Постинг
16.12.2020 11:42 -
ЗА НАЗИДАНИЕ НА БОГОХУЛНИЦИТЕ... Как била прекратена епидемията от холера в Истанбул 1910 година.
1910 г. Истанбул и околностите му отново били поразени от ужасната болест - холера. Всеки ден умирали стотици, от всички народности и вероизповедания, та гробарите нe смогвали да ги погребват. Обхванатият от страх народ търсел спасение в храмовете. В православните и арменските църкви, джамиите и синагогите било препълнено от народ, които със сълзи призовавали за помощ Свише, и се молели за прекратяване на бедствието. Но болеста продължавала смъртоносното си шествие.
Константинопол (Истанбул) представлявал ужасно зрелище, всичко наоколо било замряло, като че в града животът се е прекратил. И изведнъж, в изглеждашата, безизходна ситуация, константинополските християни си спомнили, как 1871 г. при Патриарха Антим VI градът бил спасен благодарение на Честния Пояс на Пресвета Богородица. Те се обърнали към духовенството с молби, пак да донесат великата светиня в Константинопол, от Света Гора. Спешно било свикано извънредно заседание на Светия Синод, под председателството на Патриарха Йоаким III и било прието решение да се изпрати в Света Гора делегация, която да донесе в замрялия от страх Константинопол «това наше честно и благочестиво съкровище».
Светият Кинот на Света Гора - Атон, като получил Патриаршеското писмо, незабавно поръчал на двама отци, известни с подвижническия си живот, да съпровождат Честния Пояс на Пресвета Богородица, до Цариград, подложен на това тежко изпитание.
В деня на пристигането на патриаршеската делегация, заедно с атонските отци, съпровождащи Честния Пояс на Пресвета Богородица, на гарата се събрала огромна тълпа. Там били хора от всички възрасти и представители на всички градски съсловия. Православни, арменци, мюсулмани и евреи наводнили площада, на спирката Сиркеджъ, за да видят дългоочакваната светиня. В уречения час там дошел Вселенският Патриарх Йоаким III, обкържен от архиереите при Патриаршеския дворец, и от много свещенослужители. И султанът Абдул Хамид, и турското правителство също чакали идването на Честния Пуяс. По заповед на султана, те му оказали най тържествено посрещане. Рота аскери начело с офицерите се строила в две редици, на гарата Сиркеджъ, за да изразят подобаващо почтитание на великата светиня, в чиято сила се били убедили всички жители на Истанбул, по време на епидемията 1871 година. Старецът-Патриарх Йоаким III със сълзи в очите се поклонил на Честния Пояс, после го принел от ръцете на светогорските отци и пешком, заедно с архиереите, священнослужителите и хора, преминали между двете редици построени войници. След тях се спуснала и тълпата местни жители. Като изминали пеша дългия път от Сиркеджъ до Фанар, Патриархът изложил свещеното съкровище в храма за всеобщо поклонение. Там непрестанно се извършвали всенощни бдения и литургии, и се стичало неиизброимо множество народ, със сълзи молещи Богородица за спасение.
Неизлечимата болест веднага започнала да затихва, значително намалели умиращите, а след неколко дни, градът на Свети Константин бил готов да празнува своето избавление: страшната епидемия се прекратила. Честният Пояс на Пресвета Богородица пренасяли от Константинопол, и в други епархии, пострадали от холерата... Великата милост на Пресвета Богородица се простирала над всички болни, независимо от народността и вероизповеданието им, и всички те били спасени от заплашващата ги смърт».
https://3rm.info/main/83049-v-nazidanie-bogohulnikam-kak-prekratilas-jepidemija-holery-v-konstantinopole-v-1910-godu.html
Превод, Григор Симов
Константинопол (Истанбул) представлявал ужасно зрелище, всичко наоколо било замряло, като че в града животът се е прекратил. И изведнъж, в изглеждашата, безизходна ситуация, константинополските християни си спомнили, как 1871 г. при Патриарха Антим VI градът бил спасен благодарение на Честния Пояс на Пресвета Богородица. Те се обърнали към духовенството с молби, пак да донесат великата светиня в Константинопол, от Света Гора. Спешно било свикано извънредно заседание на Светия Синод, под председателството на Патриарха Йоаким III и било прието решение да се изпрати в Света Гора делегация, която да донесе в замрялия от страх Константинопол «това наше честно и благочестиво съкровище».
Светият Кинот на Света Гора - Атон, като получил Патриаршеското писмо, незабавно поръчал на двама отци, известни с подвижническия си живот, да съпровождат Честния Пояс на Пресвета Богородица, до Цариград, подложен на това тежко изпитание.
В деня на пристигането на патриаршеската делегация, заедно с атонските отци, съпровождащи Честния Пояс на Пресвета Богородица, на гарата се събрала огромна тълпа. Там били хора от всички възрасти и представители на всички градски съсловия. Православни, арменци, мюсулмани и евреи наводнили площада, на спирката Сиркеджъ, за да видят дългоочакваната светиня. В уречения час там дошел Вселенският Патриарх Йоаким III, обкържен от архиереите при Патриаршеския дворец, и от много свещенослужители. И султанът Абдул Хамид, и турското правителство също чакали идването на Честния Пуяс. По заповед на султана, те му оказали най тържествено посрещане. Рота аскери начело с офицерите се строила в две редици, на гарата Сиркеджъ, за да изразят подобаващо почтитание на великата светиня, в чиято сила се били убедили всички жители на Истанбул, по време на епидемията 1871 година. Старецът-Патриарх Йоаким III със сълзи в очите се поклонил на Честния Пояс, после го принел от ръцете на светогорските отци и пешком, заедно с архиереите, священнослужителите и хора, преминали между двете редици построени войници. След тях се спуснала и тълпата местни жители. Като изминали пеша дългия път от Сиркеджъ до Фанар, Патриархът изложил свещеното съкровище в храма за всеобщо поклонение. Там непрестанно се извършвали всенощни бдения и литургии, и се стичало неиизброимо множество народ, със сълзи молещи Богородица за спасение.
Неизлечимата болест веднага започнала да затихва, значително намалели умиращите, а след неколко дни, градът на Свети Константин бил готов да празнува своето избавление: страшната епидемия се прекратила. Честният Пояс на Пресвета Богородица пренасяли от Константинопол, и в други епархии, пострадали от холерата... Великата милост на Пресвета Богородица се простирала над всички болни, независимо от народността и вероизповеданието им, и всички те били спасени от заплашващата ги смърт».
https://3rm.info/main/83049-v-nazidanie-bogohulnikam-kak-prekratilas-jepidemija-holery-v-konstantinopole-v-1910-godu.html
Превод, Григор Симов
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За този блог
Гласове: 8250