Администраторите, избирани от нас сред масите заради тяхната сервилност, няма да бъдат хора, обучени за държавна работа и постепенно ще се превръщат в пионки, в нашата игра, която ще се води от наши обучени и талантливи съветници – специалисти, подготвяни от ранно детство да се грижат за световните дела. Както знаем, нашите специалисти са добили необходимите познания за държавното управление. -Втори протокол

ЕВРЕЙСКОТО ВЛИЯНИЕ В АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИКА

В паметта на всеки млад човек Тамани Хол присъства като синоним на политическо мошеничество, ако използваме речника на обществената критика. Организацията е създала най-лошия пример за шефско управление, какъвто е възможно да съществува по света - политическа корупция и използване на брутална сила. Самото и име се превърна в стигма през десетилетията преди Първата световна война. Но дори и най-ненаблюдателния читател на вестници сигурно е забелязал постепенното отшумяване на името “Тамани” от сферата на публичното обсъждане, непрестанното затъпяване на острието на критиката, пълното отсъствие на заглавия, изобилстващи с грозни обвинения и призиви на добросъвестни граждани да се поведе битка срещу мрачния управленски апарат, завладял централата на организацията в Ню Йорк.

Защо настъпиха такива промени през последните години?

Дали се дължат на отмирането на Тамани Хол като политическа сила? Не. Тя си е все там, на мястото, както ще ви каже който и да е нюйоркски политик. Вълкът само е сменил козината си!

Имаше времена, когато смели публикации разкриваха истината относно Тамани, обаче техните автори или са престанали да съществуват, или са попаднали под контрола на евреите.

Имаше времена, когато обществени организации като Гражданския съюз призоваваха към противопоставяне на Тамани и поддържаха бдителни доброволци в действие. Тия групи се подчиниха на еврейството, поддадоха се на службогонството и вече не стоят на своя пост.

Протестите срещу Тамани сякаш бяха заглушени в момента, в който патронажът на организацията попадна в ръцете на нюйоркските евреи, в които се намира и досега. Кехилът е истинският политически център, докато Тамани е само разпределителна гара – нещо като “нееврейски авангард” за всесилния Кехил. Юдеизирането на организацията вече е пълно, тъй като ирландското присъствие бе надвито от еврейските пари.

Тамани беше една от най-силните политически организации, които са имали Съединените щати. Могъща не само в общинската и щатската политика, но и често упражнявала решително влияние в националните дела. Беше – без преувеличение – недостижима за която и да е друга организация, независимо от коя част на света.

Ако обаче има нещо, което да привлича евреите истински, то е властта. Където е седалището на властта, те кръжат наоколо раболепно. И понеже Тамани беше властта или поне портата към нея, естествено бе евреите от най-големия град в света да я овладеят. Без съмнение те са били привлечени и от противоречивия факт, че в най-големия еврейски град най-солидната политическа сила бе нееврейска. Когато немският евреин и банкер Шонберг пристига да представлява интересите на Ротшилдови, неговото безупречно точно око веднага оценява правилно ситуацията.

Той става член и поддръжник на Тамани. Това се оказва добър бизнес за еврейския банкер, понеже фондовете на Ротшилдови вече били инвестирани в нюйоркския транспорт. Собствеността върху градския транспорт във всички американски градове е в ръцете на местния клон на Тамани, независимо под какво име е познат той. Белмонт почти достигна жадуваната знаменитост на Великия сахем на обществото Тамани. Тандемът Белмонт – Шонберг открива пътя за останалите евреи: Фридмановци, Унтермайеровци, Щраусовци – все финансови фигури, юристи, политици, бизнесмени и профсъюзни акули. Скоро биват последвани от истински еврейски поток към правораздавателните институции на града, докато Ню Йорк се превърна в политически и правен еврейски бастион. Оттам пипалата им плъзват към Върховния съд, където еврейското влияние никога не е губило мощ, още от онези дни, когато бе завладяна Тамани Хол.

Това бе необходимо за еврейството, което планира да установи контрол над правораздавателната система – чиято цел, разбира се, е и да осигури специална протекция на определени еврейски предприятия, чиято дейност е достатъчно близо до границата, отвъд която законността на техните функции е под въпрос, наред с това да добие контрол над върховната политическа машина, чрез която вече да може да си гарантира “услуги” и в местната политика. Особената система на местното, щатското и националното управление на САЩ спомогна лесно да бъде установен контрол от страна на подобни организации чрез пари.

Естественият политически дом на евреина изглеждаше сякаш е Републиканската партия, понеже той се връщаше там след всяка своя авантюра в друга посока. Обаче предпочитанието му към тази партия никога не го е подтикнало да допусне грешката да се покаже като партизанин от една групировка. По-добре е, както той добре знае, да контролираш всички групировки! И колкото се засилваше еврейското присъствие в Тамани Хол, още по-силно бе то в редиците на Републиканската партия, като наред с това нюйоркското социалистическо движение бе изцяло оглавено и водено от евреи. Така те изключително лесно успяват да си осигурят подкрепа в каквато посока си изберат, а пък Кехилът е в състояние да изпълни всяка заплаха, която е отправил. Така е най-сигурно, че който и да е еврейски кандидат за някой пост ще бъде избран.

Отначало, заради мощния ирландски контрол в Тамани, евреите пипаха предпазливо. Кехилът бе усвоил древната политика да не се изкарват на преден план техните хора, а само неевреи, които обаче са готови да бъдат полезни на Юда. Разликата между проеврейските политици, които сами не са евреи, и политиците от еврейската раса е, че първите понякога могат да стигнат доста по-далеч, отколкото евреите, влезли в канцелария, без да бъдат забелязани. В ранните дни на Тамани – всъщност допреди Първата световна война – винаги в канцелариите на организацията е имало нееврейски авангард, радващ се на слава и популярност, обаче зад него винаги е стоял еврейският контрол. Такова е пояснението за граждани, пожелали да узнаят значението на нещата, които иначе нямат обяснение – винаги търсете еврейския контрол! Досега евреите са били силни във всички партии, така че, накъдето и да тръгнат изборите, те винаги печелят. В Ню Йорк винаги печели “еврейскатапартия”.

А който спечели Ню Йорк, значи владее правителството.

Понеже избирателните кампании винаги протичат под формата на някакво развлечение, на забавление за хората, последните си мислят, че със своите действия сами си избират правителството, обаче в действителност евреинът е онзи, който винаги печели. Ако обаче, след като са избрали своя човек или група, новоизбраният не се подчини на еврейския контрол, много бърже ще чуете за “разследвания”, “скандални разкрития” и дори “импийчмънт” за отстраняване на непослушника!

Обикновено някой “човек с лошо минало” става най-послушен инструмент, но дори и добрият човек може нерядко да бъде замесен в дейности, които да го компрометират. Широко известно е, че еврейските манипулации по време на избирателни кампании в Америка са толкова умело осъществявани, че независимо кой от кандидатите е бил избран, предварително са били подготвени достатъчно компромати, за да бъде дискредитиран при нужда. Тази практика е част от всеобхватността на еврейския контрол. И, разбира се, американският народ е достатъчно добре манипулиран, та да ревне срещу обществения служител, веднага щом първото еврейско псе нададе сигнален вой!

Колкото е удивителна техниката на провеждане на един еврейски политически процес, още по-удивителна е готовността на американския народ да вземе участие в играта.

ЧУЖДЕНЦИТЕ И ВОДАЧЕСТВОТО В ТАМАНИ

Силата на Тамани имаше същият източник както и Кехила, а именно – чуждестранното население. Разликата е, че Кехилът разполага с по-компактна маса от чужденци, сред които да набира своя личен състав. Обаче както лидерите на еврейството, така и тези на Тамани, винаги са били наясно с факта, че тяхната власт зависи от поддържането на непрекъснат имигрантски поток. Понеже чужденецът бе най-добрият материал за целите на Кехила, докато американците не станаха така напълно “неамериканизирани”, че направиха излишна интензивната имиграция. Едва тогава преселението бе позабавено. Третият голям поход към Съединените щати почна през 1884 г. и стана причина за началото на дегенерацията – най-напред на Ню Йорк, а сетне и на американския политически живот. Голямата емигрантска вълна бе съставена от руски, австрийски и унгарски евреи, чието пристигане бе последвано от незапомнена вълна от престъпления, следите от които личат и днес.

По онова време полицейското управление и полицейските съдилища на Ню Йорк, пред които се разглеждаха всички криминални случаи, бяха в ръцете на Тамани Хол, начело на която стоеше шефът с лоша слава Крокър. Резултатът от еврейския контрол бе партньорство между местната управа и престъпния свят – нещо, което не бе постигано извън семитските държави.

Евреи имигранти с твърде тъмно минало организираха едно сдружение, наречено “Асоциация Макс Хокстим” (The Max Hochstim Association), но познато повече като “Бандата от съда при Есекс Маркет”. Един от главните водачи на асоциацията беше Мартин Енгел, лидер на Тамани в Осми район. “Кралят” на този еврейски район бе някой си Соломон, който си бе сменил името с не толкова разкриващото го “Смит” и стана известен под псевдонима Смит “Сребърния долар” заради факта, че управляваше своята малка империя от бара “Сребърен долар”. А барът се намираше тъкмо срещу съда на Есекс Маркет, гъмжащ денем от орди евреи-престъпници – документни мошеници, лъжесвидетели и адвокати. “Асоциацията Макс Хокстим” се превърна в първата в Америка организирана система за търговия с бели роби. Разкритията, които направи правителственият Надзорен комитет, представляваха потресаваща картина на онази най-долна форма на унижение: хладнокръвно осъществяван, с чисто търговски цели, консолидиран трафик на жени.

Този трафик бе поддържан, за да се осигуряват дивиденти на политици – например евреите от Тамани. Тъкмо по време на официалното разследване, “Асоциацията Макс Хокстим” получава названието “Бандата от съда на Есекс Маркет” (The Essex Market Court Gang). От стария полицейски съд в района с “червени фенери” Есекс Маркет на град Ню Йорк плъзва един израз, намерил трайно място в ежедневната английска реч. Адвокатът на име Шистър, чиято практика била твърде характерна, станал неприятен на съдията Озборн. И когато друг еврейски адвокат се опитвал да пробута поредния нечестен трик на съдията, последният открито го обявявал за “шистеров номер”.

Получило се така, че първите хора в професията, заслужили и понесли името “шистер”, били еврейските адвокати от съда на Есекс Маркет в Ню Йорк.

ЕВРЕИТЕ И СКАНДАЛЪТ С БЕЛИТЕ РОБИНИ

Изненадващ факт е, че еврейските водачи упорито отричат, че главните замесени лица в тази грозна форма на лишаване от човешки права са евреи, макар тези сведения да са отразени в официалните документи, както и всички други данни са записани в протоколите от всяко подобно разследване, което е било извършено.
Когато правителството на САЩ проведе широкомащабното разследване, бе разкрито тъкмо това. Нюйоркският кехил се появи като защитна организация във време, когато разкритият еврейски трафик на бели робини заплашваше да залее нюйоркското гето.

Разкритието, получило се в резултат, когато белите хора от Ню Йорк най-сетне успяха да накарат силите на властта да се задействат и заработят безпристрастно за известно време, предизвика шум и принуди много от замесените евреи да си сменят имената. Някои от тези имена днес са представителни и минават за носени от едни от най-добрите еврейски родове, но тяхната зловеща тайна е, че основите на богатствата им са положени в “кварталите с червени фенери”. “Асоциацията Макс Хокстим” не е единствената организация от този тип.

Друга подобна е нюйоркската “Независима благотворителна асоциация” (Independent Benevolent Association), създадена през 1896 г. от група еврейски търговци на бели робини. Ето такива банди образуват гръбнака на властта на Тамани Хол в западните квартали, а тяхното поле за действие са евтините танцувални салони, работещи под прикритието на “благотворителни асоциации” в Ийст Сайд, всичките държани от известни евреи – главно от руски и полски произход – както отразиха официалните доклади. Тези хора са търговци на роби, подобно на предците си от времето на упадъка на Римската империя; те произвеждаха и търгуваха незаконно с алкохол, още преди да бъдат въведени запрещения; те участваха до голяма степен и в международния трафик на наркотици, а днес вече (1920г.) преодоляват закона, като подкупват неговите служители.

През десетилетието преди Първата световна война, завладявайки и контролирайки Ню Йорк, евреите извършиха една от техните циклично повтарящи се грешки – отидоха твърде далеч и се престараха. Въпреки всичко, преживяха сериозните разкрития и запазиха властта си. Тъкмо склонността им да се хвалят и превъзнасят винаги е ставала причина за провали. Повърхностни (цинични) наблюдатели и писатели отразяват редовните протести срещу еврейската надменност, обяснявайки ги като спазми от действието на някаква отрова, която се процеждала в кръвта на гоите – отровата на антисемитизма. Такова е и еврейското обяснение в конвенционалната пропаганда, а много нееврейски духовници, писатели и политици го разпространяват несъзнателно, докато много други неевреи, почитатели на еврейските пари, цинично си затварят очите пред своето предателство. Обикновено така е ставало винаги след война, забелязват някои писатели. А защо “след” ли? Защото във войните светът вижда по-ясно, отколкото в каквото и да е друго време, истинското предназначение и самоличност на евреина. Тогава се блесва истински, не за антисемитизма, а за юдаизма – една висша форма на семитизъм. Докато серумът, който се образува в социалния организъм, за да потиска и контролира бактериите на юдаизма, приема формата на публичното разкриване и протест. Този серум вече действа – серумът на публичността – и еврейската програма не може да му устои!

Изучавайте историята на всички неща, с които евреите се захващат – от летните курорти до цели империи – и ще видите един трайно повтарящ се цикъл!

Завладяването на Тамани Хол от евреите все пак представлява една от стъпките към завладяване на Ню Йорк. А целта им е далеч по-голяма от чисто политическа. Да бъдат просто сигурни, че могъщите и заможни фигури в града ще бъдат техни хора не е едничкото им желание. Ню Йорк бе превърнат в “червения център” на Америка. Този град е източникът на енергия за провеждане на по-голямата част от дейността на чуждите заговорници срещу правителството на САЩ.
И Тамани Хол е едно удобно прикритие на явната политическа активност, както Кехилът – на радикалната антиамериканска расистка дейност.