„Има два начина, да завладееш една нация. Единият е чрез меч, другият – чрез дълг.”
Знаете ли кой е казал тези думи? Джон Адамс (1735-1826) – това е вторият президент на САЩ. А неговият син – Джон Куинси Адамс е шестият президент.

Защо припомням тези думи ли? Защото сега ще стане дума за икономическите убийци и за завладяването на нации. И, за да не ме обвинят няколкото проамерикански настроени блогъри в субективизъм и какво ли не още, ще ви цитирам дословно думите на един от тези икономически убийци.

Джон Пъркинс е агент на ЦРУ, който под маската на бизнес-консултант (бивш главен икономист на Chas) е изпълнявал поръчкови икономически убийства. Автор е на книги.

Ето част от неговия откровен разказ:

„Ние, икономическите убийци, сме виновни за създаването на първата истинска световна империя. И ние действаме по много различни начини. Но вероятно най-употребяваният е набелязването на дадена страна, която има ресурси, необходими на нашите корпорации (като петролът), и после ние даваме голям заем за тези страни от Световната банка или от нейни дъщерни организации. Но парите на практика никога не стигат до държавата. Те отиват в големите корпорации – за изграждане на инфраструктурни проекти в тази страна – електроцентрали, заводи, пристанища. Това са неща, облагодетелстващи малцина богати хора в тази страна. Както и нашите корпорации. Но всъщност не помагат на мнозинството от населението изобщо. Обаче тези хора, цялата държава, остава с огромен външен дълг. Толкова голям, че да не могат да го изплатят. И това е част от плана.

И тогава ние, икономическите убийци, се връщаме и казваме: „Вижте, дължите ни много пари. Не можете да си платите дълга. Така че, продайте си петрола много евтино на нашите петролни компании, позволете ни да построим военна база в страната ви или да изпратим войници в помощ на някое място, като Ирак, или гласувайте като нас на следващото гласуване в ООН. Караме ги да се съгласят да приватизираме тяхната електрическа компания, техните водоснабдителни и канализационни системи и да ги продадат на американски или на други транснационални корпорации.” Получава се цяла пирамида и това е начинът, по който работят МВФ и Световната банка. Поставят една страна в дълг, който не може да изплати и тогава й предлагат да рефинансират този дълг и да платят още лихви. И я задължават да си продаде ресурсите, комуналните системи, застрахователните системи и т.н. Това е двойна, тройна, четворна примка.

ИРАН – 1953г.

Прецедентът на икономическите убийци започна в началото на 50-те години, когато демократично избраният Мусадех стана премиер на Иран. Той беше смятан за надеждата на демокрацията в Близкия Изток и по света. Стана „Мъж на годината” на сп.”Тайм”. Но една от идеите, които той издигна и започна да реализира беше, че чуждите петролни компании трябва ад плащат на иранския народ много повече за петрола, който експортираха от Иран. И иранците да печелят от собствения си петрол.

Странна политика, нали? На нас тя не ни хареса, разбира се. Но се страхувахме да направим това, което правехме обикновено дотогава – да изпратим военните. Затова изпратихме един агент на ЦРУ, Кърмит Рузвелт – роднина на президента Рузвелт. Кърмит отиде с няколко милиона долара, беше много внимателен и ефективен и за кратко време успя да свали Мусадех и да постави на неговото място шахът на Иран, който винаги е бил благосклонен към петрола.

Във Вашингтон хората се спогледаха и си казаха: „Ха, ами това беше много лесно и ни излезе евтино!” Така се създаде изцяло нов начин за манипулиране на цели държави, за създаване на империя. Единственият проблем с Кърмит Рузвелт беше това, че той носеше служебна карта на агент на ЦРУ. И ако го бяха заловили – последиците можеха да са доста сериозни.

Много бързо беше взето решение занапред да се използват частни консултанти, парите да минават през Световната банка, МВФ или друга подобна агенция, да се наемат хора като мен, които работят за частни компании. Така, в случай че ни хванат, няма да има връзка с правителството.

ГВАТЕМАЛА – 1954г.

Когато Арбенц стана президент ан Гватемала, страната беше в ръцете на „Юнайтед Фрут Къмпани” и на други големи многонационални корпорации. Арбенц издигна лозунгът „Нека да върнем земята на хората!”. И след като взе властта, започна да провежда политика в тази посока. Връщаше земята на хората. А това не се хареса на „Юнайтед Фрут”. Затова те наеха голяма ПР-агенция и подеха кампания, чрез която да убедят амариканския народ, пресата и Конгреса на САЩ, че Арбенц е съветска марионетка. И че ако той остане на власт, СССР ще имат своя база в това полукълбо на света. А по това време в САЩ цареше голям страх от комунистически терор. В следствие на тази ПР кампания дойде ангажиментът на ЦРУ и военните да елиминират този човек. И го направихме. Изпратихме самолети, войници, „чакали” и всичко необходимо, за да го елиминираме. Този, който дойде на власт след него, на практика върна всичко в ръцете на големите транснационални корпорации, включително „Юнайтед Фрут”.

ЕКВАДОР – 1981г.

От дълги години държавата се управляваше от проамерикански диктатори, често много брутални. Тогава се реши да се проведат демократични избори. Хайме Ролдос се кандидатира и като своя главна цел посочи, че трябва ресурсите на Еквадор да се използват за благото на народа му. И спечели съкрушителна победа. Започна да реализира тази своя политика. За да е сигурен, че печалбите от петрола отиваха, за да се помага на хората от Еквадор.

Е, това не ни хареса на нас тук, в САЩ. Аз бях изпратен, като един от няколкото икономически убийци, за да го разубедим. Да го корумпираме. Да му сменим позициите. Да му намекнем, нали знаете, че „Ако ни играеш по свирката – можеш да станеш много богат. Но ако продължаваш с тази своя политика – ще си отидеш.”

Не ни послуша. Беше убит. Веднага, след като самолетът му се разби, цялата зона беше отцепена от американски военни от близката ни база. Двама от ключовите свидетели на започналото разследване загинаха в автомобилни катастрофи преди да могат да свидетелстват. Аз нямам абсолютно никакви съмнения, че това беше атентат. Беше елиминиран, защото не позволи да го корумпираме.

ПАНАМА – 1981г.

Омар Торихос, президентът на Панама, беше един от любимите ми хора. Наистина много го харесвах. Беше много харизматичен и наистина искаше да помогне на страната си. И когато опитах да го подкупя, той ми каза:

„Виж, Джон ... (впрочем, той ме наричаше Хуанито...та) Виж, Хуанито, не ми трябват парите. Това, от което се нуждая е страната ми да бъде третирана справедливо. Искам САЩ да изплати дълговете, които дължи на народа ми за цялото разрушение, което причинихте тук. Искам да съм в позицията да помагам на други латиноамерикански страни да спечелят независимостта си. Вие ни експлоатирате толкова лошо. Искам Панамският канал да е обратно в ръцете на панамския народ. Това искам. Затова – остави ме на мира, не се опитвай да ме подкупваш.”

Това беше в 1981 г. През май в Еквадор Хайме Ролдос беше убит. Омар Торихос разбираше добре защо. Събра семейството си и им каза: „Аз сигурно съм следващият, но всичко е наред. Защото изпълних това, за което дойдох. Предоговорих Канала и той ще бъде вече в наши ръце. Тъкмо приключихме преговорите с Джими Картър.”

През юни същата година, само няколко месеца по-късно , той също загина при самолетна катастрофа. Тя несъмнено беше изпълнена от „чакли”, които бяха на заплата в ЦРУ. Има много доказателства, които показват, че един от охранителите е предал на Торихос в последния момент един диктофон – при качването му в самолета. Малък магнитофон, в който е имало бомба.”

За да не стане този постинг прекалено дълъг, само ще маркирам казаното от Джон Пъркинс по-нататък:

Венецуела, 2002г. Уго Чавес е президент от 4 години и се изправя срещу САЩ. Заради петрола, отново. През 2002г. е подготвен преврат срещу него – от ЦРУ. По подобие на стореното от Кърмин Рузвелт в Иран. Изкарани са хора на улиците, протести, бунтове...Телевизиите представят действията на няколко хиляди души като масови протести в цялата страна. Но народът на Венецуела застава твърдо зад Чавес и не допуска превратът да успее.

Ирак, 2003г. Това е идеалният пример за това, как работи системата. Първа стъпка – икономическите убийци се опитват да корумпират правителствата и да ги убедят да вземат заеми. Ако не успеят идва втората стъпка – изпращат се „чакалите”. Те или свалят правителството, или извършват атентат. В Ирак и двата метода се провалят. „Чакалите” не успяват – охраната е прекалено добра. Все пак Садам Хюсеин преди това е работил за ЦРУ и познава системата отвътре. През 1991г. отиват военните и унищожават армията на Ирак. Но не убиват Садам – с надеждата, че ще се поддаде и ще стане марионетка. Но той не се поддава. И се налага отново да бъде изпратена армията – този път за да довърши започнатото докрай. Подписани са много изгодни за американските корпорации договори. За да възстановят страната, която преди това са разрушили. Ирак е пример и за трите етапа на завладяване на една държава.

Джон Пъркинс казва в заключение: „По този начин ние наистина създадохме империя. Но го направихме много деликатно, това беше тайна. Всички империи в миналото са били построени от военните и се е знаело, че те правят точно това. И винаги е имало извинения за действията им – за разпространение на цивилизацията, на религията и други такива. Но те са знаели какво правят. А ние не знаем. Мнозинството американци си нямат представа, че живеем от благата на нашата тайна империя. И че днес има повече робство по света от когато и да било преди...”

За подробности - вижте приложените клипчета.