриги лъжата бива наложена вместо истината.
В началото на 20-ти век за онези от православните с гордия ум, които обичат да гледат накъде духа вятърът, бива приготвена нова стръв. Новоюлиянски или поправен юлиянски календар. Той бива приет за употреба на т. нар. „православно съвещание” в Цариград през 1923 г., което съвещание не е било нито православно, нито съвещание, а сборище на злонамерени люде, срв. Пс. 25:5, тъй като подбраните по предварително установени критерии участници, (такива, които са склонни към реформи), вземат решенията под едноличния диктат на Вселенския Мошеник Мелетий Метаксакис. Съдейки по взетите решения то си е антиправославно. Названието на този календар също е лъжливо. Това на практика си е григориански календар, защото е идентичен с него до 2800 г.
Тук е необходимо да внесем едно уточнение. Съществува мнение, че достатъчно представителен църковен форум има право да вземе решение за промяна на календара и пасхалията. Това не е вярно, защото практиката в Православната Църква е, че всеки следващ събор приема безусловно и препотвърждава решенията на предишните, а не ги отменя, като тази приемственост е абсолютно неизменна през вековете. Всяко решение за промяна на календара и пасхалията, независимо от това, дали е взето на събор или от синод поставя тези, които са го взели в безтегловност. Нека сме наясно, че епископите са само пазители на изведената и формулирана в Преданието и практиката, но съществуваща в Откровението преди тях, Истина, а не Нейни съдии или редактори; те също така са само изпълнители, а не законодатели. Приемат, спазват, опазват и предават нататък. И толкоз!
Ето защо, няма особена разлика дали григорианският календар се въвежда за всички празници или само за неподвижните. В първия случай това води до категорично отпадане от Православието поради грубото нарушаване на гореспоменатите съборни правила, а във втория – до рушене на Църквата, чрез пълен хаос в богослужебния устав, а оттам и в църковния живот. Лукави фарисейски измъквания от рода на „това не е догматически въпрос” говорят за отсъствие на православна съвест и липса на синовно отношение към Църквата и цялото светоотеческо Предание и Традиция.
А колкото до това дали е догматически въпрос или не, нека обърнем поглед към Църковната история, защото нейните уроци са валидни и за нашето съвремие. Квартдециманите или т. нар. четиринадесетници, които навремето си празнували Пасха на 14-ти нисан, въпреки Никейското определение, са бивали отлъчвани от Църквата според 7-мо правило на Втори Вселенски събор и 95-то на Трулския. В общение били приемани само чрез миропомазване наравно с арианите, македонианите, саватианите, новатианите, катарите и апоналинаристите, като еретици, лишени от даровете на благодатта на Св. Дух. Нима това не е достатъчен и задължителен урок за православни люде, за да бъдат те, изповядвайки църковните канони, верни на наредбите за Пасхата и да избягват ненужни новаторства? (вж Глубоковски проф. д-р, Н., За реформата на календара, Православен мисионер, бр. 2, 1943 г.) Ето как за „уж недогматически въпрос” се налагат съвсем догматически санкции.
Добре е григорианите-новостилци да са наясно, че действията им са под запретителните санкции на догматите, каноните, Църковния Устав и изобщо цялата Традиция на Православната Църква и никак да не си правят илюзии по въпроса, приспивайки сами себе си с лъжи. Такива сънливци обикновено казват: „Ние да си гледаме спасението на душите, пък календара не е толкова важен”. Огромна грешка! Спасението на душите минава първо през чистото и непокътнато изповядване на вярата и едва тогава през запазване на нравствеността. Евангелските заповеди никъде не делят едното от другото, защото вярата определя делата, а делата са дреха на вярата. Аскети и подвижници има и в другите религии, но това съвсем не ги ползва. Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото, Лук. 16:10. Затова и Господ отправя към нас безусловния призив: Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота, Откр. 2:10...
Четвъртък, 18 Февруари 2010 00:00 | Написано от свещ. Божидар Главев (извадка)
http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=63:2010-02-17-23-33-43&catid=37:2010-02-12-18-20-29&Itemid=72
Как ни натрапиха папско-масонския календ...
Какво е това, стар и нов стил на летобро...
Истината не се дава или внушава насила. Насила се внушават само лъжите и измамите! И всеки трябва сам да се ориентира, но частици истина винаги е имало и има, за да нямат оправдание ленивите духом, или користолюбците, че не са знаели, понеже не е имало от къде да знаят.
01.02.2011 01:29
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69