"Първенецът на Българската църква трябва да е Христов воин, неустрашим противник на сатанизма, пазител на своя народ-мъченик!"

"Неофит и владиците му обидиха Господ като не се възпротивиха на сатанистките гаври с християните по време на т.нар. "ковидпандемия", служеха пред Божия олтар със сатанистки маски, а на вратите на храмовете бяха написали: "Влизането без маски не се разрешава!"

Достойна е максимата, разпространена в цял свят, която гласи: "за мъртвите или добро, или нищо." Тя предпазва от хулите на живите този, който вече не може да се защити. Този, който вече е застанал пред Вечния Съдия. Но в нашата епоха си проби път новата поговорка: "за мъртвите или добро, или истината", която, според мен е по-подходяща за разделното време, в което живеем. Няма нужда от куртоазия към мъртвия, истината за делата му трябва да бъде изречена - това е най-справедливото отношение към покойника. В някои изповеди на хора, върнали се в нашия свят след клинична смърт, съм чела признания, че лъстивите приказки, които съчиняваме при погребенията, за да възвеличим името на мъртвеца и да разхубавим недостойните му действия приживе, се отразяват върху душата му като удари на бич "от скорпии", нанасят й незарастващи рани и той съвсем не ни е благодарен за лъжите, произнесени над тленните му останки. Мъртвите нямат нужда от нашия фалш. Духовният свят не търпи лицемерие.


  Кончината на патриарх Неофит не е повод да бъде спусната върху неговата личност тая слузеста мъгла от фалшиви възхвали, в която политическите нищожества и мисирките ни потопиха преди погребението му и подир него. Истината е, че Неофит ни най-малко не заслужава квалификацията "духовен водач на българите", която му даде нескопосаният словоиграч Радев. Управленската измет в България дарява подобни щедри епитети само на тия, които не й пречат. На тия, които се правят на слепи и глухи, на тия, които предпочитат да не чуват и да не виждат пристъпленията й. На тия, които си мълчат. Такъв оглушителен мълчаливец беше блаженопочившият първенец на БПЦ, новопредставеният пред Твореца патриарх Неофит. 


  Нито веднъж, нито той, нито неговият клир, не взеха ясно отношение по никой от жизненоважните въпроси на християнството и човечеството. Мълчаха като щрауси, забили глави в пясъка.

Разтлението на българската църква се развихри с още по голяма сила по времето на Неофит, защото той избра ролята на опечален наблюдател, а не на деятелен християнски пастир. Неофит беше малодушен човечец - с ръка на сърцето бих го нарекла мижитурка - без да смятам, че обиждам Господа с тая искрена дума - пред Господ всички сме равни. Напротив, Неофит и владиците му обидиха Господ като не се възпротивиха на сатанистките гаври с християните по време на т.нар. "ковидпандемия", служеха пред Божия олтар със сатанистки маски, а на вратите на храмовете бяха написали: "Влизането без маски не се разрешава!". Аз не чух Неофит да се е възпротивил на сатанистката забрана да се празнува по времето на пЛандемията  Възкресението на нашия Бог Исус Христос - в църквите, с всички ритуали, така, както повеляват църковният канон и българската историческа традиция. Каза ли Неофит една дума в защита на опустошеното ни Отечество, излезе ли с проповед в подкрепа на сиромасите? Обяви ли се срещу смъртоносните ваксини? Вдигна ли глас срещу геноцида в Газа? Заклейми ли продажната паплач, която ни мачка 34 години, осмели ли се да анатемоса убийците на България? Противопостави ли се на насажданата от сатанистите омраза към нашата Освободителка - братска Русия? Напротив, отиде в болницата да миросва Боко Мутрата - тартора на престъпната сган, загробила страната ни - и с това си лепна неизличимо петно. С това петно на челото Неофит ще се яви - и вече се е явил - пред Съда Господен. Нелепо е да го славим като "духовен баща на българите", при положение, че беше просто един фигурант. Духовният баща на българите в съвременната епоха още не се явил! 


    Не отричам, че Неофит беше културен и образован човек, възпитан, с приятни и подкупващи маниери. За разлика от 90 процента от българските попове и йерарси. Запознах се с него по повод журналистически материал, който подготвях като редактор на дайджеста "Ние". Беше отдавна, той беше викарий на патриарх Максим ( може и да греша точния му тогавашен сан ). Но да си образован и възпитан е едно, а да бъдеш Православен Пастир на българския народ е нещо съвсем друго. От Патриарха Български Бог и Народът изискват качества, каквито Неофит никога не показа. Първенецът на Българската църква трябва да бъде Христов воин, неустрашим противник на сатанизма, пазител на своя народ-мъченик. Трябва да бъде - не на думи, а на дела - наместник Христов в българската земя. Такъв е дългът и на всеки свещеник и монах в БПЦ.


    Оправдаваха го с болестите му. Не, болестите не са оправдание за бездействието му. И може би те дойдоха като възмездие за неговото малодушие. Това малодушие, заради което днес го превъзнасят еничарите. Лошо е, когато предателите на България в един глас прославят някого. В отвъдния свят тия славословия ще бъдат рана за душата му.


    Страшното е, че тези, които сега ще се борят да наследят Неофит, вероятно са още по-недостойни за патриаршеската корона. Но аз не губя надежда, че в недалечно бъдеще сам Бог ще избере Христов Апостол, който ще седне на българския патриаршески трон.


    Казах това, което мисля, пък нека този, който не е съгласен с мен, ме заплюе. Но ако има грам почтеност, нека първо ме опровергае със смислени доводи.


    А отговорът на въпроса защо Президентство, Министерски съвет, НС и прочие "висши държавни институции"  погребват българския патриарх с БТР, картечница и пушечни залпове, е много простичък:


    Какво може да се очаква от сбирщина тъпаци - само КИЧ и СРАМ.     

neobiasnimo kakto vsi4ko nelogi4no koeto jiveem

Комуто не са достатъчни изреченията от тази публикация, значи той изобщо не е наясно с темата и с "матеряла":
"Първенецът на Българската църква трябва да е Христов воин, неустрашим противник на сатанизма, пазител на своя народ-мъченик!"
"Неофит и владиците му обидиха Господ като не се възпротивиха на сатанистките гаври с християните по време на т.нар. "ковидпЛандемия", служеха пред Божия олтар със сатанистки маски, а на вратите на храмовете бяха написали: "Влизането без маски не се разрешава!"
Господ да ги съди!

Освен явното капитулиране на патриарха пред мнимия болен с поднасяне на икона, добре е разкрита “смирената” непричастност за чумата на политическата надпревара за сатанинска власт.
А връх на нищонеказващата елейност бе споменът на вицепрезидент Илиана Йотова, как поднесла на Неофит наградата “Марко Семов”! Това, че амбициозният потомък има амбицията да си придава важност чрез съмнителното наследство на баща си, не може да е аргумент за нечие “величие”... Но у нас истината все бива изгонена от лицемерието.