Постинг
09.11.2020 11:49 -
Какво е това, стар и нов стил на летоброене? Kратки канонични мнения за летоброенето на архиепископ Tеофан Полтавски
Отговор: Старият стил е изконен, първоначален, древен - християнски. Той е наследен от времената Апостолски, според Светото предание на най-древната Църква, и е положен от Първия Вселенски Събор (325 г.), в основата на Християнското летоизчисление, и за определяне празнуването на Светото Възкресение Христово, със всичките зависещи от него празници и пости. Опитът на Римо-католическата Църква в 16-ти век, при папа Григорий, да въведе нов, "научен" стил, донесъл само псевдонаучен и противоканоничен стил. Защото въпросът за календара, не е разрешим научно. И така, старият календар е символ на единението на Християните по целия свят, а новият, на бунт, революця и разединение на Християните.
Доказателства: "Установените предания, - писани или не писани; също и предадените догмати, имат еднакова сила с писмените" (Книга Правил. Алфавит) (см. Правила Святых, Апостол, Вселенских, Поместных соборов и Отец - А.Л.).
"Пазим всичко, което не е нововъведение, всички писани или не писани установленния на църковните предания" (Догматическое определение 7-го Вселенского Собора).
"Мисля че е Апостолско и това: да се придържаме и към неписаните предания" (Василий Вел. пр. 91 и 92; I Кор. 11:2; II Фес. 2:15, 3:6).
Също и свещените канони, решително са "твърди и нерушими" (VI Вс. Соб. пр. 2), "несъкрушими и непоколебими" (VII Вс. Соб. пр. 1) и "непреходно свидетелстват за уважителното им спазване, особено от пастирите" (IV Вс. Соб. пр. 1).
Настроенията в Църквата не могат да бъдат отстранени, чрез посегателство над тези канони. Знаменитият Митрополит Петър Могила заявил, че не само патриарх, но и слязъл от небето Ангел, няма да го накара да постъпи против църковните канони. Так мисли и действа йерархът, който е най доброто украшение на Православната Църква.
"Църквата, ако все още е църква, няма право да изменя своите постановления...
Ако Църквата изначално не е дело на човешки ръце, а е учереждение на Висшата Воля, значи ние мямаме право да изменяме основните норми на живота и устройството й, както е ясно казано в 2-ро правило на 6-тия Вселенски Събор" (Журнал заседаний Российского Предсоборного Присутствия 1906 г. Цер. Ведом. 21, 1906).
Въпрос: Как трябва да се отнасяме към единия и другия стил (календар), според свещенните правила?
Оговор: Първия трябва всякак да пазим, а от втория, твърдо да страним.
Доказателства: "Ако започнем да отхвърляме неписаните обичаи, като нямащи голямо значение, непременно ще нарушим Евангелието..." (Аще предприимем отвергать неписанные обычаи, аки не великую имеющие силу, то непременно повредим и Евангелию в главных предметах)(Василий Вел. пр. 91). "Не трябва да се приемат нововъведения, противни на писанията и църковните предания" (Книга Правил. Алфавит). "Всички решения в Църквата да се приемат според Божествените Писания и Апостолските Предания" (Да бывают в Церкви вся принятая от Божественных Писаний и Апостольских Преданий) (Гангр. Соб. пр. 21, и I Всел. Соб. пр. 2).
Въпрос: Въвеждането на новия стил (календар) има ли важно значение, или е маловажно?
Отговор: Много важно значение има, особено във връзка с "пасхалията", и е крайно безчиние и разкол църковен, отчуждаващ от общение и единства с цялата Църква Христова; лишаващ от благодатта на Светия Дух; разклащащ догмата за единството на Църквата и, подобно на Арий, раздиращ безшевния хитон Христов, т.е. повсеместно разделящ православните, лишавайки ги от единомислие; разкъсващ връзките с Църковното Свето Предание и попадащ под съборно осъждане за презрение на Преданията, - по гороспоменатото догматично определение на VII-ия Вселенски Събор.
Доказателства: "Еретици, древните наричали отделилите се и отчуждили се в самата вяра; а разколници - разделилите се в мненията, по некои предмети църковни; макар и началото на отстъплението да е станало, чрез раскол, но отстъпилите от Църквата вече нямали на себе си благодатта на Светия Дух, и отделилите се, направили себе си миряни, и нямали власт, ни да кръстят, ни да ръкополагат, и не са можели да преподадат другиму благодатта на Светия Дух, от който сами са отпаднали" (Василий Вел. прав. 1).
Въпрос: Как, според правилата, трябва да се отнасят Православните, към новостилците-разколници?
Отговор: С тях не трябва да имат никакво молитвено общение, преди църковното им осъждане.
Доказателства: "Не подобава да се молим с еретик или отцепник" (Лаод. Соб. пр. 39. Тълкуване на това правило, в гръцката Кормчия, с. 252): "Това правило определя, ние да не се молилим, ни с еретици, грешащи във вярата, ни с разколници, православни по вяра, но отделили се от Съборната Църква, по некои предания" (Сравни: 45 и 46 правила Св. Апостолов; 6, 9, 32 и 37 правило Лаод. Соб. и Тимофея, Еп. Александрийского правило 9). Въпрос: Какво наказание следва, по правилата църковни, за молещите се с новостилници-разколници? Отговор: Същото осъждане, каквото и за разколниците. Доказателства: "Ако някой се помоли с отлъчени от църковно общение, макар и в дома, такъв да бъде отлъчен" (Апост. правило 10). "За молитва с отлъченни, се подлагат на отлъчване, или извержение, или анатема, както самите молещи се, така и тези, с които се молят" (Толк. на 9 пр. Карф. Соб. в Греч. Кормчей, с. 252).
Въпрос: Има ли сила епитимията на пастирите-новостилници, над неподчиняващите им се и отделящи се от тях, в молитвите Православни?
Оговор: Не, няма никаква сила.
Доказателства: Втората част на 15-то правило на Двукратния Събор, където е казано за еретиците-пастири, то е приложимо и към новостилниците-разколници. Тълкуване 29 (98) пр. Карт. Съб., Синтагма Матея Властар, в руския превод, под буква А, гл. 17, с. 56, гласи: "без опасения можете да пренебрегнете епитимията".
Тълк. на 31 правило на Апостолите, в Гръцката Кормчя, с. 19, гласит: "тези, които се отделят от епископа, преди съборно разследване, за това, че той всенародно проповядва каквото и да е злословие и ерес, такива не само не подлежат на гореуказаните в 31 Апост. и 15 Двукр. Съб. правила за епитимии, но са и достойни за чест, подобаваща на Православни".
Въпрос: Не са ли изказвани особени осъждания за новия стил, от пастирите на Православната Църква, на основание горепосочените църковни правила?
Отговор: Изказвани са многократно - по повод въвеждането на новия римски календар - и на събрания, и съборно.
Доказателство е следното: Преди всичко, съвременникът на римската календарна реформа, Вселенският Патриарх Йеремия 2-ри, незабавно, 1582 г. осъдил заедно със своя Синод, новото римско летоброене, като несъгласно с Преданието на Църквата. А следващата година (1583), с участието на Патриарсите: Александрийския, Силвестър и Йерусалимския Софроний 6-ти, свикал церковен Събор. Този Събор признал григорианския календар за несъгласен с правилата на Вселенската Църква и с постановлението на 1-ия Вселенски Събор, за начина на исчисляване деня на Светото Възкресение (см. Правило Великого Собора 1583 года об отлучении разрушителей Пасхалии и последователей Нового Календаря).
От този Събор са: Съборният том, изобличаващ неправоата и неприемливостта за Православната Църква, на римския календар, и Каноничното Съборно Постановление - Сигилион, от 20 ноември 1583 г. В този Сигилион, всичките три споменати Патриарха, с техните Синоди, призовават Православните, твърдо и неотклонно, даже до проливане на кръвта си, да се придържат към Православния месецеслов и Юлианската Пасхалия, заплашвайки нарушителите с анатема, с отлъчване от Църквата Христова и от събранията на верните.
За това решение на Константинополския Събор било съобщено, с вселенско послание, на всички Източни Църкви, на Митрополита Московски Дионисий, на Църквата на Йонийските острови, на знаменития поборник за Православието в Западна Европа, княз Константин Острожски, на Венецианския Дож Н. Доконте и на папа Григорий 13-ти, - главния виновник за церковния смут и съблазън.
В същото време Александрийският Патриарх Силвестр (1566-1590) в окръжно послание към Православните Християни в Западна Европа казва: "Следвайки Отците и Водачите наши, източни и западни, нека по справедливост да предпочетем древното пред новото, понеже веднъж е отсъдено от Църквата Православна, - изобщо никакво нововъведение да не приемаме и от нищо древно да не отстъпваме".
В продължение на следващите три века: XVII, XVIII и XIX, редица Вселенских Патриарси решително се изказвали против григорианския календар и, оцениявайки го в духа на съборното постановление на Патриарх Йеремия 2-и, увещавали Православните, да го избягват.
Също и следните Патриарси: Кирил 1-ви, заемащ вселенския престол шест пъти и приел от йезуитоите 1639 г. страдалческа смърт; Партений 1-ви, 1639-1644 г.; Калиник 2-ри: 1688-1693, 1694-1702; Паисий 2-ри: 1726-1733; Кирил 5-ти: 1748-1757 г.; Агатангел: 1826-1830; Григорий 6-ти: 1835-1840, 1867-1871; и Антим 6-ти: 1845-1848, 1855, - порицали римското летоброене, като враждебно на Православния Иозток, и оценявали това нововъведение, в духа на Патриарх Йеремия 2-ри.
Така, например, Патриарх Калиник 2-ри заедно с Антиохийския Патриарх Атанасий (1686-1728) разяснявали на Антиохийскто паство, че празнуването на възкресение, едновременно с латинците е отричане от установленията на Православната Църква за постите, и че премане устава на римскат църква, е измяна на Православието и отстъпление от светоотеческите завети, и е гибелно за чадата на Православната Църква. Затова всеки истински християнин трябва да се държи твърдо за установленията на Православната Църква и е дължен да празнува Възкресението Христово, и обединените с него празнични дни и църковни времена, според практиката на Православния Изток, а не според инославния Запад, който ни е чужд по вяра.
Подобно на горното, но с още по-големи забрани било и окръжното послание на Патриарх Кирил 5-ти, 1756 г., в което се говори, че който следва неботайнника Павел, който е казал в посланието си към Галатяните, в глава 1-ва, стих 8-ми: "но и аще мы, или ангел с небесе благовестит вам паче, еже благовестихом вам, анатема да будет", - таковые, - "иерей ли, мирянин ли, то да будет отлучен от Бога, да будет проклят и по смерти да не растлеется и пребудет в вечных муках... Да наследуют таковые проказу Гиезия и удавление Иуды, да будет на земле, как Каин, иже стеня и трясыйся, и гнев Божий да будет на главе их и участь их будет с предателем Иудою и с богоборцами Иудеями... Ангел Божий да преследует их мечем во вся дни жизни их и да подлежат они всем проклятиям Патриархов и Соборов, под вечным отлучением и в муках огня вечного. Амин. Да будет!" В 1827 год. Патриарх Агатангел отклонил предложението на руските учени за реформа на църковния календар.
В 1848 г. Патриарх Антим 6-ти, заедно с другите Източни Патриарси: Александрийския Йеротей, Антиохийския Методи и Йерусалимския Кирил, в окръжно послание на Единната Съборна Църква, в обръщение към всички Православни Християни, свидетелства:
"У нас ни Патриарси, ни Събори, никога не са могли да внесат каквото и да е ново, понеже хранител на благочестието у нас е самото тело на Църквата, т.е. самия народ, който винаги желае да съхрани вярата си неизменна и съгласна с вярата на своите отци... Да държим изповеданието, което сме приели от Мъже, като, Светите Отци, да се отвръщаме от всяко новшество, като от внушение дяволско,... а ако някой дръзне да посегне, с дело или съвет, или с помисъл, - такъв се е отрекъл вече от вярата Христов, и вече доброволно се подлага на вечна анатем, за хула срещу Светия Дух, Който, все едно е говорел не съвършенно в Светото Писание и във Вселенските Събори".
И така, всичките новшествуващи (обновленци): еретици ли, или расколници, доброволно "облекошася в клятву, яко в ризу" (Пс. 108:18), хотя бы то были Папы, хотя бы Патриархи, хотя бы клирики, хотя бы миряне, "аще бы и Ангел с небесе - АНАТЕМА ему!"
В съответствие с това, през изминалите три века, от времето на римската реформа на календара, много глави на Църкви, и Патриарси, отхвърляли реформата на календара (в Палестина, Сирия, Египет, Архиепископите на Кипър и т.н.), охранявайки паствата си, с послания и грамоти им разяснявали истинското значение на Григорианския календар, както и връзката му с редица други нововъведения на папизма.
1902-1904 година представители на Православните Автокефални Църкви: на Константинополската, Йерусалимската, Гръцката, Руската, Сърбската, Българската, Румънската и Черногорската, официално се изказали по въпроса за реформата на църковния календар. Резултатът бил - отричане на календарната реформа, както по вероизповеднически мотиви, така и поради опасения за църковени смутове, можещи да разклатят авторитета на Църквата.
Всеруският Църковен Събор 1917-1918 гг. разгледал въпроса за приспособяване на църковния жвот, към нов, възможно, на-добър православен църковен календар. След щателното разглеждане и изследване на този въпрос, по църковно-канонически, по научно-астрономически и технически съображения, Соборът категорично обоснова пагубността на всяко сближаване с григорианския стил, отдавайки високо предпочтение на юлианския. В резултат съборът реши да запази стария стил на църковно летоброене. 1923 г. Руската Православна Църква отново потвърди решението на своя Събор, от 1917-1918 год. и се отказа да приема в църковно-богослужебната си практика григорианския календар, въпреки властното принуждение от страна на пленилата я богоборческа власт на болшевиките. Към това я подбудило, не само решението на Патриарх Тихон, заедно със Светия му Синод, но също и волята на целия Православен народ на Русия, който категорично отхвърли новия стил, в следствие делата на цялата Църква, в цялата пълнота на нейните членове, както свидетелстват за това свтителите на Изтока, в упоменатото по-горе послание от 1848 г.
И така, РПЦ, най-многобройната сред всички Православни Църкви, имаща почти 90 процента от всички Православни Християни в света, решително отхвърли новия стил.
И, накрая, земното наследие на Царицата Небесна, Света Гора Атон, като твърда крепост и истински светилник на Православието, въпреки нееднократните опити от страна на църковната и държавната власти, да ги принуди да минат на григорианския календар, в лицето на най-добрите свои представители, отхвърли това противоцърковно нововъведение и непоколебимо пази въведения от Богоносните Отци порядък за празнуване на Светото възкресение Христово и целия Православен месецослов, - календар.
https://3rm.info/publications/9290-kratkie-kanonicheskie-suzhdeniya-o-letoschislenii.html
26 октомври , 2020 г.
Превод, Григор Симов
Господи, Благослови!
Доказателства: "Установените предания, - писани или не писани; също и предадените догмати, имат еднакова сила с писмените" (Книга Правил. Алфавит) (см. Правила Святых, Апостол, Вселенских, Поместных соборов и Отец - А.Л.).
"Пазим всичко, което не е нововъведение, всички писани или не писани установленния на църковните предания" (Догматическое определение 7-го Вселенского Собора).
"Мисля че е Апостолско и това: да се придържаме и към неписаните предания" (Василий Вел. пр. 91 и 92; I Кор. 11:2; II Фес. 2:15, 3:6).
Също и свещените канони, решително са "твърди и нерушими" (VI Вс. Соб. пр. 2), "несъкрушими и непоколебими" (VII Вс. Соб. пр. 1) и "непреходно свидетелстват за уважителното им спазване, особено от пастирите" (IV Вс. Соб. пр. 1).
Настроенията в Църквата не могат да бъдат отстранени, чрез посегателство над тези канони. Знаменитият Митрополит Петър Могила заявил, че не само патриарх, но и слязъл от небето Ангел, няма да го накара да постъпи против църковните канони. Так мисли и действа йерархът, който е най доброто украшение на Православната Църква.
"Църквата, ако все още е църква, няма право да изменя своите постановления...
Ако Църквата изначално не е дело на човешки ръце, а е учереждение на Висшата Воля, значи ние мямаме право да изменяме основните норми на живота и устройството й, както е ясно казано в 2-ро правило на 6-тия Вселенски Събор" (Журнал заседаний Российского Предсоборного Присутствия 1906 г. Цер. Ведом. 21, 1906).
Въпрос: Как трябва да се отнасяме към единия и другия стил (календар), според свещенните правила?
Оговор: Първия трябва всякак да пазим, а от втория, твърдо да страним.
Доказателства: "Ако започнем да отхвърляме неписаните обичаи, като нямащи голямо значение, непременно ще нарушим Евангелието..." (Аще предприимем отвергать неписанные обычаи, аки не великую имеющие силу, то непременно повредим и Евангелию в главных предметах)(Василий Вел. пр. 91). "Не трябва да се приемат нововъведения, противни на писанията и църковните предания" (Книга Правил. Алфавит). "Всички решения в Църквата да се приемат според Божествените Писания и Апостолските Предания" (Да бывают в Церкви вся принятая от Божественных Писаний и Апостольских Преданий) (Гангр. Соб. пр. 21, и I Всел. Соб. пр. 2).
Въпрос: Въвеждането на новия стил (календар) има ли важно значение, или е маловажно?
Отговор: Много важно значение има, особено във връзка с "пасхалията", и е крайно безчиние и разкол църковен, отчуждаващ от общение и единства с цялата Църква Христова; лишаващ от благодатта на Светия Дух; разклащащ догмата за единството на Църквата и, подобно на Арий, раздиращ безшевния хитон Христов, т.е. повсеместно разделящ православните, лишавайки ги от единомислие; разкъсващ връзките с Църковното Свето Предание и попадащ под съборно осъждане за презрение на Преданията, - по гороспоменатото догматично определение на VII-ия Вселенски Събор.
Доказателства: "Еретици, древните наричали отделилите се и отчуждили се в самата вяра; а разколници - разделилите се в мненията, по некои предмети църковни; макар и началото на отстъплението да е станало, чрез раскол, но отстъпилите от Църквата вече нямали на себе си благодатта на Светия Дух, и отделилите се, направили себе си миряни, и нямали власт, ни да кръстят, ни да ръкополагат, и не са можели да преподадат другиму благодатта на Светия Дух, от който сами са отпаднали" (Василий Вел. прав. 1).
Въпрос: Как, според правилата, трябва да се отнасят Православните, към новостилците-разколници?
Отговор: С тях не трябва да имат никакво молитвено общение, преди църковното им осъждане.
Доказателства: "Не подобава да се молим с еретик или отцепник" (Лаод. Соб. пр. 39. Тълкуване на това правило, в гръцката Кормчия, с. 252): "Това правило определя, ние да не се молилим, ни с еретици, грешащи във вярата, ни с разколници, православни по вяра, но отделили се от Съборната Църква, по некои предания" (Сравни: 45 и 46 правила Св. Апостолов; 6, 9, 32 и 37 правило Лаод. Соб. и Тимофея, Еп. Александрийского правило 9). Въпрос: Какво наказание следва, по правилата църковни, за молещите се с новостилници-разколници? Отговор: Същото осъждане, каквото и за разколниците. Доказателства: "Ако някой се помоли с отлъчени от църковно общение, макар и в дома, такъв да бъде отлъчен" (Апост. правило 10). "За молитва с отлъченни, се подлагат на отлъчване, или извержение, или анатема, както самите молещи се, така и тези, с които се молят" (Толк. на 9 пр. Карф. Соб. в Греч. Кормчей, с. 252).
Въпрос: Има ли сила епитимията на пастирите-новостилници, над неподчиняващите им се и отделящи се от тях, в молитвите Православни?
Оговор: Не, няма никаква сила.
Доказателства: Втората част на 15-то правило на Двукратния Събор, където е казано за еретиците-пастири, то е приложимо и към новостилниците-разколници. Тълкуване 29 (98) пр. Карт. Съб., Синтагма Матея Властар, в руския превод, под буква А, гл. 17, с. 56, гласи: "без опасения можете да пренебрегнете епитимията".
Тълк. на 31 правило на Апостолите, в Гръцката Кормчя, с. 19, гласит: "тези, които се отделят от епископа, преди съборно разследване, за това, че той всенародно проповядва каквото и да е злословие и ерес, такива не само не подлежат на гореуказаните в 31 Апост. и 15 Двукр. Съб. правила за епитимии, но са и достойни за чест, подобаваща на Православни".
Въпрос: Не са ли изказвани особени осъждания за новия стил, от пастирите на Православната Църква, на основание горепосочените църковни правила?
Отговор: Изказвани са многократно - по повод въвеждането на новия римски календар - и на събрания, и съборно.
Доказателство е следното: Преди всичко, съвременникът на римската календарна реформа, Вселенският Патриарх Йеремия 2-ри, незабавно, 1582 г. осъдил заедно със своя Синод, новото римско летоброене, като несъгласно с Преданието на Църквата. А следващата година (1583), с участието на Патриарсите: Александрийския, Силвестър и Йерусалимския Софроний 6-ти, свикал церковен Събор. Този Събор признал григорианския календар за несъгласен с правилата на Вселенската Църква и с постановлението на 1-ия Вселенски Събор, за начина на исчисляване деня на Светото Възкресение (см. Правило Великого Собора 1583 года об отлучении разрушителей Пасхалии и последователей Нового Календаря).
От този Събор са: Съборният том, изобличаващ неправоата и неприемливостта за Православната Църква, на римския календар, и Каноничното Съборно Постановление - Сигилион, от 20 ноември 1583 г. В този Сигилион, всичките три споменати Патриарха, с техните Синоди, призовават Православните, твърдо и неотклонно, даже до проливане на кръвта си, да се придържат към Православния месецеслов и Юлианската Пасхалия, заплашвайки нарушителите с анатема, с отлъчване от Църквата Христова и от събранията на верните.
За това решение на Константинополския Събор било съобщено, с вселенско послание, на всички Източни Църкви, на Митрополита Московски Дионисий, на Църквата на Йонийските острови, на знаменития поборник за Православието в Западна Европа, княз Константин Острожски, на Венецианския Дож Н. Доконте и на папа Григорий 13-ти, - главния виновник за церковния смут и съблазън.
В същото време Александрийският Патриарх Силвестр (1566-1590) в окръжно послание към Православните Християни в Западна Европа казва: "Следвайки Отците и Водачите наши, източни и западни, нека по справедливост да предпочетем древното пред новото, понеже веднъж е отсъдено от Църквата Православна, - изобщо никакво нововъведение да не приемаме и от нищо древно да не отстъпваме".
В продължение на следващите три века: XVII, XVIII и XIX, редица Вселенских Патриарси решително се изказвали против григорианския календар и, оцениявайки го в духа на съборното постановление на Патриарх Йеремия 2-и, увещавали Православните, да го избягват.
Също и следните Патриарси: Кирил 1-ви, заемащ вселенския престол шест пъти и приел от йезуитоите 1639 г. страдалческа смърт; Партений 1-ви, 1639-1644 г.; Калиник 2-ри: 1688-1693, 1694-1702; Паисий 2-ри: 1726-1733; Кирил 5-ти: 1748-1757 г.; Агатангел: 1826-1830; Григорий 6-ти: 1835-1840, 1867-1871; и Антим 6-ти: 1845-1848, 1855, - порицали римското летоброене, като враждебно на Православния Иозток, и оценявали това нововъведение, в духа на Патриарх Йеремия 2-ри.
Така, например, Патриарх Калиник 2-ри заедно с Антиохийския Патриарх Атанасий (1686-1728) разяснявали на Антиохийскто паство, че празнуването на възкресение, едновременно с латинците е отричане от установленията на Православната Църква за постите, и че премане устава на римскат църква, е измяна на Православието и отстъпление от светоотеческите завети, и е гибелно за чадата на Православната Църква. Затова всеки истински християнин трябва да се държи твърдо за установленията на Православната Църква и е дължен да празнува Възкресението Христово, и обединените с него празнични дни и църковни времена, според практиката на Православния Изток, а не според инославния Запад, който ни е чужд по вяра.
Подобно на горното, но с още по-големи забрани било и окръжното послание на Патриарх Кирил 5-ти, 1756 г., в което се говори, че който следва неботайнника Павел, който е казал в посланието си към Галатяните, в глава 1-ва, стих 8-ми: "но и аще мы, или ангел с небесе благовестит вам паче, еже благовестихом вам, анатема да будет", - таковые, - "иерей ли, мирянин ли, то да будет отлучен от Бога, да будет проклят и по смерти да не растлеется и пребудет в вечных муках... Да наследуют таковые проказу Гиезия и удавление Иуды, да будет на земле, как Каин, иже стеня и трясыйся, и гнев Божий да будет на главе их и участь их будет с предателем Иудою и с богоборцами Иудеями... Ангел Божий да преследует их мечем во вся дни жизни их и да подлежат они всем проклятиям Патриархов и Соборов, под вечным отлучением и в муках огня вечного. Амин. Да будет!" В 1827 год. Патриарх Агатангел отклонил предложението на руските учени за реформа на църковния календар.
В 1848 г. Патриарх Антим 6-ти, заедно с другите Източни Патриарси: Александрийския Йеротей, Антиохийския Методи и Йерусалимския Кирил, в окръжно послание на Единната Съборна Църква, в обръщение към всички Православни Християни, свидетелства:
"У нас ни Патриарси, ни Събори, никога не са могли да внесат каквото и да е ново, понеже хранител на благочестието у нас е самото тело на Църквата, т.е. самия народ, който винаги желае да съхрани вярата си неизменна и съгласна с вярата на своите отци... Да държим изповеданието, което сме приели от Мъже, като, Светите Отци, да се отвръщаме от всяко новшество, като от внушение дяволско,... а ако някой дръзне да посегне, с дело или съвет, или с помисъл, - такъв се е отрекъл вече от вярата Христов, и вече доброволно се подлага на вечна анатем, за хула срещу Светия Дух, Който, все едно е говорел не съвършенно в Светото Писание и във Вселенските Събори".
И така, всичките новшествуващи (обновленци): еретици ли, или расколници, доброволно "облекошася в клятву, яко в ризу" (Пс. 108:18), хотя бы то были Папы, хотя бы Патриархи, хотя бы клирики, хотя бы миряне, "аще бы и Ангел с небесе - АНАТЕМА ему!"
В съответствие с това, през изминалите три века, от времето на римската реформа на календара, много глави на Църкви, и Патриарси, отхвърляли реформата на календара (в Палестина, Сирия, Египет, Архиепископите на Кипър и т.н.), охранявайки паствата си, с послания и грамоти им разяснявали истинското значение на Григорианския календар, както и връзката му с редица други нововъведения на папизма.
1902-1904 година представители на Православните Автокефални Църкви: на Константинополската, Йерусалимската, Гръцката, Руската, Сърбската, Българската, Румънската и Черногорската, официално се изказали по въпроса за реформата на църковния календар. Резултатът бил - отричане на календарната реформа, както по вероизповеднически мотиви, така и поради опасения за църковени смутове, можещи да разклатят авторитета на Църквата.
Всеруският Църковен Събор 1917-1918 гг. разгледал въпроса за приспособяване на църковния жвот, към нов, възможно, на-добър православен църковен календар. След щателното разглеждане и изследване на този въпрос, по църковно-канонически, по научно-астрономически и технически съображения, Соборът категорично обоснова пагубността на всяко сближаване с григорианския стил, отдавайки високо предпочтение на юлианския. В резултат съборът реши да запази стария стил на църковно летоброене. 1923 г. Руската Православна Църква отново потвърди решението на своя Събор, от 1917-1918 год. и се отказа да приема в църковно-богослужебната си практика григорианския календар, въпреки властното принуждение от страна на пленилата я богоборческа власт на болшевиките. Към това я подбудило, не само решението на Патриарх Тихон, заедно със Светия му Синод, но също и волята на целия Православен народ на Русия, който категорично отхвърли новия стил, в следствие делата на цялата Църква, в цялата пълнота на нейните членове, както свидетелстват за това свтителите на Изтока, в упоменатото по-горе послание от 1848 г.
И така, РПЦ, най-многобройната сред всички Православни Църкви, имаща почти 90 процента от всички Православни Християни в света, решително отхвърли новия стил.
И, накрая, земното наследие на Царицата Небесна, Света Гора Атон, като твърда крепост и истински светилник на Православието, въпреки нееднократните опити от страна на църковната и държавната власти, да ги принуди да минат на григорианския календар, в лицето на най-добрите свои представители, отхвърли това противоцърковно нововъведение и непоколебимо пази въведения от Богоносните Отци порядък за празнуване на Светото възкресение Христово и целия Православен месецослов, - календар.
https://3rm.info/publications/9290-kratkie-kanonicheskie-suzhdeniya-o-letoschislenii.html
26 октомври , 2020 г.
Превод, Григор Симов
Господи, Благослови!
Тагове:
Десетте лица на простащината
Мексикански изследователи на маите: Край...
Летоброения използвани от старите автори...
Мексикански изследователи на маите: Край...
Летоброения използвани от старите автори...
sega po koi kalendar sme balgarite smeniali sa go i predi poslednata smiana.
цитирай
2.
grigorsimov -
Тук става дума за Православния календар, който беше променен в България 1968 година
09.11.2020 15:53
09.11.2020 15:53
А гражданският календар е бил променен в началото на 20-ти век.
цитирайТези хитриянски календари - грегориански, юлиански - са фалшиви календари на една млада семитска религия, която вкарва хората в състояние на невежество, тъпота, фанатизъм и деаградиращ застой. Според най-точният изконно български календар сега сме 7 528 година.
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За този блог
Гласове: 8250