Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11 11:49 - Какво е това, стар и нов стил на летоброене? Kратки канонични мнения за летоброенето на архиепископ Tеофан Полтавски
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 230 Коментари: 3 Гласове:
-1



Отговор: Старият стил е изконен, първоначален, древен - християнски. Той е наследен от времената Апостолски, според Светото предание на най-древната Църква, и е положен от Първия Вселенски Събор (325 г.), в основата на Християнското летоизчисление, и за определяне празнуването на Светото Възкресение Христово, със всичките зависещи от него празници и пости. Опитът на Римо-католическата Църква в 16-ти век, при папа Григорий, да въведе нов, "научен" стил, донесъл само псевдонаучен и противоканоничен стил. Защото въпросът за календара, не е разрешим научно. И така, старият календар е символ на единението на Християните по целия свят, а новият, на бунт, революця и разединение на Християните. 
Доказателства: "Установените предания, - писани или не писани; също и предадените догмати, имат еднакова сила с писмените" (Книга Правил. Алфавит) (см. Правила Святых, Апостол, Вселенских, Поместных соборов и Отец - А.Л.). 
"Пазим всичко, което не е нововъведение, всички писани или не писани установленния на църковните предания" (Догматическое определение 7-го Вселенского Собора). 
"Мисля че е Апостолско и това: да се придържаме и към неписаните предания" (Василий Вел. пр. 91 и 92; I Кор. 11:2; II Фес. 2:15, 3:6). 
Също и свещените канони, решително са "твърди и нерушими" (VI Вс. Соб. пр. 2), "несъкрушими и непоколебими" (VII Вс. Соб. пр. 1) и "непреходно свидетелстват за уважителното им спазване, особено от пастирите" (IV Вс. Соб. пр. 1). 
Настроенията в Църквата не могат да бъдат отстранени, чрез посегателство над тези канони. Знаменитият Митрополит Петър Могила заявил, че не само патриарх, но и слязъл от небето Ангел, няма да го накара да постъпи против църковните канони. Так мисли и действа йерархът, който е най доброто украшение на Православната Църква. 
"Църквата, ако все още е църква, няма право да изменя своите постановления... 
Ако Църквата изначално не е дело на човешки ръце, а е учереждение на Висшата Воля, значи ние мямаме право да изменяме основните норми на живота и устройството й, както е ясно казано в 2-ро правило на 6-тия Вселенски Събор" (Журнал заседаний Российского Предсоборного Присутствия 1906 г. Цер. Ведом. 21, 1906). 
Въпрос: Как трябва да се отнасяме към единия и другия стил (календар), според свещенните правила? 
Оговор: Първия трябва всякак да пазим, а от втория, твърдо да страним. 
Доказателства: "Ако започнем да отхвърляме неписаните обичаи, като нямащи голямо значение, непременно ще нарушим Евангелието..." (Аще предприимем отвергать неписанные обычаи, аки не великую имеющие силу, то непременно повредим и Евангелию в главных предметах)(Василий Вел. пр. 91).  "Не трябва да се приемат нововъведения, противни на писанията и църковните предания" (Книга Правил. Алфавит).  "Всички решения в Църквата да се приемат според Божествените Писания и Апостолските Предания" (Да бывают в Церкви вся принятая от Божественных Писаний и Апостольских Преданий) (Гангр. Соб. пр. 21, и I Всел. Соб. пр. 2). 
Въпрос: Въвеждането на новия стил (календар) има ли важно значение, или е маловажно? 
Отговор: Много важно значение има, особено във връзка с "пасхалията", и е крайно безчиние и разкол църковен, отчуждаващ от общение и единства с цялата Църква Христова; лишаващ от благодатта на Светия Дух; разклащащ догмата за единството на Църквата и, подобно на Арий, раздиращ безшевния хитон Христов, т.е. повсеместно разделящ православните, лишавайки ги от единомислие; разкъсващ връзките с Църковното Свето Предание и попадащ под съборно осъждане за презрение на Преданията, - по гороспоменатото догматично определение на VII-ия Вселенски Събор. 
Доказателства: "Еретици, древните наричали отделилите се и отчуждили се в самата вяра; а разколници - разделилите се в мненията, по некои предмети църковни; макар и началото на отстъплението да е станало, чрез раскол, но отстъпилите от Църквата вече нямали на себе си благодатта на Светия Дух, и отделилите се, направили себе си миряни, и нямали власт, ни да кръстят, ни да ръкополагат, и не са можели да преподадат другиму благодатта на Светия Дух, от който сами са отпаднали" (Василий Вел. прав. 1). 
Въпрос: Как, според правилата, трябва да се отнасят Православните, към новостилците-разколници? 
Отговор: С тях не трябва да имат никакво молитвено общение, преди църковното им осъждане. 
Доказателства: "Не подобава да се молим с еретик или отцепник" (Лаод. Соб. пр. 39. Тълкуване на това правило, в гръцката Кормчия, с. 252): "Това правило определя, ние да не се молилим, ни с еретици, грешащи във вярата, ни с разколници, православни по вяра, но отделили се от Съборната Църква, по некои предания" (Сравни: 45 и 46 правила Св. Апостолов; 6, 9, 32 и 37 правило Лаод. Соб. и Тимофея, Еп. Александрийского правило 9).  Въпрос: Какво наказание следва, по правилата църковни, за молещите се с новостилници-разколници?  Отговор: Същото осъждане, каквото и за разколниците.  Доказателства: "Ако някой се помоли с отлъчени от църковно общение, макар и в дома, такъв да бъде отлъчен" (Апост. правило 10).  "За молитва с отлъченни, се подлагат на отлъчване, или извержение, или анатема, както самите молещи се, така и тези, с които се молят" (Толк. на 9 пр. Карф. Соб. в Греч. Кормчей, с. 252). 
Въпрос: Има ли сила епитимията на пастирите-новостилници, над неподчиняващите им се и отделящи се от тях, в молитвите Православни? 
Оговор: Не, няма никаква сила. 
Доказателства: Втората част на 15-то правило на Двукратния Събор, където е казано за еретиците-пастири, то е приложимо и към новостилниците-разколници. Тълкуване 29 (98) пр. Карт. Съб., Синтагма Матея Властар, в руския превод, под буква А, гл. 17, с. 56, гласи: "без опасения можете да пренебрегнете епитимията". 
Тълк. на 31 правило на Апостолите, в Гръцката Кормчя, с. 19, гласит: "тези, които се отделят от епископа, преди съборно разследване, за това, че той всенародно проповядва каквото и да е злословие и ерес, такива не само не подлежат на гореуказаните в 31 Апост. и 15 Двукр. Съб. правила за епитимии, но са и достойни за чест, подобаваща на Православни". 
Въпрос: Не са ли изказвани особени осъждания за новия стил, от пастирите на Православната Църква, на основание горепосочените църковни правила? 
Отговор: Изказвани са многократно - по повод въвеждането на новия римски календар - и на събрания, и съборно. 
Доказателство е следното: Преди всичко, съвременникът на римската календарна реформа, Вселенският Патриарх Йеремия 2-ри, незабавно, 1582 г. осъдил заедно със своя Синод, новото римско летоброене, като несъгласно с Преданието на Църквата. А следващата година (1583), с участието на Патриарсите: Александрийския, Силвестър и Йерусалимския Софроний 6-ти, свикал церковен Събор. Този Събор признал григорианския календар за несъгласен с правилата на Вселенската Църква и с постановлението на 1-ия Вселенски Събор, за начина на исчисляване деня на Светото Възкресение (см. Правило Великого Собора 1583 года об отлучении разрушителей Пасхалии и последователей Нового Календаря). 
От този Събор са: Съборният том, изобличаващ неправоата и неприемливостта за Православната Църква, на римския календар, и Каноничното Съборно Постановление - Сигилион, от 20 ноември 1583 г. В този Сигилион, всичките три споменати Патриарха, с техните Синоди, призовават Православните, твърдо и неотклонно, даже до проливане на кръвта си, да се придържат към Православния месецеслов и Юлианската Пасхалия, заплашвайки нарушителите с анатема, с отлъчване от Църквата Христова и от събранията на верните. 
За това решение на Константинополския Събор било съобщено, с вселенско послание, на всички Източни Църкви, на Митрополита Московски Дионисий, на Църквата на Йонийските острови, на знаменития поборник за Православието в Западна Европа, княз Константин Острожски, на Венецианския Дож Н. Доконте и на папа Григорий 13-ти, - главния виновник за церковния смут и съблазън. 
В същото време Александрийският Патриарх Силвестр (1566-1590) в окръжно послание към Православните Християни в Западна Европа казва: "Следвайки Отците и Водачите наши, източни и западни, нека по справедливост да предпочетем древното пред  новото, понеже веднъж е отсъдено от Църквата Православна, - изобщо никакво нововъведение да не приемаме и от нищо древно да не отстъпваме". 
В продължение на следващите три века: XVII, XVIII и XIX, редица Вселенских Патриарси решително се изказвали против григорианския календар и, оцениявайки го в духа на съборното постановление на Патриарх Йеремия 2-и, увещавали Православните, да го избягват. 
Също и следните Патриарси: Кирил 1-ви, заемащ вселенския престол шест пъти и приел от йезуитоите 1639 г. страдалческа смърт; Партений 1-ви, 1639-1644 г.; Калиник 2-ри: 1688-1693, 1694-1702; Паисий 2-ри: 1726-1733; Кирил 5-ти: 1748-1757 г.; Агатангел: 1826-1830; Григорий 6-ти: 1835-1840, 1867-1871; и Антим 6-ти: 1845-1848, 1855, - порицали римското летоброене, като враждебно на Православния Иозток, и оценявали това нововъведение, в духа на Патриарх Йеремия 2-ри. 
Така, например, Патриарх Калиник 2-ри заедно с Антиохийския Патриарх Атанасий (1686-1728) разяснявали на Антиохийскто паство, че празнуването на възкресение, едновременно с латинците е отричане от установленията на Православната Църква за постите, и че премане устава на римскат църква, е измяна на Православието и отстъпление от светоотеческите завети, и е гибелно за чадата на Православната Църква. Затова всеки истински християнин трябва да се държи твърдо за установленията на Православната Църква и е дължен да празнува Възкресението Христово, и обединените с него празнични дни и църковни времена, според практиката на Православния Изток, а не според инославния Запад, който ни е чужд по вяра. 
Подобно на горното, но с още по-големи забрани било и окръжното послание на Патриарх Кирил 5-ти, 1756 г., в което се говори, че който следва неботайнника Павел, който е казал в посланието си към Галатяните, в глава 1-ва, стих 8-ми: "но и аще мы, или ангел с небесе благовестит вам паче, еже благовестихом вам, анатема да будет", - таковые, - "иерей ли, мирянин ли, то да будет отлучен от Бога, да будет проклят и по смерти да не растлеется и пребудет в вечных муках... Да наследуют таковые проказу Гиезия и удавление Иуды, да будет на земле, как Каин, иже стеня и трясыйся, и гнев Божий да будет на главе их и участь их будет с предателем Иудою и с богоборцами Иудеями... Ангел Божий да преследует их мечем во вся дни жизни их и да подлежат они всем проклятиям Патриархов и Соборов, под вечным отлучением и в муках огня вечного. Амин. Да будет!"  В 1827 год. Патриарх Агатангел отклонил предложението на руските учени за реформа на църковния календар. 
В 1848 г. Патриарх Антим 6-ти, заедно с другите Източни Патриарси: Александрийския Йеротей, Антиохийския Методи и Йерусалимския Кирил, в окръжно послание на Единната Съборна Църква, в обръщение към всички Православни Християни, свидетелства: 
"У нас ни Патриарси, ни Събори, никога не са могли да внесат каквото и да е ново, понеже хранител на благочестието у нас е самото тело на Църквата, т.е. самия народ, който винаги желае да съхрани вярата си неизменна и съгласна с вярата на своите отци... Да държим изповеданието, което сме приели от Мъже, като, Светите Отци, да се отвръщаме от всяко новшество, като от внушение дяволско,... а ако някой дръзне да посегне, с дело или съвет, или с помисъл, - такъв се е отрекъл вече от вярата Христов, и вече доброволно се подлага на вечна анатем, за хула срещу Светия Дух, Който, все едно е говорел не съвършенно в Светото Писание и във Вселенските Събори". 
И така, всичките новшествуващи (обновленци): еретици ли, или расколници, доброволно "облекошася в клятву, яко в ризу" (Пс. 108:18), хотя бы то были Папы, хотя бы Патриархи, хотя бы клирики, хотя бы миряне, "аще бы и Ангел с небесе - АНАТЕМА ему!" 
В съответствие с това, през изминалите три века, от времето на римската реформа на календара, много глави на Църкви, и Патриарси, отхвърляли реформата на календара (в Палестина, Сирия, Египет, Архиепископите на Кипър и т.н.), охранявайки паствата си, с послания и грамоти им разяснявали истинското значение на Григорианския календар, както и връзката му с редица други нововъведения на папизма. 
1902-1904 година представители на Православните Автокефални Църкви: на Константинополската, Йерусалимската, Гръцката, Руската, Сърбската, Българската, Румънската и Черногорската, официално се изказали по въпроса за реформата на църковния календар. Резултатът бил - отричане на календарната реформа, както по вероизповеднически мотиви, така и поради опасения за църковени смутове, можещи да разклатят авторитета на Църквата. 
Всеруският Църковен Събор 1917-1918 гг. разгледал въпроса за приспособяване на църковния жвот, към нов, възможно, на-добър православен църковен календар. След щателното разглеждане и изследване на този въпрос, по църковно-канонически, по научно-астрономически и технически съображения, Соборът категорично обоснова пагубността на всяко сближаване с григорианския стил, отдавайки високо предпочтение на юлианския. В резултат съборът реши да запази стария стил на църковно летоброене. 1923 г. Руската Православна Църква отново потвърди решението на своя Събор, от 1917-1918 год. и се отказа да приема в църковно-богослужебната си практика григорианския календар, въпреки властното принуждение от страна на пленилата я богоборческа власт на болшевиките. Към това я подбудило, не само решението на Патриарх Тихон, заедно със Светия му Синод, но също и волята на целия Православен народ на Русия, който категорично отхвърли новия стил, в следствие делата на цялата Църква, в цялата пълнота на нейните членове, както свидетелстват за това свтителите на Изтока, в упоменатото по-горе послание от 1848 г. 
И така, РПЦ, най-многобройната сред всички Православни Църкви, имаща почти 90 процента от всички Православни Християни в света, решително отхвърли новия стил. 
И, накрая, земното наследие на Царицата Небесна, Света Гора Атон, като твърда крепост и истински светилник на Православието, въпреки нееднократните опити от страна на църковната и държавната власти, да ги принуди да минат на григорианския календар, в лицето на най-добрите свои представители, отхвърли това противоцърковно нововъведение и непоколебимо пази въведения от Богоносните Отци порядък за празнуване на Светото възкресение Христово и целия Православен месецослов, - календар. 
https://3rm.info/publications/9290-kratkie-kanonicheskie-suzhdeniya-o-letoschislenii.html
26 октомври , 2020 г.
Превод, Григор Симов

Господи, Благослови!  



Гласувай:
0
1



1. anonimen65 - veche se obarkah
09.11 13:11
sega po koi kalendar sme balgarite smeniali sa go i predi poslednata smiana.
цитирай
2. grigorsimov - Тук става дума за Православния календар, който беше променен в България 1968 година
09.11 15:53
А гражданският календар е бил променен в началото на 20-ти век.
цитирай
3. nkf - Тези хитриянски календари - гре...
18.11 18:53
Тези хитриянски календари - грегориански, юлиански - са фалшиви календари на една млада семитска религия, която вкарва хората в състояние на невежество, тъпота, фанатизъм и деаградиращ застой. Според най-точният изконно български календар сега сме 7 528 година.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13905470
Постинги: 3723
Коментари: 6700
Гласове: 7622
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031